Нашата ситуация е малко по-особена. Съпругът ми е немец и живеем в Германия. След много дълги проучвания и противоречиви информации най-после отдъхнахме, набелязахме плана и вече вървим по дългия път на национално и после международно осиновяване. Социалното проучване в Германия трае около 6-9 месеца, после идва проучването в България и т.н.т. Т.е. трябва ни още много време и търпение.
Но други са тревогите ми. Днес разговора със соц.работници беше за разкриването на произхода пред децата. Винаги със съпруга ми сме били на мнение, че нямаме претенции относно произхода. Не страдаме от предразсъдъци за цвят на кожата и генетична обремененост. Но в неговото съзнание се е запечатала картината от Пловдивския ромски квартал “Изгрев”, когато за първи и единствен път попаднахме там случайно преди години. Тогава приехме всичко с лекота и малко насмешка, днес обаче почувствах неговото колебание, когато соц. работничка ни провокира с въпроса, как ще реагираме, когато и детето ни бъде конфронтирано с тази действителност.
Искам да разберете правилно тревогите ми и да споделите вашия опит в това отношение- как подготвихте детето си за тази истина? Как реагира то? Не искам да съм черногледа и не си фантазирам как чистичкото българче-западноевропейче един ден ще се озове в ромския квартал. Всички трябва да сме подготвени за този ден и мисля, че точно сега му е времето да започнем.