💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 след "Друг човек" и "Ако обичаш силно" /Тема 42/

Снимка от Арбанаси - изглед към Велико Търново.

„Мете е отражение на част от сегашното общество“

Иска ми се да се създаде голяма продукция, площадка като във филма за трансформацията на всеки човек. Защото не можем да направим тази промяна, когато се погледнем в огледалото или помислим за себе си. Може би е необходимо да се покажат конфронтациите и промяната на човек във филм във филм като този. Какво друго можете да кажете за това?

Иска ми се, не знам. Да, мисля, че повечето хора ще си мислят много от тези неща, когато излязат от филма. Разбира се, много се съмнявахме в такива неща, докато снимахме филма. Всъщност играчите искаха да копаят по-дълбоко. Но Онур Ходжа винаги е казвал; „Така че добре, да, аз също го осъзнавам, виждам го, но не това е важното. Така че, нека публиката има тези конфронтации, когато се прибере вкъщи или напусне киното. Да им покажем един напълно добър филм. Нека не навлизаме твърде дълбоко. Това не е послание, това е наш проблем, това не е нашата критика. В крайна сметка има герои като Мете, много са. И може да се е превърнало в клише, Мете, но има защо. И затова е толкова впечатляващо как се работи с историята. Важно е, че Мете е отражение на част от сегашното общество и това отражение показва колко много той всъщност пропуска от живота. Но Mete всъщност не е виновен за тези фактори. Тук се случва малко семейна ситуация. Така че да, има съобщения, които можем да извлечем неусетно, и има неща, които можем да задълбочим допълнително. Но оставяме това изцяло на публиката.

„Hıdırellez е събитие, което харесвам“

Името на филма е Şımarık и някои сцени са много красиви. Например, беше наистина великолепна сцена, когато всички танцуваха на песента Şımarık в онзи стар период. Сцената Hıdırellez също е завладяваща. Познавате ли Hıdırellez или имате такъв ритуал?

Разбира се, Hıdırellez, бях въвлечен в такива неща. Такива неща се празнуваха в различни страни, в различни култури, но разбира се в повечето страни, в които живях. Да, Hıdrellez е събитие, което обичам.

„Бих искал да стана свидетел на изграждането на пирамидите“

Ако трябва да отидете в много стар период като във филма, в кой период бихте искали да живеете?

Периодът, в който бих искал да живея, вероятно ще бъде преди Христа. Вероятно бих искал да се натъкна на конструкцията на пирамидите и да кажа: „Да видим как сте направили това“.

Мете не може да съчувства под името, че е разглезен. Има много негативни черти, но опознава себе си и се учи в играта. Като започнем от разглезеността, кои са нещата, които не понасяте в един човек?

Неуважението, ако силата му е социална, е властта, дадена от обществото, тоест парите, или да кажа класова власт. Мисля, че е много отвратително да се използва и злоупотребява с тази класова власт по лош начин.

"Ако някой има власт, не трябва да я използва по този начин."

Характерът на Мете има репетиция, нормално състояние на промяна. Как бихте описали характера си? Като актьор, който играе две различни трансформации, какъв герой става той?

Мисля, че сега част от обществото е твърде привързана към този изкуствен свят и най-важното нещо за тях е материалният свят. Ето марките, тези, онези и т.н. Така че това отчасти произтича от усилията му да запълни празнината в себе си, Мете е негово отражение. Той запълва напълно празнотата в себе си с действията си, глупостите си и парите си. Наистина е много пусто и самотно вътре. Но когато тези възможности са му отнети и той попадне в по-ниската класа и е принуден там, той се научава да бъде по-човечен. И се учи да съчувства. Ако някой има власт, не трябва да я използва по този начин.

„Искам добротата в нас да се отразява навън“

Хората около него, включително баща му, преминават през промени с Мете. Това е красиво нещо. Затова мисля, че колкото повече се променяме, колкото повече изваждаме нашата същност, добротата, онова нещо, наречено съвест в нас, околната среда също ще бъде засегната от това и ще се случват добри неща.

Искам добротата в нас да се отразява навън. Надявам се и в живота да е така...

ONUR ÜNLÜ; „МИСЛЯ ТОЗИ ФИЛМ КАТО ЗА СТЕНА, ТОВА Е КРАЯТ НА ЕДНА ЕРА ЗА МЕН“

Как се роди проектът и защо решихте да направите този филм?

Това е римейк, адаптация на руски филм. Тези, които купиха правата, ми предложиха да го снимам. Има основна идея, хареса ми, затова ми стана интересно. Развива се постепенно в продължение на година и се оформя актьорският състав. Подготвяхме се няколко месеца, след което го заснехме.

„Опитахме се да направим историята подобна на нашата собствена“

Колко промени направихте или колко прилики има, докато адаптирате филма?

Мурат Дисли всъщност направи адаптацията и след това поработих още малко върху нея. Затова се опитахме да направим историята подобна на нашата. Руснаците имат кодове от собствената си култура, някои от тези кодове не работят за нас. Ние ги адаптирахме към себе си и ги прекодирахме.

Мисля, че се случи. Струва ми се, че това, което направихме, проработи.

„Може да се каже, че има далечна връзка с телевизионния сериал Leyla ile Mecnun“

И аз мисля, че е много хубаво. И в главата ти също нещо се върти. Видях вкусове в ума на телевизионния сериал Leyla ile Mecnun. Какво мислите за моя коментар?

Така че може да се каже, че те са далечни роднини. Тук има основна идея; За да превърнат разглезеното богаташко хлапе в мъж, те го вземат и го слагат в декорации отпреди 500 години. След това започват да го наблюдават от разстояние. Той наистина вярва, че по някакъв начин се е върнал назад във времето и детето е там. Той се опитва да се адаптира и да оцелее. Тогава се разпознава. Както може да се очаква, той се влюбва.

И това всъщност е история за трансформация на характера. Идеята детето внезапно да бъде пренесено 500 години назад ме заинтригува. Това е основната идея, тази идея ми харесва. Тази идея там е далечно свързана с нашите Лейла и Мекнун, можем да кажем, че е една от техните братовчедски идеи. Базирахме историята на това. Въпреки това, като бяхме много директни като в Лейла, понякога имахме груб, студен абсурд. Това не е такъв филм. Мога да кажа, че това е по-забавен, по-приятен за публиката филм. Трябваше да бъде така, това направихме. Защото беше комерсиален филм.

„Изглежда, че нашият филм е по-добър от този филм“

Не съм гледал руския филм, и в този филм ли е така разказа?

Изглежда така, но с нашата украса всичко е по-голямо, по-богато, по-добро. Мисля, че има обща подобна идея. Изглежда, че нашият филм е по-добър от този филм. Нашият филм беше по-силен филм както по отношение на декор и среда, така и по отношение на актьори.

„Може да има такова телевизионно шоу“

Много е трудно да промениш човек и е много трудно да се изправиш срещу себе си... Искаш ли такъв метод да промениш човек, като във филма?

Не съм сигурен дали си струва да харча толкова пари за разглезено богато дете. Това би бил труден път. И тъй като това все пак е филм, ние попълваме празнините с някои дребни любопитни факти. Няма спор относно достоверността на филма. Няма такава празнина. Но ако нещо подобно се направи в реалния живот, не съм сигурен колко добре ще работи. Може да е интересно, може да се пробва. Така че е като социален експеримент. Може да има такова телевизионно шоу например.

„Някога бях богато дете“

Има такова нещо като синдром на богатото бебе, видях го във филма. Не знам, защото нямах богато детство. Как тълкувате тази ситуация, когато я видите във филма?

Някога бях богато дете. Баща ми беше богат някога. Аз съм от Измит, така че за известно време станах богато дете в условията на Измит. Но това богатство не беше на нивото на героите в този филм. Много високо ниво на богатство в този филм. Това е усещане за комфорт. Ако можете да го използвате разумно, това е увереност, нещо, което допринася за самочувствието. Чувствате се удобно. Когато растеш със самочувствие, нещата някак могат да се получат.

„Нямаше достатъчно пари, за да бъдат развалени.“

Е, това самочувствие и увереност те накараха да се почувстваш разглезен?

Не, нямаше достатъчно пари, за да бъдат развалени.

Многото пари наистина ли ви развалят ?

Може да промени хората. По-късно изкарвахме пари и на работа. Можете да станете арогантни, можете да спрете да мислите за другите, можете да се съсредоточите. Може да донесе егоизъм. Този егоизъм отстрани може да изглежда като разглезеност. Теоретично това може да се случи.

„Никой не дойде директно при мен и ми каза: „Ти си твърде разглезен“.

Години по-късно имате период, който се възприема като развален, нали?

Никой не дойде директно при мен и ми каза: „Ти също си твърде разглезен“, но понякога спирах да си мисля, че може би започвам да ставам малко странен. Имаше предупреждения, които получих от много близки хора. Като цяло, аз лично се опитах да не полудея. Но нямахме проблеми, които да са достатъчно големи, за да ни развалят. Сега, когато съм над 50, за какво ще бъда разглезен оттук нататък? Мисля, че го скъсах. Тук-там имаше някакъв синдром, но предполагам.

„Много съм любопитен за Аристотел“

Ако искате да отидете в период, във филма има периодът на Сюлейман Великолепни. В кой период бихте искали да отидете и защо?

Бих искал да отида в Древна Гърция. Много съм любопитен за Аристотел. Много обичам тези места. Бих могъл да отида и в 17 или 18 век, но не бих отишъл на Изток.

Но бих отишъл в Гърция или може би в Германия от 18 век. Това са двата периода, в които философията расте, как да кажа, откъсва се и се възстановява.

„Мисля, че във филма е написан нов код, разбира се.“

Въз основа на филма, как гледате на историята "чакай малко, трябва да пренапиша кодовете си и да променя живота си"? Хората се опитват да го направят от време на време и има някои, които успяват.

Ако човек може да осъзнае, че вече не съм старият аз, че съм се побъркал и т.н., мисля, че не става въпрос за промяна на кодовете, а за връщане към старите кодове. Защото всеки има момент, когато се чувства добре и мисли, че е добър човек. Може да се опитва да се върне към този момент. Не знам напълно нов код, не съм сигурен в това. Мисля, че във филма е написан нов код, разбира се.

Има такава поговорка, но детето всъщност има идентичност, съществен характер за себе си и се опитва да стигне дотам. Всъщност има един вид операция на разчупване на нещата и връщане към същността. Когато погледнете тази ситуация, нашето желание е всички хора да се върнат към своята същност.

„Този ​​филм приключи една ера“

Е, трудно е да откроя любимия си филм. Може да е много класически въпрос, но съм любопитен. Освен това, къде позиционирате този филм сред вашите собствени филми?

Този филм се появи точно по средата на такъв период. Имам чувството, че нещо свърши и нещо ново започва с този филм, за мен самия. Намирам се на кръстопът по отношение както на комерсиалните филми, така и на артхаус филмите, които правя. Този филм затвори една ера. Мисля за този филм като за стена, това е краят на една ера за мен.

„Love Doesn't Need Seeing Eyes, обожавам този филм“

Любимият ти филм за мен е You Light Up the Night, той е като магия. Както и Петте града...

Мисля, че заснех филма „Любовта няма нужда от всевиждащи очи“ много добре. Освен че го снимах, обичам този филм. Този филм е добър филм. Този филм е неразбираем. Ще се забележи навреме. Така че, когато казвам, че е неразбираемо, не знам, всъщност получи много награди от филмовия фестивал в Адана... Добре? Просто го гледах и други режисьори казаха, че е много добър филм. Аз ще се погрижа за експертите. Това, което каза човекът, който направи филма, е най-важното нещо за мен.

Не слушам всички еднакво.

„Мисля, че филмът, който сме най-близо до получаването на Оскар, е „Имало едно време в Анадола“.“

Е, имате ли някакви истории или мечти за залагане на Оскарите? Или това е утопия?

Това е мечта, какво е необходимо, за да направиш филм за Оскар? Не мисля така в момента. Не можете да направите нещо гледаемо на ниво Оскар за по-малко от 20-25 милиона долара. Мисля, че филмът, който сме най-близо до получаването на Оскар, е „Имало едно време в Анадола“. Винаги казвам, че мисля, че няма да можем да направим такъв филм още 30 години. Това е много добър филм. Самият Нури бей няма да може да го направи. И без това не може да го направи. Това е неговото престъпление и наказание. И това е неговата черна книга. Не изглежда възможно да се постигне нещо по-добро. Но той направи невероятен филм.

„Хората не могат да съчувстват“

Въпросът за емпатията е много важен тук във филма и, разбира се, във всеки филм. Мисля, че това е причината, поради която всички връзки се разпадат, защото не можем да съчувстваме... Дали емпатията е нещо, което може да се установи?

Мисля, че емпатията е малко нещо, това всъщност е дума, измислена от 20-ти век. Това е концепция, измислена от психолози, хора за личностно развитие и т.н. Хората не могат да съчувстват. Не мисля, че човек трябва да съчувства. Разбирането на някой друг няма нищо общо с това да се поставите на негово място. Докато разбереш себе си, ще разбереш и другите. Затова се препоръчва да отидете и да изпитате истината чрез някой друг. Такова нещо не може да се случи. Ако познавам себе си, разбирам и това, а това, което мога да разбера, така или иначе е ограничено. Как да разбера някой друг, но не мога да разбера себе си. Как да разбера някой друг? Такова нещо не е възможно.

Във филма историята за това дали човек продава приятеля си... Сцената с пилето е много красива и много смислена за тези, които я разбират.

Така е. Човешките същества са егоисти по природа. Нищо не може да се направи. Но сега е традиция хората да помагат на хората. Има ли такова нещо като любов? има. Хората обичат хората. Вярвам в това, но защото нямаме друг избор, освен да бъдем заедно. Тогава няма такова нещо, те са много утопични тогава. Например любовта; Казваме, че има любов, но предполагам, че я обичаме заради себе си, а не заради това, което е, нали? Да така. Сега Хегел дори го обяснява много добре; Желанието си е желание. Влюбили сте се, но това, което искате вие, е това, което иска и другият човек. Всъщност има само едно нещо, което искате; Че те иска. Следователно, когато той те иска, това започва да намалява. Получавате чувство на удовлетворение и след това то изчезва. Така че ние не искаме самата друга страна, това, което искате вие, е това, което те искат за нас. Затова всъщност настояваме за човека, който не го иска. Точно като във филма. Вие наричате този маниакален период любов.

„Никога не е възможно Турция да стане западна страна“

Според вас, къде е Турция в тази промяна? Винаги ни липсват старите времена по някаква причина...

Казвал съм го преди някъде; Türkiye е Adapazari на света. Трябва да сме сигурни какво представлява Турция. Турция е близкоизточна страна, нищо повече. Ако знаем какви сме и какви са нашите граници, знаем какво можем да направим. Ако искаме нещо толкова амбициозно, че надхвърля собствените ни граници, ще бъдем наказани за това. Какво горе-долу е да знаеш какво да правиш у нас, нали? С други думи, никога не е възможно Турция да премине към позицията на западна държава, освен ако конюнктурата не се промени. Защото те имаха злато на първо място. Намериха Африка и Южна Америка далечни и ги експлоатираха. Имат много злато в ръцете си. Никога не сме имали това. Няма да стане. Много е просто, това е един от тях. Нашата култура беше определена съответно. Нека останем спокойни тук. Türkiye е мъж, завършил гимназия, пътувал до Азия, намерил си работа някъде, оженил се и имал две деца. Това е Турция. Да знаем какви сме.

Не е ли възможно да се промени? Какво ще се случи с мечтите, за които мислим?

Докато светът се променя, вие ще мечтаете и ще се променяте малко по малко. Но вие ще знаете какво е. Ние можем да изградим Adapazarı много добре. Но няма смисъл да сравняваме Адапазаръ с Ню Йорк. Adapazarı никога няма да бъде Ню Йорк. Може ли Истанбул да стане Ню Йорк? И в Истанбул няма да стане. Но можем да направим нещо много добро в самия Adapazarı. Това е нещо друго. Това искам да кажа.