Здравейте и честита Коледа. Искам да питам колко време сте успявали без антидепресанти. Преди последното пиене на лекарствата издържах 12г. След поредица от събития се примирих и започнах лечение + терапия, което продължи 2,5г. Уж всичко ок. Като по учебник. Шест месеца, отново след струпване на доста неща, по време на сън получих силен световъртеж - потъване в леглото, местене на очите и тн. Цял ден бях зле. След упражнения за вестибуларния апарат (имала съм такава криза преди 2г), силния световъртеж мина, но отключи отново паниката и страха - едвам лягам, от страх да не стане пак, мае ми се главата по цял ден и все едно е в менгеме. Започнах да вдигам леко кръвното, което събуди страха от инсулт. И така се завъртяха нещата, че съм си за лекарства пак. Чакам да минат празниците и да запиша час. Но се чувствам провалена. Само 6м, цял живот ли ще е така?!?
- Публикувана: 25 дек. 2024, 17:55 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2024, 09:31 ч.
Почивка от антидепресанти
Ами за съжаление хората с хронична депресия са така .Но ,аз знам от моят доктор че като се спират не се спират от веднъж.Трябва организма постепенно да се изчисти . Например.Тази седмица ако пиеш по две хапчета на следващата по едно ,а на другата седмица по половин .Дано разбера какво искам да ти кажа .Но реално ако се чувстваш добре от терапията не те съветвам да ги спираш , освен ако нямаш други придружаващи заболявания.
Няма за какво да се чувстваш провалена, често се случва като се струпат много неща, да се почувстваш пак не добре. Най-добре е времето прекарано на антидепресанти да се комбинира с някаква психотерапия ,която да изгради някаква устойчивост на такива състояния и да се справяш по-лесно и сама в моментите когато си под стрес.
Защо се чувстваш провалена?
Хапчета като всички други. Хората пият до живот лекарства за високо кръвно, за диабет, за епилепсия и какво ли не.
Депресията си е хронично-рецидивиращо заболяване, тъй че в някои случаи лекарствата се пият непрекъснато.
Аз лично съм с тревожно разстройство и вегетативна дистония, освен това имам купища неврологични проблеми и пия Прегабалин - Лирика от 6 години. Никак не смятам да я спирам. За първи път я спрях преди около месец, бях оперирана по спешност и бях в болница, та реших, че докато съм там и съм на какви ли не опиати няма смисъл да пия и това (а и първите дни не можех, защото операцията ми беше стомашна и не приемах нищо през устата). Ами доста кофти ми беше, потях се като прасе (то това си е от вегетативната дистония).
Като излязох от болницата си я почнах пак и ще съм си така. Предпочитам да съм си относително спокойна и без уау болки, отколкото да съм стоик, че не пия хапчета.
Хапчета като всички други. Хората пият до живот лекарства за високо кръвно, за диабет, за епилепсия и какво ли не.
Депресията си е хронично-рецидивиращо заболяване, тъй че в някои случаи лекарствата се пият непрекъснато.
Аз лично съм с тревожно разстройство и вегетативна дистония, освен това имам купища неврологични проблеми и пия Прегабалин - Лирика от 6 години. Никак не смятам да я спирам. За първи път я спрях преди около месец, бях оперирана по спешност и бях в болница, та реших, че докато съм там и съм на какви ли не опиати няма смисъл да пия и това (а и първите дни не можех, защото операцията ми беше стомашна и не приемах нищо през устата). Ами доста кофти ми беше, потях се като прасе (то това си е от вегетативната дистония).
Като излязох от болницата си я почнах пак и ще съм си така. Предпочитам да съм си относително спокойна и без уау болки, отколкото да съм стоик, че не пия хапчета.
Всичко ще бъде наред. В момента си в криза, и си в позицията да чакаш да минат празниците, докато получиш консултация и помощ, като през това време можеш да направиш много малко. Вероятно се чувстваш безсилна. Тревожна си и мислите ти рисуват пресилени грозни картини. А ти им се връзваш.
Хората сме крехки и податливи на стрес. Няма как да имаме гаранция, че след 5 или 10 години, живота няма да ни изненада с нова порция стрес. И сега ти се е струпало повече. Но ти ще се справиш и този път. И сегашната криза ще премине. От всички хора на АД, точно ти знаеш какво е 12 години без тях. Вече си го живяла веднъж, ще го постигнеш отново.
Какво правиш, когато си с настинка? Почиваш си и знаеш, че ще ти мине. Направи това и сега. Приеми симптомите и замайването, като една временна настинка. Дишай дълбоко и издишвай бавно. Прави тези упражнения, които ти помагат, и не се повличай по тревожните мисли.
В отговор на въпроса ти, при мен годините са почти 10. След доста силен стрес преди 2 години, имах леко разклащане, но не ме събори. Иска ми се да мисля, че съм станала по-устойчива.
Хората сме крехки и податливи на стрес. Няма как да имаме гаранция, че след 5 или 10 години, живота няма да ни изненада с нова порция стрес. И сега ти се е струпало повече. Но ти ще се справиш и този път. И сегашната криза ще премине. От всички хора на АД, точно ти знаеш какво е 12 години без тях. Вече си го живяла веднъж, ще го постигнеш отново.
Какво правиш, когато си с настинка? Почиваш си и знаеш, че ще ти мине. Направи това и сега. Приеми симптомите и замайването, като една временна настинка. Дишай дълбоко и издишвай бавно. Прави тези упражнения, които ти помагат, и не се повличай по тревожните мисли.
В отговор на въпроса ти, при мен годините са почти 10. След доста силен стрес преди 2 години, имах леко разклащане, но не ме събори. Иска ми се да мисля, че съм станала по-устойчива.