Чувството, че вече си бил на това място

  • 2 258
  • 31
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 10 759
Корк, Ирландия. Познавах улиците, училището, свят ми се зави седейки в таксито....Докато местните после не ме подсетиха, че любим мой филм (и книга) са снимани там, представяйки го за Лимърик.
Но на много други известни от филмите места не съм изпитвала нищо подобно. Обичам Ирландия и ми липсва, а реално нямам нищо общо с нея.

# 16
  • Мнения: 2 146
Случвало ми се е в Малага, Лисабон и Сан Франциско. Като малка четях детски романи от български писатели за семейни пътешествия с родители по екзотични дестинации. Естествено, вероятно е ставало дума за Куба или Северна Африка, но всеки път, когато видя подредени в редичка палми, просторни крайбрежни променади и авенюта, по които мудно се придвижват столетни трамваи или полупрозрачна океанска мараня, сиво сини небеса и колониален тип сгради, получавам тази детска романтична носталгия.

Мисля, че като деца сме изключително чувствителни, попиватилни по-точно на настроения и впечатления, и понякога тези далечни спомени ни “обитават” като духове 😊.

Последна редакция: ср, 11 дек 2024, 00:12 от ierldan

# 17
  • Мнения: 4 862
Мисля, че всичко идва от сънищата. Аз много често сънувам, че пътувам, че разгледам чужди градове и забележителности. Някои сънища забравяме, но след време когато посетим съответния град и видим същите забележителности, си спомняме, че сме ги виждали някога. Друг е въпроса как сънуваме места, които не сме посещавали и то с такава точност и подробности. Явно в преден живот сме били или живяли там... Наскоро сънувах, че обикалям Любляна, даже видях на сън надписа на града. Все още не съм ходила там и съм сигурна, че ако отида, ще е същото като в съня ми...Hug

# 18
  • Мнения: 12 244
Аз бях сънувала Кефалония. Един чуден плаж, като от рая, даже не знаех къде съм била в съня си. Дълго време се чудих истинско ли е това място, докато не го видях на една рекламна брошура след години.

# 19
  • Мнения: 67
Може да погледнете астрокартография. Аз бях така на едно определено място в Африка. Все едно там съм живяла три живота.

# 20
  • Down south
  • Мнения: 9 521
Случвало ми се е и продължава да ми се случва.
Усещането е за прибиране у дома, още от първия път, когато посетих въпросната ерия.
Мястото е далеч от родината.
Не се чувствам така, когато се прибирам в България.

# 21
  • Мнения: 6 971
Случвало ми се е във филм или друго предаване по ТВ местата които показват да привлекат вниванието ми извън съдържанието на видеото и да се чувствам странно привлечена, сякаш съм свързана с тези места и усещам, че освен природата сякаш виждам и времето назад. Много особено чувство е.

# 22
  • Мнения: 8 456
...мястото, където в момента живея...


Daylily, и аз се чувствам удома тук, а не в Бг

# 23
  • Down south
  • Мнения: 9 521
@ Mamagemelar
Докато беше жив

Последна редакция: сб, 14 дек 2024, 19:11 от Daylily

# 24
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 351
Да, познах си място преди 11 години и преди почти 8 години се преместих да живея тук. Това спокойствие и щастие което душата ми изпитва, когато съм била другаде и се връщам, никога за никое друго крайче на две не съм изпитвала, а доста места съм обиколила и на много съм живяла.

# 25
  • Банско
  • Мнения: 2 519
Всеки път, когато отидем в Гърция все едно душата ми плаче да се върне там. Възможно ли е, защото имам дядо емигрант от там?
Това е много странно усещане, хем обичам всичко българско, хем като отида в Гърция и не ми се тръгва после.

# 26
  • Мнения: 9 420
И моето такова място е Гърция, Северна Гърция. Аз си го обяснявам с това, че като много малка майка ми е живяла там с нейните родители.

# 27
  • Мнения: 474
Душата се е прераждала много пъти. И не е безразлична към местата, с които е била свързана.

# 28
  • Мнения: 6 705
Аз се чувствам като у дома в Солун. Последният път прекарах там пет дни, говорих с майка ми по телефона и ѝ казах, че бих могла да живея там. Тя ми отговори, че той, Солун, си е наш, прадядо ѝ е дошъл оттам в България.

# 29
  • Мнения: 4 786
Аз съм разказвала в друга тема за Рим, чак до умора ми се струваше познато, до някаква досада

Но - в скандинавието не намерих и едно местенце, което да ме привлече, напълно пусто, празно, като лунен пейзаж. И десет пъти да отида на едно и също място - нищо. Тогава сефте разбрах, че местата имат значение, от това негативно (и до сега) преживяване.

Общи условия

Активация на акаунт