Искам да започна с това, че уважавам правото на всеки да живее живота си както иска, стига това да не се отразява негативно на околните.
Знам, че някои хора искат деца, но лично аз не познавам такива, а напротив имането на деца често се е отразило негативно на тях - прекъсване на образование, финансова зависимост от партньор, който е агресивен и тн. На 25 съм и съм заедно с приятелят ми от 5 години. От известно време живея заедно с него и родителите му и ако нещата продължават по план, в близките няколко години ще можем да си позволим да си вземем ипотечен кредит за жилище.
Проблемът идва от моите роднини, които не спират да ме питат кога ще имаме деца и да нахалстват. Независимо колко пъти им обяснявам, че нито един от двама ни не иска, те не слушат какво им говоря. Имам усещането, че според тях аз съм някаква крава за разплод и единствената ми стойност идва от това дали ще се размножа. Главата ми не побира как може смятат, че е окей да си налагат мненията така и всеки път като ги помоля за не говорим по темата получавам отговори от типа "ще видиш как и ти ще имаш".
Никога не съм си променяла мнението по въпроса и имам много причини да не искам:
1. Децата са ми изключително неприятни, мразя да съм в близост до каквито и да било площадки, защото реването и пищенето ме побъркват. Шумът, който вдигат ме докарва до бяс и не ми харесва колко ядосана ставам.
2. Обичам тишината и мразя да съм в шумен дом. Това се отнася и към съседите. Не обичам да вдигам шум и да им преча.
3. Имам много хобита и интереси, които отнемат доста от времето ми. Не бих се лишила някога от изкуството или спорта за каквото и да било.
4. Имам здравословни проблеми, приятелят ми също.
Представям си как би изглеждал перфектният ми живот след 10-15 години, и той по никакъв начин не включва деца. Искам да се развия в сферата ми и да стана добър специалист, да не се притеснявам как ще си платя сметките. Искам да превърна някоя от стаите в жилището в собствено студио, където да мога да си прекарвам дните рисувайки. Ако мога да си го позволя бих се радвала да отида на екскурзия веднъж на няколко години. Дори сега, без да имам всички тези неща твърдо мисля, че ако имам деца това само би ми направило живота отвратителен. Как да обясня на роднините ми, че искам да водя различен живот от тях?
Знам, че някои хора искат деца, но лично аз не познавам такива, а напротив имането на деца често се е отразило негативно на тях - прекъсване на образование, финансова зависимост от партньор, който е агресивен и тн. На 25 съм и съм заедно с приятелят ми от 5 години. От известно време живея заедно с него и родителите му и ако нещата продължават по план, в близките няколко години ще можем да си позволим да си вземем ипотечен кредит за жилище.
Проблемът идва от моите роднини, които не спират да ме питат кога ще имаме деца и да нахалстват. Независимо колко пъти им обяснявам, че нито един от двама ни не иска, те не слушат какво им говоря. Имам усещането, че според тях аз съм някаква крава за разплод и единствената ми стойност идва от това дали ще се размножа. Главата ми не побира как може смятат, че е окей да си налагат мненията така и всеки път като ги помоля за не говорим по темата получавам отговори от типа "ще видиш как и ти ще имаш".
Никога не съм си променяла мнението по въпроса и имам много причини да не искам:
1. Децата са ми изключително неприятни, мразя да съм в близост до каквито и да било площадки, защото реването и пищенето ме побъркват. Шумът, който вдигат ме докарва до бяс и не ми харесва колко ядосана ставам.
2. Обичам тишината и мразя да съм в шумен дом. Това се отнася и към съседите. Не обичам да вдигам шум и да им преча.
3. Имам много хобита и интереси, които отнемат доста от времето ми. Не бих се лишила някога от изкуството или спорта за каквото и да било.
4. Имам здравословни проблеми, приятелят ми също.
Представям си как би изглеждал перфектният ми живот след 10-15 години, и той по никакъв начин не включва деца. Искам да се развия в сферата ми и да стана добър специалист, да не се притеснявам как ще си платя сметките. Искам да превърна някоя от стаите в жилището в собствено студио, където да мога да си прекарвам дните рисувайки. Ако мога да си го позволя бих се радвала да отида на екскурзия веднъж на няколко години. Дори сега, без да имам всички тези неща твърдо мисля, че ако имам деца това само би ми направило живота отвратителен. Как да обясня на роднините ми, че искам да водя различен живот от тях?
