Афра Сарачоглу🤍Мерт Рамазан Демир в Рибарче/Златно момче и в живота. Проекти и колеги - Тема 67

Исках да напиша нещо за съня на Ферит. Всъщност не Ферит остава в Чистилището, а Ферит, който е завлечен в тъмнината от някой друг.
Това не е просто сън; Гледах как един Ферит се бори със своето подсъзнание и потиснати емоции (Ферит, чието его и суперего са лице в лице).

„Нашите сънища разкриват и емоциите, с които не сме наясно в нашите междуличностни отношения, като посочваме как установяваме контакти с хората в живота си. Следователно сънищата могат да се считат за много важни ръководства по отношение на развитието на по-удовлетворяващи взаимоотношения.

В сънищата импулсът трябва както да се изрази, така и да се освободи, а не да се конфронтира с егото и суперегото. Този процес, който има за цел да угоди на всички, се извършва в сънища (Имаше и Сейран, и Д*яр в съня.)
Сънищата се оценяват по различен начин според различните психологически подходи.
Според бихевиористкия подход сънищата са процес, при който копия на рефлексни модели, които се появяват през деня, се създават, запаметяват и укрепват. Според когнитивния подход се определя като процес на уреждане на системата чрез активна работа с когнициите на индивида (Сейран игнорира Ферит).

Според психодинамичния подход сънищата са начин за имплицитно разтоварване на несъзнателни импулси със специални символи и образи. Докато импулсите, които обикновено се изтласкват към несъзнаваното в психичния апарат, се опитват да бъдат задържани там (този импулс е отхвърлен от Сейран), има и голям натиск от несъзнаваното към повърхността. Прекомерното потискане на желанието за освобождаване от отговорност причинява дистрес и безпокойство във вътрешния свят. Сънищата са механизми, които позволяват освобождаването на потисната енергия, която създава безпокойство и страдание. Потиснатите импулси обаче не могат да бъдат изразени ясно в сънищата (като нереагиране на създанието, което разкъсва картината). Често се смята за неприемливо и цензурирано от егото и суперегото. Динамичната структура разглежда начини за дешифриране на този цензурен механизъм.
Сънят е сложен сценарий със сложни конфигурации. Този сценарий е подготвен от специална част от егото. В сценария има измислен фон, тоест мястото, времето, в което се развива мястото и различни фигури и екстри, които намират изход за импулсите, които се опитват да се разтоварят в несъзнаваното, без да плашат никаква сила. Ролите на фигури и статисти се избират от егото, за да служат на определена цел и предназначение (линии, използвани от Гюлгюн).

В съня всеки привидно безсмислен материал като фигура, предмет, обект, цвят или звук може да представлява много важни неща. Това се нарича „принцип на мащабиране“ в сънищата. (Ферит, който е в тъмното, Сейран, който има само светлина).

Понякога в сънищата опасен предмет се описва като липсващи части. Тук, когато частта, която съставлява цялото, е оставена незавършена, цялото престъпление се възприема като неизвършено и нивото на вина, безпокойство и безпокойство намалява (Ферит има всички споменати).
Завършването на липсващите части от съня е важно за достигане до несъзнаваното (като отиване при Сейран веднага след събуждане от съня и завършването му).

В сънищата други фигури често заемат мястото на основната фигура, за да скрият истинската същност (като Дияр, която се поставя до разкъсаната картина). Може да видите жената като маргаритка с тънко стъбло, а човек, към когото изпитвате неприязън и ревност, като сухо дърво в тъмното (излишък D).

След като видя съня, Ферит изтича до Сейран и извади пръстена и намери липсващото парче с помощта на принципа на увеличението.

Определено беше дълбока сцена и насочена към бъдещето

Мару
@marwabenrabeh
D!yar трябва да се опита да нарани Seyran, за да може Ferit наистина да загуби контрол и ние имаме HodriMeydan Ferit обратно🔥👌🏻 Той може да приеме всяка реакция, която Д!яр насочи към него, мислейки, че я заслужава, но насочването към Сейран би било прекрачване на линията, която той не може да понесе.

В речта си за раздялата, когато D!yar го поправи и каза: "Това е стаята на Seyran", Ferit побърза да поясни: "Seyran няма нищо общо с това". Той даде да се разбере, че Сейран не е проблемът - нейното присъствие не е проблемът. Истината беше, че чувствата му към Сейран винаги бяха там, къкриха под повърхността. Той лъжеше себе си и Дьяар през цялото време, отказвайки да се изправи срещу дълбочината на емоциите си.

Ферит вече беше бесен, той не обърна внимание на Дьяр, който избухна и си тръгна напълно, но веднага се намеси, за да защити Сейран и да намали напрежението в момента, в който забеляза, че гневът й се измества към Сейран. Фокусът му беше единствено върху Сейран, защитните му инстинкти се задействаха, когато Д!яр се изправи срещу Сейран, думите й бяха изпълнени с негодувание и сдържани заплахи, Ферит не пропусна омразата в тона й.

В този момент той осъзна колко далеч може да стигне Дияр и безопасността на Сейран - не неговата собствена - се превърна в негов приоритет - както беше брилянтно предадено в кошмара му.