Психарки?

# 15 9 март 2007, 09:56 ч.

Мнения: 2 070

Цитат на: Liska в пт, 09 мар 2007, 09:37

Не мога да разбера някои майки.
Защо вземате автора на темата
и самата тема на подбив. Има го
това явление, майките наистина
мрънкат пред децата, защото не
им стиска да се изправят тет-а-тет
срещу татковците, пък и може би
смятат, че понеже една част от
таткото все пак е в мозъка на малкото,
та поне така да бъдат отмъстени.
Малкото е беззащитно. Но пък от
друга страна е честно и безпристрастно.
Така че майката се надява на една
истински справедлива присъда.
Майка ми винаги е имала повече пари
от баща ми. Сега обаче той има по-
голяма пенсия. Каквото и да ми говореха,
не им се връзвах, щото за мен бяха
най-добрите артисти. Като усетих, че
пропагандата почва да придобива
психооттенък, духнах за Угърчин.
Така винаги мога да затворя телефона,
ако някой се опита да ме натовари за без пари.

Приканвам ви да бъдете сериозни.
Темата е чудесна!

Кажи им Лиске...
Не може всяка тема жорова да я оЖорват, а тая си е сериозна.
Ако съм на мястото на жена ти, Жоро, ще си намеря любовник.

# 16 9 март 2007, 10:19 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: deshtovidi в пт, 09 мар 2007, 09:56

Не може всяка тема жорова да я оЖорват, а тая си е сериозна.
Ако съм на мястото на жена ти, Жоро, ще си намеря любовник.

С първото изречение съм съгласна.
Ама с второто... Жената на Жорко
не трябва само заради отмъщението
да се хвърля в обятията на друг.
Виж, ако Жорко е все зает с други
девойки, жената трябва да се грижи
за хормоналния си баланс или поне
да намери някой да я изслушва. Щом
Александърчо е като баща си, тоест
предимно говорител, значи не е най-
удачният вариант. Има толкова много
добри хора на този свят, където жената
да може да се оплаче и даже да положи
отчаяна главица върху здраво рамо.
И после да се върне вкъщи, па да прегърне
наш Жорко, да му се усмихне с онази
подкупващата усмивка и да размекне
сърцето и портфейла му. Така ги виждам аз.
Впрочем, как се зове другарката Жорова?

# 17 9 март 2007, 10:26 ч.

Мнения: 68

Чак психарки не са, по-скоро за мен такива майка са комплексирани от живота със съпруга си и "най-удобния" отдушник на терзанията ми се явява детето. И майка ми е такава, отдавна съм спряла да я слушам. И точно защото винаги се е изкарвала жертва, а съм се убедила, че не е било така във всяка ситуация, затова и сега уважавам повече баща си. Помня като малка как тя ме отделяше в една стая и ревеше и го обвиняваше за всичко, а аз си запушвах ушите и на свой ред плачех, защото не можех да и помогна.... и намразвах баща ми. После обаче пораснах и видях, че истината винаги има две страни. И намразих майка ми за тези гадни опити да ме спечели на своя страна.
Никога не бих настройвала децата си против баща им, камо ли да им разбивам детската психика и да ги карам те да плащат заради моите болки и страхове!

# 18 9 март 2007, 10:28 ч.

Мнения: 817

Цитат на: joro01 в пт, 09 мар 2007, 07:18

Защо? Защото има пари, има коли, има бицепс.

Както и да е, мисля, че е много сериозна психария това, че майките говорят някакви лични и болезнени неща на малките си деца. Товарят ги от най-ранна възраст. Тук сигурно има такива...

За горното изречение не съм съгласна.Аз имам достатъчно пари ,ако искам мога да си купя и пет коли ,но и една ми стига....... .Това за бицепса ,също го оспорвам ,като гледам как болшинството мъже се сдрусват прекалено рано ,някаде към 30 Mr. Green

А иначе ,за другото съм напълно съгласна.Не е редно да се товаря децата с проблемите на възрастните............

# 19 9 март 2007, 10:30 ч.

Мнения: 920

Ами, Жоре, аз доста време мълчах. Пазех авторитета на бащата. Фърчеше крилатата фраза За развод винаги са виновни двамата. Ама ми писна. Че кат се разфучах. Че като яхнах метлата.

А дечицата умело манипулират баща си. Много го обичат и уважават, за да им даде парички. Ама си обичат мен. Когато им трябват пари, отиват при баща си. Когато им трябва разбиране, разговори, са при мен.

Последна редакция: пт, 09 мар 2007, 10:40 от Г-жа Смутена-Засрамена

# 20 9 март 2007, 10:51 ч.

Мнения: 4 451

Ами Жоро сам си е виновен за това, че темите му не се взимат насериозно. Grinning

А сега сериозно по темата. Не е нормално това, но чак пък психарки... Още имам стрес от караниците, споровете, крясъците между моите родители. Майка никога не ми е разказвала за техните проблеми, но аз бях достатъчно голяма, за да разбирам, виждам и чувам. Помня как не можех да заспя по цяла нощ, защото чувах как те се карат в спалнята. Сърцето ми биеше до пръсване, изпотявах се и трепереше цялото ми тяло. Надявам се да успея да предпазя децата си от това.

Причина:

Причина: