Войната в Украйна 3

Преди Втората световна война съветското общество беше абсолютно, 100% убедено, че всяка война ще се води на вражеска територия. Че могъщата Червена армия мигновено ще спре всеки агресор, ще го обърне в бягство и ще го довърши отвъд границите на СССР. Това обещаваха правителството и пропагандата и хората вярваха в това. Ето защо обществото преживя дълбок шок през първите седмици и месеци след 22 юни 1941 г.: не врагът избяга от Червената армия; самата Червена армия избяга. Само 100 дни по-късно врагът беше близо до Москва, предавайки колосални територии, които щяха да бъдат възвърнати едва три години по-късно и то на ужасна цена. Разбира се, мащабно нахлуване в Русия от украинските въоръжени сили и завземане на големи територии вече е изключено. Но това не означава, че войната не може да стигне до домовете на голям брой руснаци. Това не е средата на 20-ти век; войната се промени. Преди февруари 2022 г. по-голямата част от руското общество никога не би повярвало, че ударите срещу Москва и Санкт Петербург са реални. Но ето ги, тези удари. И те биха могли да станат по-чести и по-мощни, а географията им може да се разшири. Войната може да стигне до домовете на много милиони руснаци, правейки невъзможен нормалния живот. Бензинът ще трябва да се събира, самолетите ще летят само от време на време, децата ще тичат към бомбоубежищата, вместо да ходят на училище, а ракетните и дроновите удари ще станат почти ежедневни. Жителите на проспериращите столици и околните региони са напълно неподготвени за това и не вярват в подобна перспектива. Но отказът да се вярва не означава, че това няма да стане реалност. Разбира се, сега властите и пропагандата ще започнат да крещят с удвоена сила, че още нищо не сме започнали, че сега „руската мечка“ е ядосана и просто ще я удари с ядрено оръжие. Но всичко това е приказка. Същите стари приказки като „Ще победим Украйна за два дни“ и „уверено напредваме всеки ден“. Но реалността е на видео; това е Москва вчера.