голяма част от написаното от теб е вярно.
Но нали ние сме тези, които избираме в какво да вярваме и как да живеем, с кого да се срещаме и кой ще изберем за кръстник на децата си. Или за себе си.
Ролята на родителите е една, на кръстника друга. Това, което си разказала, е много важно. Човек не избира родителите си, може да случи на родители-атеисти, на родители, кръстени, но много далече от християнските ценности. Не е негова вина.
Затова храмът е отворен за всеки. Всеки може да се кръсти, ако желае, и когато пожелае. Дори когато е вече голямо момиче, като авторката. Дори и да няма кръстник в момента, защото този, който е имала, се е разболял, примерно, или поради други, форсмажорни причини, не може да пътува, пак може да се кръсти. Няма да остане некръстена, ако го желае.
Библията може и сама да си я чете. Може да пита, когато има въпроси във всяка църква, в групи от хора или в интернет.
За комерсиалното няма какво да говорим. Който иска го избягва, който не иска, скача в него с двата крака. Свят широк, хора разни.
Не можем да оправим света, но можем да започнем от себе си. И това момиче мисля, че е на кръстопът. Има нужда от вяра. Има нужда от подкрепа. Все едно колко хора днес са превърнали едно кръщене или сватба в събитие от Холивуд. За нея е важен личният процес на осмисляне и израстване - нейният.