Кръщене без кръстник

  • 2 597
  • 47
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 958
rozi4ka222,
голяма част от написаното от теб е вярно.
Но нали ние сме тези, които избираме в какво да вярваме и как да живеем, с кого да се срещаме и кой ще изберем за кръстник на децата си. Или за себе си.

Ролята на родителите е една, на кръстника друга. Това, което си разказала, е много важно. Човек не избира родителите си, може да случи на родители-атеисти, на родители, кръстени, но много далече от християнските ценности. Не е негова вина.
Затова храмът е отворен за всеки. Всеки може да се кръсти, ако желае, и когато пожелае. Дори когато е вече голямо момиче, като авторката. Дори и да няма кръстник в момента, защото този, който е имала, се е разболял, примерно, или поради  други, форсмажорни причини, не може да пътува, пак може да се кръсти. Няма да остане некръстена, ако го желае.

Библията може и сама да си я чете. Може да пита, когато има въпроси във всяка църква, в групи от хора или в интернет.

За комерсиалното няма какво да говорим. Който иска го избягва, който не иска, скача в него с двата крака. Свят широк, хора разни.
Не можем да оправим света, но можем да започнем от себе си. И това момиче мисля, че е на кръстопът. Има нужда от вяра. Има нужда от подкрепа. Все едно колко хора днес са превърнали едно кръщене или сватба в събитие от Холивуд. За нея е важен личният процес на осмисляне и израстване - нейният.

Последна редакция: вт, 17 дек 2024, 10:21 от Valerie R

# 31
  • Мнения: 13 244
Много добра идея е дадена някой близък да пътува до Пловдив. Да бъдеш кръстник е отговорност, но и чест, би следвало да имаш такъв близък човек, който ще направи жест за тебе. Приятел, роднина, колега, поне един близък човек със сигурност имаш.

# 32
  • Мнения: 2 179
[url][Ролята на кръстниците някога е била много важна. Важна е и днес. Някога кръстницата е била като втора майка, много силна  връзка - да е подкрепа, да съветва, да учи. И в случай на загуба на естествената майка е била наистина още по-близо до детето. Знам го от много възрастни хора, от различни краища, с които съм разговаряла.url]

Така е сигурно, но реалността е съвсем друга, кръстена съм някога, майка ми умира, кръстницата ми да не мислиш, че се е трогнала и да ми стане "духовна майка", не знам как да го тълкувам, безотговорност или простотия, все едно я няма.

# 33
  • Мнения: 2 321
Да кръстиш малко дете и зрял човек - е съвсем различно нещо. Авторката на темата е зрял човек, който сам може да носи отговорност за духовното си развитие. Кръстницата няма да замени майка й, а може да й бъде само съветник и приятел.

# 34
  • Мнения: 1 642
Много неща се правят защото другите така правят, без да се търси смисъл и да се разбира ролята.

Духовна майка означава не да замени майка ти, ако твоята я няма, а да те въведе във вярата. Кръстницата трябва да те е водила на църква, да те въведе във вярата. Да те научи как да се държиш, какво и как да четеш. Затова искат кръстника да е кръстен. Един вид да е посветен във вярата.
Не че се прави. Просто това е идеята.

Има смисъл всичко, просто с времето традицията е останала, но онова, което седи зад нея се е загубило.

Кръщенето е духовно раждане. Приемане на Христос.
Много хора се кръстят от суеверие. Да си имали ангел пазител и подобни щуротии.
Аз за това попитах защо иска да се кръсти.

Хубаво е да се подхожда сериозно към този акт. Като цяло. Ама ако не може, каквото дойде. Мир да има.

...и да сме живи и здрави.

# 35
  • Мнения: 1 958
[url][Ролята на кръстниците някога е била много важна. Важна е и днес. Някога кръстницата е била като втора майка, много силна  връзка - да е подкрепа, да съветва, да учи. И в случай на загуба на естествената майка е била наистина още по-близо до детето. Знам го от много възрастни хора, от различни краища, с които съм разговаряла.url]

Така е сигурно, но реалността е съвсем друга, кръстена съм някога, майка ми умира, кръстницата ми да не мислиш, че се е трогнала и да ми стане "духовна майка", не знам как да го тълкувам, безотговорност или простотия, все едно я няма.

Sephora,
много съжалявам, че си преживяла това изпитание. 🤗
Би трябвало да е присъствала в живота ти, но нали знаеш как е. Понякога от незнание, вероятно и миграцията от селата към градовете е нарушила естествената среща между хората.

Чувала съм и за случаи, когато децата на кръстниците стават после и те на свой ред кръстници.. Тук не ме търси в такава традиция. Не е за мен бира. Все едно да приема, че една монархия е по-добра от един парламент. С всичките проблематики на последния, не вярвам, че отрочето на един цар е най-доброто и умното. Тоест, бих искала да си избера кръстницата на детето ми, вместо децата на моята кръстница да кръщават моите деца.

Чувала съм и за хора, които избират по-заможен кръстник.. И това не е за мен.
Казват, че с кръстницата не е добре човек да се кара. Ето ти още едно високо изискване при избора на кръстница. 🙂

# 36
  • Мнения: 2 179
Благодаря ти, Valerie R, не мога да й према поведението на моята кръстница и последните години се замислих, за нея и това, че не е присъствала в живота ми, особено при такава ситуация! Никой не я е спирал, но явно не го е осъзнавала. Да си кръстник за мен е отговорност и закрилник, да си част от живота на кръщелника ти, като оставиш своята следа в живота му. Сигурно някога е имало въвеждане  във вярата, защото са ходили в неделя на църква, имало е повече традиции с които са се съобразявали, днес за мен тази роля е различна, май по-скоро е наистина всичко "на хартия", фигурира едно име и евентуално периодично виждане и до там, просто като гости.

По повод кръстниците се сещам за родовата психология, някога е имало сватовници, кой с кой род си пасва, съотвенто свързването с кръстник/кумове стават част от рода ти и т.н.,  т.е. изборът не е бил случаен.

# 37
  • Melmak
  • Мнения: 8 929
Изборът не бива да е случаен. Традицията е кумовете да са кръстници на децата в семейството. Тоест моят кум да бъде кръстник на детето ми. Хубава традиция, неслучайно са се избирали кумове, да са от добро семейство, да са хора уважавани в обществото, да имат деца. Ние с удоволствие избрахме и нашите кумове по същия начин.

Обаче за съжаление, нещата много са се променили. Аз моята кръстница не познавам. Кръстена съм на 7 месечна възраст. Кръстила ме е майката на кума на нашите, не знам защо не самият кум. Като цяло аз не я познавам, не сме общували въобще. Предполагам е била и доста възрастна след това. Честно казано не разбирам нито защо нашите са я избрали, нито защо не е проявила грам интерес към мен. На брат ми дори не знам кой е кръстник. Очевидно сме лош пример, дано по-малко хора са като нас.

# 38
  • Мнения: 1 958
Sephora,
аз сватосването не го разбирам много. Имало е и нещастни хора в този избор, особено жените. Искането е било от мъжка страна, не от женска.
Но от друга страна пък хората са се познавали, избягвали са да се сродяват с определени семейства.

Днес поне можем сами да си избираме патньор/съпруг. Съзнателно да подбираме кой да стане кръстник/кръстница - човек, който е подходящ на разбиранията ни и ценностната ни система. Това не е никак малко.
А в случаи като на авторката на темата, може и сама да си организира кръщенето. Няма лошо.
Свободата да бъдеш себе си.

Последна редакция: вт, 17 дек 2024, 21:37 от Valerie R

# 39
  • Мнения: 1 642
Аз също съм кръстена като бебе от кумовете на родителите ми. Малко след кръщенето са спрели да се виждат с родителите ми. Също така, това семейство се е падало по някаква родова линия (традиция по нашия край) да кумуват. Не са избирани.
Не познавам кръстницата си. Винаги ми е било мъчно за това.

Исках нещо различно за моя син. Избирахме внимателно кръстника. Уж разбираше своите задължения и прие с това условие. Но след няколко години и той много разреди  визитите. Постоянно си измисля причини да не се виждаме. И лека полека се откъсна.

Някога и да искаш. Не става.

Аз  разказвам и чета на детето си за вярата.

Разбирам нуждата от трети възрастен (близко семейство), но не винаги и при всички е възможно.
Приемаш каквото е и имаш вяра, че каквото става е за добро.

# 40
  • Мнения: 760
Не само, че не може без кръстник /кръстница, а и не е редно да бъде случаен човек.

# 41
  • Мнения: 1 958
Не само, че не може без кръстник /кръстница, а и не е редно да бъде случаен човек.

Така е, mari eta72,
Но кръщенето е като раждането - узрее ли момента.. не се спира това, на което е писано да се роди.

# 42
  • Мнения: 1 211
Когато Йоан кръстител е кръстил хората, а и самият Иисус, имало ли е кръстник? Вярата е навсякъде, щом е заради нея. Не ти трябва човек за да кажежеш, Боже, прости ми, разкайвам се! Не ти трябва и кръстник на всяка цена, нашият ходатай е Иисус! Весела коледа, бъди жива и здрава, и си бременувай напълно спокойно.

# 43
  • Мнения: 760
Не само, че не може без кръстник /кръстница, а и не е редно да бъде случаен човек.

Така е, mari eta72,
Но кръщенето е като раждането - узрее ли момента.. не се спира това, на което е писано да се роди.
Абсолютно вярно. Кръстница съм на седем човека, от които пет на години между 29 и 40.Явно тогава е узряването.

# 44
  • Мнения: 12 911
Когато Йоан кръстител е кръстил хората, а и самият Иисус, имало ли е кръстник? Вярата е навсякъде, щом е заради нея. Не ти трябва човек за да кажежеш, Боже, прости ми, разкайвам се! Не ти трябва и кръстник на всяка цена, нашият ходатай е Иисус! Весела коледа, бъди жива и здрава, и си бременувай напълно спокойно.
Е нали Йоан Кръстител затова така се казва, защото ги в кръстил той първо .. той е в ролята на кръстникът, не на "попа"... Поповете идват по-късно...
Няма как да има кръщене без кръстник.
Вече в твоята си глава можеш по всякакъв начин да го представиш.

Общи условия

Активация на акаунт