Детето ми се напикава само в детската градина

Да не би детето да не иска да ходи на градина. Има ли си приятелчета?

Истината е, че ходи с огромно желание на градина, има си приятелчета, като в същото време не е проблем и сам да си играе.

Понякога децата се притесняват да ходят до тоалетна в детската градина или пък дотолкова се улисват в игрите, че забравят. Говорете с госпожите и ги помолете да го подсещат по-често да ходи до тоалетна.

Не е рядко срещано явление. След като изключите и физиологичен проблем , според мен не му обръщайте внимание. Колкото повече се обръща внимание, толкова повече проблемът се задълбочава,а всъщност детето си е намерило "интересен" начин да му се обърне внимание, тоест го прави като протест. Винаги ли го прави само, когато е в леглото ? Всеки ден ли се случва абсолютно? Има ли някаква друга закономерност,която наблюдавате? Има ли психолог в градината? Как реагират учителите на проблема? Смисъл като е казало ,че не знае къде е тоалетната, те какво са

Детето се напишква в леглото ли? Разрешават ли на децата да стават до тоалетна, след като са легнали?

Не мога да кажа със сигурност какво им разрешават и какво им забраняват. Те казват, че му обръщат специално внимание и го подсещат всеки ден и съответно всеки ден се напикава - буден, заспал - напикан е.
Учителките ни съдействат, не може се карат игнорират напикаването в последно време пред него, все едно че нищо не се е случило, съдействаме си с тях.
Посещава детето психолог от две седмици, но е още рано за резултати
Предвид, че вече мислим, че го прави нарочно, не му се караме, но му казахме че ще го водим на лекар ако това продължи, което си е и вярно.
Истината е че наскоро започнах нова работа и се прибирам последна в къщи. Не знам, може и това да се отразява

Може да е вид протест срещу следобедния сън. На 4 г. повечето деца нямат нужда от него.

Имахме подобен проблем и все още понякога го има. Всичко точно, детето си ходи с желание, уж госпожите добри, но... Едната госпожа е прекалено стриктна, даже груба повечето пъти когато иска да се налага. Моето дете взе да се притеснява от това. Будна или заспала по време на обедния сън се напикаваше , защото са им казали не може да стават след като са легнали и тя се притесняваше да пита дали може за да не ѝ се скарат или накажат, заради грубото налагаме от към страна на госпожата по други поводи. След изпускане в съзнание отговаряла с не знам или не разбрах. На 3г и няколко месеца беше сега е на 4. Доста време продължи, с много приказки от моя страна да казва че ѝ се ходи до тоалетна и да иска да ходи , че съм говорила с госпожите и няма да се скарат, спря да се напикава в будно състояние и след това и в заспало състояние.
После проблема продължи в нощния сън засега удържаме фронта , но при смяна на госпожа и общи групи се връща проблема.

В нашата група миналата година имаше една заместваща, по-викаща, шумна и груба, която се караше уж на шега на няколко деца, като ходят често до тоалетна. Като резултат няколко започнаха да се напикават, а половината група започнаха да отказват да пият вода, за да не им се ходи до тоалетна. Това се случва в 4 група с деца на по 6 години. Докато се разбрида случаят, мина месец и нещо.
Моята дъщеря плачеше пред градината сутрин, като знаеше, че ще е тази и не искаше да влиза. По половин час сме стоели отпред, докато не смогне да дойде лелята да я вземе. Един ден им дигнах гири и на висок тон обясних, че заради тази викащата детето не иска да влиза. Ми, тя такава си била, така си говорела. Ми, да намери друг начин, защото този не работи, им казвам. След още една забележка я махнаха.

Вадете си изводи.

След като това не се случва вкъщи, едва ли е физиологично. От някакъв вид стрес трябва да е. Всичко изглежда наред, но все пак нещо не е наред в последния месец.
Ако детето не си казва каква е причината (а то може да не я осъзнава), единствено трябва госпожите да го карат да пишка преди следобедния сън. И от там нататък най-спокойно да чакате да мине, за да не се стресира детето допълнително. То много добре знае, че това е нередно.

Аз си спомням как на мен ми се случваше да се наакам в детската, защото ме беше страх, че ще ми се скарат ако кажа, че ми се ходи до тоалетна. Учителките бяха казвали на майка ми, че никога нямало да ми се скарат за такова нещо, но се караха на други деца като питат и мен ме беше страх.

Да и дъщеря ми се влияе дори да са се скарали на някой друг или пък на двора ако е видяла нещо подобно в съседната група.

Моето дете, след като му се беше скарала едната учителка/която беше само 1г там/ къде са му пантофите, започна да се напикава в градината и понякога вкъщи. Беше го страх от учителката, явно не само за пантофите но за всичко. Тогава беше някъде почти на 4г. След това започна да не желае да ходи на градина, често започна да боледува, явно от стрес. Вече е по-голямо. Водих го на тренировки по бягане но треньорите са груби, въпреки, че са млади. Първия път забравихме да пишка преди да отиде в залата и беше си казал, че му се ходи до тоалетната. Бяха му се скарали пред всички, защо не е ходил до тоалетната преди това, но са го завели. Е вторият път, пишка преди да влезе в залата. Като се върна в съблекалнята, целия беше мокър. Каза, че преди да свърши часът пак му се  е пишкало, но го е било страх да каже защото ще му се скарат. Повече не стъпихме в този клуб. Сега ходи на борба, там треньорите не се карат, не забраняват, но то се притеснява все още. Баща му го гледа през стъклото и го вижда как се кълчи и стиска. Съответно влиза и казва на треньора, че му се пишка, съответно няма проблем, да отива до тоалетната. Водя го на зъболекар, и зъболекарката го вижда че се стиска, пита го и той си признава, тя му казва, че няма проблем, да и казва, и да отива да пишка. Какво да ви кажа, една нервна жена, и един груб треньор, му оставиха отпечатък  в детското му съзнание, че все някой ще му се скара ако каже, че му се пишка. Вкъщи проблеми няма отдавна, става и си ходи само. Говорим с детето по въпросът но то продължава да си мисли, че някой външен човек ще му се скара. Ще порасне и ще го осъзнае. Другото ми дете никога не е имало проблеми в градината, обаче една учителка от друга група, която е замествала, му се скарала, че не може да става от леглото, щом е отказало да пишка преди да легнат за обедния сън. То не ми беше казало нищо, вкъщи никакви индикации за проблем. Но след като се връща неговата учителка и забелязва проблем. Отивам да го взема и ми казва, че то се е разплакало в леглото след обедния сън. Питала го защо плаче, то и казало, че му се пишка. Тя му припомнила, че няма проблем, щом му се пишка, да отива, знае къде е тоалетната. Тя ме пита и вкъщи ли плаче като иска да пишка, и напишква ли се? Аз я гледах изумена, защото то само си ходи до тоалетна, само ме уведомява. Повече проблеми не сме имали. Причините могат да са много, не е задължително да са свързани с пишкане, и може да не е свързано със самото дете. Както и че децата не винаги споделят с родител или учител по различни причини. Децата въпреки, че са малки имат различни характери и различни възприятия за проблем.
Детето и да има проблем в градината, едва ли учителките ще си признаят. И такива случаи съм имала. Говорете с детето  и го наблюдавайте.
Много дълго стана, извинете!