Ти кога ще имащ деца?

  • 10 681
  • 257
  •   1
Отговори
# 30
  • Melmak
  • Мнения: 9 276
Заявявай просто категорично и без обяснение. Не обясняваш. Питат те и казваш “не планираме” и сменяш темата. Като започнат да говорят отново, пак сменяш темата и казваш, че ако продължават ще си тръгнеш, защото те натоварват.

Моята си е позволявала да ме пита, бяхме на море и нещо й се обадих един път за цяла седмица и тя ми вика няма ли да се върнете с някое бебе??????? Викам моля, тия въпроси да не съм чула!!

# 31
  • София
  • Мнения: 4 221

Знам, че някои хора искат деца, но лично аз не познавам такива, а напротив имането на деца често се е отразило негативно на тях - прекъсване на образование, финансова зависимост от партньор, който е агресивен и тн. - млада си и е нормално още покрай теб да не искат. След 5г повечето ще са на друго мнение. Децата не пречат на образование, финанси, не правят хората агресивни.

1. Децата са ми изключително неприятни, мразя да съм в близост до каквито и да било площадки, защото реването и пищенето ме побъркват. Шумът, който вдигат ме докарва до бяс и не ми харесва колко ядосана ставам. - Аз също не понасям чужди деца (с леки изключения), но моите го обожавам. Площадките не са задължително нещо и не е казано, че всеки ден всички майки трябва да са там. Не всички деца вдигат шум, пищят и реват постоянно. Макс първите 4-5г. има такива прояви и леко се очовечват. После почват да не искат особено да играят с родителите, а в тийн годините може дори и да не искат да стоите в една стая

2. Обичам тишината и мразя да съм в шумен дом. Това се отнася и към съседите. Не обичам да вдигам шум и да им преча. - С горното отговорих и на това

3. Имам много хобита и интереси, които отнемат доста от времето ми. Не бих се лишила някога от изкуството или спорта за каквото и да било. - Децата никога не са спирали мен или баща им от практикуване на спорт или хоби. Дори нещата са още по-приятни. Голямото дете започва да се интересува и той от това и вече имаме компания за някои неща и можем да му предадем знания


Искам да се развия в сферата ми и да стана добър специалист, да не се притеснявам как ще си платя сметките. Децата могат да са ти единствено мотиватор за това, не и спирачка.

Искам да превърна някоя от стаите в жилището в собствено студио, където да мога да си прекарвам дните рисувайки. Ако мога да си го позволя бих се радвала да отида на екскурзия веднъж на няколко години. Дете/деца пак не са пречка за тези неща. А екскурзиите дори са ни повече в момента, отколкото преди това.

 Дори сега, без да имам всички тези неща твърдо мисля, че ако имам деца това само би ми направило живота отвратителен.  

Последното обаче от цитата - е, само заради това си отстоявай позицията. Децата не трябва да растат в токсична среда, да се виждат като пречка и нещо, което е провалило и направило отвратителен живота на родителя. Децата се отглеждат с любов, желание и хъс. Имаш право да нямаш деца и никой не те задължава. Стига си влизала в обяснителен режим като тийн (освен ако не се опитваш сама себе си да убедиш, че си права). А това, че и приятелят ти не иска засега - нормално, млади сте. Мъжете узряват по-късно. Някой ден може да поиска, може и да не.

П.с. Колкото и да мразя непоискани съвети, все пак ще дам един - вземете се изнесете. На 25г да живеете с родители и да чакате да имате възможност да купите жилище - не е ок. Не сте на по 15, минали сте ученическите времена. Възрастни хора сте. Ако искате да ви вземат насериозно и да спрат да ви се бъркат в живота, отделете си и покажете, че сте самостоятелни, трезвомислещи и сами можете да поемете отговорност за действията и решенията си. След това им казваш за последно, че деца не искаш и повече да не питат.

И п.с. 2 - Какви са доводите на приятелят ти да не иска деца? Тук изброяваш само твоите и твоята гледна точка. Или той се съобразява само с теб. Не ми отговаряй, помисли си просто. Че след 5г да не вземе да те изненада, че с някоя друга чака. Бол такива примери покрай мен. Жените останаха сами, мъжете създадоха семейства.

Последна редакция: пн, 11 ное 2024, 20:36 от JayRay

# 32
  • Мнения: 1 670
И аз не харесвах малки деца Simple Smile Виждаха ми се лигави, непослушни и т.н. Още преди да се омъжа обаче, преживях сериозна операция, след което вижданията ми се промениха.....
Абсолютно Твое право е да не искаш да имаш деца. Но така мислиш сега, след 5 години ще е друго. Децата могат да осмислят живота ти във всяко едно отношение и никое хоби няма да те накара да се почувстваш пълноценна така, както когато гушнеш своя рожба. Искам да кажа, не отхвърляй напълно идеята един ден да станеш майка. Партньорът ти също в един момент може да поиска свое дете, както са казали и другите, като за теб може да е късно да раждаш.

# 33
  • Мнения: 25

Знам, че някои хора искат деца, но лично аз не познавам такива, а напротив имането на деца често се е отразило негативно на тях - прекъсване на образование, финансова зависимост от партньор, който е агресивен и тн. - млада си и е нормално още покрай теб да не искат. След 5г повечето ще са на друго мнение. Децата не пречат на образование, финанси, не правят хората агресивни.  
Тук визирах предимно жените в семейството ми. Много от тях са жертва на домашно насилие и единствената причина да стоят заедно са "децата". Отделно АБСОЛЮТНО всяка една от тях, разбирай лели, баби, майка ми и тн, са прекъснали или отложили образованието си защото са правили деца на 17-18 години и после са се чудили защо нямат пари. Искам да имам контрол над живота ми и да съм финансово независима.

1. Децата са ми изключително неприятни, мразя да съм в близост до каквито и да било площадки, защото реването и пищенето ме побъркват. Шумът, който вдигат ме докарва до бяс и не ми харесва колко ядосана ставам. - Аз също не понасям чужди деца (с леки изключения), но моите го обожавам. Площадките не са задължително нещо и не е казано, че всеки ден всички майки трябва да са там. Не всички деца вдигат шум, пищят и реват постоянно. Макс първите 4-5г. има такива прояви и леко се очовечват. После почват да не искат особено да играят с родителите, а в тийн годините може дори и да не искат да стоите в една стая Доста добре го описваш тук, 4-5 години, не желая да отделям толкова много време от живота ми за нещо което не харесвам.

2. Обичам тишината и мразя да съм в шумен дом. Това се отнася и към съседите. Не обичам да вдигам шум и да им преча. - С горното отговорих и на това Съседа от горният етаж има дете, постоянно се чува как блъска и тича, не искам да си представям колко е шумно на горният етаж щом аз го чувам.

3. Имам много хобита и интереси, които отнемат доста от времето ми. Не бих се лишила някога от изкуството или спорта за каквото и да било. - Децата никога не са спирали мен или баща им от практикуване на спорт или хоби. Дори нещата са още по-приятни. Голямото дете започва да се интересува и той от това и вече имаме компания за някои неща и можем да му предадем знания Съмнява ме в първите 7-8 години да можеш да го оставиш само за по 4-5 часа на ден. Отделно няма как да се занимавам с хобитата ми ако постоянно трябва да наглеждам някой.


Искам да се развия в сферата ми и да стана добър специалист, да не се притеснявам как ще си платя сметките. Децата могат да са ти единствено мотиватор за това, не и спирачка. Финансова спирачка. Невъзможно е да спестявам толкова бързо ако имам деца. Единствено ще се дразня, че вместо да мога за първи път да си взема нещо за себе си, ще трябва да го взимам за това дете.

Искам да превърна някоя от стаите в жилището в собствено студио, където да мога да си прекарвам дните рисувайки. Ако мога да си го позволя бих се радвала да отида на екскурзия веднъж на няколко години. Дете/деца пак не са пречка за тези неща. А екскурзиите дори са ни повече в момента, отколкото преди това. Когато говоря за собствено студио има впредвид стая в която съм сама. И двама с приятелят ми имаме натоварена работна среда и имаме нужда от лично пространство. Идеята е ако можем да направим и такава стая и за него. Наличието на деца обезсмисля всичко това. Отделно, кой иска да ходи на екскурзияс деца? Събираш пари само за да нямаш никакво лично пространство. Нали уж това е идеята на почивката.

 Дори сега, без да имам всички тези неща твърдо мисля, че ако имам деца това само би ми направило живота отвратителен.  

Последното обаче от цитата - е, само заради това си отстоявай позицията. Децата не трябва да растат в токсична среда, да се виждат като пречка и нещо, което е провалило и направило отвратителен живота на родителя. Децата се отглеждат с любов, желание и хъс. Имаш право да нямаш деца и никой не те задължава. Стига си влизала в обяснителен режим като тийн (освен ако не се опитваш сама себе си да убедиш, че си права). А това, че и приятелят ти не иска засега - нормално, млади сте. Мъжете узряват по-късно. Някой ден може да поиска, може и да не.

П.с. Колкото и да мразя непоискани съвети, все пак ще дам един - вземете се изнесете. На 25г да живеете с родители и да чакате да имате възможност да купите жилище - не е ок. Не сте на по 15, минали сте ученическите времена. Възрастни хора сте. Ако искате да ви вземат насериозно и да спрат да ви се бъркат в живота, отделете си и покажете, че сте самостоятелни, трезвомислещи и сами можете да поемете отговорност за действията и решенията си. След това им казваш за последно, че деца не искаш и повече да не питат.
Една квартира лесно би излязла поне 700лв. И двамата сме на мнение, че ако сме на квартира ще ни отнеме повече години за да съберем сумата нужна за самоучастие за ипотеката. Това е без да броим всички разходи, които ще излязат. Тук не се налага да правим ремонти и тн. Да, сегашните условия не са перфектни, но предпочитаме да изтърпим, защото така ще се изнесем по рано. (Отделно споменавам за да не си помислите, че стоим и чакаме наготово - участваме в сметките и консумативи и храна сами поемаме)

И п.с. 2 - Какви са доводите на приятелят ти да не иска деца? Тук изброяваш само твоите и твоята гледна точка. Или той се съобразява само с теб. Не ми отговаряй, помисли си просто. Че след 5г да не вземе да те изненада, че с някоя друга чака. Бол такива примери покрай мен. Жените останаха сами, мъжете създадоха семейства.
И той като мен не ги харесва, неприятни са му. Иска евентуално да си вземем котка някой ден, аз нямам против. Като цяло той е на мнение, че децата са нещо, което не е за него защотото той също харесва тишината и не иска да трябва да се занимава с отглеждане на някой друг. И двамата имаме много общи хобита и искаме да имаме възможноста да прекарваме повече време правейки това, но нямаме мястото все още.

Колкото до това да не вземе изведнъж да реши, че иска деца, вие тези хора не ги ли познавате? Не живеете ли с тях? Как така му щуква на някой нещо толкова крайно и вие не забелязвате? Повечето случаи приятелят ми и аз можем да разберем какво мисли другият просто физиономията или като се погледнем.

Отделно само за това ли са връзките? Това ти е най-близкият човек, с който искаш да прекарваш цялото си време. Абсурдно ми е да тръгне някой да те зарязва защото иска деца. Това са неща, които се говорят предварително, а не след като станеш на 40.

Последна редакция: пн, 11 ное 2024, 21:20 от Path_finder

# 34
  • Melmak
  • Мнения: 9 276
Не разбирам защо убеждавате авторката колко са сладки децата и как не съсипват живота и тн. Жената е на 25. Ако след 5 години поиска деца няма да дойде тук да ни пита, ще си роди. Има достатъчно репродуктивно време.

Щом не иска е нейно право.

Аз също не съм по децата и вероятно няма да имам. И това е ок. За един може да са мотиватор, за друг съсипия.

Имам приятелка на почти 40 и не иска деца. И преди не искаше, и сега не иска. Живее си живота, така както желае. Има такива хора, просто авторката да се научи да е твърда и да не се обяснява.

# 35
  • Мнения: 9 277
Съвсем нормално е майка да попита 25 годишната си дъщеря какви планове има за дете. Ако са в приятелски отношения дори няма нужда и да пита, все е станало въпрос за деца. Четейки тук разбирам, че е мнооого нетактичен такъв въпрос. Иначе всеки има право да живее както му харесва. Приятелят ти знае ли плановете ти?

# 36
  • София
  • Мнения: 4 221
Авторке, на 20-25-30-35-40 и т.н. хората имат различни виждания. Нещо, което сега не искаш, след 10г може да е единственото, което искаш. Не говоря конкретно за деца, а за желания и виждания. Всякакви неща се случват в живота и изменят мирогледа. Всеки се развива и еволюира.
Както някои на 25-30 не са искали деца, така на 40 искат 2-3. Така други, които на 30 са искали, на 40 не искат да си развалят ежедневието и вече не им е желание и остават без.

Хечи, никой не я убеждава колко са сладки и всичко е розово. Напротив. Трудно е, не е за всеки, и абсолютно има право да не иска, това е нейният живот. Но тя говори какво е ужасно без да го е изпитала и излиза, че всички с деца сме си съсипали живота и живеем отвратително, мизерно, без хобита, без време за нас си и кариери нямаме. Което за повечето не е вярно. Ако беше така никой нямаше да ражда и човечеството отдавна да е изчезнало.

Аз също бих питала и синът ми, и дъщеря ми в даден момент какви са им плановете за живота, защото са ми деца и ме е грижа за тях.

# 37
  • Мнения: 25
Съвсем нормално е майка да попита 25 годишната си дъщеря какви планове има за дете. Ако са в приятелски отношения дори няма нужда и да пита, все е станало въпрос за деца. Четейки тук разбирам, че е мнооого нетактичен такъв въпрос. Иначе всеки има право да живее както му харесва. Приятелят ти знае ли плановете ти?
Знае, той е на същото мнение.

# 38
  • Мнения: 5 082
Ама какво дете, след като живеете с родителите му. Та вие не сте самостоятелни. Кажете им, че като си вземете ваше си жилище, ще мислите за деца, евентуално.

# 39
  • Мнения: 25
Авторке, на 20-25-30-35-40 и т.н. хората имат различни виждания. Нещо, което сега не искаш, след 10г може да е единственото, което искаш. Не говоря конкретно за деца, а за желания и виждания. Всякакви неща се случват в живота и изменят мирогледа. Всеки се развива и еволюира.
Както някои на 25-30 не са искали деца, така на 40 искат 2-3. Така други, които на 30 са искали, на 40 не искат да си развалят ежедневието и вече не им е желание и остават без.

Хечи, никой не я убеждава колко са сладки и всичко е розово. Напротив. Трудно е, не е за всеки, и абсолютно има право да не иска, това е нейният живот. Но тя говори какво е ужасно без да го е изпитала и излиза, че всички с деца сме си съсипали живота и живеем отвратително, мизерно, без хобита, без време за нас си и кариери нямаме. Което за повечето не е вярно. Ако беше така никой нямаше да ражда и човечеството отдавна да е изчезнало.

Аз също бих питала и синът ми, и дъщеря ми в даден момент какви са им плановете за живота, защото са ми деца и ме е грижа за тях.

Родителите ми са ненормални. Едно е да те питат, друго е да ти обясняват от както си на 12 как искат да им дадеш внуци колко било важно и тн. Портаряла съм им много пъти, че ако искат деца наоколо, да си направят още, защото аз не желая. Еми няма, до ден днешен само за това мислят.

# 40
  • София
  • Мнения: 4 221
Като са ненормални в твоите очи защо общуваш с тях? Защо им се обясняваш надълго и нашироко за живота ти? Вземи се в ръце и се дръж и започни да живееш като възрастна. По-нагоре написах, че деца не трябва да се раждат и да живеят в токсична среда. За теб явно е била такава. Спираш да общуваш с хора, които те натоварват толкова много (та дори и родители) и си живееш живота както искаш. Не виждам много смисъл в темата ти. Обясняваш на хора с деца колко е ужасно и не искаш да имаш, а проблемът ти е, че не можеш да си заявиш пред родителите си твърдо.

Започнете с приятелят ти да живеете като възрастни и се съсредоточете върху вас и вашите желания и спри да влизаш в обяснителен режим на хора, които не те разбират. Толкова е просто.

# 41
  • Мнения: 10 711
Добре, де, ти си ги познаваш - сама казваш, че са си такива и промяна няма. Дразнещо е, факт. Но защо чак толкова ти натискат бутоните и подскачаш? За мен човек, който е спокоен в избора си, трудно ще афектира толкова много. Давай го по-дзен.

# 42
  • Sofia
  • Мнения: 7 579
Когато бях на 25г, бях категорична, че не искам деца и че в бъдеще няма да проискам.
Срещнах друг човек, минах 30-те и начинът, по който гледах на живота се промени. Сега имам 3 деца - желани и чакани.

А начинът, по който се изразява авторката, ми прилича на някоя побесняла тийнейджърка, а не на зряла жена. Тоест има още път да измине, докато си оформи ценностите, целите и желанията.
... имането на деца често се е отразило негативно на тях - прекъсване на образование, финансова зависимост от партньор, който е агресивен и тн.

... крава за разплод и единствената ми стойност идва от това дали ще се размножа. Главата ми не побира как може смятат, че е окей да си налагат мненията така...

Децата са ми изключително неприятни, мразя да съм в близост до каквито и да било площадки, защото реването и пищенето ме побъркват. Шумът, който вдигат ме докарва до бяс и не ми харесва колко ядосана ставам.

... мразя да съм в шумен дом.

... ако имам деца това само би ми направило живота отвратителен.
Прекъсват образованието си тези, които са създали деца, преди да го завършат. И пак не е задължително. Някои даже записват втора магистратура, докато са в майчинство - до човек е.

Във финансова зависимост са тези, които са нямали работа още преди майчинството. След майчинството жената се връща на работното си място.

Не всички мъже са агресивни. А ако са агресивни, те са си такива и без дете.

Хората задавайки въпроси, не си налагат мнението. Те просто задават въпроси, макар и нетактични.

Последна редакция: пн, 11 ное 2024, 22:34 от Brin de muguet

# 43
  • На изток от Ада
  • Мнения: 10 586
То и аз не Исках на 25г тъкмо бяхме се запознали с ММ..
После забременях, имам няколко спонтанни аборти... Нямам дете.
Всичко друго имам,но не и дете . Сега съм на 35 г. Ами искам дете!

# 44
  • Мнения: 1 763
Хубаво е човек да си е стъпил на краката преди да създаде семейство. 25 е доста млада възраст за това. На 25 въобще не съм мислела за деца, но никога не съм заявявала, че няма да имам. Бях си и сложила горна граница на възрастта за дете, която изпълних. Макар да е било ясно, че родителите ми са искали внуци (напълно нормално), не са ме притискали чак толкова.
Може би теб те притискат, защото им заявяваш, че не искаш или обратното.
Доста е рано за такава категоричност. Може би ако им кажеш, че не искаш в близките години, а не по принцип за сега, ще деескалираш спора, така че те да престанат да те притискат толкова много.

Общи условия

Активация на акаунт