Аз лично съм човек на крайностите. Или нямам нищо и не ми трепва, в който случай няма да стигна дори до първи секс, или човека ме грабва, почват да ми се подкосяват коленете и лапвам здраво. Първият случай е ясен, във втория няма да имам насита на общуване по всички възможни начини.
- Публикувана: 12 ноем. 2024, 13:12 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2024, 00:24 ч.
Мъжете - защо се отдръпват
2-3 седмици и няколко срещи дотук, през няколко дни се падат, различно. Гостувания, някоя разходка. Абе прясно ранна фаза. Колко често и как общувате между вижданията? Включвам и говорене и чат, но повече ме вълнуват разговори, понеже са си по-ангажиращи. Колко често ви се иска, а колко намирате за ОК и съобразително?
Чат - аз лично бих се ограничила до кратка размяна на реплики и пожелание за добро утро или лека нощ (едно от двете, не и двете), с някакви емотки и закачки, плюс уговорките за следващата среща. Под "кратка размяна на реплики" имам предвид 2-3 изречения, не чатене с часове. През деня - може линкче към песен, смешка или нещо подобно.
Телефонните разговори са твърде ангажиращи, а при наличие на чат, кой говори още по телефона...
Честно казано, дори и в най-активната фаза на влюбеност, непрекъснато чатене и разговори ми идват твърде ангажиращи и прилепчиви. Но аз съм човек, който си цени личното пространство, отделно хич не обичам да ме разсейват докато уча или работя.
Специално на работното място е много дразнещо, когато има нововлюбен колега/колежка - в продължение на седмици са отнесени, залепени за телефона и абсолютно неадекватни за работа. Хормони, хормони, ама...
Зависи как го чувствате. Аз като съм запленена искам всеки ден да си пишем. Като не съм, се дразня от това. За двама трепетно заинтересовани за мен е ок да си пишете всеки ден за кратко-как е другия, как му е минал деня, нещо мило за лека нощ. И не винаги да чакаш той да пише пръв, но и да не си само ти тази, която го търси. А писанията с часове ежедневно не са моето. Но имам приятелки, които така си общуваха с любимите -всяко вечер два часа разговори по телефона от самото начало.
Доста е изкушаващо на днешно време, при толкова различни приложения за комуникация, то на практика нищо не ви спира в почти никой момент. И аз съм приказлива, много, камо ли с някого с когото имам желание да си говоря и да се опознаваме.
Обаче това едва ли не денонощно кукане на телефона и то не си е работа. Особено ако човекът насреща е склонен и да почне да приема за даденост че ще съм на разположение по всяко време, ей това вече си е предпоставка да се скараме. Говоря за себе си лично, разбира се, друг може по друг начин да го "усеща". Да, приятно е като видиш интерес и желание за разговор насреща. Приятно е и като покажеш същото. Неприятно е ако стане настойчиво или започне неприемане на това че в някакъв момент не е удобно, не е възможно или просто не ми се говори/пише точно тогава.
Няма много връзка и с това кой колко свободно време има, ако ще и цял ден да нямам какво да правя, не съм склонна да прекарвам по много време с телефона в ръка и да пиша на него през 2 минути. Че те на практика са ми вързани ръцете така, трябва нищо друго да не правя... не, мерси. По-склонна съм на телефонен разговор отколкото на чат който се проточва цял ден, освен че ще ми е приятно и да чуя гласа му, смеха му и т.н.
Едно е да се подмятат по някакви неща из чата от време на време, един вид - виж това, сетих се за теб, виж това, не е ли смешно? - такива ми ти. Съвсем друго е окупиране на свободното време, дето дори не винаги е и толкова свободно всъщност.
Обаче това едва ли не денонощно кукане на телефона и то не си е работа. Особено ако човекът насреща е склонен и да почне да приема за даденост че ще съм на разположение по всяко време, ей това вече си е предпоставка да се скараме. Говоря за себе си лично, разбира се, друг може по друг начин да го "усеща". Да, приятно е като видиш интерес и желание за разговор насреща. Приятно е и като покажеш същото. Неприятно е ако стане настойчиво или започне неприемане на това че в някакъв момент не е удобно, не е възможно или просто не ми се говори/пише точно тогава.
Няма много връзка и с това кой колко свободно време има, ако ще и цял ден да нямам какво да правя, не съм склонна да прекарвам по много време с телефона в ръка и да пиша на него през 2 минути. Че те на практика са ми вързани ръцете така, трябва нищо друго да не правя... не, мерси. По-склонна съм на телефонен разговор отколкото на чат който се проточва цял ден, освен че ще ми е приятно и да чуя гласа му, смеха му и т.н.
Едно е да се подмятат по някакви неща из чата от време на време, един вид - виж това, сетих се за теб, виж това, не е ли смешно? - такива ми ти. Съвсем друго е окупиране на свободното време, дето дори не винаги е и толкова свободно всъщност.
Ами аз лично много обичам да си говоря. Обаче, опитът ме очука и съм доволна на писане веднъж на ден и разговори, когато се видим лице в лице. Не смея да настоявам за повече от когото и да е.
Сега всякакви вайбъри, инстаграми, месинджъри, предполагам и всеки ден може да се пуска по едно сърчице. Аз не бих очаквал да ми пишат всеки ден, ама аз съм мъж, пък жените знам ли.
Благодаря за включванията. Различни мнения, някои от тях гравитират около моята позиция, особено с последното Natka доста уцели. Бях споменала, че той за мен пришпорва на моменти, включително с желанието да отбележи, че това е връзка. То няма лошо всеки да го нарича както иска, но зависи какво върви с това, на мен ми звучи по-ангажиращо и с повече очаквания. Доказа се последните дни. Сега ситуацията, малко дълго та скривам.
Аз ли съм в грешка? Или просто различни нагласи.
Скрит текст:
В началото писане през деня вечерта както дойде. После той почна работа, аз още не, та през деня писането спря. Остава вечерта, той е по-зает, изчаквам той да се включи. ОК съм да се чуем накратко, може и по чат че по-лесно, но той започна с обаждания.
Вечер 1: говорим, разправя някакви ядове на работа, слушам търпеливо коментираме, това 20-30 мин. Натам обаче минава в някви супер по-общи теми от едно в друго 1,2,3-то, нищо належащо явно му се приказваше с мен. Ама отиде над час и половина! Часът сравнително късен, не очаквах безкраен разговор, бях изморена и се изнервих. След 60-тата минута и прекъсването помолих да се ориентираме към край че много ми се спи. Да да, ама само малко да довърша... още 30 минути философски неща тип държавата. ДО едно време реагирах, явно мислехме сходно, но после 90% той говори аз вече давах заето. Честно бях изчерпана, изнервих се, разсъних се до среднощ, успах се на сутринта и изтървах да свърша един ангажимент.
Вечер 2: казах си няма да го допусна, ако трябва по-категорично. Обаче се повтаря същото. Пак стигаме 60-та минута, реагирам, не ме чува или не схваща. Още 30 минути. Накрая реагирах по-остро и ми се стори много изненадан и неразбиращ. Сякаш за него беше съвсем нормално, имал нужда да сподели. Три пъти обясних, че не е въпроса дали ще се случва в 18 или 23 часа и дали ми се спи, а че не ми се говори с часове. Все едно на стената, щял да ми звъни по-рано. Звучеше сякаш като за него е "връзка" може да си обсебваме часове от времето на другия, без да е сигурно, че е ОК и удобно. Малко ме нападна, че и аз понякога говоря много монолог и съм дразнела /но това е на живо било/. Беше неприятен спор в чата. Чак после сутринта сякаш се осъзна и извини. Уж се изяснихме, че ще опита промяна, но мен ми държи криво. Всичко ми дойде свръх очаквания и обсебващо. Това са 4-5 срещи с кафета и всичко.
Леко надушвам и склонност към ревност или повече любопитство и мнителност, но още е само хипотеза. Но не би ми се нравило и това.
Вечер 1: говорим, разправя някакви ядове на работа, слушам търпеливо коментираме, това 20-30 мин. Натам обаче минава в някви супер по-общи теми от едно в друго 1,2,3-то, нищо належащо явно му се приказваше с мен. Ама отиде над час и половина! Часът сравнително късен, не очаквах безкраен разговор, бях изморена и се изнервих. След 60-тата минута и прекъсването помолих да се ориентираме към край че много ми се спи. Да да, ама само малко да довърша... още 30 минути философски неща тип държавата. ДО едно време реагирах, явно мислехме сходно, но после 90% той говори аз вече давах заето. Честно бях изчерпана, изнервих се, разсъних се до среднощ, успах се на сутринта и изтървах да свърша един ангажимент.
Вечер 2: казах си няма да го допусна, ако трябва по-категорично. Обаче се повтаря същото. Пак стигаме 60-та минута, реагирам, не ме чува или не схваща. Още 30 минути. Накрая реагирах по-остро и ми се стори много изненадан и неразбиращ. Сякаш за него беше съвсем нормално, имал нужда да сподели. Три пъти обясних, че не е въпроса дали ще се случва в 18 или 23 часа и дали ми се спи, а че не ми се говори с часове. Все едно на стената, щял да ми звъни по-рано. Звучеше сякаш като за него е "връзка" може да си обсебваме часове от времето на другия, без да е сигурно, че е ОК и удобно. Малко ме нападна, че и аз понякога говоря много монолог и съм дразнела /но това е на живо било/. Беше неприятен спор в чата. Чак после сутринта сякаш се осъзна и извини. Уж се изяснихме, че ще опита промяна, но мен ми държи криво. Всичко ми дойде свръх очаквания и обсебващо. Това са 4-5 срещи с кафета и всичко.
Леко надушвам и склонност към ревност или повече любопитство и мнителност, но още е само хипотеза. Но не би ми се нравило и това.
Аз ли съм в грешка? Или просто различни нагласи.
Поне за мен това не е приемливо независимо след колко срещи.
Не е въпросът времето ти ли е или друго. Ти казваш че не е ОК за теб а той не приема това защото на него не му допада. Бих започнала да обръщам внимание дали и за нещо друго ако кажа Не ще е пак така, няма нужда да е нещо важно или кой знае какво.
Може и просто да е увлечен че са малко като децата и се цупят при опит за забавяне или спирачка щото си искат бонбончето сега и веднага. Но ако редовно те изкарва крива задето поставяш някаква граница за свое добро, не ми звучи добре. Нито ми звучи като загрижен мъж дето твърди че е във връзка, щом му казваш че си толкова изморена и той го игнорира. Извинението хубаво, но виж дали е колкото да спреш да му се сърдиш или наистина е взел предвид какво си му казала или пак така си кара.
Естествено, това пак си е моята гледна точка и как аз си го представям, няма как да знам точно как са ви протекли разговорите, а това има значение.
Не е въпросът времето ти ли е или друго. Ти казваш че не е ОК за теб а той не приема това защото на него не му допада. Бих започнала да обръщам внимание дали и за нещо друго ако кажа Не ще е пак така, няма нужда да е нещо важно или кой знае какво.
Може и просто да е увлечен че са малко като децата и се цупят при опит за забавяне или спирачка щото си искат бонбончето сега и веднага. Но ако редовно те изкарва крива задето поставяш някаква граница за свое добро, не ми звучи добре. Нито ми звучи като загрижен мъж дето твърди че е във връзка, щом му казваш че си толкова изморена и той го игнорира. Извинението хубаво, но виж дали е колкото да спреш да му се сърдиш или наистина е взел предвид какво си му казала или пак така си кара.
Естествено, това пак си е моята гледна точка и как аз си го представям, няма как да знам точно как са ви протекли разговорите, а това има значение.
Предупредил съм те, Каприз. Неговото поведение не е на човек със secure attachment.
Да, аз може да съм сгрешил, но това цитираното отгоре е нещо, над което да се замислиш повторно след третата среща - няма да казвам цвета на флага
Не аз, той явно държи да споделя и коментира, че вижда това като връзка или така му се иска, излизане с приятели по двойки и т.н. В небрежен разговор леко споменава, че ако някой ден живеем там при него... еди какво си еди как си.
Да, аз може да съм сгрешил, но това цитираното отгоре е нещо, над което да се замислиш повторно след третата среща - няма да казвам цвета на флага
Ами аз лично много обичам да си говоря. Обаче, опитът ме очука и съм доволна на писане веднъж на ден и разговори, когато се видим лице в лице. Не смея да настоявам за повече от когото и да е.
Сега всякакви вайбъри, инстаграми, месинджъри, предполагам и всеки ден може да се пуска по едно сърчице. Аз не бих очаквал да ми пишат всеки ден, ама аз съм мъж, пък жените знам ли.
А преди това време пишеш писмо, чакаш седмица-две да пристигне, че да ти отговорят, че още седмица-две, докато получиш отговора. Пък още по-преди са пращали писмата по пощенски гълъби, кораби, по търговци с кервани и пр., та я получиш писмо, я не, ако си нямаш личен куриер.
Е, този верно не се усеща.
Мъжът ми е такъв приказлив, ама се усеща и разбира от намек.
Имам 2-3 приятелки, с които така отвисявам на телефона, ама се случва веднъж в месеца (примерно).
Като се видите на живо, пак му кажи, че не обичаш чааак такива разговори по телефона.
Иначе помня колко е гадно телефона да ти глътне стотинките и да не можеш да говориш с гаджето 🤣 Горе-долу от малко след това не съм се занимавала с гаджета.
Мъжът ми е такъв приказлив, ама се усеща и разбира от намек.
Имам 2-3 приятелки, с които така отвисявам на телефона, ама се случва веднъж в месеца (примерно).
Като се видите на живо, пак му кажи, че не обичаш чааак такива разговори по телефона.
Иначе помня колко е гадно телефона да ти глътне стотинките и да не можеш да говориш с гаджето 🤣 Горе-долу от малко след това не съм се занимавала с гаджета.
Приказливи хора има много, в това число и аз. По телефона можем и с часове да си говорим с някого, ако ни се говори и на двамата. Е, не често но не е нечувано.
Но за сметка на това никой на никого не се е разсърдил ако се каже ОК, хубаво си поприказвахме но аз съм изморена/заета/друго там, хайде да приключим за сега. Нито се игнорира това, нито се изкарва че е негативно нещо защото човека отсреща не го устройва. Големи хора сме, а това дори в най-невинния си вариант е силно незряло. В не толкова невинния е доста негативен сигнал.
Но за сметка на това никой на никого не се е разсърдил ако се каже ОК, хубаво си поприказвахме но аз съм изморена/заета/друго там, хайде да приключим за сега. Нито се игнорира това, нито се изкарва че е негативно нещо защото човека отсреща не го устройва. Големи хора сме, а това дори в най-невинния си вариант е силно незряло. В не толкова невинния е доста негативен сигнал.