Леле, миличка, ако знаеш колко добре те разбирам.до 5 месец дъщеря ми беше ангел - тиха, кротка, спокойна, усмихната, не се чуваше, че вкъщи има бебе.Но тя пропълзя на 5 месеца, а на 6 започна да се изправя, вече е почти проходила и колкото е красива и изглежда като ангел, толкова е дива и неконтролируема.Не ми дава да мръдна от нея, изпада в истерия, ако отида до тоалетна, реве и ме гледа сякаш не знам какво се е случило.Иска да пипа на всякъде, все нещо е недоволна, ядосва се, тръшка се, ревва за най-малкото нещо.Понякога ми е доста трудно - изнервям се, имам чувството, че не мога да издържа. Но аз разбирам какъв е проблема - никаквата помощ.Аз я гледам сам-сама откакто се е родила, няма на кого да я оставя дори за един час.Фризьорът ми е мечта.Просто и ние сме хора, имаме нужда от малко лично пространство, имаме нужда да се погрижим за себе си.Имам нужда един душ да си взема на спокойствие.Мъжа ми много ми помага, грижовен е и се разбира се добре с бебето, но работата му е такава, че през повечето време отсъства.Понякога ми се иска да излезем двамата, да не ни е ума само в бебето.Но уви, нямаме кой знае каква помощ, все е невъзможно, все не се получава.Няма да соча причини, т.к. не са тема на разговор.Та така.Всичко това ме изнервя, бебето усеща това и то й се отразява.Не е виновно бебето, нито ти.Просто такова е стечението на обстоятелствата.Намери време за себе си.
- Публикувана: 3 март 2007, 01:40 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2007, 11:39 ч.
не мога да се справя
Само съм чувала и аз, че като са ревливи като мънички ,после стават ангелчета.Моята беше и още е в много от случаите ангелче.Не й се чуваше гласчето, винаги ухилена до ушите.Нямаше колики, гъбички, зъбите не ги усетихме, изключая последните кътници.Но на 7,5 месеца пострада сериозно и то точно защото за някакви си 3 денонбощия не бяхме спали, поради единствената й до него момент настинка/даже и това не беше/.Явно сме били разглезени от такова добро бебе, та не бяхме адекватни в момента, в който падна и...няма да пиша за кошмара.Слава Богу 
е добре, но можеше и без това да се мине.Ама така е когато ти е кротко детето-не си кален, окапваш бързо.От тогава ако ще с флейта да ме приспиват не заспивам 
Налагало се е и издържам, ама тогава не удържах, разсеях се 
.Както виждаш и с добро бебе не всичко е ОК.
На сестра ми беше такава ревла, но вече се оправя.Сега моята е дивачка, като моторетка хвърчи и се катери навсякъде.А племенницата е кротка и бавно, бавно действа, а като и говориш те чува.А моето мишле-не, врътва си дупето и си прави каквото си е наумило.
е добре, но можеше и без това да се мине.Ама така е когато ти е кротко детето-не си кален, окапваш бързо.От тогава ако ще с флейта да ме приспиват не заспивам Налагало се е и издържам, ама тогава не удържах, разсеях се .Както виждаш и с добро бебе не всичко е ОК.На сестра ми беше такава ревла, но вече се оправя.Сега моята е дивачка, като моторетка хвърчи и се катери навсякъде.А племенницата е кротка и бавно, бавно действа, а като и говориш те чува.А моето мишле-не, врътва си дупето и си прави каквото си е наумило.
Ахъм... и ние отглеждаме Дракула 
Нощем поне спи - криво ляво... Ама денем е някакъв ад... Мрънка, тръшка се, реве... и всичко без видма причина... проявява характер явно...
Катери се из цялата къща, от няколко месеца му е любимо на первазите на прозорците
а като го сваля от там - елате да видите, реве, като за последно... и в рева си хоп - пак на перваза... нерви не ми останаха... ако падне оттам... не ми се мисли...
Инате, бяс е, характер... ама и аз душа влача
Направо сме за лудницата, понякога като излезем навън в парка и се затръшка по земята ми иде да ми плесна един шамар, поне да знае защо реве... Ужас бе
А майките ме гледат с едни обвинителни погледи, все едно съм го смачкала от бой... а аз се правя на маймуна - само да млъкне. 
За последните 3 месеца - 2 пъти до Пирогов тичаме, щот се е пречукал някъде
Казват, че е преходно... дано
Нощем поне спи - криво ляво... Ама денем е някакъв ад... Мрънка, тръшка се, реве... и всичко без видма причина... проявява характер явно...
Катери се из цялата къща, от няколко месеца му е любимо на первазите на прозорците
а като го сваля от там - елате да видите, реве, като за последно... и в рева си хоп - пак на перваза... нерви не ми останаха... ако падне оттам... не ми се мисли...Инате, бяс е, характер... ама и аз душа влача
Направо сме за лудницата, понякога като излезем навън в парка и се затръшка по земята ми иде да ми плесна един шамар, поне да знае защо реве... Ужас бе
А майките ме гледат с едни обвинителни погледи, все едно съм го смачкала от бой... а аз се правя на маймуна - само да млъкне. За последните 3 месеца - 2 пъти до Пирогов тичаме, щот се е пречукал някъде
Казват, че е преходно... дано
Амиии Симона е на 2г.6м..все още се буди през нощта...а аз ходя и на работа.
Откакто се е родила не спи и това си е.
Вече съм 45кг...ОБАЧЕ 
не мога да живея без нея и не съжалявам дори за миг за всички безсънни нощи, а просто си поплаквам като човек и ми минава. 
Радвай се, че имаш това съкровище и стискай зъби!!!
Пожелавам ти успех от все сърце 
Откакто се е родила не спи и това си е.
Вече съм 45кг...ОБАЧЕ не мога да живея без нея и не съжалявам дори за миг за всички безсънни нощи, а просто си поплаквам като човек и ми минава. Радвай се, че имаш това съкровище и стискай зъби!!!
Пожелавам ти успех от все сърце
Имам две момчета.Баткото е вече на 8 и все още събота и неделя следобед спи.А през седмицата, когато е на у-ще си ляга в 20,30-21 ч без никакъв проблем.Но малкия...На 4г е и все още почти няма нощ, в която да спи непробудно.Да не говорим, че заспива много и става по 100 пъти.Направо не мога да повярвам колко е огромна разликата между двамата.
Моят син беше същия. До 2 месеца никакъв проблем, тихо и спокойно бебе. И после какво стана незнам. Ревеше нон стоп. В нас, на вънка, а не дай си Боже да отидем да спим при майка ми или баба ми, няма млъкване цяла нощ. Сутрин ставаше в 6 часа, особено като се научи да се изправя и да лази и крещеше, буквално, в креватчето. Беше кошмар, но се оправи с времето. Така че не се обвинявай, че си лоша майка. Не е вярно, просто детето е по-емоционално. Аз също мислех да водя моя на психиатър, ама му се размина 
. Спокойно, ще се оправи и твоето детенце!
Ааа и да дпбавя, че поради горните причини никоя баба не го вземаше, защото се скъсваше от рев ако нас ни няма. Та и аз се справях сама, така да се каже, защото мъжът ми все пак ходеше на работа, та така.
. Спокойно, ще се оправи и твоето детенце!Ааа и да дпбавя, че поради горните причини никоя баба не го вземаше, защото се скъсваше от рев ако нас ни няма. Та и аз се справях сама, така да се каже, защото мъжът ми все пак ходеше на работа, та така.
Всичко си е въпрос на характерче,баткото ми рева всяка вечер до навършване на 2,5г.Като мина тази възраст почти всяка вечер го проверявахме с тати диша ли???(защо не е ревнал още),малката е голяма кротушка.Баткото е вече на 9г и си ляга всяка вечер с караници а сутрин става преди всички.Така ,че преди всичко търпение/Друг е въпроса ,че 8г не се решавах на второ дете./
?
И моето детенце е същото. Още като бебеце почти не спеше. Спеше само върху мен и в момента, в който се опитвах да я оставя в кошарката се будеше и започваше да плаче. Какво ли не сме пробвали - водихме я при всевъзможни доценти (тъй като е вадена с форцепс и някои "приятели" намекваха, че е възможно нещо да са я повредили докторите), разни сиропчета за успокояване, свещички.... Постепенно го израстна и започна да спи повече. И ние брояхме дните до първия рожден ден, ама сега вече не ни прави впечатление дори.
Сега е почти на 2 години и още се буди през нощта. Но е много живо, темпераментно и любопитно дете. И аз преди завиждах на седящите в градината майки със спящи бебета в количките, но сега се радвам, че е по-будна от връстниците си - всичко я интересува и й прави впечатление, опитва се всичко да повтори, да запомни да направи. Умората и безсънните нощи се забравят като видим усмивката на лицето й.
Какво ли не сме пробвали - водихме я при всевъзможни доценти (тъй като е вадена с форцепс и някои "приятели" намекваха, че е възможно нещо да са я повредили докторите), разни сиропчета за успокояване, свещички.... Постепенно го израстна и започна да спи повече. И ние брояхме дните до първия рожден ден, ама сега вече не ни прави впечатление дори.Сега е почти на 2 години и още се буди през нощта. Но е много живо, темпераментно и любопитно дете. И аз преди завиждах на седящите в градината майки със спящи бебета в количките, но сега се радвам, че е по-будна от връстниците си - всичко я интересува и й прави впечатление, опитва се всичко да повтори, да запомни да направи. Умората и безсънните нощи се забравят като видим усмивката на лицето й.
нямаме бебе, за да давам съвети, но като ви чета, момичета... тръпки ме побиват.
аз не мога да се справя и с много по-малко от описаното...
аз не мога да се справя и с много по-малко от описаното...
За жалост има бебета,които просто се гледат трудно.Не заспиват и не заспиват и сякаш са програмирани да реват до премала.Нищо друго не й остава на майката,освен просто да чака преминаването на този период.А казват,че непослушните деца по-късно стават деца-мечта.Какво да кажа на авторката на темата?Търпение и кураж.Аз те разбирам.
Виждам,че са минали няколко месеца,откакто е започната темата.Дано вече бебчето да се е кротнало!Иначе и моите каки не спяха много нощно време,а през деня-изобщо.Аз тогава учех задочно и вечно си ги люшках с учебник в ръце,но всичко отминава-за едни по-рано,за други-по-късно.По-добре ревливо,но здраво и жизнено бебе,отколкото болно!А аз като съм била бебе,съм била такова инатче,че тати като се е опитвал да ме преспи един ден,си е разкъсал ризата от нерви. 
А сестричката ми -кротушка,но после аз станах послушната,а тя и до днес(31годишна)-създава доста проблеми!
Успех,мами!
А сестричката ми -кротушка,но после аз станах послушната,а тя и до днес(31годишна)-създава доста проблеми!Успех,мами!
Моя приятелка, докато синът й навърши три години, спеше седнала на фотьойла с детето на ръце - беше получила даже някакво заболяване на китката, с която го поддържаше. По-изтерзан човек от нея не съм виждала. Накрая го заведе на хомеопат - детето, освен че беше много неспокойно и не спеше /нито денем, нито нощем/, имаше и алергия към белтък. Не знам дали просто с възрастта тези проблеми бяха надраснати или хомеопатията помогна /аз по принцип нямам вяра на тази наука/, но постепенно тази хиперактивност беше преодоляна. Пробвай и ти - със сигурност поне няма да навреди.