Публикувана: 5 дек. 2024, 19:06 ч.
Последно мнение: 26 дек. 2024, 23:38 ч.

Чувството, че вече си бил на това място

2 202
31
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е чувството да си бил на определено място в миналото?
Какви фактори допринасят за чувството на принадлежност към определени места?
Как се отразява предишният ни опит върху възприемането на нови места?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е чувството да си бил на определено място в миналото?
  
  Това усещане може да бъде свързано с интуитивни или дори духовни преживявания. Много хора описват момента, когато пристигат на различни места, като усещане за дълбока свързаност, спокойствие или познатост, без да имат предишен опит на същото място. Може да бъде свързано с концепцията за реинкарнация, където човек вярва, че е живял на тези места в предишен живот.
- Какви фактори допринасят за чувството на принадлежност към определени места?
  
  Чувството за принадлежност към определени места може да бъде повлияно от лични преживявания, културни корени или дори сънища, които са предшествали посещението на конкретно място. Освен това чувствителността на индивида към неговите интуитивни усещания, както и емоциите, свързани с минали преживявания, играе роля. Някои хора съобщават, че определени места резонират с тях на дълбоко емоционално ниво, което може да бъде свързано с лични или семейни истории.
- Как се отразява предишният ни опит върху възприемането на нови места?
  
  Предишният опит може да повлияе на начина, по който възприемаме нови места. Понякога посещаваме ново място и изпитваме познати чувства, напомнящи за нашето минало, което ни кара да се чувстваме свързани. Носталгията и сънищата, свързани с конкретни места, могат да засилят тези чувства на свързаност.
- Каква е важността на сънищата в контекста на тези преживявания?
- Кои места обикновено предизвикват подобни емоции у хората?

5 дек. 2024, 19:06 ч.

Мнения: 4 989

Здравейте, пътешественици. Веждъж една дама обиколила половината свят ми сподели:
" Била съм на много места по света. Много от тях ми останаха любими, при други не бих се върнала повече. Едни са ми близки на сърцето , други далечни... шарен свят... Но има едно място , при което още когато стъпих на летището, усетих , че се прибирам в къщи. Развълнувах се и почувствах, аз съм била вече по тези земи. Всичко ми е близко, природа, аромати, улици, вкусови усещания, архитектура, бита на месните жители. Сякаш съм живяла тук и след години се прибирам в родния дом..."
Помислих: " Възможно е в някой минал живот", но от тогава този разказ не ми излиза от ума и търся това усещане където и да ходя.
Дали някой някъде е почувствал същото?

# 1 5 дек. 2024, 19:35 ч.

Мнения: 10 841

Т.е. ако съм разбрала правилно искаш и ти да намериш такова място, на което ти се струва, че вече си била и е твоето? Да почувстваш същото като дамата, за която разказваш?

# 2 5 дек. 2024, 19:51 ч.

София
Мнения: 2 706

Привет, звучи красиво описаното. Не се бях замисляла върху нещо подобно.

Иначе съм сънувала някои места, на които после съм се озовавала.. много е странно чувството и приятно.

Аз се чувствам щастлива и добре в България - на много места. Обичам да пътувам и в чужбина, когато мога - го правя. Харесват ми много местенца - усещам приятен вайб, но винаги ми се иска да си се прибера.

Последна редакция: чт, 05 дек 2024, 20:09 от Stoyanova.A

# 3 5 дек. 2024, 20:07 ч.

Melmak
Мнения: 8 675

Да, случвало ми се е. Говорих с моя приятелка за това и на нея й се е случвало. Дори е знаела, че по-надолу има стълби въпреки че никога не е била там преди.

Аз съм така с Мадрид. Крата ми сякаш познават улиците, душата ми си е вкъщи там. Не мога да го обясня добре. Просто е усещане, намираш го ненадейно. На други места съм била, които много са ме впечатлявали и са ми харесвали, но не съм се чувствала така.

# 4 5 дек. 2024, 20:44 ч.

Мнения: 21 747

Да, случвало ми се е - и с места, и със ситуации. Нямам обяснение.

# 5 5 дек. 2024, 20:59 ч.

Мнения: 14 629

Аз така се почувствах, като отидох на Белинташ - че това е моето място. Много беше странно, никога преди не бях се чувствала така.

# 6 5 дек. 2024, 21:35 ч.

Мнения: 9 230

Случвало ми се е. Обзе ме внезапното чувство, че съм била тук, че съм живяла на това място в миналия ми живот. Странно усещане.

# 7 6 дек. 2024, 01:04 ч.

Мнения: 1 306

Интересна тема. Имала съм подобно усещане в Рим, квартал Трастевере. Дори увереност и спокойствие, че съм у дома, ей там на следващата улица. Бях изненадана. Не мисля, че имам италиански корени, по-скоро малко гръцки. Никога не съм учила италиански. Живея от много години в Канада.

Последна редакция: пт, 06 дек 2024, 01:51 от Dimana12

# 8 6 дек. 2024, 02:14 ч.

Мнения: 4 989

Аз май само в България имам това усещане. Сигурно и в миналия си живот съм била българка.
Много харесвам лъскавото и наистина си мислих, че в някоя оренталска държава ще усетя този трепет, че вече съм вървяла по тези улици, ще са ми познати сгради или че съм преживяла историческите им събития, но не със сигурност Ориента не е моето.

# 9 6 дек. 2024, 06:23 ч.

София
Мнения: 18 233

Имала съм такива усещания. И в България, и в чужбина. Не знам на какво се дължат. Сякаш съм била вече там и всичко ми е познато.
И изживяването да сънувам едно място, а после да попадна на него, също ми е познато..

# 10 6 дек. 2024, 06:51 ч.

Мнения: 11 799

Усещала съм го много пъти като съм ходила в Турция. Българка съм, та не е по някакви етнически причини. Просто усещаш, че си у дома, че си бил и преди там, едно спокойствие - това първия път като бях в Истанбул. Усещането е странно и кармично. Интересното е, че никога не бих живяла в този си живот в Турция, защото колкото и да ми харесва там, има и много неща, които безкрайно ме дразнят. Та да, на други места не съм го усещала това нещо. Явно в предния живот съм била наблизо хахаха

# 11 6 дек. 2024, 09:47 ч.

Мнения: 6 971

Ходихме в болница в Москва и когато самолета наближи летището усетих някакво особено чувство на спокойствие и ми потекоха сълзи без причина, а на летището докато се прехвърляхме в линейката имах чувството, че някак дишам по-лесно. Беше много особено усещане. Но същото се случи и когато се връщахме. Над българската територия буквално се разплаках без причина.
На много места в БГ съм се чувствала сякаш вече съм била там, а съм отивала за пръв път или пък съм усещала спокойствието което усетих, когато наближихме летището в Москва или са ми потичали сълзи без причина, но най-странно е усещането когато погледна през конкретен прозорец от моя дом в определена посока. Там има сгради, но умът ми чертае картина в която няма сгради, а нещо като поле с 2-3 дървета. И винаги в тази картина е облачно, но не мрачно. И винаги, когато небето е облачно с определен нюанс на сивото искам да погледна през прозореца към това място и имам чувството, че трябва да си спомня нещо.

# 12 6 дек. 2024, 17:03 ч.

Мнения: X

Париж - бях доста шокирана от усещането, защото не говорех езика и нямах никакви лични контакти с Франция до този момент. Беше през 2005-та. Помня съвсем ясно как внезапно ме обзеха странни емоции и се озовах в едно уютно кафене, сякаш търсех някого специално. Това желание ме връхлетя напълно неочаквано, но беше толкова силно, че просто не можех да му устоя - беше насред разходка със съвсем друга цел.

С тийновете ще отидем пак със сигурност, но така и не повторих до момента. Била съм в няколко други френски града, но нямах същото усещане.

Скрит текст:

Любимата ми държава в Европа всъщност е Испания, но не ми е въобще близка. Дори напротив, ужасно интересна ми е като култура точно по тази причина.

# 13 7 дек. 2024, 18:42 ч.

Мнения: 6 708

Такова място за мен се оказа Франция.
В Париж съм била не веднъж и съм се потопила от-до в този град. Няма кътче, което да не съм пребродила, шампанското в Мулен руж не е кой знае какво, но спектакълът си заслужава заради всички призраци на хора, които са седели преди нас на същите места. Заради призраците обожавам да се разхождам в Пер Лашез. Нищо не е толкова освежаващо, колкото разходка сред гробищата на велики хора.
Обаче, думата ми е за френските Алпи. Но, тук не говоря за каране на ски, скъпи курорти, разкош, френско шампанско в джакузи (не, че френското шампанско в джакузи е нещо лошо😊). Не! Говоря за живота в малките планински градчета, които живеят и след края на сезона. Прелестните шалета, които отдават под наем, малките магазини с шунка и сирене. Такава прелест са тези магазини! Магазините, в които се продава всичко: от конци и игли до подаръци за спомен. Как гледат местните на прииждащите да карат ски, с очарователно безразличие. Малките барове, в които можеш да играеш дартс и билярд. И тесните пътища надолу към градския живот. Може би в предишен живот съм живяла точно на такова място. Когато сутрин си пиеш кафето, а насреща гледката ти е величествен връх, леко порозовял от изгряващото слънце, усещаш как тези безценни мигове от живота ти ще останат вечно в теб и вече нищо няма да е същото.

Последна редакция: сб, 07 дек 2024, 20:37 от Barbarella*

# 14 8 дек. 2024, 02:12 ч.

Мнения: 27 211

Да, случвало ми се да се върна на дадено място (в чужбина) за втори път и да имам усещането че съм живяля там с години. Много странно усещане.
На две места ми се случвало.

Препоръчани теми

На море в Албания

Туристическа виза за САЩ /Тема 6/

RYANAIR - 30

Милано и Северна Италия - тема 19

Причина:

Причина: