Нужда от помощ...

Има онлайн консултации с психолог . Направете уговорка да се свържете , когато детето спи .

Честита рожба!
Вероятно хормоните ви са извън контрол, което с цялата промяна оказва силно негативно влияние на светоусещането ви. Напълно ви разбирам, защото съм била в това състояние, както и десетки други млади майки.

Намерете начин да проверите хормоните на щитовидната жлеза и ниво на вит. D.

Излизайте навън възможно най-много, доколкото позволява състоянието ви. Движете се колкото можете повече. Слагайте бебето в количка или слинг и се разхождайте. Може да посещавате места, където обичайно ходят други майки, там може да завържете контакт, примерно кинди ру, ако има във вашето населено място, или подобно.

Почивайте докато бебето спинка, разпускайте с малки неща, които ви доставят удоволствие. Парче филм, музика, шоколад, книга, грижа за себе си.

Говорете по телефона с близките ви, с приятелки.

Свекървенските глупости ги игнорирайте, не си струва да се тровите. Това е само нечия гледна точка. Фонов шум. Не си струва да го обсъждате и с мъжа си. Него се опитайте да видите отново като ваша половинка, а не като продължение на лошата свекървенска ръка, която се опитва да се намесва във вашите неща. Ако това е първо дете, той не знае каво да прави и е нормално да слуша нещата, които майка му казва, защото все пак тя го е отгледала и той е оцелял, а вие твпърва се учите как да сте родител. Покажете увереност по отношение на грижите за бебето и му кажете, че ако имате нужда от напътствия, ще потърсите такива.

Намерете различна тема за общуване с него. Разпитвайте го за света навън (да, знам как звучи; аз точно така се изразявах когато говорех с бащата на децата ми, на него пък не му се говореше, че по цял ден бил говорил и искаше почивка...). Мъжът ви също е изморен, но направете така, че да иска да се прибира при вас. Интересувайте се от това как се чувства той.

Обяснете му и вие как се чувствате, без обвинения, нежно и по женски. Просто общувайте, но мило и спокойно, и то доколкото е възможно повече за неща, които се отнасят пряко до вашите усещания и възприятия, емоции, не за битовизми и дребни, незначителни неща. Трябва някак заедно да преминете през този период, с мила подкрепа и здраво рамо за опора. Бъдете отбор.

Домакинството бутайте между другото, колкото да не е без хич, медал за лъснат и светещ дом няма да получите. Обгрижвайте бебенцето, себе си и коткайте мъжа си. Со благо, со кротце.

Отпуснете се, всичко ще бъде наред!

Имате нужда от консултация с психиатър, не с психолог, тъй като сте в следродилна депресия. Мъжът ви няма ли как да гледа бебето за да отидете на преглед? Или майка ви? Наистина е важно да го направите.
Имах следоридолна депресия и след двете раждания, с първото дете по-сериозна, не я лекувах и съжалявам защото доведе до неприятни последици.
Пишете ми на лично ако искате да поговорите с някой, но това не отменя лечението.

Не разбирам защо изпращате авторката на психолог, че и психиатър, при положение, че няма времето да се откъсне от детето?
Също така да се поставят диагнози във форум на база на нечий опит е твърде крайно и безотговорно и може да доведе до още по-голямо объркване у питащата.
Авторке, след като аз родих близнаци също се чувствах подобно на теб, беше ми адски трудно физически, особено около 4-5 месец, но с времето става по-лесно в грижите, защото бебето се развива и започва да разбира. Много е важно да има кой да се занимава активно с него, да му говори, а не да му се кара, защото това може да го направи неспокойно.
С мъжа до теб също е добре да поговорите и да си изясните отговорностите и задълженията вкъщи. Не е редно всичко да се струпва само върху единия родител.
Кураж!

Защото следродилната депресия е реално заболяване и е адски разпространена! Това, което описва авторката отговаря напълно на симптомите и заради коментари като вашите, които игнорират проблема, жените страдат дълго, не изграждат нормална връзка с детето, а понякога се стига и до фатални последици!
Авторката доколкото прочетох скоро няма и да може да се откъсне от детето, така че през това време е по-добре да получи подходящи грижи и подкрепа отколкото да реве по цял ден, да се обвинява, че е лоша майка и да се нерви на детето!
А следродилната депресия е хормонално обусловена и не винаги минава толкова лесно.

Говорете открито с мъжа си колко ви е трудно и че имате нужда от повече помощ с бебето. Разбирам, че той работи, но вие също трябва да се занимавате с дете по цял ден, а в някои случаи това е дори по-трудно. Докато той е с детето, отделете време за себе си. Спете, пазарувайте, разходете се, намерете си нови приятелки. Потърсете психолог с онлайн консултация или, както пишат по-горе, отидете на психиатър (тъй като не знам точно от кой специалист имате нужда във вашия случай). Просто разберете, че не сте само майка, вие сте жена и също имате нужди.

-Ако майка ти е в същия град, няма ли да може да идва понякога след работа, за да излезете малко с мъжа ти?
-Спазваш ли правилото "когато детето спи и майката спи"? Гледай повече да си почиваш. В момента ти и бебето сте номер 1, а домакинството е на края на приоритетите.
-На свекървата не й вдигай телефона. Ако пита - не си го чула. Само ти е до разправии сега.

Ето такива дребни неща биха помогнали, а най-вече осъзнаването, че щастливото дете е това с щастлива майка. Не се обвинявай, правиш, каквото можеш. Бъди щастлива!

Да ви е жива и здрава рожбата!
В момента много фактори ти влияят и хормони, и болки, и организиране, недоспиване … Моят съвет е да опиташ малко по малко да се успокоиш и да се отърсиш от стреса. Мъжът и бебето ще ти помогнат най-много. Щом си усетила и разбрала, че бебето се влияе от емоционалното ти състояние си добра майка и имаш инстинкт. Продължавай така! Не разбрах дали кърмиш. Кърменето подпомага много възстановяването. При кърменето се отделят хормони на щастието, които те успокояват и подпомагат възстановяването. Ако не кърмиш увеличи близостта и контакта с бебето кожа в кожа. Гушкай го повече, давай му млякото гушнато все едно го кърмиш и се наслаждавай на тези мигове заедно. Те много бързо отминават.
След това поговори с мъжа си и намали домашните задължения за да си починеш. Няма да се свърши света ако не е изчистено, оправено, наготвено. Просто си поговорете, че ще намалиш домакинската работа за да си помогнеш да се възстановиш. Той така или иначе помага, просто да има разбиране. Използвай времето да се наспиш, да си почиваш, да се разхождаш. Знам, че не можеш да правиш нищо без детето, на мен също никой никога не ми е помагал освен мъжа ми. Приеми този факт и заживей с него. Дълги разходки са полезни и за теб и за бебето. Запознай се с майки. Знам, че разговорите за хранене, повърнато и пълни памперси си много отегчителни понякога, но ще видиш, че не си сама, ще видиш и други “случаи”, ще имаш малко повече контакти. Виж във форума бебета, родени с твоето и попитай за срещи в града ти. Преди така се събирахме и от тези среща се създадоха много трайни приятелства.
Нещата съвсем не са така страшни както ги виждаш. Изискват просто друг, нов поглед. Тежката бременност мина, трудното раждане мина, сега предстои само хубавото. Ако съпругът ти може да поеме бебето за няколко часа отиди на масаж, фризьор .. каквото имаш нужда.
Пожелавам ти ти и съпругът ти бързо да излезете от ситуацията и най-вече да се възстановиш и да постигнеш хармонията и спокойствието, което желаеш!

Намерете онлайн психолог или човек, който да ви изслушва и да ви вдъхва кураж! Морална и приятелска подкрепа задължително.
Спрете с мислите, че не сте добра майка!
Бебетата нищо не разбират, те са бебета. Акат, ядът и растат. Чиниите са си чинии и утре ще ги измиете, не обръщайте внимание на предмети и битувизми!
Седнете и си почивайте и се радвайте на бебето! Като нещо ви кажат мъжът ви и свекито не им отговаряйте! Направо ще им секне да не казвам кое!!
Ти си важната сега! Точно в този момент повечето майки се самонаказват а трябва да се глезят!

Благодаря на всички! Страхотни сте!! ❤️
Благодарение на вас видях че съм се самозабравила в опита да съм ,, перфектна" . Имахме разговор с мъжът ми. Свекито снощи той я сложи на място. Говорих с майка ми която каза че не искала да досажда с непоискана помощ съответно и това ще се промени. Има светлина в тунела ихуу.
Бебка два дни няма никакъв дневен сън в продължение на 7-8 часа понеже ни избиват и зъбки рано рано и съответно ще се гушкаме целодневно понеже само това я лекува а за вечеря takeaway ще съдействат .   
Наистина огромно благодаря за всички съвети ❤️

Мила Васи, просто минавам да кажа - имай кураж, няма по-добра майка за кое да е дете от неговата собствена! Радвам се, че си видяла малко светлина в тунела и те окуражавам и в бъдеще да не се страхуваш да казваш на глас - имам нужда от малко/много помощ! Дано и близките ти да имат очи да го виждат само това и уши и свободни ръце да помагат, когато имаш нужда и помолиш.

Ей, момиче , радвам се да прочета, че си по-добре! Бг-мама е голяма сила, съветите и подкрепата на жените тук са безценни.
Аз също бях в следродилна депресия след първото раждане, беше ужасно, не знаех какво ми се случва….винаги съм била много дейна, смела, уверена борбена…, обаче родих и все едно не съм аз след това😊
При мен мъжът ми отишъл при лекарката да се интересува какво да прави и точно, както при теб ми осигури спокойствие, и лично пространство след раждането. Всеки ден излизах сама навън , разхождах се, пазарувах в моловете, тръгнах на спорт. По 2-3 часа всеки ден! Вкъщи аз гледах детето изцяло в останалото време , а бабите идваха само са сготви , почистят , да му се порадват /аз така исках, да бе ми се месят/ 😊 и така след около 1-2 месеца всичко ми мина и се успокоих!

quote author=Vasi1105 link=topic=1713695.msg48949871#msg48949871 date=1733465438]
Благодаря на всички! Страхотни сте!! ❤
Благодарение на вас видях че съм се самозабравила в опита да съм ,, перфектна" . Имахме разговор с мъжът ми. Свекито снощи той я сложи на място. Говорих с майка ми която каза че не искала да досажда с непоискана помощ съответно и това ще се промени. Има светлина в тунела ихуу.
Бебка два дни няма никакъв дневен сън в продължение на 7-8 часа понеже ни избиват и зъбки рано рано и съответно ще се гушкаме целодневно понеже само това я лекува а за вечеря takeaway ще съдействат .   
Наистина огромно благодаря за всички съвети ❤
[/quote]

Искам да кажа, че не си сама. Наистина потърси някой в твоето положение, виж във форума бебета родени Х месец. Ако не беше "мамската" ми приятелка (момиче от блока, с което децата ни са с 11 дни разлика) наистина не знам какво щях да правя. На мен много ми помага когато чета, че други майки минават през същото. И си повтаряй, че всеки ден ще става по-добре, защото наистина е така, казвам ти го като майка на 11месечно прекрасно малко ходещо човече всичко е период и минава. Колкото можеш толкова си почивай, намирай време да излизал без бебчето, ако е хубаво време се разхождайте с него, аз обичах да пазаруваме с моятя. И нека мотото ти да е спокойна майка=щастливо бебе. Бъди егоист, защото ако ти не се пожалиш, другите рядко ще го направят. Успех

Непременно потърси психолог и то в най-скоро време! Има онлайн консултации така, че да можеш да го направиш от вкъщи. И поне 10 консултации, задължително. Просто открито и спокойно обясняваш на мъжа ти, че нещо кофти се случва с теб физически и психически и имаш нужда от помощ. Това се случва с МНОГО момичета, не се притеснявай - с мерки всичко ще е наред и то скоро!