Бихте ли дарили ембриони?

Чак до степен да търся специалисти без нужда - надали ще се занимавам.
Цената е стандартна за пакет яйцеклетки и тези изследвания са включени. Не се плащат отделно. От Овобанк бяха яйцеклетките. Дори нямах представа, че правят чак толкова много изследвания. Когато попитах дали ще ми дадат повече информация, просто ми ги разпечатаха. Обясниха, че е стандартно изследване.
Това преди над 3 години вече, защото синът ми е на 2 г. и 4 мес.
Ето, Шарки пише дори за 420, което изобщо не ме изненадва!

Така, де….ето първата ценя, която ми излезе (17 000 долара):
https://www.fishersci.com/shop/products/NC2099491/NC2099491

Едит: И още цени на генетични тестове при инвитро процедури:
https://neovitro.bg/uploads/pdf/ceni-01.02.2024.pdf

Генетичните тестове при
Овобанк (ако е същата банка, която сте ползвали):
https://ovobankid.com/how-genetic-testing-means-increased-safety … or-donor-egg-ivf/

Както самата написах, има много повече “безпричинни” деца (тоест не може да се открие причината) с проблеми, отколкото такива от инвитро процедури.

аз така и не разбрах, тезата ти
имало, пък нямало...

Това са допълнителни изследвания по желание и са скъпи, разбира се. Те са извън основния пакет. Има хора, които СА установени генетични носители и е нормално да пускат такива изследвания, за да минимизират риска за децата си.
Т.нар. безпричинни мутации - не са безпричинни. Те са резултат от комбинацията на гените между биологичните родители. И са напълно нормален процент спрямо броя на процедурите, съпоставим с броя на бременностите като цяло, независимо от начина на забременяване.


Аз също продължавам да не разбирам  идеята.

Случайните мутации, уврежданията, преждевременните раждания и т.н. не с повече при ин витро, отколкото при всички останали бременности.
Ако има по-големи рискови фактори, те не са свързани с начина на забременяване, който минимизира други с изследванията и следенето на състоянието, а с причините, довели до прилагането на репродуктивна намеса.

Понеже разговорът тръгна от дцп, то не е генетично заболяване и също няма общо с ин витро, а и не вярвам хората от примера да съжаляват, че са сбъднали мечтата си да имат деца, въпреки борбата, през която минават сега за здравето им.

Аз също съм срещала публикации със статистика, според която при ин витро именно генетичните мутации и пороците на развитието на плода са повече. Да кажем, нещо като един път и половина или два пъти повече, не помня точно. При положение, че се измерват в десети от процента, ясно, че дори два пъти увеличени, няма как да са съществен дял от всички раждания. За съжаление няма как да посоча къде е било - минало ми е пред очите отдавна. Сочеше се, че не е установено дали самото ин витро влияе в такава посока, или от значение за корелацията е това, че опитващите ин витро са хора с репродуктивни проблеми, по-възрастни и т.н. Естествено, на свой ред пък изключването на носителство на най-честите мутации на донора или изобщо на родителя, когато от него е материалът, ще намали по друг механизъм общия брой на генетичните увреждания на родените деца, така че нетният резултат в този случай може би ще е по-нисък. Изобщо май трябва да се уточнява за кои случаи се говори.

ДЦП не е генетично заболяване, така е, придобито е по време на развитието на плода, има връзка с условията на бременността, усложнения при раждане и най-вече недоносеност. В някои случаи обаче неразпознати други вродени неврологични увреждания, чувала съм, също ги диагностицират като ДЦП.

Да, Магдена. Така поставено звучи напълно различно. Зависи и за кога е отнесено във времето, защото репродуктивната медицина се развива със седмици, буквално.
Има довод и за увреждания, поради приема на различни хормони, имуносупресори и т.н. 
Но всичко е в областта на хипотезите.
Втората ми дъщеря е медицински лаборант и в момента учи втора специалност за генетичен лаборант. Когато дойдат да ни гостуват за празниците, ще я помоля да ми разясни как са нещата в момента и ще споделя мнението ѝ.

Потвърждавам, че си абсолютно права. След 3г. борба със стерилитет, неуспешни инсеминации и инвитро забременях спонтанно. От 8г. детето ми е с тежко опорно-двигателно увреждане и живее в легнало положение. Докато се борех да забременея доц. Конова ни назначи генетични изследвания, които ММ отказа да направи, а моите бяха без отклонения. Детето, макар и дребно се роди с отлични показатели и според теста описан в епикризата от родилното е било с максимален резултат. Впоследствие, заради проблемите му и на детето правихме генетични изследвания в търсене на диагноза и излязоха промени по 43 гена, но понеже измененията били само в едната хромозома се смятало, че не са причина за заболяването. Обаче гените от този списък, за които открих инфо в интернет, когато са увредени дават отклонения каквито има при детето. Въпреки това лекарите отказаха да разглеждат генетична връзка със състоянието. Но поне обясниха, че генетичните изменения могат и да са наследствени, но могат и да са първични за даден човек, провокирани от заболяване, ваксина, лекарство, въобще реакция на организма на нещо през което е преминал.
На фона на всичко което сме преживяли през тези 8г. и някои гледани филми за връщане в миналото и втория шанс се замислих, че не бих променила нищо случило се преди раждането на детето от страх че всяка промяна би застрашила съществуването му. Защото, въпреки че промяната може да доведе до живот в който имам здраво дете/деца аз не мога да си представя живот, в който точно това дете го няма.

След спонтанен аборт от естествена бременност цикъла ми се обърка и ме диагнозираха с ранна менопауза - преждевременно намаляне/ спиране на яйчниковата функция . Бях на 32г , сега съм на 38 г и до скоро  се мъчих да забременя с моя Я. Това са 6 години борба за детенце в три различни държави, 5 различни клиники и безброй часове търсене и четене на информация. Вече опитваме с ДЯ. Правила съм си генетични изследвания кариотип и fragile X chromosome. Никакви отклонения, всичко чисто, няма обяснение защо яйчниците ми изведнъж спряха да функционират. Споделям това за да кажа, че дори да няма отклонения в генетичните изследвания пак може да не се стигне до нормална бременност - раждане на дете. Следя един учен, който обяснява генетичните мутации/ отклонения с чист късмет - за някои добър, за други лош. Шанс. Трудно за приемане, но докато не се появи друго обяснение, това е.
За даряването на ембриони - решението не  може да бъде само мое. Нали и ММ ще е дал материал за създаването му. Ако е само яйцеклетка, бих дарила. Ако съм ползвала донорска сперма за създаване на ембриони ( без да съм с ММ)пак бих дарила. Ако нямаше дарители, нямаше да може да се осъществи мечтата на много хора, които не могат да си имат деца с техния генетичен материал, да станат родители. В темата за донорските Я вече обясних, че осиновяването не е същото, като да износиш едно бебе от размер на няколко клетки . Епигенетиката доказано играе мажорна роля в развититето на ембриона . Някои жени не искат само да се сдобият с дете, искат да бъдат бременни, да усетят развитието на бебето ,  да създадат връзка с него , да го родят. За всеки правилните неща могат да изглеждат по различен начин. Както го беше казала някъде Fever Ray по-рано - всеки си шета на акъла.

Дали жената от статията или други родители в нейната ситуация съжаляват, че са родили децата си - не знам. Но със сигурност им е трудно. С едно болно дете е трудно, а с две - още повече. Такива деца до края на живота си ще се нуждаят от грижи.

В България няма достъпна архитектурна среда, няма достатъчно социални услуги, условията в повечето социални домове не са добри... Тези деца след 15-20 години вероятно ще останат без родители. Познавам хора с увреждания, които вече останаха без единия или без двамата си родители. Много им е трудно.

Мисля, че човек не бива да иска нещо на всяка цена. Дори и деца. Защото понякога цената е твърде висока. И я плащат и родителите, и самите деца. Мое мнение, не ангажирам никого.

Получи се хубава дискусия.

Това е обратното на това, което обикновено се казва на двойки, които се борят със стерилитет. Най-често се съветва да не се отказват , да се борят докрай, че медицината напредва всеки ден и ще се случат все някога нещата. На мен малко ми е трудно да разбера цитираното. Родителите на деца с увреждания не винаги са ги заченали чрез инвитро или след години ходене по мъките и инвитро клиники. Или се има предвид , че като са ни отказали яйчниците да се откажем от най-голяма си мечта, един вид не ни е писано да имаме дете ли?  Трудностите не са ли за преодоляване ? Не се заяждам, опитвам се да разбера всички гледни точки.

Казвам, че човек може и да получи това, което иска, но цената да е твърде висока. Всеки сам решава дали е готов да я плати, или не.

Аз не бих платила такава цена. Вероятно бих осиновила дете.

Radilena за мен е напълно права . При доказан висок риск за увреждане , според мен е игра със съдбата на един нов човек . Това при доказан висок риск.  Мое мнение

А колко двойки си пускат генетични изследвания преди да започнат да бебеправят? Иначе съм съгласна, ако моите генетични изследвания бяха показали отклонения отдавна щях да се насоча към донорски яйцеклетки, нямаше да се мъча 5-6 години.

няма доказан, висок риск на увреждания
къде ги четете тия работи- да ги прочетем и ние

https://www.nih.gov/news-events/news-releases/infertility-treatm … l-delays-children

Кое наричате доказан висок риск?
Борих се със стерилитет, правих инсеминации и инвитро и забременях по естествен път. Детето се роди напълно здраво и 9г. беше от тези деца, за които има израз, че сякаш имат пирончета и не могат да се спрат на едно място. Но ето на от 8г. живее в легнало положение.
Как може да се докаже висок риск от увреждане на етап опити за забременяване?