Войната в Украйна 3

"Всички украинци трябва да знаят това! 3 ноември 1937 г. е ден, който завинаги ще остане запечатан в историята на Украйна като една от най-черните страници на нашата култура, душа и памет.

В участъка Сандармох в Карелия, в студената северна земя, болшевишкият режим унищожи сърцето на украинската нация - цвета на интелигенцията, тези, които твориха, мислеха, чувстваха и мечтаеха на украински.

В този ден съветските палачи разстреляха повече от сто наши художници, учени, писатели, поети, драматурзи, режисьори, художници, историци - хора, които носеха Украйна в сърцата и думите си. Тяхната „вина“ беше една - те бяха украинци, мислеха свободно, пишеха на украински, ценяха националното достойнство и не се подчиняваха на диктата на Москва.

Сред убитите бяха Лес Курбас, блестящ реформатор на украинския театър; Микола Зеров, блестящ неокласически поет, преводач и литературен критик; Микола Кулиш, драматург, чиито пиеси отвориха очите на обществото; Валериан Пидмохилни, автор на „Градове“ – първия градски роман на украински; Павло Филипович, Мирослав Ирчан, Марко Вороний – и десетки, стотици други имена, които ще определят лицето на украинската култура на 20-ти век.

Те са разстреляни в гората, през нощта, на групи от по няколко десетки души. В онези дни – от 27 октомври до 4 ноември 1937 г. – в Сандармох са екзекутирани 1111 затворници от специалния затвор Соловецкий. Повече от хиляда живота – прекъснати без съд, без разследване, без право на памет.
Общо, по време на съществуването на лагера Соловецкий, а след това и на специалния затвор на НКВД, там загиват около 50 хиляди души – хора от различни народи, но сред тях е особено много украинци.

Десетилетия по-късно, след войната, историци, писатели и учени наричат ​​това унищожено духовно движение „Разстреляният ренесанс“ – поколение, което би могло да направи Украйна една от най-образованите и развити култури в Европа. Но той беше умишлено, методично и брутално унищожен.

Сандармох не е просто масов гроб. Това е отворена рана в националната ни памет, доказателство за геноцид срещу украинския дух.
Там почиват онези, които е трябвало да бъдат в учебниците, на сцената, в музеите и в паметта на всички.
Те не умряха - те бяха убити. Но техните думи, техните мисли и тяхната любов към Украйна живеят.

Сандармох е престъпление без давност.
Длъжни сме да помним.
Защото забравата е второто убийство.
Sergii Smirnov"