Първо сърдечно благодаря на всички, споменали ме в постовете си! Трогната съм от вниманието ви, от това, че дори и за мъничко съм била част от вашите мисли и съм получила частичка от положителната ви енергия. Много рано ми свършиха лайкчетата и само затова не успях да сложа на всички, но всички сте прочетени много внимателно. Направихте празника ми по- специален, а аз обожавам рождените си дни и те заемат важно място в календара ми. Още веднъж благодаря, момичета!
Няма да ви изброявам поименно, за да не заприлича на реч при получаване на Оскар.
И вие бъдете здрави, вдъхновени, дръзновени и целеустремени! Борете се за щастието си и никога не спирайте да мечтаете! Ще завърша с нещо от любимата ми Емили Дикинсън:"Да се направи прерия, е нужна пчела и детелина,
пчела и детелина
и една мечта голяма.
Дори мечтата само стига,
ако пчели и детелина няма."
Имайте мечти! Винаги, винаги, винаги...
Днес и тролчето не ме дразни и след последните събития, които успяха да ме разстроят, реших да гледам на него просто като на черната овца във фамилията ни голяма. Има място за портретна снимка на стената, но реално никой нито говори с него, нито го чува.
Сега за фрага... Аз съм подготвена за всичко, което може да се случи в петък и да ме изненада неприятно. И ще запазя самообладание, ще видите. Дори и Ферит да хукне след леля да я успокоява и утешава, след като тя чу молбата на Сейран, отправена към него, да не се жени. Дори пак да падне на коляно и да я уверява, че повече няма да вижда Сейран, само и само леля да остане в живота му (защото той все пак не може да си представи живот без нея), няма да поддам. Този път ще съм скала, защото във фрага видях, че Сейран спи сама в леглото, а онази карикатура е на дивана (дано да има гадни пружини и да го ръбят)!




