с колко пари живеете на месец?

Има, има   я прочети по-внимтелно, колко хора тук не искат повече пари, че току виж станали нещастни, невъзпитани, простаци    като останалите от темата  
Толкова безумни изказвания на едно място отдавна не бях виждала  
Те и децата им щастливи в нямането, защото са добре възпитани, а ти на твоето като му купуваш играчки Чико и го водиш на море ще видиш колко неблагодарно, нещастно и невъзпитано ще стане   !

Аз съм сигурна, че искат повече. Но понеже нямат, това им срива самочувствието и от там идват всичките изказвания, за които говориш. 

Това ли прави хората щастливи? Не мисля... за някои са просто даденост и не ги оценяват. Но има и щастливи хора, които не се стремят към задоволяване на тези потребности.

Малий! Темата придобила много философски смисъл!

Парите...абе важни са си. Вярно е, може да си богат и нещастен. Но е вярно и друго - едва ли е много лесно да си щастлив, ако си беден. Парите не трябва да са самоцел и смисъл на живота, но във всички случаи подпомагат доброто му прекарване, нали така?

Иначе съм съвсем съгласна с Tess, че човек променя отношението си към парите, когато има деца. И при мен това е неоспорим факт.

Абе не е срамно да се изкарват пари. Не е срамно и да се работи любима работа, дори и да не е високо платена - като учителската, например. Но за мен е недопустимо и срамно да се мизерства, да се мрънка, но да не се прави нищо да се изкарат пари и да се успява в живота.

Абсолютно същото е и при мен - преди парите ми отиваха за собствения ... (купувах си дрехи и ходих по дискотеки), без да влагам мисъл и идея колко са и какво може да направя с тях.
Сега това е начинът да дам и да направя за децата ми повече - пак казвам - в материален аспект, но това ми помага много и в духовен (половината забавления и занимания надали бих си ги позволила в друга ситуация - танци, куклен театър, книжки, образователни програми и подобни).


Рени, не става въпрос толкова за материалното, а това, че с повече пари можеш (естествно, при желание и интерес, защото ако си някой лумпен няма и да се сетиш) да си осигуриш и много повече духовна храна. Жалко е, но е факт, че днес всяко нещо струва пари - пак казвам: театър, опера, оперета, интересна литература и т.н. (ами, че една книга струва най-малко 10 лв.).
Мен това ме прави щастлива, а не дрехи и обувки - те са необходимост, но не искам да изпитвам нужда да ги имам, а при нужда да ги имам (има разлика).

Добре, според теб кое прави хората щастливи?

Аз съм щастлива, когато видя усмивката на дъщеря ми когато я люлея на люлката. Това мога да го имам с пари и без пари.  Когато дъщеря ми поиска .... /нещо, което се купува с пари/ и аз й го купя, тя пак се усмихва, и това пак ме прави щастлива. Но ако не мога да й го купя, пак ли ще съм щастлива?

Добре де кое???
Не мога да си представя да си тъп, беден, болен и необразован и същевременно да си щастлив, а децата ти да нямат най-необходимото  трябва да си луд иначе няма как да стане 

Извинявам се, че се намесвам във философския спор за цената на щастието, но по-нагоре видях реплика на Mamica, на която искам да отговоря, но не ми се търси да я цитирам.

Не съм съгласна, че за да постигнеш нещо, трябва непремено да се скъсаш от денонощна работа и да виждаш години наред семейството си само докато спят. И че си струва да платиш тази цена, за да можеш да купиш на детето си всичко, което ти посочи на някоя витрина.
Аз и милиони да имах, пак не бих му купила всичко, което ми посочи, но това е друга тема.

Ето, например ние с мъжа ми изкарваме с лекота сумата, с която живеем. Аз работя на 4 часов работен ден, а той определено не се пребива от работа.
А инвестицията се състои в следното - когато преди години прохождах в професията си (програмист съм), се съгласих известно време да работя за по-малко пари, но да не ме пришпорват със срокове. Така се понаучих на занаята, написах си енджин и най-основните функции, които и до ден днешен използвам и сега всеки нов проект ми носи повече пари, а ми отнема все по-малко време. За мен това е инвестиция. С времето приключвам един проект за все по-малко време и с по-малко напрежение, а взимам все повече пари, защото върша работата по-бързо и по-качествено. Понеже съм си направила готови енджини за по-основните неща.
Аз съм избрала за себе си този път като инвестиция още докато съм била 22 годишна, току-що завършила университета, без да имам деца и мъж за гледане, с които да деля времето си.
Имам и друга специалност (хуманитарна), по която работех, за да се издържам, докато изуча софтуерните технологии. Така че във всеки един момент мога да работя в повече от една област.
За мен това е инвестицията - да имаш избор, възможност за развитие и то докато си млад и без да се пребиваш от работа.


Иначе спорът, който се започна в последната страница е безсмислен. Разбира се, че никой няма да откаже да има много пари. Работата винаги е била в жертвата, която според някои си струва, а според други - не особено. Затова всеки живее своя живот и взима своите решения, не чака другите да решават вместо него.

За съжаление така възпитаваме и децата- щастливи са когато имат. А те искат да имат все повече и повече. Виждам го и в моите деца и осъзнавам грешката си- всеки ден ме питат днес каква играчка ми купи, какво ми носиш... И ако не им нося нищо ново се цупят... Мисля, че така не им осигуряваме щастливо бъдеще

Да,  темата в последните страници е придобила съвсем друг вид.
Някой на някого обяснява, колко щастлив е и с колко.... това не ми се чете.
Никой не тръгнах да убеждавам да стане беден за да е щастлив, но не искам и мен да убеждават да стана богата за да съм добре.
Някъде ме попитаха дали зад гърба ми не е включен телевизор - включен е, живота ми е безкраен сериал, разликата е, че никога не знам каква ще е последната серия, нищо, че аз пиша сценария.
Много добра домакиня - да
красива - да
свежа - много
прекрасно дете - да
ученолюбиво и умно - да
съпруг, които не иска да направи и крачка без мен - да
.... богат чичо - може би не, но леля...
Никога няма да разберете, какво имам - имам всичко на този свят!

Иначе по философския спор напълно подкрепям РЕНИ.
Изпададе в крайности с тези боси, голи, гладни и нещастни деца. Все пак не става дума за крайната бедност, когато умираш от глад и студ.

За да отгледаш детето си в нормални условия на живот не ти трябват милиони.
Да предположим, че парите ти стигат за нови и хубави дрехи (е, няма да са Бенетон, но не в марката е щастието, нали), ще имаш да платиш за лекар, ще имаш за здравословна храна (доколкото съществува такава в днешно време), ще имаш за хубави курсове по езици, пиано и каквото още искаш (работила съм в сферата и много добре знам как вървят цените - и тук не ти трябват милиони), ще можеш да возиш детето си на училище с прилична кола, дори и да не е BMW, ще можеш да си позволиш да му купиш толкова играчки, с колкото то има потенциал и време да играе (нали се сещате, че децата нямат 48 часово денонощие).

И сега нека да не изпадаме в крайност. Ако можеш да си позволиш всичко това, но не и Бенетон и BMW, защо смятате, че детето непремено ще е нещастно?
От нормалната ситуация (която описах по-горе) нататък, парите не са ти непремено необходими, за да си щастлив. Понеже от нам нататък с пари можеш да си купиш дворец, самолет, палто от крокодилски ембриони и каквото ти хрумне друго, но липсата на тези вещи не е задължително условие да си нещастен. Просто точно на тази граница се губи връзката между щастието и задължителното наличие на пари.

Това няма как да стане с две заплати по 300 лв., ако някой знае как се правят тези чудеса да ми пише на лични 

Е, става, на лични няма какво да ти пиша, но става - точно с 600лв можеш да си позволиш нормален начин на живот без излишни екстри.

Стават, стават и не са кой знае какви чудеса .

Да, но тук не ставаше дума за две заплати по 300 лв. Беше казано неколкократно, че 2000 лв са нищо и че с толкова пари си ниска средна класа (и може би като извод трябва да се срамуваш от това, понеже не си елитен).
Аз съм от тези с 2-те хиляди и мисля, че това, което съм описала по-горе идеално може да стане с толкова пари, пък били те и нищо според някого.

Да ти кажа честно, то е въпрос на оправност. Аз имам талант да разпределям лесно парите. Като малка гледах как майка ми разпределя семейните финанси и се хващах за главата. Предлагах й да й помогна, но тя ми нямаше доверие. Като станах самостоятелна, винаги съм се справяла идеално със сумата, с която разполагам.
Но пък откъм време съм много зле. Времето все не ми стига и все не съм свършила каквото имам по план, ужасна съм. Познавам хора, които са така с парите - имат много и все искат на заем, защото вместо да си купят каквото са планирали, те все ги изнизват по случайни хрумки. Но пък с времето са страшно точни - имат вътрешно чувство да си го разпределят идеално и винаги им стига и за работа и за почивка.
Всеки е развит в някаква насока и нещо му се удава по-лесно от друго.