Афра Сарачоглу🤍Мерт Рамазан Демир в Рибарче/Златно момче и в живота. Проекти и колеги - Тема 66

Епизод 82 е посветен на всички жени, които имат силата да се борят за себе си, семейството си, за любовта си!
  Първата снимка- от Сейран, която не знаеше къде е мястото и на масата до Сейран, която е взела крепко управлението на живота си, взела е властта и сама преценява собствената си стойност!
 Голямото послание, предадено от разликата на тези 2 сцени е много по- ценно от имението, парите!
  Каква красива жена е станала Сейран!
      "Нито битката ми е свършила, нито любовта ми!"
  Любовта дава криле и влюбените могат да летят на тези криле, но също така по време на летеж, крилете могат и да се прекършат и идва голямата болка, за която трябва време, за да се излекува!
  Раните могат и да заздравеят, но сърдечната болка може да трае цял живот и често хората до смъртта си я носят!
  Особено, ако тази любов е била толкова разрушителна, колкото е и силна!  Няма котва, няма пристанище, което да приюти душата, страдаща от такава болка!
Корабите са закотвени в чужди пристанища и е трудно, понякога невъзможно, да се върнат онези, които бурята е отнесла другаде!
 Възможно ли е да се срещнете отново и да продължите?
  Или възможно ли е да възстановите разрушеното пристанище, въпреки всичко?
   В историята, която гледаме се случва точно това-Сейран си тръгна, а Ферит зачака.Когато Сейран трябваше да се върне, беше манипулирана с невярна информация от Синан, а Ферит от Дияр, в следствие-Ферит се отказа да чака след време, а Сейран акустира в чуждо пристанище и двамата се разпиляха!
    И сега нека попитам- колко от нас са били така наранени, останали са недовършени в живота и колко са имали смелостта да се върнат и да опитат да построят собственото си пристанище, където да притихват с любов?
  Колко се събраха отново и колко се разделиха ?
  Знам, че не са много тези, които са успели да се борят за любовта си!
     Ама нали точно затова Ферит и Сейран вълнуват сърцата на хората, стъпили са на трона в сърцата ни!
  Не е ли любовта на Ферит и Сейран, която ги кара да кажат:"Ела, върни се и бъди с мен!" но не го правят, обзети от гордостта!
  Въпреки, че и двамата рушат и рушат и рушат тази тяхна любов, тя не свършва, тя ги гори с онзи вечен огън, който никога не угасва!
 Нито битката за тази любов, нито любовта свършва!
  Ако започнем от първата сцена на епизода, виждаме един Ферит, който жадува да прегърне жената, която обича, да впие устни в нейните!
  Силата, която го тласка неустоимо към нея, е същата, която го кара и да отстъпи от нея!
Защото знае какво земетресение ще предизвика Сейран в живота му! Като цунами ще помете всичката предвидимост, еднообразието, онова блато, в което е потънал с Дияр, мислейки че живее!
   Сейран е винаги в ума му, в сърцето му, в оная картина на стената, за която никой не знае!
  Ферит, обаче, прие поражението, предаде се, както правят повечето хора:
"Добре съм в тази безопасна зона, не мога да изпитвам отново тази болка!"- казва той
  В този момент Сейран разкрива своята сила, преодолява своите страхове, своите грешки, решително показва своята любов и доверието в нейната сила!
  "Защо питаш, а после бягаш?" гневно пита тя, а после насочва гнева и към себе си
  Сейран няма да остане в стаята и да рони сълзи-Не, тя ще слезе долу на вечерята с такава горда и предизвикателна осанка, че Халис ще и се възхити- той е наясно какво се случва, възхищава се на Сейран и се гордее с нея!
 Смелостта, стойката на Сейран ясно говори:" Няма да загубя теб, Ферит или тази любов и няма да се откажа от нея! Ти няма да можеш да избягаш!"
  Докато Халис се забавляваше за първи път на тази маса, Сейран им развали апетита на всички! Онази плаха Сейран в началото на пристигането си, се беше превърнала в смела млада жена,която не отстъпва от правата си, от справедливостта и има смелостта и гордостта на орлица!
 " Сейран ще остане тук"- думите на Халис ага връщат Ферит към същността си! Той се зарадва, опита се да скрие радостта си, но не успя!
  Халис взема под крилото си Сейран и Ферит, точно, когато има най-голяма нужда, когато Ферит бяга и от себе си и от сърцето си!
  Гюлгюн- тя не винаги е добрата майка, но подава как синът и обича Сейран и колкото и Ферит да се крие зад гнева си, тя ще го попита" За кого е този инат? Към себе си? Към сърцето си?"
  Ферит е гневен! Гневен е и към Сейран, че го е изоставила, гневен е и към себе си, защото тя неудържимо го привлича, тегли го към себе си, той с усилие се опитва да и устои, но точно като пеперудата я тегли към огъня, знаейки, че ще я изгори, той не може да стои далеч от нея!
   "Каква женитба, когато ще мисля за теб!"
  Умореното, безнадеждно отношение на Ферит продължава през целия епизод!
  Тази история не е за праволинейните хора!
Тази история е за любовта, за това да обичаш въпреки гнева, въпреки болката, въпреки.....
   Намирам неговия гняв за разбираем!
  Няма да се спирам върху сцената на балкона, макар да е много важна- всички зрители са я разбрали- Сейран търси отговори и ще принуди Ферит да и ги даде!
    Тя ще разбере неговата болка, разговарейки в хана! Ще си даде сметка колко дълбока е раната, която му е причинила, ще разбере и гневът му към нея, ще разбере и защо е с Дияр, ще разбере, че трябва да не се предава в усилията си да го спечели отново!
   " Пътят към щастието не винаги минава през пътя на спокойствието!"
  Ти си влюбен в мен и аз вярвам в тази любов!"
  Ферит не иска да излезе от зоната си на комфорт! Негодуващ е от любовта и се е отдал на разрушението, което нарича мир, спокойствие!
   Сейран, която е наранена от неговата позиция е решена да не се отказва, защото :
" защото тази любов няма да свърши и си струва да се бориш за любовта си!"
   В края на епизода, Ферит, гледайки се в огледалото, се изправя срещу собствената си истина-Каквото и да се случи, Сейран ще бъде винаги в ума, в сърцето и съпротивата срещу това ще боли повече от това да е с нея.Той би повторил с готовност всяка болка, но с нея!
   Той отхвърля извинението, което нарича " мир"
 Може би Сейран и Ферит ще изгорят отново, може би,техните битки няма никога да стихнат, да свършат!
 Вероятно ще се върнат в пристанището, което бяха разрушили, което ще построят отново ръка за ръка и плаването им в спокойно море ще бъде тяхната награда за любовта, за която си е струвало да се борят!
      Епизодът беше прекрасен! Казвам го за първи път от 3 ти сезон!
Mert Ramazan Demir
Afra Saraçoğlu