Ти кога ще имащ деца?

Миналата година свекървата също ни тормозеше, за доктори за бременност.
Беше решила при кой док да ходим в София. Ами кофти беше.
Тя има два внука .

Всичко, което споделяш няма абсолютно нищо общо с имането или не на деца. Изневери, раздели, агресия, безпаричие - това са неща, независещи дали си създал, или не поколение. Това е до характери и среда, в която се намираш. Преди да мислиш такива съдбовни решения за имане/неимане на деца, имаш много други проблеми за решаване. Едно е на 25 да нямаш някой до теб, друго е на 80г. Да, няма гаранция, че децата ще ти помагат, но възпиташ ли ги правилно, ще са до теб на старини. Преди почти 2г почина баба ми. Дядо ми казва от време на време следното: “по-страшно от самотата няма. Да няма на кой да кажеш “Добро утро” или “Лека вечер”, да седнете да закусите или вечеряте заедно”. Само, че и в моето семейство, и в това на мъжът ми сме отгледани с любов, уважение и в определени семейни ценности и може да не се виждаме всеки ден, но си говорим постоянно и при нужда всеки се отзовава. При теб това го няма и си възприела, че това е нормата за семейство, а не е така.

Твое решение и на партньорът ти е децата, ни липсата им няма да ти гарантира щастието, разбирателството и спокойствието, което мислиш, че ще ти бъде ограбено. Работа над проблемите ти ще ти помогне да постигнеш тези неща.

Аз завърших 2ро висше (и вече над 10 години работя по желаната специалност) като сам родител с 2-3 годишно дете. Трябва да си призная, че точно то и трудностите (които все пак има, когато детето е с 1 родител) ме подтикнаха към това решение. Преди това лесно си го карах по течението.
Та тъй...
Но определено съм на мнение, че дали искаш или не искаш деца е личен избор и е хилядократно по-добре да нямаш, ако не искаш, отколкото сума-ти народ, които поради роднини, общество, "какво ще кажат хората" и прочее са направили и създават емоционални инвалиди и деца с разбита психика.
Но!
Истината е, че дори аз, която съм готова за дете от 20-годишна на 25 гледах да завърша, да се разлизирам да срещна човек, от който искам да имам дете. И го направих и станах майка на почти 31г. Осъзнато. Желано. Търсено. Щастие.
На 25 г, особено жена с такива травми от детството (за които определено съм на позиция, че трябва да потърсиш помощ от психотерапевт, наложително е, защото ще ти скапе връзките и живота) и без това младостта е в разгара си и едва ли има жена, която на 25г да гори от желание да стане майка. Поне не осъзнато. Както трябва да бъде. Ако темата беше обратна и авторката каже, че е на 25г и иска дете/деца щях да ѝ каже, че е в грешка. Да не говорим, че сме в ерата на репродуктивната медицина и човек и на 40+ може да стане родител, ако пожелае.
Обаче трябва да споменем, че в живота е и пълно с жени, които са чакали последния момент (дали поради кофти връзка, дали поради залъгване от партньора, дали от страх, дали от амбиции, дали от грешни избори...) и които вече не могат. Защото за разлика от мъжете жените имат биологична бариера, след която връщане назад няма и дори медицината не може да помогне.
Та, помисли.
А иначе, по темата - казах го вече - казваш, че не мислиш върху този въпрос и темата приключва. Като те попитат - пак - "сега не мисля за това" И така до откат. Аз дори бих се забавлявала да говоря с едни и същи думи на някой...

Всъщност на хората, обществото и напълно безразлични хора към тях, въобще не им пука дали те ще имат дете или деца. Ако някой страничен ги пита ще е от чисто любопитсво или просто да се намират на раздумка и запълнят време. Единствено на семейството й може да им пука дали ще имат внучета и се интересуват по въпроса. Да се вземе в ръце и да се осъзнае, че е на 25, не на 15 и да си каже в прав текст нещата, а не да се изразява като 15-годишна с бушуващи хормони.

Авторката, ти вече няма опасност да забременееш на 18-19 и да си пропилееш образованието по тази причина. Та зарежи този довод.

Иначе имаш пълното право да не искаш деца и да не се обясняваш. Но не омаловажавай избора на другите хора и не типизирай - с деца - нещастни и счупени, без деца - волни и свободни.

Иначе за образованието - аз с малко дете правих с докторантура, а мъжът ми втора магистратура. Просто се разбрахме кой кога.

За теб така стоят нещата, защото това е твоето виждане по въпроса, но не всички са като теб, включително и приятелят ти.
Ако той тръгне да те зарязва, защото иска деца и защото е съзрял и си е изградил възгледите за собствения живот, би било егоистично от твоя страна да му пречиш. Обстоятелствата в живота се променят.

Авторката оплюва семейството на мъжа си, но не й пречи, че се е натресла на хората в къщата да пести парички. Можело да плаща на майка си наем, но на себе си - не. Очаквам още хитове.

Подкрепям мненията, че трябва първо да си изясниш причината. Струва ми се, че при теб е има деца - има проблем, няма деца - няма проблем, само заради семейните примери около теб
Майка ти се оправдава с детето, но дори и когато си самостоятелна, тя пак си стои там. Изводът е, че не детето я кара да търпи.
Другото, което ми направи впечатление е, че говориш за лошата семейна среда, в която си била като дете, а сега толкова се впечатляваш от мнението на родителите си. Обикновено на хора в твоето положение просто не им пука до такава степен.

По темата. Казваш, че още сте млади, искате да се устроите, има време за всичко и толкова. Не се обясняваш повече.

Съвет. Не си мисли, че след като приятелят ти днес мисли по този начин, това ще е така до край. Малко хора на по 25, във вихъра на живота си искат деца, и мъже и жени. Наистина, трябва честно да изясниш пред себе си истинските мотиви за нежеланието ти, за да не съжаляваш някой ден, дори и да изградиш живота си по план.
Иначе мисля, че си още млада за кардинални решения. Просто си живей живота, наслаждавай му се, образовай се, изгради си независимост и знай, че децата не са смъртна присъда за тези, които ги искат.

Не съм чела следващите мнения, но в първия пост ти самата звучиш като дете. Силни и независими млади хора, които не искат никой да им пречи на развитието, пък се събрали да живеят при родителите на единия. Така или иначе е по-добре да не правите деца в момента, докато Вие самите живеете в детската стая. На 25 си, младостта е категорична и бурна в изявленията си, с мъдростта човек поомеква.  Хората като те питат, дори не си длъжна да отговаряш.

Обикновено хората РАЗБИРАТ, когато ги ШОКИРАШ. За това, когато пак те попиташ отговори:
- О, нали ти казах, че ние сме сигурни, че не искаме деца. Миналия месец се оказа, че съм забременяла. Прекратих бремеността и използвах случая да си направя вазектомия. Мъжа ми ме подкрепи, правейки същото с неговите .... /тук може да изпаднеш в много дълбоко описание как се прави вазектомия на жена и на мъж - хората много се потрисат, все едно на тях им я правят/ Вече сме напълно възстановени от процедурите, но от нас внуци не очаквай нивгаш! И да питаш и да не питаш - връщане НЯМА!

Ако ти идва туу мач с аборта - направо им кажи, че сте "решили" въпроса окончателно.

Моя позната много се гавреше с нахалниците, които я питаха. Отговаряше, че правели само анален секс и трудно се забременявало така и всякакви други откачени отговори В крайна сметка питащите седят като гръмнати!

Дали ще имаш деца или не е въпрос на личен избор.
Никой няма право да ти държи сметка.И не е възпитано да се задават такива въпроси.
Отговаряй кратко на този нетактичен въпрос и избягвай да влизаш в обяснения и пререкания..
Например ,Това не е ваша работа,, или ,,Няма да говоря с вас по темата ,,е достатъчно.

А по-нататък и ти може да си промениш мнението.
При някои жени  след 30г.възраст започва да тиктака биологичния часовник...
Но избора е твой.

А на мен никак не ми е абсурдно.  Ако аз искам да имам деца, а партньорът ми не иска - защо неговите желания да са по-важни от моите? Зарязвам го на мига. Не съм съгласна да правя толкова голям компромис със себе си, да страдам за нещо, което искам, защото някой има друга визия за живота си.

Хората са различни, а имането на деца е личен избор. По-старото поколение живее в стереотипа - завършваме гимназия, евентуално университет, женим се, имаме деца и т.н. За голяма част от тях живеенето на семейни начала е странно, защото по тяхно време не е било прието. Затова и те питат, защото за загрижени, защото това, което ти искаш е различно от това, в което те са възптани като ценности и разбирания. Което не го прави тактично, възпитано и т.н.

Доводите ти защо не искаш са ... странни. Около мен няма нито един човек, който да е зарязал образование заради деца. При повечето децата са били силно желани, отгледали са ги с любов. Около мен и разводи няма.  Напротив, всички казват, че няма по-силен мотиватор от децата за постигане на цели. С което не те убеждавам да имаш деца, а да погленеш, че светът е шарен и че има хора успешни с деца, успешни без деца, неуспешни с деца, неуспешни без деца и т.н. Всичко е в теб. Но ако чувствш, че не искаш деца - недей ги ражда насила, никой не заслужава да се роди нежелан и да бъде необичан, както и да бъде обвиняван за лоши решения на родителите си или свои собствени.

Офтопик. Вазектомия се казва при мъжете (от vas deferens идвало, каза Гугъл), при жените прекъсването на фалопиевите тръби е някаква друга -ектомия.

Проблема на авторката не е, че я питат кога ще има деца, а че я обявяват за ненормална и че допуска най голямата грешка в живота си, защото е решила, че не иска. И как или 100% ще заиска и ще роди или пък ако не го направи ще остане самотна, тъжна, непълноценна, как ще си запълва празнотите с безмислени неща като рисуване и котки /защо пък винаги котки?!/. Разбира се и коментарите, че еди кой си отишъл/направил/учил еди какво си докато гледа 2-3-4 деца и т.н. Разбира се да не забравяме и демографската криза, да не остане първото само и т.н. затова поне 2 деца.
Моята реалност:
- сега е 15 часа, сега сядам да обядвам, когато чаавето си легне.
- ненавиждам площадките, ама детето там иска. Харесва му люлка, пързалка и т.н. така че ходим.
- трябваше да откажа много добро предложение за работа, защото бях по майчинство. Не знам дали ще имам друга подобна възможност.
- аз също си запълвам времето с безмислено рисуване или не чак толкова, защото изкарвах добър доход от там, но след раждането всичко отиде по дяволите. Просто нямах сили. Често единствено ми остава време от 22,30 до 24 часа и често пак нямам сили да рисувам. А бизнеса си западна. Преди детето рисувах с часове всеки ден.

Това, което е написала авторката в началото, е реалност за много повече жени от колкото обществото иска да бъде показано и видно.
Да кажем, че авторката е егоист в най чист вид, и какво от това? Не виждам нищо лошо.

Тя майка ти толкова ти вярва, като казваш, че ще ѝ плащаш квартирата, при положение, че на двама души смяташ, че ви е много 700 лева наем, а си се навряла при хора, които не харесваш и не уважаваш, и то с идеята с години да живеете с тях. Доколкото разбирам, при тази 5-годишна връзка ти си живяла с твоите родители, които също не харесваш той с неговите си, и от известно време си се преместила да живееш при него. За родителите ти това е някакъв ъпгрейд на връзката, че се развива, затова питат за деца. Те много добре знаят, че 10-годишни връзки, в които не се случва нищо, не са по-сериозни от 5-годишни.

Противно на мненията, за мен изобщо не си млада на 25, мисленето ти е страшно инфантилно. Естествено, че изобщо не е добра идея да имаш деца, поне за момента. Нямаше да те подпитват, ако просто им беше казала, че като си купите собствено жилище, тогава ще мислите за деца. Ама може и да те познават и да не очакват това да стане скоро или изобщо. Не знам как е приятелят ти, но ти категорично си много-много далеч от сериозни планове, ама наистина планове, а не мечти, за купуване на жилище. Живеете при родителите, сигурно консумативи не плащате, храна също вероятно не купувате, и при това положение не можеш да си позволиш екскурзия веднъж на няколко години. Нещо и с квартирите си на "Вие", а предполагам жилище изобщо не знаеш в действителност колко излиза, още повече, щом искаш и свободна стая за рисуване, не ще да е малко жилище. В същото време едно спокойно и лежерно си държиш да си губиш времето и парите за многобройни хобита, което далеч по-напред финансово от теб хора, събиращи за жилище, не си позволяват, а ти спокойно си решаваш да си пръскаш недостатъчните финанси и времето си удължавайки безкрайно съжителството с хора, които не понасяш, и на фона на пазар на имотите, при който цените сякаш има накъде още да растат. Лично аз мисля, че и до 35 г. още ще се правиш, че събираш за жилище, ако не си се върнала обратно при вашите, или не си намерила някой с жилище.