Джу, сигурно е аз ще съм пред тази дилема един ден...мъчно да ми е, ех, нашите верни другарчета..... 
- Публикувана: 2 март 2007, 09:26 ч.
- Последно мнение: 3 март 2007, 22:24 ч.
Налагало ли ви се е да приспите кучето си ???
махнаме котката си, защото подивя и започна да напада жестоко. гледахме го осем години, спяхме в едно легло... вариантите бяха или да го пуснем навън, или да го приспим. майка ми го дала на ветеринарят, който я уверил, че ще го заведе някъде да го пусне. ако го е направил - сигурна съм , че за максимум 10- дни е умрял. или може да го е взел за храна на някоя змия. незнам. още не мога да си го простя. но просто нямаше начин да го държим в такова състояние в къщи. и сега незная как бих постъпила, ако ми се наложи да избирам. 
няма да взимам повече животни. да умре от болест също е много, ама много гадно /и това ми се е случвало/. но да решиш ти е отвратително и ще ме гризе сигурно цял живот /нищо, че става въпрос за котка/
вариантите бяха или да го пуснем навън, или да го приспим. майка ми го дала на ветеринарят, който я уверил, че ще го заведе някъде да го пусне. ако го е направил - сигурна съм , че за максимум 10- дни е умрял. или може да го е взел за храна на някоя змия. незнам. още не мога да си го простя. но просто нямаше начин да го държим в такова състояние в къщи. и сега незная как бих постъпила, ако ми се наложи да избирам. няма да взимам повече животни. да умре от болест също е много, ама много гадно /и това ми се е случвало/. но да решиш ти е отвратително и ще ме гризе сигурно цял живот /нищо, че става въпрос за котка/ 
Съжалявам за кучата ти, Джулиана, но не виждам алтернатива. Приспи животината да са ви мирни душите.
Никога няма да ми е мирна душата, никога !!!
Не си мислете, че не я обичам. Обичам я
страшно много. Миналата година й направиха
операция за отстраняване на тумори на опашката и в устата.
Един месец всеки ден я водих на промивки и дренажи.
Паспорта й е изряден - една ваксина не липсва.
Всеки месец й давах хапчета за глисти и тения и
е къпана всяка седмица !!! Дори й направихме
дървено легло и на него с големи букви пишеше ЧАРА !
Всяка зима една печка си работеше за нея, да не й е студено нощем.
Сега горе е пуснат маслен радиатор. Яде най-хубавата храна.
Просто вече и тя се мъчи и ние. Не виждам алтернатива.
Ако вие се сещате - предложете
Наложи се да преспим котката, която е на 15 години. Беше ни мъчно и все ощи ни е, но така се налагаше по добре ли ще бъде ако я оставим да се мъчи. Имам и куче което е на 10 години и преди месец го оперираха от тумор на щитовидната жлеза, доктора каза че ако се окаже злокачествен изхода ще е само един. Много ми е мъчно и за него какво ще стане и дано имаме възможност да му се порадваме още няколко годинки. Не те виня и ако това е изхода направи го защото и ти да се мъчиш и животното 
Да, минахме през това.
Приспиването за мен е приемливо решение само ако животното е неизлечимо болно и така му се спестяват мъките и агонията.
Доколкото разбрах твоето куче само е старо и се изпуска.
Като толкова ти пречи,пусни го навън да си изживее дните свободно.
Другото според мен е ... убийство!
Дадох ти мнение, но не и подкрепа, съжалявам!
Приспиването за мен е приемливо решение само ако животното е неизлечимо болно и така му се спестяват мъките и агонията.
Доколкото разбрах твоето куче само е старо и се изпуска.
Като толкова ти пречи,пусни го навън да си изживее дните свободно.
Другото според мен е ... убийство!
Дадох ти мнение, но не и подкрепа, съжалявам!
Скъпа Джулиана,
моето мнение е че трябва да я приспиш.Взела си най-правилното решение,така трябва.Ще спестиш на животинката мъките,това е най-важното.Не бива да се обвиняваш нито за секунда,няма за какво.
Тя ще бъде добре в един по-хубав свят,в който аз вярвам.Да,ще те боли.Да,ще плачеш и вероятно ще се обвиняваш.Но това е най-добрия вариант,защото помисли би ли си простила да я гледаш как се мъчи и да я оставиш да умре в агония....
моето мнение е че трябва да я приспиш.Взела си най-правилното решение,така трябва.Ще спестиш на животинката мъките,това е най-важното.Не бива да се обвиняваш нито за секунда,няма за какво.
Тя ще бъде добре в един по-хубав свят,в който аз вярвам.Да,ще те боли.Да,ще плачеш и вероятно ще се обвиняваш.Но това е най-добрия вариант,защото помисли би ли си простила да я гледаш как се мъчи и да я оставиш да умре в агония....
Преди година и половина приспахме кучето ми - беше на 14 години и както си беше жизнено и весело за един месец просто грохна, вече не можеше да ходи, изпускаше се непрекъснато.... лекарите казаха, чи могат да му бият разни инжекции, с които само да продължат агонията, но не и да го вдигнат на крака. Предпочетохме тогава да го приспим за да не се мъчи.
Но не бих приспала куче, което просто е старо, още повече, че ти е било другарче. Няма ли вариант да го дадеш на майка, свекърва или някой друг близък, при който ще можеш често да го посещаваш?
Но не бих приспала куче, което просто е старо, още повече, че ти е било другарче. Няма ли вариант да го дадеш на майка, свекърва или някой друг близък, при който ще можеш често да го посещаваш?
Да, преди 3 години се наложи да приспя любимото си куче, което живя с нас 13 години!!! Последната година претърпя 3 операции, направи и тежък диабет. Ако не виждах как се мъчи всеки ден бях готова да с егрижа за нея колкото години трябва, само и само да бъде с нас. Взех решението и много бързо го реализирах, защото ако бях оставила време за размисъл, може би щях д асе откажа...
Заведох я лично аз /не казах на родителите ми, за да им спестя допълнителен стрес/ и бях до нея когато й пуснаха системата Бях се разбрала с доктора да организира есхумацията й и всъщност в кабинета му се сбогувах с нея, т.е. спестих си още по-драматичната част по погребване и т.н.
и до ден днешен в семейството мислим и ни е мъчно за нея, като за човек, член от семейството...
Заведох я лично аз /не казах на родителите ми, за да им спестя допълнителен стрес/ и бях до нея когато й пуснаха системата
Бях се разбрала с доктора да организира есхумацията й и всъщност в кабинета му се сбогувах с нея, т.е. спестих си още по-драматичната част по погребване и т.н. и до ден днешен в семейството мислим и ни е мъчно за нея, като за човек, член от семейството...
Джулиана, намери й стопани! Аз не бих я приспала, по причините които описваш. Аз също имам проблеми с моето куче. И той е вече стар, прави бели, абе ад е... но аз си се ядосвам и нищо не мога да направя. Държа си го, не мога да намеря други стопани. Мислила съм си, че се мъчи, в смисъл, че откакто имаме дете не му обръщаме необходимото внимание, но от друга страна той ще страда за нас, за детето... ако е при други хора. В твоята ситуация, обаче се налага кучето са не е у вас.. Намери й стопани... нека животинката си изживее това дето й е отредено без да се мъчи. Вярвам, че ще се намерят хора да я гледат. Взимали сме решение за приспиване на куче, и пак бих го взела, когато става дума за безнадеждно болно и страдащо животно!
Каква порода е?
Каква порода е?
Джулиана, намери й стопани!
. Никога не бих сложила край на живота на животно. Нито на човек. Не съм им го дала и не мога да им го взема - така разсъждавам. Всичките ми животни са живели съвсем свободно и са умирали достойно. До последно сме се грижили за всяко от тях. Не го разбирам това с инжекциите, а една приятелка, дето нямаше пари да си приспи кучето един ден взе, че си го удуши 
. Душила го в продължение на един час. От любов - да не се мъчело. За мен това е проява на егоцентризъм - когато вече не ти трябва - приспиваш го. Да не ти цапа, да не ти създава грижи... Да не те притеснява с болката си. Съветът ми е, ако не можеш повече да се грижиш за него - намери му други стопани, най-добре на село, с дворче. Може пък кучето да разцъфти при новите условия
...
Взимала съм такова решение да, винаги сме гледали животни и винаги ми е било трудно да го взема. Приспахме прекрасното ни пуделче Джери, едва на 6 месеца, тъй като беше болно от гана, предадена му от майка му и нямаше шанс да оцелее . Приспахме едната ни котка, когато някой идиот я беше изритал така в гръбначния стълб, че й го беше счупил и беше парализирана изцяло, държах я докато подейства упойката и се сбогувах с нея
Отказахме да приспим едната ни котка, която беше получила перитонит и в рамките на една седмица претърпя три операции, лекарите я бяха отписали, но баба Мола оживя и до ден днешен е жива на достополетните 17 години
Така че Джул, в твоя случай аз не бих си приспала кучето, не мога. Наистина потърси и други стопани, сложи и памперс щом се изпуска, трябва да направиш дупка за опашката да не и пречи. Съжалявам не ти помагам, но просто за мен смисълът на евтаназията е да помогнеш на някой, който няма шанс да си отиде с по-малко болка, а не да си спестиш неудобството и дискомфорта
. Приспахме едната ни котка, когато някой идиот я беше изритал така в гръбначния стълб, че й го беше счупил и беше парализирана изцяло, държах я докато подейства упойката и се сбогувах с нея Отказахме да приспим едната ни котка, която беше получила перитонит и в рамките на една седмица претърпя три операции, лекарите я бяха отписали, но баба Мола оживя и до ден днешен е жива на достополетните 17 години
Така че Джул, в твоя случай аз не бих си приспала кучето, не мога. Наистина потърси и други стопани, сложи и памперс щом се изпуска, трябва да направиш дупка за опашката да не и пречи. Съжалявам не ти помагам, но просто за мен смисълът на евтаназията е да помогнеш на някой, който няма шанс да си отиде с по-малко болка, а не да си спестиш неудобството и дискомфорта