Меркел верно угаждаше, ама на украинците и в интерес на американските демократи. Постоянно претендираше, че Русия не изпълнява някакви свои ангажименти по Минските съглашения, а после си призна за какво било всичко това. За да се осигури време на Украйна да въоръжи и подготви армията си за война.
Европа допусна монопола на Газпром, защото просто нямаше по-изгодно предложение за доставка на нефт и газ. Няма го и днес, няма да го има и никога повече. Няма алтернатива тръбопроводния газ и туй то.
Неуморно се опитваш да насилиш истината и да я вкараш в своята теза. Руснаците пътуваха по цяла Европа. Кажи ми кой европейски производител на коли нямаше завод в Русия. Търговията вървеше безпрепятствено. Никакви санкции не е имало въпреки идеологическите различия. Какво друго искаш? А че Европа е купувала само суровините на Русия, то какво друго има да се купува от тях???
Между другото в страстта, с която пишеш, прозира само желание за защита на Русия, нищо за мир и прочее. Така и не разбрах на какво се дължи тази русофилия.
По-напред пак срещнах и тезата за миролюбците и войнолюбците. Да де, ама миролюбците искат "Руски мир", тоест мир с цената на капитулация на Украйна и никакви гаранции за траен мир. То тогава и чорбаджиите по време на Априлското въстание са били миролюбци, а възрожденците войнолюбци...
Още никъде не е казано, как би могло това да се случи, какви условия ще бъдат изпълнени или не.
Гаранция за Украйна, беше да бъде приета в НАТО. Само, че тези от които зависи, преценяват, че това е риск. Сега се оказва, че и САЩ не е ясно какво ще правят, Европа също. Кой, какви гаранции може да даде и как би ги осъществил? Вече видяхме гаранции, които са думи на лист хартия.
Колкото повече този конфлик се проточва, толкова повече печели Путин.
Къде отиде единството в подкрепа на Украйна и това, което тя реши?