Права си. Имаме една прекрасна националнан черта: псуваме родината, но някой засегне ли я, ставаме най-големите й защитници по всяка една точка.
- Публикувана: 4 март 2007, 15:32 ч.
- Последно мнение: 6 март 2007, 00:20 ч.
За патриотизма...
Пускана ли е анкета: кой ви е националният празник? 3 март, 24 май, 6 септември, 22 септември. Мен ми е неудобно, не ми се рови назад, а ми са интересни резултатите.
Ами за мен лично е 16 април
Обаче кой ли ме пита ...
Да поговорим за американците - особено тези, които са станали такива преди 2 г.и вече се тупат в гърдите, окичват се със знамена. За руснаците. Или за французите и германците, които по никакъв начин няма да ти проговорят на друг език.
За празниците - обърквация е. Ние, по-старите, сме учили съвсем друга история.
Сега учат за османското присъствие - едва ли не, поканили сме ги на гости, а те са поостанали. Пък националният ни празник е 3март.
За празниците - обърквация е. Ние, по-старите, сме учили съвсем друга история.
Сега учат за османското присъствие - едва ли не, поканили сме ги на гости, а те са поостанали. Пък националният ни празник е 3март.
И най-вече за фалшивия. Чета разни теми, спорове... Имам усещането, че някои преиграват на моменти.
Леко дразнещо е май...
Изобщо прави ли ви впечатление, различавате ли го?
И за да не обърнете тема, тя няма нищо общо с БГ-чужбина; българи в БГ-българи в чужбина и пр.
Просто забелязвам интересна тенденция у хората, особено в навечерието на празници. Май, точно тогава бълва фалшивия патриотизъм...
Леко дразнещо е май...
Изобщо прави ли ви впечатление, различавате ли го?
И за да не обърнете тема, тя няма нищо общо с БГ-чужбина; българи в БГ-българи в чужбина и пр.
Просто забелязвам интересна тенденция у хората, особено в навечерието на празници. Май, точно тогава бълва фалшивия патриотизъм...
Кейси, там при вас са виртуози в преиграването по темата ..... а ние тук имаме нужда от това преиграване, хората се чувстват малко като без корени .... особено е ..... все едно историята ни няма значение ... или е изчезнала ...... имаме нужда да си спомняме хубави неща, защото омразата на повечето хора към държавата , в която живеят, към тази реалност , ги прави нещастни , безпомощни ... и такива празници дават надежда
Права си. Имаме една прекрасна националнан черта: псуваме родината, но някой засегне ли я, ставаме най-големите й защитници по всяка една точка.
Бъркаш родината с държавата, мисля.
Патриотизма за мен е като научаването детето да ходи - родителите ни учат да ходим, за да вървим напред. В един момент обаче тръгваме и вървим по навик, и в различни посоки.
Истински патриотизъм, за мен, има тогава, когато държавата липсва. Справка - българите под /а, сега де!/ ..... робство.
Права си. Имаме една прекрасна националнан черта: псуваме родината, но някой засегне ли я, ставаме най-големите й защитници по всяка една точка.
Децата ми хич не са цвете за мирисане. Но когато някой друг каже нещо лошо за тях, побеснявам.
16 април? Договорът за присъединяване? Или атентатът в Света Неделя, може би?
Не 
Приемането на Търновската конституция.
За мен това е деня, който България трябва да празнува като национален празник
... но както казах, лично мнение
Ей, ама само да напиша нещо критично и в повечето случаи се почва - а американците какви са, онакви са...
Слабо ме вълнува в такива моменти, какви са. Обаче репертоара ви е един същ и винаги го очаквам. Няма нужда 
А обикновено най-големите и отявлени "патриоти", като седнат на маса бълват ли бълват огън и жупел.
Фурнаджийска лопата,
според моментните настроения на тълпата.
Добре де..Някой ше ми обясни ли какво е "патриот"?
Аз знам,че не съм и че никога не съм бил,но и смисъла на думичката не знам..
Тва с байрака и приповдигнатото настроение на 3ти март и ходенето на Шипка ли е?
Аз знам,че не съм и че никога не съм бил,но и смисъла на думичката не знам..
Тва с байрака и приповдигнатото настроение на 3ти март и ходенето на Шипка ли е?
Ами, Тони, това е като връзката между любовта и секса. Кое с кое и кое без кое не може...
За мен патриотизъм е да обичаш Родината си, да почиташ светините й, празниците й, кръвта, пролята за нея... Е, не всички могат и искат да направят последното, но пък и някак си не го свързвам с това, да стоиш безучастен, когато някой я оплюва пред тебе.
А дали ще си таиш чувствата си в себе си или ще ги демонстрираш някому... въпрос на възпитание и вътрешно усещане. Или необходимост, не зная...
Всяка страна си има своя национален празник. Не съм чула някой чужденец да недоволства от своя.