не мога да се справя

Мишона,
съжалявам че пишеш като гост и не мога да ти пусна съобщение.Но това не е проблем да ти споделя, че същият дявол, в ангелски лик беше моята голяма дъщеря.А моя милост не беше зряла жена като теб,а на 19 години и без никаква помощ от никъде, нито от родители, нито от съпруг-никой.?Бебето плачеше непрестанно, спях максимум по 4 часа на денонощие, ако поспях час повече направо имах главоболие от преспиване.Бях редовна студентка, нощем учех с ревящо бебе в скута, накрая прекъснах за една година, след като взех да припадам от изнемога по изпитите.Станах 45 кг. на височина 176см.-направо отвратителна гледка, като от концлагер и така се чувствах.Извеждах я,за да я приспя, защото заспиваше само навън в количката, но за зла участ навсякъде около нас точно бяха само павета и точно щастлива и спокойна, че е заспала тръгвах да я прибера вечер, дори по тъмно за да поспи и аз покрай нея и стигнем ли до паважа, колкото и да возех количката едва-едва, това дяволче ревваше с цяло гърло.Имаше случаи да не ококори очи и да не ревне и в момента обаче в който я вкарам вкъщи, като навита скокваше и ужасния рев оглушаваше кооперацията.Пробвах какво ли не, питах кой ли не, полагах какви ли не усилия, но резултат никакъв.Така до година и три месеца, когато не зная какво провокира промяната, не мога да си го обясня до ден днешен, една вечер просто заспа и спа непробудно почти до сутринта.Така постепенно си изгради нормален режим, дори започна сутрин да си играе тихо и да се занимава в леглото, докато аз се събудя.
Някой ми беше казвал, че такива "зли" дечица се променят така изведнъж като навършат годинка.Чакала съм момента, дори може да е смешно, но се надявах още същата нощ, след навършването на годината този кошмар да остане зад гърба ми, но не--------------Зная случаи, прикоито отчаяни родители са водили невръстните си рожби на знахар, да им леят куршум и да им баят, тъй като по техни думи *се е вселил дявола в тях*
Не зная определено какъв съвет да ти дам, освен да чакаш момента, когато дяволчето, обладало бебето ти ще си отиде доброволно
Успех и здрави нерви!!!

Мишона,вьорьжи се с още малко тьрпение.Аз имам две момчета.Баткото беше много кротьк,малкия засега е като него,но аз сьм била нещо ужасно.Милата ми майка не е знаела какво е ден и какво е нощ.През деня горе-долу сьм се тьрпяла,но през нощта сьм се будела по 12 пьти.Майка ми е спяла "права" с мен на рьце.След като сьм навьршила 1 год.всичко се е променило.И при вас ще отмине този тежьк период

Спокойно! Имам си същото нещо вкъщи. Просто трябва да оцелееш. Става все по-лесно, и по-лесно, вярвай ми.
Няма да е лошо да оставиш на някого(роднина или приятел) детето поне за един ден и ако трябва се мотай по улиците. Не си позволявай да се чувстваш гузна. Успех, ще ти трябва!

 Ей, мишона, с най-голямо съжеление изчетох какво си написала, само защото не можеш истински да се нарадваш. Моето бебче е ангел и знам как всички му се радваме и се благодарим на всички сили, които са ни дарили с такова спокойно и усмихнато дете. Разбира се винаги има и едно НО: имаше малко здравословни причини когато се роди и аз незнам дали не предпочитам да не спя година- две вместо да преживея първите месеци.
 А за неспането, мога да те свържа с една от най-близките си приателки, която живее с 5 месечните си близнаци и съпруга си, при свекърва, която не помага и грам, и двете деца плачат от зори до мрак. Тя също като теб иска всичко да свърши вече, но Уви 5 месеца е едно и също. И тя ги води по лекари и всеки ден се чуди какво не им е наред и се притеснява. Лощото е че няма никаква помощ, както за децата, така и за всичко останало. Това е къща, пране, храна. Естествено товва тя да седне да яде е нещо което не и се е случвало от 5 месеца  .

  НЕ СА ВИ ЛОШИ ДЕЦАТА, просто СА  ПО-ТРУДНИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ!  Надявам се, че един ден ще забравите тези трудности и ще се наслаждавате истински на всеки миг. А мойта свекърва казва:
" В деня в който ти се е родило детето е последната ти спокойна нощ, която си преживял".  Имаш ли дете едва ли някога повече ще спиш спокойно.

КУРАЖ ти желая и много сили!  И ако някой може да ти помага, открадвай време и за себе си!

Стана ми мъчно като те прочетох. Не си некадъна майка, просто децата са различнии. Аз не спях с голямото ми дете почти докато навърши годинка, понеже нощите ги беше обърнал на ден, а аз пък през деня не можех да спя, понеже нямах помощ и си го гледах сама.
Ако само гледаш детето,  значи имаш помощ и можеш  да излизаш или да си намериш занимание. В такива случаи е по-добре да прекарваш повече време отделно от детето, защото се получава омагьосан кръг- твоята собствена умора и нерви се предават на бебето и става още по-неспокойно. На мои приятели дъщерята реве за всичко, откакто се  е родила. Просто ги подлуди, добре, но се наложи да я гледа сега бабата през седмицата и детето си е ОК- там не  реве. Просто не винаги се получава синхрон между родители  и детете, но то няма да е винаги бебе, ще почне да разбира повече, да се заиграва и така .

добре дошла в клуба!!!
и при нас детето беше много желано и планирано. и после се бях побьркала от нейния непрестанен рев и от недоспиване. така е най неприятно, 3ащото непрестанно се самообвиняваШ, колко го 4аках и исках това дете. а сега не мога да се справя .... това е напьлно нормално и както са ти писали и др. мами, просто е трудно 3а гледане дете. ще видиш, скоро ще по4нат да се оправят нешата и ще по4не да спи пове4е...  при мен помагаше само ако някой др. я в3емеше 3а няколко 4аса а3 да направя нещо 3а себе си, да отида на гимнастика или да седна някаде на 1 кафе и да по4ета жестник на спокоиствие.. или да поспя една цяла нощ, т.е. таткото да има 1 пьт седми4но нощно дежурство... 

Аз пък имах възможността да гледам едновременно ангелче и дяволче, защото имам близнаци. Добре, че този кротичкия измъркваше по някое време, за да се сетя да го нахраня и него иначе беше като кукличка, кротък и спокоен! Но другия... той ми взе здравето до като стана на 11 месеца! С баща му го носехме напред-назад на смени по цели нощи! Приспивахме го в детско самосвалче от тези големите (честна дума! не се смейте!)  с постлано в коритото одеялце по 20-30 минути! Баща им, които има биволски нерви и безкрайно спокойствие и той не издържа един ден! А щом го вдигнехме от камиончето уж заспал, за да го сложим в креватчето... леле мале! Все едно че въху кактуси го слагахме! А на вън по градинките събирахме очите на хората с вечното му врещене и се чудеха защо! Както си спеше 5-10 минутки и изведнъж се буди с кански ревове...И един ден вече ми беше писнало от всякъде, след не знам колко часово приспиване и реване, не издържах и го гмецнах в кревата от един метър височина, че като тупна на леглото се чу едно "миек" и се опули с ей такива очи  млъкна като онемял и от тогава до ден днешен, като легне заспива за 5 минути! Беше истински кошмар! Разбирам те и ти съчувствам, но най-малкото си лоша или некадърна майка! Многото е минало, мъничко остава! Стискам палци!
П.С. Не е лошо да преместиш темета в "Нашите деца", там ще получиш повече примери и съвети.

Детето много добре усеща настроението ти, чувствата ти. Ако ти си изнервена, нетърпелива и ядосана и то ще е така Моята дъщеря е почти на 2г. и продължава да се буди и съответно мен всяка нощ по 2-3 пъти. Пие вода, сменяме памперс ...и така е откакто се е родила. А като беше по-малка се будеше по-често...и плачеше и съм я оставяла да реве от яд ... От както се е родила не съм спала и една нощ цялата непробудно. Но приех нещата, че ще са такива и свикнах и сега не ми пречи и не протестирам, че ставам всяка нощ.

Ще отмине този етап. опитай се да бъдеш по-спокойна и търпелива към детето. Приеми, че си е такова - ревливо, палаво, искащо непрекъснато мама...обичай си го такова и се радвай, че е живо и здраво!:hug:

Не бива да се обвиняваш за нищо всяко дете е различно но както ти писаха другите мами нещата ще се наредят просто имай още малко търпение.Аз имах голям късмет и с двете ми дъщери.Много са кротки и спят както през деня така и през ноща, бях се подготвила за безсънни нощи но се оказа че имам ангелчета,който се самоотглеждат почети сами.Ще видим как ще е с третото.........

 Ей, мишона не мисли че си лоша майка.
Лоши са само онези които не обичат децата си. Аз също заченах с доста мъки и познавам радостта и трепета от дългоочакваната радост. И подобно на теб първите месеци бях като ударена с мокър парцал( след доста време се оказа че е заради анемия---сиреч има си обяснение състоянието).
 Разбирам че ти е трудно, моята беше горе долу същата. Аз смятам, че дълго чаканото детенце го гледам с много повече грижи, внимание, тревоги само защото мога да оценя големият дар който бог ми е дал. Знам, че всички деца са дар божи, и всички родители си обичат децата, но когато детенце си е дошло от самосебеси се гледа с любов и разум, а когато го чакаш дълго трепериш за да му угодиш. И ето това е голямата грешка от която произхождат много дребни неприятности, които като ги събереш става голям проблем. 

Търпение,всичко ще си дойде на мястото! Просто с някой деца е по-трудно.

нямаме бебе, за да давам съвети, но като ви чета, момичета... тръпки ме побиват.
аз не мога да се справя и с много по-малко от описаното...

Не си мисли , че си единствена. И мойто е едно дяволче. Вече е на две години и мира нямам. Аз се надявам като  навърши три да се поуспокои. На никой не пожелавам такъв ревльо.

Ахааа...позната история!И аз така-три години 4аках първата си рожба!И като се роди,в 4удо се видях!И аз като теб!Така ревеше бебка,4е в съседния блок я 4увах когато ходех на кафе при приятелка !Тръшкаше се и пла4еше за вси4ко!Един ден...седим си ние,а тя вика,,Дай вода!''А шишето е до нея!Казвам и -,,Вземи си я сама,до теб е шишето!''Тя пак,,Не!Ти.Ти дай вода."И....рев!Заси4ах-4ас и 20 мин!Правех какво ли не за да я накарам да спре да пла4е!Щом мен ме изкара извън нерви...а аз съм такова спокойствие,как да е неможеш ме ядоса!Но този пронизващ ушите ми рев ... ме побърка!Първото и наказание беше-оставих я в стаята и сама!То беше рев,тръшкане,скубане на косите,дори...запо4на да си удря шамари!Побърках се-тя пла4е в едната стая...аз в другата!4увствах се толкова безсилна !Водих я на детски психиятър...нищо!Там кротка като ангел,седи и мига...слън4ице! Докторката каза...4е си е добре детето-просто е по ...буйно!И ако с времето не отмине тогава да се притеснявам!След като навърши 3 год. се промени!Кротка,тиха,с 4асове си играе а аз си шетам !Ве4е е на 7 и е на мама душицата...но мойта коса побеля !Сега си имам още една дъщери4ка,на 3 седм. е!Надявам се тя да на прили4а на кака си !За сега е кротолинка,спинка и папка!Напъва се понякога да пла4е...ама по-скоро мяука като коте!Та...като се сетя майка ми какво е разказвала за мен-седяла съм под масата ,ревяла съм и...съм си хапела ръката до кръв !Лудница!Мама ме питала,,Що ревеш сега!''А аз-,,Щот ми се реве!'' Да не вярвам,4е съм била такова дявол4е!Незнам какво да те посъветвам,освен...търпение мила,търпение!Няма друг метод!Ще мине време и ще се кротне!И не си лоша майка...просто си попаднала на буйно дете,за което ти трябва мноооого търпение и здрави нерви!Успех мила!  

Леле, миличка, ако знаеш колко добре те разбирам.до 5 месец дъщеря ми беше ангел - тиха, кротка, спокойна, усмихната, не се чуваше, че вкъщи има бебе.Но тя пропълзя на 5 месеца, а на 6 започна да се изправя, вече е почти проходила и колкото е красива и изглежда като ангел, толкова е дива и неконтролируема.Не ми дава да мръдна от нея, изпада в истерия, ако отида до тоалетна, реве и ме гледа сякаш не знам какво се е случило.Иска да пипа на всякъде, все нещо е недоволна, ядосва се, тръшка се, ревва за най-малкото нещо.Понякога ми е доста трудно - изнервям се, имам чувството, че не мога да издържа. Но аз разбирам какъв е проблема - никаквата помощ.Аз я гледам сам-сама откакто се е родила, няма на кого да я оставя дори за един час.Фризьорът ми е мечта.Просто и ние сме хора, имаме нужда от малко лично пространство, имаме нужда да се погрижим за себе си.Имам нужда един душ да си взема на спокойствие.Мъжа ми много ми помага, грижовен е и се разбира се добре с бебето, но работата му е такава, че през повечето време отсъства.Понякога ми се иска да излезем двамата, да не ни е  ума само в бебето.Но уви, нямаме кой знае каква помощ, все е невъзможно, все не се получава.Няма да соча причини, т.к. не са тема на разговор.Та така.Всичко това ме изнервя, бебето усеща това и то й се отразява.Не е виновно бебето, нито ти.Просто такова е стечението на обстоятелствата.Намери време за себе си.

Ахъм... и ние отглеждаме Дракула
Нощем поне спи - криво ляво... Ама денем е някакъв ад... Мрънка, тръшка се, реве... и всичко без видма причина... проявява характер явно...
Катери се из цялата къща, от няколко месеца му е любимо на первазите на прозорците а като го сваля от там - елате да видите, реве, като за последно... и в рева си хоп - пак на перваза... нерви не ми останаха... ако падне оттам... не ми се мисли...
Инате, бяс е, характер... ама и аз душа влача
Направо сме за лудницата, понякога като излезем навън в парка и се затръшка по земята ми иде да ми плесна един шамар, поне да знае защо реве... Ужас бе А майките ме гледат с едни обвинителни погледи, все едно съм го смачкала от бой... а аз се правя на маймуна  - само да млъкне.
За последните 3 месеца - 2 пъти до Пирогов тичаме, щот се е пречукал някъде
Казват, че е преходно... дано 

леле и ние сме така ...ако трябва да чакам до година да млъкне и да спи през нощта, няма да доживея!!!

Амиии Симона е на 2г.6м..все още се буди през нощта...а аз ходя и на работа.

Откакто се  е родила не спи и това си е. Вече съм 45кг...ОБАЧЕ не мога да живея без нея и не съжалявам дори за миг за всички безсънни нощи, а просто си поплаквам като човек и ми минава.

Радвай се, че имаш това съкровище и стискай зъби!!!

Пожелавам ти успех от все сърце  

Позната история,само дето при мен и двете ми дъщери до годинка спяха по 3-4часа в деннонощието.Аз също съм си мислела,че няма да се справя и много се надявах поне второто да не е такова,но......
Ще мине,не си лоша майка 

Моят син беше същия. До 2 месеца никакъв проблем, тихо и спокойно бебе. И после какво  стана незнам. Ревеше нон стоп. В нас, на вънка, а не дай си Боже да отидем да спим при майка ми или баба ми, няма млъкване цяла нощ. Сутрин ставаше в 6 часа, особено като се научи да се изправя и да лази и крещеше, буквално, в креватчето. Беше кошмар, но се оправи с времето. Така че не се обвинявай, че си лоша майка. Не е вярно, просто детето е по-емоционално. Аз също мислех да водя моя на психиатър, ама му се размина . Спокойно, ще се оправи и твоето детенце!
Ааа и да дпбавя, че поради горните причини никоя баба не го вземаше, защото се скъсваше от рев ако нас ни няма. Та и аз се справях сама, така да се каже, защото мъжът ми все пак ходеше на работа, та така.

Уморена, вечно недоспала така съм от близо 9 години.
Затова съм ги кръстила мойте - Енергийни вампири

Всичко си е въпрос на характерче,баткото ми рева всяка вечер до навършване на 2,5г.Като мина тази възраст почти всяка вечер го проверявахме с тати диша ли???(защо не е ревнал още),малката е голяма кротушка.Баткото е вече на 9г и си ляга всяка вечер с караници а сутрин става преди всички.Така ,че преди всичко търпение/Друг е въпроса ,че 8г не се решавах на второ дете./ 

Помислила ли си да вземе6 по4асово гледа4ка, която да обикаля с нея докато ти си поспи6 или да я гледа докато ти си на вън с приятелки  ?

     И моето детенце е същото. Още като бебеце почти не спеше. Спеше само върху мен и в момента, в който се опитвах да я оставя в кошарката се будеше и започваше да плаче.  Какво ли не сме пробвали - водихме я при всевъзможни доценти (тъй като е вадена с форцепс и някои "приятели" намекваха, че е възможно нещо да са я повредили докторите), разни сиропчета за успокояване, свещички.... Постепенно го израстна и започна да спи повече. И ние брояхме дните до първия рожден ден, ама сега вече не ни прави впечатление дори.
    Сега е почти на 2 години и още се буди през нощта. Но е много живо, темпераментно и любопитно дете. И аз преди завиждах на седящите в градината майки със спящи бебета в количките, но сега се радвам, че е по-будна от връстниците си - всичко я интересува и й прави впечатление, опитва се всичко да повтори, да запомни да направи. Умората и безсънните нощи се забравят като видим усмивката на лицето й.

Даже не можеш да си представиш колко необятни са възможностите ти,когато станеш майка.Когато бях бременна с първото си дете вечер плачех в леглото,защото се чудех как изобщо ще запомня кога да го храня,с какво да го храня и всичко друго.Имах приятелка,която беше родила преди година и тя като започнеше да ме залива с информация,направо се чувствах най-некадърният човек на света.Е,два месеца след раждането си го подхвърлях като топка и се чувствах  по-компетентна от всички.
За жалост има бебета,които просто се гледат трудно.Не заспиват и не заспиват и сякаш са програмирани да реват до премала.Нищо друго  не й остава на майката,освен просто да чака преминаването на този период.А казват,че непослушните деца по-късно стават деца-мечта.Какво да кажа на авторката на темата?Търпение и кураж.Аз те разбирам.

Виждам,че са минали няколко месеца,откакто е започната темата.Дано вече бебчето да се е кротнало!Иначе и моите каки не спяха много нощно време,а през деня-изобщо.Аз тогава учех задочно и вечно си ги люшках с учебник в ръце,но всичко отминава-за едни по-рано,за други-по-късно.По-добре ревливо,но здраво и жизнено бебе,отколкото болно!А аз като съм била бебе,съм била такова инатче,че тати като се е опитвал да ме преспи един ден,си е разкъсал ризата от нерви. А сестричката ми -кротушка,но после аз станах послушната,а тя и до днес(31годишна)-създава доста проблеми!
  Успех,мами!

Моя приятелка, докато синът й навърши три години, спеше седнала на фотьойла с детето на ръце - беше получила даже някакво заболяване на китката, с която го поддържаше. По-изтерзан човек от нея не съм виждала. Накрая го заведе на хомеопат - детето, освен че беше много неспокойно и не спеше /нито денем, нито нощем/, имаше и алергия към белтък. Не знам дали просто с възрастта тези проблеми бяха надраснати или хомеопатията помогна /аз по принцип нямам вяра на тази наука/, но постепенно тази хиперактивност беше преодоляна. Пробвай и ти - със сигурност поне няма да навреди.