Сигурно съм лош и неблагодарен човек. Някъде трябва да си излея мислите. Сигурно ще е дълго и хаотично.
Става въпрос за майка ми. Тя винаги е твърдяла, че сме приятелки и че имаме много силна връзка (по - силна от тази със сестра ми, която е от първият и брак и имаме значителна разлика) .
Спомням си, обаче че като малка изпитвах огромен гняв към нея, мразех я.
Постоянно не правех нещо както трябва. Трябваше да живея така както тя ми казва, да правя това, което според нея е правилно, а не това, което аз искам, за да получа добро отношение. Ако нещо не бях направила така, както е правилно според нея получавах такова конско, че исках да изчезна, изпитвах гнея към себе си, дори СЪМ се била и съм се наричала нищожество. Така ме е карала да се чувствам с всички приказки, които е отправила към мен.
Последният рожден ден, който ми организира беше когато бях 2 клас. Следващите години нямаше пари. Намразих рожденият си ден, защото когато наближеше ставах егоистка и неблагодарница, че искам да имам празненство. Дори вкъщи семейно не се отблзваше... а не сме били толкова бедни, но сме имали трудни моменти със сигурност... мразех си рожденият ден и сега не го харесвам, защото си спомням как се чувствах - необичана, егоист и мислеща само за себе си. Та аз нали съм била дете?!
Пораснах ... но тогава трябваше като се кача в автобуса да и пиша, като сляза от автобуса да и пиша, като вляза в училище да и пиша... разбирате ли, че аз не живеех и не можех да се отпусна, защото постоянно трябваше да знае всяко мое действие, а ако пропусна случайно да и напиша , че съм влязла в училище ми се казваше, че съм и скъсила живота, че съм егоистка и не мисля изобщо за нея и за това, че повръща от притеснение, понеже може нещо да ми се е случило.
Това беше и когато изкарах шофьорска книжка (работех 2 лета като сервитьорка и си изкарах пари за кола и книжка ). Когато излизах да пия кафе с приятелки трябваше да знае с кой съм, къде съм и да и пиша, че съм седнала вече в заведението. Ако случайно пропусна или пък не си вдигна телефона почваше да звъни на приятелите, с които съм. Като студентка работех в магазин за дрехи. Един ден имах много клиенти, около 2 часа не си бях поглеждала телефона, звънна на шефката ми да дойде да ме провери какво става. Бях неблагодарна егоистка , която си прави каквото си иска без да мисли за нейните чувства , а тя всичко правила за мен.
Има и още много неща от детството ми, но ще стане прекалено дълго... само ще кажа, че никога не съм удряна от нея, но психически ме е смазвала, защото си спомням, че се мразех , спомням си, че исках да ме няма, защото се чувствах като изрод и се биех сама... "защото тя прави всичко за мен и няма друг родител, който да обича така детето си както тя, а аз съм неблагодарница"
Беше започнала да пие... МРАЗЕХ ТОВА. От 9ч сутринта ми лъхаше на ракия и ставаше като неадекватна. Карах я с колата до един магазин с племеницата ми (трябваше да я гледа, беше на 5-6 години) и цялата кола миришеле на алкохол , в магазина залиташе.... срамувах се от нея. Това с алкохолът продължаваше доста дълго време.
Намерих си приятел, заживяхме заедно, забременях ... бях на легло 8 месеца, но не си спомням колко ме изкара извън нерви, а след това леля ми ми звънна и ми каза, да не се товаря, защото е пила пияна. Чувствах се супер зле. Но въпреки всичко аз прощавах. Родих , идваше да ми помага с чистенето след секциото. Карах я да храни бебето, но я беше страх и ми отказваше, но в същото време ме направи на 2 стотинки и ме нарече отново неблагодарница и егоистка, защото лелята на мъжът ми я хранеше. Беше пиша и ми вдигна луд скандал как аз съм имала доверие на лелята, а не на нея .... пак се надигаше ГНЯВ в мен, защото аз я карах да я храни, а тя отказваше ... после отново аз бях виновната... животът продължи, грабна ме майчинството и дойде моментът, в който бебето беше болно. . . Не ме оставяше да дишам, пишеше и ми звънеше постоянно, чувствах се страшно некадърна, въпреки че си спазвах всичко, което ми беше казал доктора. А тя само ме плашеше. В един момент не издържах и и казах, че щом съм толкова некадърна да и я заведа и тя да я гледа. Пак бях неблагодарна и лоша, защото тя всичките приказки ги казва понеже се притеснява и много ни обича.
Забременях родих второ дете, наложи се тя да гледа първото ми дете, когато влязох да раждам. . . Последно се чухме преди да вляза в операционната, след това от реанимацията пратих снимки на бебето. И това беше. После и писах няколко пъти да питам как е голямото ми дете отговорите бяха с една дума. Тя не попита за нас, а на мен ми беше много зле , вливаха ми 3 системи , нищо общо с първото секцио.
На вторият ден баща ми ми звънна и ме навика , защото разбрали от леля ми, че съм зле икак можело да не звънна да ги питам как са и колко съм неблагодарна и колко вече майка ми няма сили да гледа детето. . .
Аз се чувствах отново най - лошият човек.
Стана дълго, но трябва да си го излея.
Всичко уж го забравих, уж си простихме.
Бяхме на обяд веднъж при тях и аз питам мъжът ми искаш ли кола, искаш ли още ядене, искаш ли торта. На другият ден ми каза колко много съм я издразнила с това питане дали той искал нещо, нея никога не съм я била питала така. (Тук трябва да кажа, че когато съм споделяла пречки с мъжът ми , много пъти ми е казвала да си събера багажа и да се прибера. И всъщност съм я слушала, точно 2 пъти ... и двата пъти като съм си тръгнала, защото тя ми е казала така , после се отмята и казва, че съм избързала и че не е трябвало да си тръгвам (това си е моя грешка, че съм и спиделяла и е слагала масло в огъня... спрях да споделям дребни спречквания и сега с мъжът ми сме добре)
Звъни ми на ден по няколко пъти и ме занимава с неща, които не ме интересуват.
Беше болна миналата седмица искаше да звънна на моя личен лекар да отиде при него, защото не харесва нейният . Нямаше как да я приеме и просто ми затвори телефона. Ако си купя нещо има защо не ми купи и на мен. Скарахме се, защото отидох на Рейки сеанс. Винаги съм искала да отида да видя какво е , чисто любопитство. Чувствах се много добре, защото много си говорихме с човека и правех нещо различно от гледането на деца. Казах и.. но естествено това е далеч от нейните очи ... бях опрекната, че той е сектант, че това е нещо лошо и как се занимавам с такива неща . После гледала новините и слушала репортажа за ботокса и как този ако ми влива някакви неща е пълен измамник, в гараж ли бил или на първия етаж, да не се занимавам повече с такива измамници. Казах и да прочете какво е това. Не прочете ... но ми звънна да ми каже колко е опасно, че ме хипнотизирал и да не ходя повече, защото не е съгласна. Аз и се опълчих и тя сега не ми говори вече цяла седмица. Отново аз съм лошото дете.
(Винаги аз съм гадната, винаги моето в по - лошо от на сестра ми, винаги сестра ми нямало да направи така, както аз... но сестра ми много повече я наранява )
Става въпрос за майка ми. Тя винаги е твърдяла, че сме приятелки и че имаме много силна връзка (по - силна от тази със сестра ми, която е от първият и брак и имаме значителна разлика) .
Спомням си, обаче че като малка изпитвах огромен гняв към нея, мразех я.
Постоянно не правех нещо както трябва. Трябваше да живея така както тя ми казва, да правя това, което според нея е правилно, а не това, което аз искам, за да получа добро отношение. Ако нещо не бях направила така, както е правилно според нея получавах такова конско, че исках да изчезна, изпитвах гнея към себе си, дори СЪМ се била и съм се наричала нищожество. Така ме е карала да се чувствам с всички приказки, които е отправила към мен.
Последният рожден ден, който ми организира беше когато бях 2 клас. Следващите години нямаше пари. Намразих рожденият си ден, защото когато наближеше ставах егоистка и неблагодарница, че искам да имам празненство. Дори вкъщи семейно не се отблзваше... а не сме били толкова бедни, но сме имали трудни моменти със сигурност... мразех си рожденият ден и сега не го харесвам, защото си спомням как се чувствах - необичана, егоист и мислеща само за себе си. Та аз нали съм била дете?!
Пораснах ... но тогава трябваше като се кача в автобуса да и пиша, като сляза от автобуса да и пиша, като вляза в училище да и пиша... разбирате ли, че аз не живеех и не можех да се отпусна, защото постоянно трябваше да знае всяко мое действие, а ако пропусна случайно да и напиша , че съм влязла в училище ми се казваше, че съм и скъсила живота, че съм егоистка и не мисля изобщо за нея и за това, че повръща от притеснение, понеже може нещо да ми се е случило.
Това беше и когато изкарах шофьорска книжка (работех 2 лета като сервитьорка и си изкарах пари за кола и книжка ). Когато излизах да пия кафе с приятелки трябваше да знае с кой съм, къде съм и да и пиша, че съм седнала вече в заведението. Ако случайно пропусна или пък не си вдигна телефона почваше да звъни на приятелите, с които съм. Като студентка работех в магазин за дрехи. Един ден имах много клиенти, около 2 часа не си бях поглеждала телефона, звънна на шефката ми да дойде да ме провери какво става. Бях неблагодарна егоистка , която си прави каквото си иска без да мисли за нейните чувства , а тя всичко правила за мен.
Има и още много неща от детството ми, но ще стане прекалено дълго... само ще кажа, че никога не съм удряна от нея, но психически ме е смазвала, защото си спомням, че се мразех , спомням си, че исках да ме няма, защото се чувствах като изрод и се биех сама... "защото тя прави всичко за мен и няма друг родител, който да обича така детето си както тя, а аз съм неблагодарница"
Беше започнала да пие... МРАЗЕХ ТОВА. От 9ч сутринта ми лъхаше на ракия и ставаше като неадекватна. Карах я с колата до един магазин с племеницата ми (трябваше да я гледа, беше на 5-6 години) и цялата кола миришеле на алкохол , в магазина залиташе.... срамувах се от нея. Това с алкохолът продължаваше доста дълго време.
Намерих си приятел, заживяхме заедно, забременях ... бях на легло 8 месеца, но не си спомням колко ме изкара извън нерви, а след това леля ми ми звънна и ми каза, да не се товаря, защото е пила пияна. Чувствах се супер зле. Но въпреки всичко аз прощавах. Родих , идваше да ми помага с чистенето след секциото. Карах я да храни бебето, но я беше страх и ми отказваше, но в същото време ме направи на 2 стотинки и ме нарече отново неблагодарница и егоистка, защото лелята на мъжът ми я хранеше. Беше пиша и ми вдигна луд скандал как аз съм имала доверие на лелята, а не на нея .... пак се надигаше ГНЯВ в мен, защото аз я карах да я храни, а тя отказваше ... после отново аз бях виновната... животът продължи, грабна ме майчинството и дойде моментът, в който бебето беше болно. . . Не ме оставяше да дишам, пишеше и ми звънеше постоянно, чувствах се страшно некадърна, въпреки че си спазвах всичко, което ми беше казал доктора. А тя само ме плашеше. В един момент не издържах и и казах, че щом съм толкова некадърна да и я заведа и тя да я гледа. Пак бях неблагодарна и лоша, защото тя всичките приказки ги казва понеже се притеснява и много ни обича.
Забременях родих второ дете, наложи се тя да гледа първото ми дете, когато влязох да раждам. . . Последно се чухме преди да вляза в операционната, след това от реанимацията пратих снимки на бебето. И това беше. После и писах няколко пъти да питам как е голямото ми дете отговорите бяха с една дума. Тя не попита за нас, а на мен ми беше много зле , вливаха ми 3 системи , нищо общо с първото секцио.
На вторият ден баща ми ми звънна и ме навика , защото разбрали от леля ми, че съм зле икак можело да не звънна да ги питам как са и колко съм неблагодарна и колко вече майка ми няма сили да гледа детето. . .
Аз се чувствах отново най - лошият човек.
Стана дълго, но трябва да си го излея.
Всичко уж го забравих, уж си простихме.
Бяхме на обяд веднъж при тях и аз питам мъжът ми искаш ли кола, искаш ли още ядене, искаш ли торта. На другият ден ми каза колко много съм я издразнила с това питане дали той искал нещо, нея никога не съм я била питала така. (Тук трябва да кажа, че когато съм споделяла пречки с мъжът ми , много пъти ми е казвала да си събера багажа и да се прибера. И всъщност съм я слушала, точно 2 пъти ... и двата пъти като съм си тръгнала, защото тя ми е казала така , после се отмята и казва, че съм избързала и че не е трябвало да си тръгвам (това си е моя грешка, че съм и спиделяла и е слагала масло в огъня... спрях да споделям дребни спречквания и сега с мъжът ми сме добре)
Звъни ми на ден по няколко пъти и ме занимава с неща, които не ме интересуват.
Беше болна миналата седмица искаше да звънна на моя личен лекар да отиде при него, защото не харесва нейният . Нямаше как да я приеме и просто ми затвори телефона. Ако си купя нещо има защо не ми купи и на мен. Скарахме се, защото отидох на Рейки сеанс. Винаги съм искала да отида да видя какво е , чисто любопитство. Чувствах се много добре, защото много си говорихме с човека и правех нещо различно от гледането на деца. Казах и.. но естествено това е далеч от нейните очи ... бях опрекната, че той е сектант, че това е нещо лошо и как се занимавам с такива неща . После гледала новините и слушала репортажа за ботокса и как този ако ми влива някакви неща е пълен измамник, в гараж ли бил или на първия етаж, да не се занимавам повече с такива измамници. Казах и да прочете какво е това. Не прочете ... но ми звънна да ми каже колко е опасно, че ме хипнотизирал и да не ходя повече, защото не е съгласна. Аз и се опълчих и тя сега не ми говори вече цяла седмица. Отново аз съм лошото дете.
(Винаги аз съм гадната, винаги моето в по - лошо от на сестра ми, винаги сестра ми нямало да направи така, както аз... но сестра ми много повече я наранява )
