Е, да.. обаче в случая на Джулиана се налага кучето да не живее у тях. Заради здравословни проблеми на детенцето й... Затова да го даде на други стопани според мен е най-приемливият вариант... Аз също не подкрепям евтаназията в случая, и затова се опитвам да й дам все пак някакви идеи...
- Публикувана: 2 март 2007, 09:26 ч.
- Последно мнение: 3 март 2007, 22:24 ч.
Налагало ли ви се е да приспите кучето си ???
Може би наистина така е най-добре. Ама що мълчите по въпроса за ниските данъци, м?
Съжалявам за кучата ти, Джулиана, но не виждам алтернатива. Приспи животината да са ви мирни душите.
Никога няма да ми е мирна душата, никога !!!
Не си мислете, че не я обичам. Обичам я
страшно много. Миналата година й направиха
операция за отстраняване на тумори на опашката и в устата.
Един месец всеки ден я водих на промивки и дренажи.
Паспорта й е изряден - една ваксина не липсва.
Всеки месец й давах хапчета за глисти и тения и
е къпана всяка седмица !!! Дори й направихме
дървено легло и на него с големи букви пишеше ЧАРА !
Всяка зима една печка си работеше за нея, да не й е студено нощем.
Сега горе е пуснат маслен радиатор. Яде най-хубавата храна.
Просто вече и тя се мъчи и ние. Не виждам алтернатива.
Ако вие се сещате - предложете
Джулианна, представих си картината, старост-нерадост важи и за животните.Моето категорично мнение е-приспиване.Каква услуга ще направя на животинката, която съм гледала години като я оставя да се мъчи?!? Аз бих приспала моя Рик ако е в това състояние, сигурно ако можеха да говорят те биха се съгласили...
..бих приспала моя Рик ако е в това състояние, сигурно ако можеха да говорят те биха се съгласили...
Много трудно решение....... 
ако знаех какви адски мъки щеше да преживее моето куче в последния ден на живота си, сигурно бих му го спестила, но докато още в него имаше живец и през ум не ми е минавало! Мисля, че евтаназията е удачен избор само при много тежки случаи, когато животното се мъчи много и е неизлечимо болно иначе това си е "убийство", за нас нашето куче си беше пълноправен член на семейството и не жалихме нито време, пари и грижи, когато разбрахме за коварната болест, уви 
Ако животното си е здраво опитай някакви варианти - с памперс ако се изпуска, някой самотен баба или дядо да го вземат за компания, въпреки че много ще страда за вас. Но все пак крайното решение си е твое.
ако знаех какви адски мъки щеше да преживее моето куче в последния ден на живота си, сигурно бих му го спестила, но докато още в него имаше живец и през ум не ми е минавало! Мисля, че евтаназията е удачен избор само при много тежки случаи, когато животното се мъчи много и е неизлечимо болно иначе това си е "убийство", за нас нашето куче си беше пълноправен член на семейството и не жалихме нито време, пари и грижи, когато разбрахме за коварната болест, уви Ако животното си е здраво опитай някакви варианти - с памперс ако се изпуска, някой самотен баба или дядо да го вземат за компания, въпреки че много ще страда за вас. Но все пак крайното решение си е твое.
Как, мили хора, болно старо куче ще се подари на `баба или дядо` или ` на някой друг`? Това може да го каже само човек, които не знае какви грижи изисква отглеждането на куче вкъщи. А и познати или непознати `приемните` стопани имат непредвидими минуси-ще им дойде в повече мириса и болестите на кучето, ще им писне скоро, няма и да са предполагали , че е `такава отговорност`...
Момичета, сега се връщам от двучасово
миене на ................, после на самото куче,
и т.н. /не желая да е много образно/.
Докато чистех, мислех и реших да оставя
за момента нещата така, докато издържа.
Да, докато издържа. Защото всеки ден това
упражнение не е живот. Понякога дори
нямам физическа възможност да го направя.
Както и да е - ще поживеем - ще видим !
Мечо Пух, сравнението ти с пенсионерите
е повече от неуместно
И ако мислите, че толкова лесно се намират
стопани, да не говорим такива, които да вземат
старо куче, което дори на двора не може да живее
жестоко сте се объркали !
миене на ................, после на самото куче,
и т.н. /не желая да е много образно/.
Докато чистех, мислех и реших да оставя
за момента нещата така, докато издържа.
Да, докато издържа. Защото всеки ден това
упражнение не е живот. Понякога дори
нямам физическа възможност да го направя.
Както и да е - ще поживеем - ще видим !
Мечо Пух, сравнението ти с пенсионерите
е повече от неуместно
И ако мислите, че толкова лесно се намират
стопани, да не говорим такива, които да вземат
старо куче, което дори на двора не може да живее
жестоко сте се объркали !
Как, мили хора, болно старо куче ще се подари на `баба или дядо` или ` на някой друг`? Това може да го каже само човек, които не знае какви грижи изисква отглеждането на куче вкъщи.
Знам какво означва гледането и на здраво, и на болно куче в апартамент, но julianna търси съвет все пак. Аз не съм за приспиването само, защото кучето е старо без наличие на тежка болест и мъки, болки
Все пак като взимаш да гледаш куче поемаш някаква отговорност, това не е играчка хоп остарява и овехтява и хайде да се отървем от нея!!Всеки си решава, темата доста ме натовари и без това, доста тъжни спомени и мъка възбуди у мен дискусията.
Щом кучето ти е старо и болно, по-добре би било да го приспиш, а не да го оставяш да агонизира бавно. Преди 5 месеца ми почина куче на 16 години. Почина в ноща преди да го приспим - решението беше взето вече. Почина бавно и мъчително и до днес немога да си простя че изчаквах толкова много, но все се надявах че въпреки възрастта ще се оправи.
Но каквото и решение да вземеш трябва да си убедена че това е правилното, за да не съжаляваш после.
Но каквото и решение да вземеш трябва да си убедена че това е правилното, за да не съжаляваш после.
AniSim, това не е отърваване. Джулиана знае какво е отговорност.Досега да се беше `отървала` хиляда пъти от `овехтялото`куче. Кучето е старо и несъмнено се мъчи..Джулиана е казала по-нагоре в какво състояние е. Евтаназията за мене е неприятен развой и изключително раздиращо решение, но не мисля, че ако обичаш любимеца си трябва да чакаш Господ да си го прибере на фона на мъчителен старчески залез на кучешките му дни.
Мисля, че е доста обидно да се говори
за отговорност, след като не само, че
не съм я изхвърлила след като забраниха
да имаме куче в къщи, а и до ден днешен
се грижа за нея и смея да твърдя, че се
грижа повече от добре !!!
Просто дойде момент да не смогвам с всичко.
Виновна ли съм за това ???
за отговорност, след като не само, че
не съм я изхвърлила след като забраниха
да имаме куче в къщи, а и до ден днешен
се грижа за нея и смея да твърдя, че се
грижа повече от добре !!!
Просто дойде момент да не смогвам с всичко.
Виновна ли съм за това ???
Най-вероятно в твоя случай, ще приспя кучето! Аз имах котка от много години и се наложи да я приспим--бъбреците и не функционираха и алтернативата беше или преспиване или големи мъки с някакви манипулации през ден. Всеки ден мисля за нея, сънувам я..., НО нито за миг не съжелявам, че постъпих така.
Кураж мила--няма да ти е лесно!
Кураж мила--няма да ти е лесно!
Мисля, че е доста обидно да се говори
за отговорност, след като не само, че
не съм я изхвърлила след като забраниха
да имаме куче в къщи, а и до ден днешен
се грижа за нея и смея да твърдя, че се
грижа повече от добре !!!
Просто дойде момент да не смогвам с всичко.
Виновна ли съм за това ???
за отговорност, след като не само, че
не съм я изхвърлила след като забраниха
да имаме куче в къщи, а и до ден днешен
се грижа за нея и смея да твърдя, че се
грижа повече от добре !!!
Просто дойде момент да не смогвам с всичко.
Виновна ли съм за това ???
Избрала си трудния път-още повече че и забрана за куче у вас е имала.
Кучетата не могат да говорят, ние ,стопаните, трябва да разпознаваме състоянието им след като вече и ветеринарят е казал своята дума. А за жалост любимците ни често имат кратък живот.