Публикувана: 2 март 2007, 09:26 ч.
Последно мнение: 3 март 2007, 22:24 ч.

Налагало ли ви се е да приспите кучето си ???

15 671
77
1

# 60 2 март 2007, 19:45 ч.

Мнения: 1 728

Julianna, къде прочете да съм те нарекла безотговорна, това как друга потребителка ми тълкува мнението няма да коментирам. Твърдя че има безотговорни стопани на кучета и не само за случая евтаназия. И не очаквайте, че всички ще кажат да това е правилното решение "Приспи го", а и хипотетично да кажат, не би могло да е успокоение на съвестта че това е най-правилното решение...

Знам, че не ти е лесно и ти влизам в положението.

# 61 2 март 2007, 19:54 ч.

Мнения: 28

Не,но ми се е случвало с коте!Много тежко ми беше...

# 62 2 март 2007, 19:58 ч.

UK/София
Мнения: 7 681

Да, Юле, налагало ми се е Sad

Немска овчарка на 13г., с която бяхме неразделни.Беше стара и болна от рак, операциите не помагаха.Не можеше да се качва по стълбите, едвам ставаше, усещаше, че това и е краят Cry

Реших да не я мъча и извиках лекар да я приспи.Преди да заспи се обърна и ме погледна в очите Sad

Този поглед никога няма да го забравя Sad

Много тежко понесахме смъртта на Сара в къщи, все едно бяхме загубили член от семейството и.Но не мисля, че съм сгрешила, спасих я от адски мъки.
Сега пиша, спомените се връщат и по клавиатурата капят сълзи Cry

# 63 2 март 2007, 20:16 ч.

София
Мнения: 2 623

Наред с всичките ми терзания
ми стана толкова тъжно от тази тема,
че съжалих 300 пъти задето съм я пуснала Cry

Моля ви, извинете ме, че ви върнах към тези
тъжни спомени Praynig

# 64 2 март 2007, 20:44 ч.

Мнения: 4 390

Най-вероятно в твоя случай аз също бих приспала кучето.
Сама си прецени и ако изходът е евтаназия - направи го.
Според мен е по-разумното решение, отколкото да го харизваш
на някой /ако въобще успееш да намериш такъв/ и да не се знае този някой
как би се грижил за кученцето. Confused

# 65 2 март 2007, 20:45 ч.

Мнения: 5 299

Не те обвинявам в никакъв случай, но мисля че така както сте изолирали животното - е по-зле за него. То има нужда от внимание и грижи, и щом не можете да му ги дадете, по-добре да го приспите. Това е по-малкото зло. На мен ми се е налагало, но кучето беше болно. Ако аз бях в твоето положение, щях да избера варианта с евтаназията. Много е трудно.....много Cry

# 66 2 март 2007, 22:27 ч.

Мнения: 117

Цитат на: jullianna в пт, 02 мар 2007, 20:16

Наред с всичките ми терзания
ми стана толкова тъжно от тази тема,
че съжалих 300 пъти задето съм я пуснала Cry

Моля ви, извинете ме, че ви върнах към тези
тъжни спомени Praynig

Не съжалявай че си я пуснала. И не ни се извинявай че си ни върнала към тъжните спомени. Тук си спомнихме за едни мили душички, които сме обичали и са ни обичали някога.
Не мисля че някой има право да те упреква каквото решение и да вземеш, знам че не е лесно. Желая ти кураж да избереш правилното решение.

# 67 2 март 2007, 22:31 ч.

София
Мнения: 7 097

Да, наложи се да взема такова решение, защото кучето беше болно от епилепсия и много се мъчеше... Rolling Eyes

Дори не ми се говори за това, а беше преди доста години.
Беше ми нужно много време, за да взема това решение и после много плакахме и изобщо беше много тъжна история... Cry

И сега, като си мисля за него, ми засяда една буца на гърлото...

# 68 2 март 2007, 23:51 ч.

Някъде във Вселената :)
Мнения: 340

Ако е неизлечимо болно и се мъчи можеби, но в този случай ... Не мисля, че трябва да решаваш съдбата му, да живее или да умре. Ние също сме с куче и с бебе, и знам колко е трудно, но това не е причина за ... Съжалявам ако съм малко крайна. Пожелавам ти да вземеш най-правилното решение Peace

# 69 3 март 2007, 00:24 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 969

Водила ли си кучето на ветеринар. Преди малко прочетох в едно списание, че има медикаменти, които помагат при изпускане. Статията беше за куче, колкото твоето, което е почнало да се изпуска и собствениците са искали да го преспят. Ветеринарът е отказал и са го дали в приют, където едно семейство го осиновява и след лечение е спряло да се изпуска.
Все пак 12 години не е чак толкова много и кучето не е в дълбока старост.

# 70 3 март 2007, 01:04 ч.

Мнения: 63

Преди две седмици почина кучето ни. Чакахме докрая докато излязат резултатите от изследванията. Те се забавиха доста, но бяхме решили, че ако се потвърди диагнозата рак ще предпочетем да го преспят. В някои случаи това е по-доброто, защото само погледа, с който ни гледаше докато се мъчеше е достатъчен, за да решиш. Всичко е много индивидуално.

# 71 3 март 2007, 01:55 ч.

Мнения: 200

Така както го описваш състоянието на твоето куче наподобява състоянието на моето куче малко преди да почине. Не знам защо масово си мислите , че кучето ще се оправи , едва ли му остават повече от 6 месеца живот ,ако и толкова изкара. Спести му мъките на животното, приспи го,аз не го направих и съжалявам за това.

# 72 3 март 2007, 02:11 ч.

Плевен/София
Мнения: 546

Аз имах три котки. Сашко беше болен от рахит, влачеше си задните крачета, с личните си ръце го носих до лечебницата, но ме изгониха да не присъствам. Мишелката умря в ръцете ми, без да се разбере от какво. Винко умря в ръцете ми, не можеше да пишка от камъни в бъбреците. И Мишел, и Вини са погребани на едно и също място. Мила Джу, гледай животинката, докато смяташ, че живота й не е тежък, нищо, че ходиш с парцала всеки ден! Това, което ти дава тя, друг не може. И само, САМО! ако сама видиш, че страда, че я боли, само тогава я приспи! Но когато си сигурна, не отлагай! Просто се сбогувай тихичко с нея, помоли я да ти прости...
Страшно ти завиждам, че си имаш другарче, и ми е много мъчно, че трябва да вземеш такова решение.

# 73 3 март 2007, 09:32 ч.

Мнения: 2 755

Да. Наскоро ни се наложи да приспим 17 годишното ни куче. Колкото и да се стараехме да удължим живота й, не успяхме да надхитрим природата. В последните месеци от живота си, ходеше залитайки, буташе се в стените, изпускаше се и се хранеше в полулегнало положение, давейки се в храната, защото се подпираше с нос. Е, тази гледка ми идваше в повече. Cry

Като се има предвид и постоянното тичане с парцала след нея, нещата стигнаха до евтаназия. Решението беше много трудно, но трябваше да сложим край на тази агония Cry

Сега нямаме никакво намерение да гледаме отново животно. Краят е като раздяла с близък човек. Cry

# 74 3 март 2007, 10:17 ч.

София
Мнения: 2 210

Джулка мила! всъщност знам, че питаш, но знаеш, че само ти можеш да вземеш решението, независимо кой какво те посъветва. Темата ти адски ме разстрои и ме върна 2 години назад...Вечерта преди да заведем нашето куче да го приспят седях и говорих с него (вярвам, че беше двупосочно-няма да забравя очите му и как ме гледаше и разбираше) и знаех, че е неизбежно, знаех, че за него е по-добре , но сърцето ми още кърви...Това са членове на нашите семейства и решението винаги носи и вина, и облекчение и нещата не са изобщо прости- да или не. Но , поставяйки ги на кантар, в твоя случай мисля, че с Цеци трябва да прецените дали животното да си отиде достойно или да продължите да се мъчите-всички. Прегръщам те и знам , че си силна и ще се справиш!
Обади се, ако искаш да си поговорим! bouquet

(п.с. на мен това ми беше второ куче- първото го бутна кола като бях на 14г. Вече съм категорична, че трети път не искам да преживявам всико това и аз като Тонита не искам да си визмам животно. Дано малчо не ме изнуди един ден..)

Препоръчани теми

Големите загадки

ХАМАС нападна Израел

Знаете ли кого видях - 44 тема

Абитуриентски страсти 2024

Причина:

Причина: