Налагало ли ви се е да приспите кучето си ???

  • 15 648
  • 77
  •   1
Отговори
2 март 2007, 09:26 ч.
  • София
  • Мнения: 2 623
Това е въпросът ми и ми е много мъчно  Cry
Ще бъда ли лоша ако приспя нашата Чара ?
Тя е вече стара, живее сама на тавана,
защото след като Бобо беше в Пирогов,
абсолютно забраниха кучето да живее с нас.
На мен сърце не ми даваше да я зарежа или
дам на други хора, защото е стара и нямаше
да издържи. В последно време се изпуска
непрекъснато и вече положението е нетърпимо.
Аз нямам възможност да я извеждам по няколко
пъти на ден, защото съм сама с малкия.
Животното се мъчи - по цял ден самичко горе Sad
Дайте ми подкрепа - много ми е трудно да взема
решение  Praynig Cry

# 1 2 март 2007, 09:45 ч.
  • Мнения: 4 585
   И кучетата умират. За съжаление по-често от хората. Първото не помня, защото съм бил мнооого малък. Петото куче в  живота ми почина преди 2 години. То живееше на село, при мама. И двамата бяхме единодушни при ветеринарния че не искаме да го приспива. Хранаше се по малко, през 2-3 дни, пуснахме го свободно, стана кожа и кости и една сутрин беше умряло. Тъжно е. И сега имаме куче и много го обичам, но всяко куче е различно и не може да измести и заличи спомена за предното. Когато изявяваш желание да го приспят, може би му спестяваш мъките, но поемаш вина за смъртта му. Защото и приспиването е убийство. Остави кучето да си умре. Така всеки ден ще се прощаваш по-малко с него.

# 2 2 март 2007, 09:51 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Бих го направила само ако е много тежко болно и няма надежда за оздравяване. Лично аз смятам, че е жестоко поради друга причина да бъде пристъпено до тази крайна мярка.  Когато си взех домашно животно от приюта , бях наясно, че понякога ще ми е пречка / все трябва да му търся гледачка, когато ни няма/,а и един ден ще остарее. Това за мен е здължение,с  което съм била наясно и което ще ми е докато е живо животното.

# 3 2 март 2007, 09:55 ч.
  • София
  • Мнения: 2 623
Цитат на: Kalinka в пт, 02 мар 2007, 09:51
Бих го направила само ако е много тежко болно и няма надежда за оздравяване. Лично аз смятам, че е жестоко поради друга причина да бъде пристъпено до тази крайна мярка.  Когато си взех домашно животно от приюта , бях наясно, че понякога ще ми е пречка / все трябва да му търся гледачка, когато ни няма/,а и един ден ще остарее. Това за мен е здължение,с  което съм била наясно и което ще ми е докато е живо животното.

Калинка, а аз какво да направя ???
Да се грижа за кучето и да си зарежа детето ли ?
Защото кучето го гледам мнооооооого преди
изобщо да съм си помислила за дете !

# 4 2 март 2007, 09:59 ч.
  • Мнения: 7 474
Няма ли начин да го дадеш на някой,  по-добре е . Аз съм приспивала куче, но само защото е било неизлечимо болно и се мъчи, иначе не бих го направила Stop  Все пак ти си преценяваш какво точно е състоянието на животното, ако наистина се мъчи, по-добре приспиване Sad

Последна редакция: пт, 02 мар 2007, 10:09 от L е о

# 5 2 март 2007, 10:01 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Сигурно не ти е лесно, за което съжалявам. Искаш мнение: дадох ти го.
Ти сама си знаеш какво, защо и как. Задавайки този въпрос не си очаквала, че ще има само подкрепящи мнения, нали?
За мен е жестоко дори да си го помисля, че бих го направила. Знам, че децата са най-ценното нещо на този свят и майките правят всичко за тях. Но преди да го е имало детето, кучето ти е било другарче. А сега е излишно и натоварващо.
Намирам го за много тъжно.

# 6 2 март 2007, 10:02 ч.
  • Мнения: 920
Голяма разлика има - дали живее на двор или в апартамент. Нагледах се доста. Извеждаха го двама души с одеало, по-точно го изнасяха. Друга съседка вечно вървеше с парцала - в асансьора и във входа. Да не говорим как миришеше в къщата й. Накрая и те го оставиха да изживее старините си на двор. Е, има и такива дето не им пука. А пред очите ми блъснаха 1 куче. Няма да забравя как виеше детето.  

# 7 2 март 2007, 10:03 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 818
Иде краят на моето куче, одъртява бедния и сигурно е, че ще го приспим.
Наскоро застреляхме кучката на вилата, понеже на близкия ветеринар му се видяло сложно да иде да бие инжекция и се намерил познат на свекърите, който да свърши туй дело. Гадината не заслужаваше такъв живот и отдавна правя постъпки за приспиване.. Свършен факт.
Зайчето ми умря наскоро и докторът вместо да ме успокоява, че ще се оправи, трябваше да ми каже, че животното си отива и да не го мъча, а да го приспя.
Затова аз предпочитам безболезнената смърт пред последната агония.

Съжалявам за кучата ти, Джулиана, но не виждам алтернатива. Приспи животината да са ви мирни душите.

# 8 2 март 2007, 10:03 ч.
  • burgas
  • Мнения: 83
Да На мен ми се е случвало. Дъщеря ми имаше кръщене, аз го затвотих в банята заради гостите. Той виеше, но смятахме, че е защото е затворен. Когато си тръгнаха всички го пуснах в хола и си легнах, на сутринта го намерих с деформирана глава, а на едната буза огромна рана и липса на козина. Ветеринаря каза, че е от зъб, започнало е натравяне на кръвта и за да го спасим трябваше да го водя в Ст. Загора. За мен това беше проблем, защото бях останала с 80лв., а не ми даваха гаранция, че ще издържи до там( вече не можеше да ходи) Беше на 13 години и също имаше проблем с стискането( изпускаше се където му падне) Ветеринаря първо убеди мъжа ми, а след това и мен, че е най-добре  да го приспим за да не страда. Дълго време страдах и се обвинявах, а и много ми беше трудно да обяснявам на Катя къде е бау-бау.   
 Все още ми липсва Блеки ( така се казваше)

Последна редакция: пт, 02 мар 2007, 18:07 от eli101

# 9 2 март 2007, 10:04 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
да ..... приспахме го ...... много плакахме ..... и се самообвинявахме ...... такъв е живота

# 10 2 март 2007, 10:05 ч.
  • София
  • Мнения: 2 623
Както е написала г-жа Смутена-Засрамена
аз всеки ден съм с парцала - всеки !!!
Едно мия на нея, после стълбите на входа  Cry
Просто вече не издържам !!!

# 11 2 март 2007, 10:07 ч.
  • Мнения: 183
Приспи го!
Не бъди егоистка-заради твоята съвест , кучето да седи постоянно само на тавана.
Ще те боли, ще ти е мъчно, ще имаш ужасни угризения, със сигурност ще съжеляваш...
Но, му го дължиш.Заведи го ти лично- успокой го, целуни го и му благодари за това ,че е било до сега с теб...


Да -приспах седемнадесет годишното си куче.Още ми се реве.По-голямата част от живота ми премина с нея, но накрая това трябваше да свърши, а така е по- достойно.

Бъди силна

# 12 2 март 2007, 10:08 ч.
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 230
ето, за това няма никога повече да си взема животно. ама никога!моето коте претърпя 2 операции, най-накрая я махнахме от къщи заради беба-почна да й пада козината и стана опасно за детето. умря си в офиса на баща ми. гадна история. представям си какво ти е.... Weary

# 13 2 март 2007, 10:10 ч.
  • Мнения: 276
Здрасти! В същото положение съм и аз само че моето куче трябва да го приспим защото е болно...има голям тумор в устата и не може да се оперира а той много кърви и е голям колкото яйце! И само отлагам във времето защото ще се побъркам от мъка ама не знам до кога?!? И те разбирам напълно но си мисля че ти си в по-неизгодна позиция защото разбирам че животинката не е болна а само стара! Не мога да дам адекватен съвет......ако някой иска да я догледа...например ако има дворче и там....не знам!

# 14 2 март 2007, 10:13 ч.
  • Мнения: 8 999
Лелеее, не ти е лесно! Искрено ти съчувствам. Щом го имаш толкова отдавна съм сигурна, че въпросът дали да го приспиш е равностоен на този, дали да приспиш някой тежко болен човек от твоето семейство. Ужасно е, но човекът е егоист - аз не бих приспала ни човек, ни животно от чисто егоистични чувства - за да удължа времето за раздяла. Какъв е проблемът със сина ти - здравословен или друг? Не можеш ли наистина да дадеш кучето да доживее последните си дни на село? Помисли по въпроса. Споменът за животното, което ти има безкрайно доверие, а ти някак си го "предала" ще те съпътства дълго. В друга тема писах, че домашният любимец до дълбока старост остава "малкото дете" в семейството - до последния си ден разчита на теб и за храна, и за вода, и за грижа, и за любов. Помисли добре дали няма да намериш друго разрешение на проблема.

# 15 2 март 2007, 10:14 ч.
  • София
  • Мнения: 4 423
Джу, сигурно е аз ще съм пред тази дилема един ден...мъчно да ми е, ех, нашите верни другарчета..... Cry

# 16 2 март 2007, 10:14 ч.
  • Мнения: 4 546
махнаме котката си, защото подивя и започна да напада жестоко. гледахме го осем години, спяхме в едно легло... Cry вариантите бяха или да го пуснем навън, или да го приспим. майка ми го дала на ветеринарят, който я уверил, че ще го заведе някъде да го пусне. ако го е направил - сигурна съм , че за максимум 10- дни е умрял. или може да го е взел за храна на някоя змия. незнам. още не мога да си го простя.  Cry но просто нямаше начин да го държим в такова състояние в къщи. и сега незная как бих постъпила, ако ми се наложи да избирам.  newsm78 няма да взимам повече животни. да умре от болест също е много, ама много гадно /и това ми се е случвало/. но да решиш ти е отвратително и ще ме гризе сигурно цял живот /нищо, че става въпрос за котка/

# 17 2 март 2007, 10:16 ч.
  • София
  • Мнения: 2 623
Цитат на: небесна красТавица в пт, 02 мар 2007, 10:03
Съжалявам за кучата ти, Джулиана, но не виждам алтернатива. Приспи животината да са ви мирни душите.

Никога няма да ми е мирна душата, никога !!!
Не си мислете, че не я обичам. Обичам я
страшно много. Миналата година й направиха
операция за отстраняване на тумори на опашката и в устата.
Един месец всеки ден я водих на промивки и дренажи.
Паспорта й е изряден - една ваксина не липсва.
Всеки месец й давах хапчета за глисти и тения и
е къпана всяка седмица !!! Дори й направихме
дървено легло и на него с големи букви пишеше ЧАРА !
Всяка зима една печка си работеше за нея, да не й е студено нощем.
Сега горе е пуснат маслен радиатор. Яде най-хубавата храна.
Просто вече и тя се мъчи и ние. Не виждам алтернатива.
Ако вие се сещате - предложете

# 18 2 март 2007, 10:20 ч.
  • Мнения: 1 951
Да, налаголо ми се е за котка.Нямаше шансове да оцелее.Много тъжно. Много сълзи.И досега си спомням как ме гледаше.
Съжалявам, че трябва да вземеш такова решение.

# 19 2 март 2007, 10:25 ч.
  • Мнения: 3 622
Наложи се да преспим котката, която е на 15 години. Беше ни мъчно и все ощи ни е, но така се налагаше по добре ли ще бъде ако я оставим да се мъчи. Имам и куче което е на 10 години и преди месец го оперираха от тумор на щитовидната жлеза, доктора каза че ако се окаже злокачествен изхода ще е само един. Много ми е мъчно и за него какво ще стане и дано имаме възможност да му се порадваме още няколко годинки. Не те виня и ако това е изхода направи го защото и ти да се мъчиш и животното  Sad

# 20 2 март 2007, 10:25 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 6 990
Да, минахме през това.
Приспиването за мен е приемливо решение само ако животното е неизлечимо болно и така му се спестяват мъките и агонията.
Доколкото разбрах твоето куче само е старо и се изпуска.
Като толкова ти пречи,пусни го навън да си изживее дните свободно.
Другото според мен е ... убийство!  Confused
Дадох ти мнение, но не и подкрепа, съжалявам!

# 21 2 март 2007, 10:42 ч.
  • Мнения: 2 237
Скъпа Джулиана,
моето мнение е че трябва да я приспиш.Взела си най-правилното решение,така трябва.Ще спестиш на животинката мъките,това е най-важното.Не бива да се обвиняваш нито за секунда,няма за какво.
Тя ще бъде добре в един по-хубав свят,в който аз вярвам.Да,ще те боли.Да,ще плачеш и вероятно ще се обвиняваш.Но това е най-добрия вариант,защото помисли  би ли си простила да я гледаш как се мъчи и да я оставиш да умре в агония....

# 22 2 март 2007, 10:44 ч.
  • София
  • Мнения: 2 623
Карен как бих могла да я пусна навън ???
Та това е равносилно на още по-голямо
престъпление  Shocked
Куче живяло 12 години в дом и аз да го пусна ???
Не проумявам  #Crazy

# 23 2 март 2007, 10:54 ч.
  • Мнения: 2 723
Наложи ни се преди време... Никой не можа да вземе такова решение...
Куча си умря малко по-късно...
И до сега имаме угризения, че не и спестихме мъките...  Cry

# 24 2 март 2007, 10:59 ч.
  • София
  • Мнения: 10 825
Преди година и половина приспахме кучето ми - беше на 14 години и както си беше жизнено и весело за един месец просто грохна, вече не можеше да ходи, изпускаше се непрекъснато.... лекарите казаха, чи могат да му бият разни инжекции, с които само да продължат агонията, но не и да го вдигнат на крака. Предпочетохме тогава да го приспим за да не се мъчи.
Но не бих приспала куче, което просто е старо, още повече, че ти е било другарче. Няма ли вариант да го дадеш на майка, свекърва или някой друг близък, при който ще можеш често да го посещаваш?

# 25 2 март 2007, 11:02 ч.
  • Мнения: 2 123
Да, преди 3 години се наложи да приспя любимото си куче, което живя с нас 13 години!!! Последната година претърпя 3 операции, направи и тежък диабет. Ако не виждах как се мъчи всеки ден бях готова да с егрижа за нея колкото години трябва, само и само да бъде с нас. Взех решението и много бързо го реализирах, защото ако бях оставила време за размисъл, може би щях д асе откажа...
Заведох я лично аз /не казах на родителите ми, за да им спестя допълнителен стрес/ и бях до нея когато й пуснаха системата  Cry  Бях се разбрала с доктора да организира есхумацията й и всъщност в кабинета му се сбогувах с нея, т.е. спестих си още по-драматичната част по погребване и т.н.

и до ден днешен в семейството мислим и ни е мъчно за нея, като за човек, член от семейството...

# 26 2 март 2007, 11:02 ч.
  • София
  • Мнения: 13 209
Джулиана, намери й стопани! Аз не бих я приспала, по причините които описваш. Аз също имам проблеми с моето куче. И той е вече стар, прави бели, абе ад е... но аз си се ядосвам и нищо не мога да направя. Държа си го, не мога да намеря други стопани. Мислила съм си, че се мъчи, в смисъл, че откакто имаме дете не му обръщаме необходимото внимание, но от друга страна той ще страда за нас, за детето... ако е при други хора. В твоята ситуация, обаче се налага кучето са не е у вас.. Намери й стопани... нека животинката си изживее това дето й е отредено без да се мъчи. Вярвам, че ще се намерят хора да я гледат. Взимали сме решение за приспиване на куче, и пак бих го взела, когато става дума за безнадеждно болно и страдащо животно!

Каква порода е?

# 27 2 март 2007, 11:16 ч.
  • София
  • Мнения: 154
Да, направихме го миналото лято една седмица преди да навърши 17 години. Кучето беше ужасно болно, нямаше никаква надежда, мъчеше се много. Преживях го тежко и продължавам да се обвинявам. Не е лесно решение.

# 28 2 март 2007, 12:00 ч.
  • Мнения: 2 759
Цитат на: Vache в пт, 02 мар 2007, 11:02
Джулиана, намери й стопани!
              Peace. Никога не бих сложила край на живота на животно. Нито на човек. Не съм им го дала и не мога да им го взема - така разсъждавам. Всичките ми животни са живели съвсем свободно и са умирали достойно. До последно сме се грижили за всяко от тях. Не го разбирам това с инжекциите, а една приятелка, дето нямаше пари да си приспи кучето един ден взе, че си го удуши  Sick. Душила го в продължение на един час. От любов - да не се мъчело. За мен това е проява на егоцентризъм - когато вече не ти трябва - приспиваш го. Да не ти цапа, да не ти създава грижи... Да не те притеснява с болката си.
              Съветът ми е, ако не можеш повече да се грижиш за него - намери му други стопани, най-добре на село, с дворче. Може пък кучето да разцъфти при новите условия  newsm78...

# 29 2 март 2007, 12:13 ч.
  • Мнения: 2 792
  Взимала съм такова решение да, винаги сме гледали животни и винаги ми е било трудно да го взема. Приспахме прекрасното ни пуделче Джери, едва на 6 месеца, тъй като беше болно от гана, предадена му от майка му и нямаше шанс да оцелее  Cry. Приспахме едната ни котка, когато някой идиот я беше изритал така в гръбначния стълб, че й го беше счупил и беше парализирана изцяло, държах я докато подейства упойката и се сбогувах с нея  Cry
 Отказахме да приспим едната ни котка, която беше получила перитонит и в рамките на една седмица претърпя три операции, лекарите я бяха отписали, но баба Мола оживя и до ден днешен е жива на достополетните 17 години  Laughing
  Така че Джул, в твоя случай аз не бих си приспала кучето, не мога. Наистина потърси и други стопани, сложи и памперс щом се изпуска, трябва да направиш дупка за опашката да не и пречи. Съжалявам не ти помагам, но просто за мен смисълът на евтаназията е да помогнеш на някой, който няма шанс да си отиде с по-малко болка, а не да си спестиш неудобството и дискомфорта  Confused

# 30 2 март 2007, 12:26 ч.
  • Мнения: 4 307
Моето почина само от старост, в деня в който се замислихме за това.
Много е тъжно, разбирам те.

# 31 2 март 2007, 12:36 ч.
  • София
  • Мнения: 1 841
Цитат на: Кифлата в пт, 02 мар 2007, 12:13
    Така че Джул, в твоя случай аз не бих си приспала кучето, не мога. Наистина потърси и други стопани, сложи и памперс щом се изпуска, трябва да направиш дупка за опашката да не и пречи. Съжалявам не ти помагам, но просто за мен смисълът на евтаназията е да помогнеш на някой, който няма шанс да си отиде с по-малко болка, а не да си спестиш неудобството и дискомфорта  Confused

Съгласна съм с това мнение.

Аз приспах Майкъл в края на ноември. Беше много болен. Двигателните нерви бяха притиснати и той беше полупарализиран. Изправяше се и пак падаше, като се наведеше към паничките или пода - падаше. Разходките бяха само да го изнеса навън (30 кг стаф на ръце - беше агония и за двама ни) за да може да си свърши работата. Пишкаше на 4 крака, защото не можеше да си вдигне кракът. Много често се налагаше да го мия след това, защото се  опикал или... А най-ужасното беше, че той искаше да ходи, искаше да си играе, искаше навсякъде да ме последва.

След всичко това, мога да ти кажа, че все още се самоубвинявам, все още плача всяка вечер, все още си мисля, че трябваше да опитам ще нещо за да го излекувам. Много ми беше трудно с дете и куче, но ако не се нараняваше толкова и не водеше този унизителен начин на живот никога нямаше да го приспя.

Сега чакам лятото и ще разпилея прахът му на морето, което той обожаваше.

# 32 2 март 2007, 13:10 ч.
  • out of space
  • Мнения: 8 573
И аз не бих, Джуле  Sad
Недей, никога няма да си го простиш.

# 33 2 март 2007, 13:16 ч.
  • Мнения: 9 099
Бих приспала животинката си само ако се мъчи - поради болест, тежка старост или нещо такова. Но не и ако това ми създава грижи на мене. Взимайки да го гледам, съм наясно че съм отговорна за него цял живот.
Джулс, ако мислиш че това е страдание за животното - тежкото решение трябва да се вземе.
Но ако просто е старо, изпуска се, но иначе си е добре, макар да ти създава грижи - недей. Това не е основателна причина.
Прегръщам те и се надявам да вземете правилното решение! Hug

# 34 2 март 2007, 13:55 ч.
  • София
  • Мнения: 2 623
Ами няма ка да не е страдание.
Откакто я качихме горе от куче 30 кг сега е 15.
Броят й се ребрата. Тигров боксер е - някой питаше,
но малък. Може би не е чиста порода, защото си остана
една такава мъничка - не стана като теле  Wink
Мислила съм да я дам на някой с двор, но боксерите
не могат да живея навън - не издържат на студ.

# 35 2 март 2007, 14:08 ч.
  • София
  • Мнения: 13 209
Цитат на: jullianna в пт, 02 мар 2007, 13:55
Ами няма ка да не е страдание.
Откакто я качихме горе от куче 30 кг сега е 15.
Броят й се ребрата. Тигров боксер е - някой питаше,
но малък. Може би не е чиста порода, защото си остана
една такава мъничка - не стана като теле  Wink
Мислила съм да я дам на някой с двор, но боксерите
не могат да живея навън - не издържат на студ.

Поразпитай! Знам, какво ти е да ти кажат на двор да я дадеш. Няма да издържи зимата на двор! Куче живяло вкъщи няма да оцелее навън, освен ако не е твърде младо, за да се приспособи. Но съм сигурна, че ще се намерят хора, които искат да я гледат вкъщи или дори да е на село някъде или на къща да я вкарват на топло през зимата... Има хора, които правят така. Потърси, моля те, потърси заради милото животно.. Ех, че ми стана мъчно сега... Cry

# 36 2 март 2007, 14:15 ч.
  • Мнения: 6 164
Наложи се. Беше с епилепсия и накрая и инжекциите не помагаха, не излезе от гърч 2 дни (притреперваше на интервали), не можеше да се изправи на крака, движеше си само очите, давах й течности със спринцовка, напишкваше се и само скимтеше и ме гледаше, а не можех да й помогна и не можеше да я оставя да се мъчи. Аз не можех да спя, като знам какво й е, седях до нея и ревях и беше мъчение и за мен. 2 дни ми трябваше да се реша, защото мислех, че приспиването е егоистично и сякаш ще се отърва от ненужния товар, но реално тя беше инвалид вече. Много тежко го понесох, но нямаше друг начин.

# 37 2 март 2007, 14:21 ч.
  • София
  • Мнения: 2 623
Цитат на: Vache в пт, 02 мар 2007, 14:08

Поразпитай! Знам, какво ти е да ти кажат на двор да я дадеш. Няма да издържи зимата на двор! Куче живяло вкъщи няма да оцелее навън, освен ако не е твърде младо, за да се приспособи. Но съм сигурна, че ще се намерят хора, които искат да я гледат вкъщи или дори да е на село някъде или на къща да я вкарват на топло през зимата... Има хора, които правят така. Потърси, моля те, потърси заради милото животно.. Ех, че ми стана мъчно сега... Cry

Ваче, кой би взел старо куче, което непрекъснато се изпуска ???
Та тя дори не е куче - пазач.
Не знам. Ще я гледам докато мога да издържа, защото наистина
сама се грижа за нея. Мъжът ми я разхожда, но не му е на сърце и
го разбирам.

# 38 2 март 2007, 14:23 ч.
  • Добрич
  • Мнения: 207
когато се разболя немската ни овчарка беше на 16 години, гледана само в апартамент, като дете, ветеринаря настояваше да я приспим. Баща ми неможа и я даде на село при един приятел чудото стана живя отличен пълноценен живот още три години, а не и даваха и три седмици. До последно бягаше и играеше, а тя едвам вървеше у дома.
Имахме и чихуа хуа което се разболя от менингит, приспахме я с инжекция защото само се мъчеше горкото.
И сега като се сетя се разплаках така, че ако имаш някакви познати, които живеят на село-опитай, свежия въздух действа добре и ще може да го виждате отвреме на време

# 39 2 март 2007, 14:42 ч.
  • София
  • Мнения: 13 209
Цитат на: jullianna в пт, 02 мар 2007, 14:21
Ваче, кой би взел старо куче, което непрекъснато се изпуска ???
Та тя дори не е куче - пазач.
Не знам. Ще я гледам докато мога да издържа, защото наистина
сама се грижа за нея. Мъжът ми я разхожда, но не му е на сърце и
го разбирам.

Джулиана, разбирам те напълно. Аз също сама си се грижа за кучето! И на моя мъж не му е на сърцето... и аз като се приберя се хващам за парцала, до гуша ми е дошло.  #Cussing out И той прави бели, яде каквото му попадне... тапетите изяде... сапуна яде... бе ужас... държи се като бебе куче, а е дъртел на близо 11 г. Аз знам защо го прави, яд го е че остава сам... Засега положението не е нетърпимо и ще си караме така... Защо да не се навие някой да я гледа. Ако е човек, който си седи предимно вкъщи... Ох, не знам какво да ти кажа. Според мен има хора, които биха я взели. Можеш ли да пуснеш обява някъде, със сигурност има сайтове с такава цел...

# 40 2 март 2007, 14:44 ч.
  • София, Борово
  • Мнения: 1 773
Да. Налагало ми се е...
Преди 15 години имах куче дог, разболя се от рак на 13 години. Не можеше да ходи със задните крака, после не можеше да ходи и до тоалетна.
Много мъки бяха и трябваше..
Още помня как ме гледаше, когато я отвеждаха.. Cry

# 41 2 март 2007, 15:20 ч.
  • Мнения: 2 759
Цитат на: natali_bu в пт, 02 мар 2007, 14:23
когато се разболя немската ни овчарка беше на 16 години, гледана само в апартамент, като дете, ветеринаря настояваше да я приспим. Баща ми неможа и я даде на село при един приятел чудото стана живя отличен пълноценен живот още три години, а не и даваха и три седмици. До последно бягаше и играеше, а тя едвам вървеше у дома.
             Ей за това говоря и аз... И все пак, донякъде не е честно - получили сте каквото сте искали от животното, пък после - убивате. Ми дайте по една инжекция и на пенсионерите, бе - поне ще ни паднат данъците  Crossing Arms.

# 42 2 март 2007, 15:33 ч.
  • София
  • Мнения: 13 209
Цитат на: MechoPuh в пт, 02 мар 2007, 15:20
Цитат на: natali_bu в пт, 02 мар 2007, 14:23
когато се разболя немската ни овчарка беше на 16 години, гледана само в апартамент, като дете, ветеринаря настояваше да я приспим. Баща ми неможа и я даде на село при един приятел чудото стана живя отличен пълноценен живот още три години, а не и даваха и три седмици. До последно бягаше и играеше, а тя едвам вървеше у дома.
             Ей за това говоря и аз... И все пак, донякъде не е честно - получили сте каквото сте искали от животното, пък после - убивате. Ми дайте по една инжекция и на пенсионерите, бе - поне ще ни паднат данъците  Crossing Arms.

Е, не си права!!! В конкретния случай... natali_bu, казва, че животното се е почувствало по-добре и е живяло още 3 години. Аз не намирам нещо нередно, в това което са направили те! Точно обратното!

# 43 2 март 2007, 16:03 ч.
  • Мнения: 2 759
Цитат на: Vache в пт, 02 мар 2007, 15:33
Е, не си права!!! В конкретния случай... natali_bu, казва, че животното се е почувствало по-добре и...
            Това казвам и аз: подкрепям, сравнително добър вариант... Ама пак не е много честно - не е предмет, живо същество е... Не може да го хвърлиш на боклука (да го убиеш), ако вече не го искаш...

# 44 2 март 2007, 16:15 ч.
  • София
  • Мнения: 13 209
Цитат на: MechoPuh в пт, 02 мар 2007, 16:03
Цитат на: Vache в пт, 02 мар 2007, 15:33
Е, не си права!!! В конкретния случай... natali_bu, казва, че животното се е почувствало по-добре и...
            Това казвам и аз: подкрепям, сравнително добър вариант... Ама пак не е много честно - не е предмет, живо същество е... Не може да го хвърлиш на боклука (да го убиеш), ако вече не го искаш...

Е, да.. обаче в случая на Джулиана се налага кучето да не живее у тях. Заради здравословни проблеми на детенцето й... Затова да го даде на други стопани според мен е най-приемливият вариант... Аз също не подкрепям евтаназията в случая, и затова се опитвам да й дам все пак някакви идеи...

# 45 2 март 2007, 16:42 ч.
  • Мнения: 2 759
Цитат на: Vache в пт, 02 мар 2007, 16:15
Е, да.. обаче в случая на Джулиана се налага кучето да не живее у тях. Заради здравословни проблеми на детенцето й... Затова да го даде на други стопани според мен е най-приемливият вариант... Аз също не подкрепям евтаназията в случая, и затова се опитвам да й дам все пак някакви идеи...
               Може би наистина така е най-добре. Ама що мълчите по въпроса за ниските данъци, м?

# 46 2 март 2007, 16:51 ч.
  • Мнения: 1 798
Цитат на: jullianna в пт, 02 мар 2007, 10:16
Цитат на: небесна красТавица в пт, 02 мар 2007, 10:03
Съжалявам за кучата ти, Джулиана, но не виждам алтернатива. Приспи животината да са ви мирни душите.

Никога няма да ми е мирна душата, никога !!!
Не си мислете, че не я обичам. Обичам я
страшно много. Миналата година й направиха
операция за отстраняване на тумори на опашката и в устата.
Един месец всеки ден я водих на промивки и дренажи.
Паспорта й е изряден - една ваксина не липсва.
Всеки месец й давах хапчета за глисти и тения и
е къпана всяка седмица !!! Дори й направихме
дървено легло и на него с големи букви пишеше ЧАРА !
Всяка зима една печка си работеше за нея, да не й е студено нощем.
Сега горе е пуснат маслен радиатор. Яде най-хубавата храна.
Просто вече и тя се мъчи и ние. Не виждам алтернатива.
Ако вие се сещате - предложете
На няколко пъти започвах постинга си и  после триех , защото ревях/имам рот на 5 г и си представях като остарее и трябва да си отиде/...
Джулианна, представих си картината, старост-нерадост важи и за животните.Моето категорично мнение е-приспиване.Каква услуга ще направя на животинката, която съм гледала години като я оставя да се мъчи?!? Аз бих приспала моя Рик ако е в това състояние, сигурно ако можеха да говорят те биха се съгласили...

# 47 2 март 2007, 17:26 ч.
  • Мнения: 2 759
Цитат на: minie mouse в пт, 02 мар 2007, 16:51
..бих приспала моя Рик ако е в това състояние, сигурно ако можеха да говорят те биха се съгласили...
              А може би не?

# 48 2 март 2007, 17:44 ч.
  • Мнения: 1 728
Много трудно решение.......  Cry ако знаех какви адски мъки щеше да преживее моето куче в последния ден на живота си, сигурно бих му го спестила, но докато още в него имаше живец и през ум не ми е минавало! Мисля, че евтаназията е удачен избор само при много тежки случаи, когато животното се мъчи много и е неизлечимо болно иначе това си е "убийство", за нас нашето куче си беше пълноправен член на семейството и не жалихме нито време, пари и грижи, когато разбрахме за коварната болест, уви  smile3518

Ако животното си е здраво опитай някакви варианти - с памперс ако се изпуска, някой самотен баба или дядо да го вземат за компания, въпреки че много ще страда за вас. Но все пак крайното решение си е твое.

# 49 2 март 2007, 17:46 ч.
  • Мнения: 3 423
Извинете ме, ама прочетох "налагало
ли ви се е да преспите с кучето". Петък.

# 50 2 март 2007, 17:46 ч.
  • Мнения: 955
поне на животните е разрешена тази милост.така си спестяват мъките и болките,които ние хората сме длъжни да търпим.
имах такъв случай.беше с рак- напреднал.
спестихме му мъките и болките.много плаках.
но............това е.

# 51 2 март 2007, 17:49 ч.
  • Мнения: 1 798
Как, мили хора, болно старо куче ще се подари на `баба или дядо` или ` на някой друг`? Това може да го каже само човек, които не знае какви грижи изисква отглеждането на куче вкъщи. А и познати или непознати `приемните` стопани  имат непредвидими минуси-ще им дойде в повече мириса и болестите на кучето, ще им писне скоро, няма и да са предполагали , че е `такава  отговорност`...

# 52 2 март 2007, 17:50 ч.
  • София
  • Мнения: 2 623
Момичета, сега се връщам от двучасово
миене на ................, после на самото куче,
и т.н. /не желая да е много образно/.
Докато чистех, мислех и реших да оставя
за момента нещата така, докато издържа.
Да, докато издържа. Защото всеки ден това
упражнение не е живот. Понякога дори
нямам физическа възможност да го направя.
Както и да е - ще поживеем - ще видим !
Мечо Пух, сравнението ти с пенсионерите
е повече от неуместно  Naughty
И ако мислите, че толкова лесно се намират
стопани, да не говорим такива, които да вземат
старо куче, което дори на двора не може да живее
жестоко сте се объркали !

# 53 2 март 2007, 18:01 ч.
  • Мнения: 1 728
Цитат на: minie mouse в пт, 02 мар 2007, 17:49
Как, мили хора, болно старо куче ще се подари на `баба или дядо` или ` на някой друг`? Това може да го каже само човек, които не знае какви грижи изисква отглеждането на куче вкъщи.

Знам какво означва гледането и на здраво, и на болно куче в апартамент, но julianna търси съвет все пак. Аз не съм за приспиването само, защото кучето е старо без наличие на тежка болест и мъки, болки Naughty Все пак като взимаш да гледаш куче поемаш някаква отговорност, това не е играчка хоп остарява и овехтява и хайде да се отървем от нея!!

Всеки си решава, темата доста ме натовари и без това, доста тъжни спомени и мъка възбуди у мен дискусията.

Последна редакция: пт, 02 мар 2007, 20:54 от AniSim

# 54 2 март 2007, 18:23 ч.
  • Мнения: 117
Щом кучето ти е старо и болно, по-добре би било да го приспиш, а не да го оставяш да агонизира бавно. Преди 5 месеца ми почина куче на 16 години.  Почина в ноща преди да го приспим - решението беше взето вече. Почина бавно и мъчително и до днес немога да си простя че изчаквах толкова много, но все се надявах че въпреки възрастта ще се оправи.
Но каквото и решение да вземеш трябва да си убедена че това е правилното, за да не съжаляваш после.

# 55 2 март 2007, 18:28 ч.
  • Мнения: 1 798
AniSim, това не е отърваване. Джулиана знае какво е отговорност.Досега да се беше `отървала` хиляда пъти от `овехтялото`куче. Кучето е старо и несъмнено се мъчи..Джулиана е казала по-нагоре в какво състояние е. Евтаназията за мене е неприятен развой и изключително раздиращо решение, но не мисля, че ако обичаш любимеца си трябва да чакаш Господ  да  си го прибере на фона на мъчителен старчески залез на кучешките му дни.

# 56 2 март 2007, 18:50 ч.
  • Мнения: 6 623
Не ,но миличката ми Таши вече доста одъртя дано не ни се наложи.Ако изпитва болка и се мъчи много по добре страданието му да бъде спестено.

# 57 2 март 2007, 19:12 ч.
  • София
  • Мнения: 2 623
Мисля, че е доста обидно да се говори
за отговорност, след като не само, че
не съм я изхвърлила след като забраниха
да имаме куче в къщи, а и до ден днешен
се грижа за нея и смея да твърдя, че се
грижа повече от добре !!!
Просто дойде момент да не смогвам с всичко.
Виновна ли съм за това ???

# 58 2 март 2007, 19:34 ч.
  • Мнения: 1 273
Най-вероятно в твоя случай, ще приспя кучето! Аз имах котка от много години и се наложи да я приспим--бъбреците и не функционираха и алтернативата беше или преспиване или големи мъки с някакви манипулации през ден. Всеки ден мисля за нея, сънувам я..., НО нито за миг не съжелявам, че постъпих така.
Кураж мила--няма да ти е лесно! Hug

# 59 2 март 2007, 19:40 ч.
  • Мнения: 1 798
Цитат на: jullianna в пт, 02 мар 2007, 19:12
Мисля, че е доста обидно да се говори
за отговорност, след като не само, че
не съм я изхвърлила след като забраниха
да имаме куче в къщи, а и до ден днешен
се грижа за нея и смея да твърдя, че се
грижа повече от добре !!!
Просто дойде момент да не смогвам с всичко.
Виновна ли съм за това ???
Не си виновна.
 Избрала си трудния път-още повече че и забрана за куче у  вас е имала.
Кучетата не могат да говорят, ние ,стопаните, трябва да разпознаваме  състоянието им след като вече и ветеринарят е казал своята дума. А за жалост любимците ни често имат кратък живот.

# 60 2 март 2007, 19:45 ч.
  • Мнения: 1 728
Julianna, къде прочете да съм те нарекла безотговорна, това как друга потребителка ми тълкува мнението няма да коментирам. Твърдя че има безотговорни стопани на кучета и не само за случая евтаназия. И не очаквайте, че всички ще кажат да това е правилното решение "Приспи го", а и хипотетично да кажат, не би могло да е успокоение на съвестта че това е най-правилното решение...

Знам, че не ти е лесно и ти влизам в положението.

# 61 2 март 2007, 19:54 ч.
  • Мнения: 28
Не,но ми се е случвало с коте!Много тежко ми беше...

# 62 2 март 2007, 19:58 ч.
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
Да, Юле, налагало ми се е SadНемска овчарка на 13г., с която бяхме неразделни.Беше стара и болна от рак, операциите не помагаха.Не можеше да се качва по стълбите, едвам ставаше, усещаше, че това и е краят CryРеших да не я мъча и извиках лекар да я приспи.Преди да заспи се обърна и ме погледна в очите SadТози поглед никога няма да го забравя SadМного тежко понесахме смъртта на Сара в къщи, все едно бяхме загубили член от семейството и.Но не мисля, че съм сгрешила, спасих я от адски мъки.
 Сега пиша, спомените се връщат и по клавиатурата капят сълзи Cry Cry

# 63 2 март 2007, 20:16 ч.
  • София
  • Мнения: 2 623
Наред с всичките ми терзания
ми стана толкова тъжно от тази тема,
че съжалих 300 пъти задето съм я пуснала  Cry
Моля ви, извинете ме, че ви върнах към тези
тъжни спомени  Praynig

# 64 2 март 2007, 20:44 ч.
  • Мнения: 4 390
Най-вероятно в твоя случай аз също бих приспала кучето.
Сама си прецени и ако изходът е евтаназия - направи го.
Според мен е по-разумното решение, отколкото да го харизваш
на някой /ако въобще успееш да намериш такъв/ и да не се знае този някой
как би се грижил за кученцето. Confused

# 65 2 март 2007, 20:45 ч.
  • Мнения: 5 299
 Не те обвинявам в никакъв случай, но мисля че така както сте изолирали животното - е по-зле за него. То има нужда от внимание и грижи, и щом не можете да му ги дадете, по-добре да го приспите. Това е по-малкото зло. На мен ми се е налагало, но кучето беше болно. Ако аз бях в твоето положение, щях да избера варианта с евтаназията. Много е трудно.....много Cry

# 66 2 март 2007, 22:27 ч.
  • Мнения: 117
Цитат на: jullianna в пт, 02 мар 2007, 20:16
Наред с всичките ми терзания
ми стана толкова тъжно от тази тема,
че съжалих 300 пъти задето съм я пуснала  Cry
Моля ви, извинете ме, че ви върнах към тези
тъжни спомени  Praynig

Не съжалявай че си я пуснала. И не ни се извинявай че си ни върнала към тъжните спомени. Тук си спомнихме за едни мили душички, които сме обичали и са ни обичали някога.
Не мисля че някой има право да те упреква каквото решение и да вземеш, знам че не е лесно. Желая ти кураж да избереш правилното решение.

# 67 2 март 2007, 22:31 ч.
  • София
  • Мнения: 7 097
Да, наложи се да взема такова решение, защото кучето беше болно от епилепсия и много се мъчеше... Rolling Eyes Дори не ми се говори за това, а беше преди доста години.
Беше ми нужно много време, за да взема това решение и после много плакахме и изобщо беше много тъжна история... Cry
И сега, като си мисля за него, ми засяда една буца на гърлото...

# 68 2 март 2007, 23:51 ч.
  • Някъде във Вселената :)
  • Мнения: 340
Ако е неизлечимо болно и се мъчи можеби, но в този случай ... Не мисля, че трябва да решаваш съдбата му, да живее или да умре. Ние също сме с куче и с бебе, и знам колко е трудно, но това не е причина за ... Съжалявам ако съм малко крайна. Пожелавам ти да вземеш най-правилното решение  Peace.

# 69 3 март 2007, 00:24 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Водила ли си кучето на ветеринар. Преди малко прочетох в едно списание, че има медикаменти, които помагат при изпускане. Статията беше за куче, колкото твоето, което е почнало да се изпуска и собствениците са искали да го преспят. Ветеринарът е отказал и са го дали в приют, където едно семейство го осиновява и след лечение е спряло да се изпуска.
Все пак 12 години не е чак толкова много и кучето не е в дълбока старост.     

# 70 3 март 2007, 01:04 ч.
  • Мнения: 63
Преди две седмици почина кучето ни. Чакахме докрая докато излязат резултатите от изследванията. Те се забавиха доста, но бяхме решили, че ако се потвърди диагнозата рак ще предпочетем да го преспят. В някои случаи това е по-доброто, защото само погледа, с който ни гледаше докато се мъчеше е достатъчен, за да решиш. Всичко е много индивидуално.

# 71 3 март 2007, 01:55 ч.
  • Мнения: 200
Така както го описваш състоянието на твоето куче наподобява състоянието на моето куче малко преди да почине. Не знам защо масово си мислите , че кучето ще се оправи , едва ли му остават повече от 6 месеца живот ,ако и толкова изкара. Спести му мъките на животното, приспи го,аз не го направих и съжалявам за това.

# 72 3 март 2007, 02:11 ч.
  • Плевен/София
  • Мнения: 546
                 Аз имах три котки. Сашко беше болен от рахит, влачеше си задните крачета, с личните си ръце го носих до лечебницата, но ме изгониха да не присъствам. Мишелката умря в ръцете ми, без да се разбере от какво. Винко умря в ръцете ми, не можеше да пишка от камъни в бъбреците. И Мишел, и Вини са погребани на едно и също място. Мила Джу, гледай животинката, докато смяташ, че живота й не е тежък, нищо, че ходиш с парцала всеки ден! Това, което ти дава тя, друг не може. И само, САМО! ако сама видиш, че страда, че я боли, само тогава я приспи! Но когато си сигурна, не отлагай! Просто се сбогувай тихичко с нея, помоли я да ти прости...
Страшно ти завиждам, че си имаш другарче, и ми е много мъчно, че трябва да вземеш такова решение.

# 73 3 март 2007, 09:32 ч.
  • Мнения: 2 755
Да. Наскоро ни се наложи да приспим 17 годишното ни куче. Колкото и да се стараехме да удължим живота й, не успяхме да надхитрим природата. В последните месеци от живота си, ходеше залитайки, буташе се в стените, изпускаше се и се хранеше в полулегнало положение, давейки се в храната, защото се подпираше с нос. Е, тази гледка ми идваше в повече. Cry Като се има предвид и постоянното тичане с парцала след нея, нещата стигнаха до евтаназия. Решението беше много трудно, но трябваше да сложим край на тази агония  Cry
Сега нямаме никакво намерение да гледаме отново животно. Краят е като раздяла с близък човек.  Cry

# 74 3 март 2007, 10:17 ч.
  • София
  • Мнения: 2 210
Джулка мила! всъщност знам, че питаш, но знаеш, че само ти можеш да вземеш решението, независимо кой какво те посъветва. Темата ти адски ме разстрои и ме върна 2 години назад...Вечерта преди да заведем нашето куче да го приспят седях и говорих с него (вярвам, че беше двупосочно-няма да забравя очите му и как ме гледаше и разбираше) и знаех, че е неизбежно, знаех, че за него е по-добре , но сърцето ми още кърви...Това са членове на нашите семейства и решението винаги носи и вина, и облекчение и нещата не са изобщо прости- да или не. Но , поставяйки ги на кантар, в твоя случай мисля, че с Цеци трябва да прецените дали животното да си отиде достойно или да продължите да се мъчите-всички. Прегръщам те и знам , че си силна и ще се справиш!
Обади се, ако искаш да си поговорим!  bouquet

(п.с. на мен това ми беше второ куче- първото го бутна кола като бях на 14г. Вече съм категорична, че трети път не искам да преживявам всико това и аз като Тонита не искам да си визмам животно. Дано малчо не ме изнуди един ден..)

# 75 3 март 2007, 12:14 ч.
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Цитат на: Kalinka в сб, 03 мар 2007, 00:24

Все пак 12 години не е чак толкова много и кучето не е в дълбока старост.     

Възстаричко си е- 12х7=84 човешки години

# 76 3 март 2007, 21:42 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Зависи от породата, но ако едно куче е гледано добре, редовоно ваксинирано и на прегледи: 12 години не са много.  Peace

# 77 3 март 2007, 22:24 ч.
  • Виена
  • Мнения: 1 247
Цитат на: Биляна в пт, 02 мар 2007, 19:58
Да, Юле, налагало ми се е SadНемска овчарка на 13г., с която бяхме неразделни.Беше стара и болна от рак, операциите не помагаха.Не можеше да се качва по стълбите, едвам ставаше, усещаше, че това и е краят CryРеших да не я мъча и извиках лекар да я приспи.Преди да заспи се обърна и ме погледна в очите SadТози поглед никога няма да го забравя SadМного тежко понесахме смъртта на Сара в къщи, все едно бяхме загубили член от семейството и.Но не мисля, че съм сгрешила, спасих я от адски мъки.
 Сега пиша, спомените се връщат и по клавиатурата капят сълзи Cry Cry
Ето това ме върна към деня, когато приспахме нашия Арес. Гадният рак...  Cry Съсипа го за няколко седмици. И погледът, който така често сънувам. Няколко дни преди да доведа ветеринарната докторка, го галех и си говорех с него, че скоро ще отиде да пази моето малко момиченце (загубих дъщеря си в 33 седмица от бременността, четири месеца преди това). Кучето знаеше какво му казвам и ми вярваше, че така трябва да стане - заради него, заради всички нас, които го обичахме, защото той беше част от семейството.  И сега съм убедена, че помежду ни имаше някаква връзка и по един необясним за нормалната логика начин можех да "разговарям" с него. Мисля, че повече не мога да обичам друго животно. Липсва ми...
jullianna, направи това, което ще е най-добро за животинката. А ти го знаеш най-добре, защото тя си е твоето кученце!

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата