Когато обаче на партньора ти не му пука за твоите граници, постъпи както искаш. На него все няма да му пука.
- Публикувана: 21 ноем. 2024, 12:44 ч.
- Последно мнение: 22 дек. 2024, 09:47 ч.
Как да продължа със съпруга ми?
Това също е разковничето. Когато на някой не му пука за твоите чувства и преживявания, да си го сложиш на..к.ра и да продължиш да градиш своето щастие.
Аз за изневяра (особено еднократна) едва ли бих се развела след 20 г, ако човека съжали, но за такова отношение - излитам с 200 пък, който каквото ще да вярва. Той сгазил лука и вместо да ходи с наведена главица, седнал да я ругае как го потискала и не можел да я трае. Така започват филмчетата по IDx - тези криминалните. Ако в живия живот ми се случи така да се изгаври с мен човек, с когото съм създала семейство, градили сме дом, родила съм от него дете/деца и сме откарали 20 г заедно (което е в болест и здраве, и в проблеми, и смърт на близки и какво ли още не) - може и мирната ми натура да снапне и да ми падне пердето. За мними чатове с колежка и платонични трепети никой не се е развел, но някой да ти се държи като хванат от гората и да те обижда по този начин в собствения си дом - по-добре сама наистина. Мен само нервите да му гледам отвеяната физиономийка ще ме разболеят - мерси съм за такава борба.
Когато обаче на партньора ти не му пука за твоите граници, постъпи както искаш. На него все няма да му пука.
Няма много начини за постъпване, има само един - тръгваш натам, където може да има някой, на който му пука за теб.
Да му се невиди колко живота има човек, че да живее така?
Тук много жени съветват тя да си трае и да си живее, все едно нямало нищо. Аз пък се чудя те в нейната ситуация това наистина ли ще могат да го постигнат? И ако да - за колко време?
За много.
Пълно е с такива двойки.
Никой не иска да си разваля комфорта на собствения дом, квартал и ред. Дали ще спят в 2 стаи или в една, реалното време, в което ще се виждат и евентуално говорят е минимално.
Всеки си прави своите неща, само се прибират на едно място и споделят битовизмите.
И аз не познавам жени, които да са готови в днешно време да си плюят на достойнството. Може да е имало такива по времето на бабите ми или зависи от средата, но поне по времето на майка ми, която сега е на 80 г. - на прима Виста се сещам за 2 нейни близки приятелки и за още 2 колежки, които се разведоха след изневери на мъжете им и всички около тях ги уважаваха за това. Редовно имаме и клиентки, които идват точно с цел да си запазят достойнството, а не да го продадат за 4 стени.
Защото да жертваш живота и щастето си, заради статукството - апартамента, тоя мъж, тоя магазин за пазаруване, децата идват в неделя? Защо да живее сиво и като престаряла баба, жена която предполагам е на 45+. Добре ще има някакво спокойствие, но къде е щастието, забавленита, смеха?
Майка ми е 75+ - с много приятели и богат кръг познати. Ами че дори на тези години кипят любови и връзки. Вдовици, разведени - животът продължава и го живеят в пълна сила.
Живеейки като семейна, прибирайки се редовно и рано, партнирайки си с безполов към нея мъж какво я чака авторката? Нима мислите, че ще прецапа емоциите и ще може да види друг човек, че пък и оня другия как да я забележи, като на практика си е женана и семейна. Какво печели като остане несемйна в отбора на семейните?
Че на 45 момичета тръгват майки да стават - това е един млад и нов живот, тръгват да учат, да сменят професионално поприще. Защо заради едното статукство и страх да станеш счупена и сива баба на тези години?
Един етап свършва - да, болезнено е, но като свърши е свършило. Защо да го провлачваме и превръщаме в агония. Благодари за уроците, за времето заедно, ЗА ДЕЦАТА и изритай предателя!
Майка ми е 75+ - с много приятели и богат кръг познати. Ами че дори на тези години кипят любови и връзки. Вдовици, разведени - животът продължава и го живеят в пълна сила.
Живеейки като семейна, прибирайки се редовно и рано, партнирайки си с безполов към нея мъж какво я чака авторката? Нима мислите, че ще прецапа емоциите и ще може да види друг човек, че пък и оня другия как да я забележи, като на практика си е женана и семейна. Какво печели като остане несемйна в отбора на семейните?
Че на 45 момичета тръгват майки да стават - това е един млад и нов живот, тръгват да учат, да сменят професионално поприще. Защо заради едното статукство и страх да станеш счупена и сива баба на тези години?
Един етап свършва - да, болезнено е, но като свърши е свършило. Защо да го провлачваме и превръщаме в агония. Благодари за уроците, за времето заедно, ЗА ДЕЦАТА и изритай предателя!
Никой не иска да си разваля комфорта на собствения дом, квартал и ред. Дали ще спят в 2 стаи или в една, реалното време, в което ще се виждат и евентуално говорят е минимално.
Всеки си прави своите неща, само се прибират на едно място и споделят битовизмите.
Докато е комфорт и битовизми, хубаво. А какво правим, когато единият се разболее, счупи крак, уволнят го от работа, загуби близък човек? Кой се грижи за него, кой го утешава, кой му влиза в положение, кой поема задълженията му? Утре тази жена ако легне болна, ако има нужда от месеци грижи, терапии, водене по болници, лежане у дома - това кой ще го прави, съквартирантът ли?
И това със споделянето на битовизмите не го вярвам, сори. Женицата слугува, мъжът се прибира като на хотел и това е в 95% от случаите. Ако в България са тези двойки де, в чужбина може да е различно.
Тук много жени съветват тя да си трае и да си живее, все едно нямало нищо. Аз пък се чудя те в нейната ситуация това наистина ли ще могат да го постигнат? И ако да - за колко време?
За много.
Пълно е с такива двойки.
Никой не иска да си разваля комфорта на собствения дом, квартал и ред. Дали ще спят в 2 стаи или в една, реалното време, в което ще се виждат и евентуално говорят е минимално.
Всеки си прави своите неща, само се прибират на едно място и споделят битовизмите.
Бре, хора със здрави нерви, шъ знайш
Според мен такава конфигурация е възможна само в случай, че благоверният се държи перфектно с жена си, когато си е вкъщи, обгрижва я, помага с каквото може. Да не забравяме и финансовата обезпеченост за съпругата. Т.е., любовницата е само за забавление, без да се влагат дълбоки чувства там. Тогава, да, възможно е да си стоят мирно и тихо под един покрив.
В никой друг случай не е възможно да се изтърпи наличието на трети човек във връзката.
Има такива двойки, но там важното е да са се разделили в съзнанието си. Едните, които познавам, даже си имат отделни рафтове в хладилника. Всеки си обитава неговата част от жилището, за общите имат споразумение. Договоролили са се да не водят любовници вкъщи. Другите живеят в различни имоти, но по документи са семейство.
Важното е да се справиш с емоциите, другото са битови или юридически подробности.
Важното е да се справиш с емоциите, другото са битови или юридически подробности.
Много зависи какви са хората и какво се е случило.
Аз, дори да не се разбираме повече, не бих се развела с ММ. Обаче, ако е някой комарджия, или има някакво психическо или физическо насилие, изобщо няма даже да го мисля.
Изневяра съчетана с наглост също не бих преглътнала, но не бих се засилила да се развеждам. Ако съм на 30 ОК, може да се появи нов мъж, но на 45 ме мързи дори да си го помисля. Делби, адвокати...
Мъж за секс винаги може да се намери, ама тепърва да свиквам с привичките и особеностите на 50 годишен мъж. Мерси!
Но както обичам да казвам " На чужд гръб и сто тояги са малко.", авторката най-добре си знае какво и е.
Аз, дори да не се разбираме повече, не бих се развела с ММ. Обаче, ако е някой комарджия, или има някакво психическо или физическо насилие, изобщо няма даже да го мисля.
Изневяра съчетана с наглост също не бих преглътнала, но не бих се засилила да се развеждам. Ако съм на 30 ОК, може да се появи нов мъж, но на 45 ме мързи дори да си го помисля. Делби, адвокати...
Мъж за секс винаги може да се намери, ама тепърва да свиквам с привичките и особеностите на 50 годишен мъж. Мерси!
Но както обичам да казвам " На чужд гръб и сто тояги са малко.", авторката най-добре си знае какво и е.