Вначалото като родих и аз бях като теб, но си повтарях “ще мине и това”, “просто хормони”..доста често си поревавах, напрягаше ме всичко, притеснявах се дали съм добра майки и т.н. Но.. всичко това минава! Успокой се и се отдай на повече разходи, а ако имаш някакви въпроси темите тук са за това - много ми помогнаха на мен.
- Публикувана: 5 дек. 2024, 10:13 ч.
- Последно мнение: 21 дек. 2024, 11:17 ч.
Нужда от помощ...
Здравейте, може и да има подобна тема,но не можах да я открия.
Имам нужда от вашата помощ, като приемам всякакви критики и съвети защото вече просто не издържам...
След поредните сълзи днес вече се чувствам меко казано смазана. Родих преди 2 месеца и половина, прекрасно момиченце. Нормално раждане , но меко казано много стресиращо. Като цяло цялата ми бременност беше много стресираща с влизания в болница за задържане няколко пъти и многоооо притеснения. Но след въпросното раждане започна ада... Бях с много шевове, нямах възможност дори да седна. След изписването от болницата майка ми ми помагаше за една седмица, но всичко приключи до там. Живеем сами с мъжът ми , въпреки че ходи на работа ми помага с домакинската работа но въпреки това нещата излязоха извън контрол. Чувствам се ужасно сама, нервите не ми издържат доста често . Караме се всеки ден , в повечето случай заради свекърва ми която идва в месеца веднъж но влиянието и по телефона е забележително... Нямам приятелки тъй като се преместихме скоро. Общо взето нямам никой освен детето. А то милото усеща всичко това... Става много неспокойна. Случвало ми се е да и се изнервя, а след това се мразя и рева с часове... Стоя над кошарата и се обвинявам че не съм добра майка и най-вероятно не съм ... Няма как да ида на психолог защото няма кой да я гледа, общо взето няма как да направя каквото и да било без тя да е с мен . Опитвам се да се успокоявам че това е временно, че всичко ще се оправи но положението се влошава ..Отделно от всяко напрежение , още не мога да се възстановя физически от раждането и съм с постоянни болки в опашката ... Моля за съвети как да се справя с това . Защото трябва да се справя. Не мога да си позволя детето ми да се чувства зле заради мен както в момента ...
Имам нужда от вашата помощ, като приемам всякакви критики и съвети защото вече просто не издържам...
След поредните сълзи днес вече се чувствам меко казано смазана. Родих преди 2 месеца и половина, прекрасно момиченце. Нормално раждане , но меко казано много стресиращо. Като цяло цялата ми бременност беше много стресираща с влизания в болница за задържане няколко пъти и многоооо притеснения. Но след въпросното раждане започна ада... Бях с много шевове, нямах възможност дори да седна. След изписването от болницата майка ми ми помагаше за една седмица, но всичко приключи до там. Живеем сами с мъжът ми , въпреки че ходи на работа ми помага с домакинската работа но въпреки това нещата излязоха извън контрол. Чувствам се ужасно сама, нервите не ми издържат доста често . Караме се всеки ден , в повечето случай заради свекърва ми която идва в месеца веднъж но влиянието и по телефона е забележително... Нямам приятелки тъй като се преместихме скоро. Общо взето нямам никой освен детето. А то милото усеща всичко това... Става много неспокойна. Случвало ми се е да и се изнервя, а след това се мразя и рева с часове... Стоя над кошарата и се обвинявам че не съм добра майка и най-вероятно не съм ... Няма как да ида на психолог защото няма кой да я гледа, общо взето няма как да направя каквото и да било без тя да е с мен . Опитвам се да се успокоявам че това е временно, че всичко ще се оправи но положението се влошава ..Отделно от всяко напрежение , още не мога да се възстановя физически от раждането и съм с постоянни болки в опашката ... Моля за съвети как да се справя с това . Защото трябва да се справя. Не мога да си позволя детето ми да се чувства зле заради мен както в момента ...