Кръщене без кръстник

Защо искате да се кръстите и в православното християнство ли?
Защото наистина протестантите могат да ви предложат водно кръщение без да имате кръстник.
 
Вие вярваща ли сте?

 Cuckoo ,
аз го изтълкувах за поемането от купола, понеже е вече голяма 🙂

Имаш право, че не може без кръстник, аз спри й казах по-напред и затова я посъветваха да си намери друг кръстник, дадох й идея.

Ако момичето е убедено и иска да се кръсти, не би трябвало да има пречки.

А няма ли близък, който да пропътува това разстояние за нея и да стане кръстник? Приемам, че за кръстник човек избира близък, който е готов да направи жеста.

Тя ако е вярваща и си ходи редовно на литургия и каже на общността там, в църквата, в която иска да се кръсти веднага ще се намери кой да ѝ стане кръщелник/кръщелница.

Ако това беше вярно, нямаше да иска кръщене без кръстник. Вярващият ще знае, че това няма как да стане.

Много добра идея е не бременната да пътува, а самият кръстник / кръстница да дойде в Пловдив.
Така хем всичко ще е спазено, хем бременната няма да е в риск по пътищата.

Това е също добра идея.
Възможно е обаче да не ги познава хората, все пак младо момиче е, ако е отскоро в града, ако е студентка или учи и работи..

Жената, която продава свещи, би трябвало да познава хората. Би могла да й е от полза, да я запознае с хубави хора, хубави отвътре имам предвид.
Така ще си изясни въпросите, а и евентуално ще намери приятели, хора, които предвид бременността и това, че е в чужд град, биха могли да й бъдат подкрепа.

Попитай жената, която продава свещи в храма, дали няма да се съгласи да ти стане кръстница.

Или някоя жена, която посещава редовно храма, може и възрастна, да се съгласи да те кръсти. Желателно е кръстникът да е от един пол с кръщавания.

Православен свещеник, който преди 20 години ни водеше курс по Православен катехизис, в който и аз участвах, ни каза, че е кръщавал и без кръстник, но само ПЪЛНОЛЕТНИ хора - които могат сами да прочетат Символа на вярата и да поемат отговорност за религиозното си възпитание.

Кръстникът може да е роднина - баба, леля, братовчедка... Мене ме е кръстила баба ми по майчина линия. На кръщението сме били само аз, тя и свещеникът. Малко тайно, по времето на комунизма.

А можеш да изчакаш да родиш и да те кръстят заедно с бебето ти. Съществува такава възможност. Виж тук: https://foma.ru/mozhno-li-krestit-odnovremenno-rebenka-i-mamu.html.

Успех!

Отиди в някоя църква и сподели желанието ти с попа, все ще се намери решение. Кръстника да е проблема. Колко от кръстниците са толкова отдадени и праведни или по-скоро са просто такива в Кръщелното, особено в наше време.

Ако мъжа ти е от Пловдив и има роднини там, може да избереш някой от тях, приятели нямате ли с мъжа ти?

Pamela09, 🙂
бременна жена не се питат такива неща..
Щеше да й дойде наум това, ако беше възможно.

Върви в църквата, която си избрала и поговори за това със свещеника. Той ще намери решение. Църквата си има редовни посетители и някой ще ти стане кръстник/ца.

Може да ти е кръстник духовно лице от съответната църква или манастир. Просто се обади в няколко църкви и питай.
Ние така кръстихме детето в Дряновския манастир, без гости, без тържества и излишна суетня и точно както ни се искаше на двамата родители.
А това за кръстника/кръстницата за съжаление отдавна не е това което трябва да бъде, както и много други неща от религията и обичаите в днешното модерно време не намират приложение.
Така че направи нещата както ги усещаш и не робувай на някакви писани правила. Вярата е нещо много лично и много тихо и няма нужда от шумотевици.

rozi4ka222,
радвам се, че сте кръстили детенцето си и сте намерили решение със съпруга ти.
Но за  тази млада жена не знаем подробности и може да не е възможен такъв вариант. Тя казва следното:

"Родом не съм от тук и нямам никого, който да може да бъде кръстник."

Напълно е възможно това да не познава никой, който да е подходящ. И не трябва да я  съдим, че е така.
Работя с млади хора, студенти. Наблюдавам колко по-затворени са днес. Не намират подходящи хора около себе си, нормални хора. И по метода на изключването, не остава никой. Едва в трети курс, след естественото отсяване и изпадане на индивиди, които са далеч от онова, което би трябвало да е един университет, се посближават, "намират се". Това ако е студентка. Ако работи и учи в Пловдив, има още по-малко време за контакти. Ако само работи в града, и то отскоро, социалните й контакти би трябвало да са доста ограничени.

Идеята за духовно лице не намирам за много добра - няма да създаде добра и постоянна връзка с него, поради "неравностойното" положение на двете страни като статус, също и заради това, че е мъж - в нейното състояние по-добре виждам нещата с кръстница жена, светско лице, жена, с която може да има едно естествено и непринудено приятелство и подкрепа в състоянието, в което е сега. Жена, с която ще научи и за вярата повече.

Ролята на кръстниците някога е била много важна. Важна е и днес. Някога кръстницата е била като втора майка, много силна  връзка - да е подкрепа, да съветва, да учи. И в случай на загуба на естествената майка е била наистина още по-близо до детето. Знам го от много възрастни хора, от различни краища, с които съм разговаряла.

Затова и днес за кръстница трябва да се избере, според мен, човек, който да е до теб в моменти, в които искаш да поговориш, да се посъветваш, на кръстопът си. Да те научи да уважаваш и зачиташ християнските празници и най-вече да обичаш хората. Това предполага и една подобаваща разлика в годините - около 20-30 години разлика примерно. Не 50.

Пиша това най-вече за авторката, защото вероятно няма да пише повече.

Съгласна съм с теб. Но истината е, че в днешно време кръщенето на едно дете се е превърнало в един панаир, а кръстника не е нищо повече от добър приятел с който след това да се направи подобаващо почерпване в някое кръчме.
Съжалявам че го казвам, но съм присъствала и вярвам всички са присъствали на такива кръщенета, където последния акцент е върху вярата, а целта е е да се направят 200 обработени кадъра, да се изпляскат в фейсбук и след това да се полее подобаващо.
Всичко което казваш за ролята на кръстник/кръстница е много много хубаво, но лично аз не го наблюдавам, освен това мисля че религията се възпитава в семейството. Ако детето не е свидетел на изповядване на тези ценности пряко от  родителите си няма как да върви в този път или може да го направи, но на много по - късен етап. Не вярвам че даден семеен приятел може да осъществи толкова тясна връзка с детето, за да успее да му внуши подобни ценности, а още по - малко ако той самия не вярва в тях. Единствено това е възможно, ако кръстник/кръстница е много близък роднина - баба, дядо, леля с които детето да е непрестанно в пряк контакт, за да попива от техния пример. Децата съдят и попиват действията ни, а не приказки и пожелания.  Така че не бих разчитала на тази роля на кръстник в днешно време. В моя случай имам починала силно вярваща майка, баща атеист, и свекър и свекърва атеисти. Приятелите си не ги считам за хора които да бъдат водители на детето ми в нещо така интимно като вярата, няма как да му четата Библията вечер преди заспиване. Това мога да направя само аз и го считам за моя отговорност. Така че......за мен теориите за тези кръстници не е валидна.
Освен това ако отидеш на Кръстова гора и не си кръстен веднага те кръстят, без церемонии и без хора и без панаири, без значение дали си си направил прическа за хубави снимки и дали си с официален тоалет. Предполагам че отново някакво лице от обителта е т.нар кръстник.
Още повече ако е толкова самотна и търси пътя към вярата, то именно духовен служител може да и помогне много повече от никой си роднина дошъл от град Х за церемонията или пък хванат случайно приятел от ден до пладне.