Проблемът ти вероятно е, че все пак отговаряш когато вика от другата стая и не винаги правилото "Ела да ми кажеш"/"Ако искаш нещо ела да си го вземеш" важи.
Просто престани да и отговаряш или да носиш поисканото нещо, при повикване от другата стая.
Аз ако имам работа и не мога да се отзова, си казвам "В момента не мога да дойда, ако искаш да ми кажеш нещо или да вземеш нещо, ела и си го вземи/кажи" и така.
Ако пък отсреща се почне една лигня и категорично упорстване и правене на интересен/сна, започвам да пресъздавам ситуацията в приказка, примерно
Приказката за 8 годишното момиче, което не знаеше как да си сипе вода
Имало една време едно момиченце на име Димана, седнало един ден то да гледа телевизия, а майка му през това време готвела в кухнята и бързала да приготви обяда на време. На Димана по едно време много и се допило вода, ама страшно много, направо не знаела какво да направи от жажда (тука вече слушателите на приказката, освен че са изпаднали в тотален хилеж, защото я разказвам със сериозен глас в стил професионален разказвач, почват да дават идеи как да се реагира в случая)-но приказката трябва да продължи в развитието, което се стараем да избегнем- Димана започнала да вика, че иска вода, защото не издържала, нищо че можела сама да си сипе, тя не се сещала да го направи, викала майка си да го направи вместо нея, защото не можела да отиде до кухнята и т.н.
Ефектът от разтегляне на подобна ситуация в приказка е поразителен, освен че е страшно забавно и на мен лично ми действа разтоварващо и не се ядосвам, още по-забавно става ако по време на разказа ответната страна репликира и репликите се вкарват, като пряка реч в приказката.
От подобни случки стават и песнички, те също са забавни, само че сега имам работа и спирам до тук.
Просто престани да и отговаряш или да носиш поисканото нещо, при повикване от другата стая.
Аз ако имам работа и не мога да се отзова, си казвам "В момента не мога да дойда, ако искаш да ми кажеш нещо или да вземеш нещо, ела и си го вземи/кажи" и така.
Ако пък отсреща се почне една лигня и категорично упорстване и правене на интересен/сна, започвам да пресъздавам ситуацията в приказка, примерно
Приказката за 8 годишното момиче, което не знаеше как да си сипе вода
Имало една време едно момиченце на име Димана, седнало един ден то да гледа телевизия, а майка му през това време готвела в кухнята и бързала да приготви обяда на време. На Димана по едно време много и се допило вода, ама страшно много, направо не знаела какво да направи от жажда (тука вече слушателите на приказката, освен че са изпаднали в тотален хилеж, защото я разказвам със сериозен глас в стил професионален разказвач, почват да дават идеи как да се реагира в случая)-но приказката трябва да продължи в развитието, което се стараем да избегнем- Димана започнала да вика, че иска вода, защото не издържала, нищо че можела сама да си сипе, тя не се сещала да го направи, викала майка си да го направи вместо нея, защото не можела да отиде до кухнята и т.н.
Ефектът от разтегляне на подобна ситуация в приказка е поразителен, освен че е страшно забавно и на мен лично ми действа разтоварващо и не се ядосвам, още по-забавно става ако по време на разказа ответната страна репликира и репликите се вкарват, като пряка реч в приказката
.От подобни случки стават и песнички, те също са забавни
, само че сега имам работа и спирам до тук.
Още довечера ще пробвам. Благодаря за прекрасната идея! 
