От дълго време ме дерзае следния въпрос-висшето образование заслужава ли си? Наистина ли е нужна тази хартийка, засвидетелстваща безброй пиянски нощи и назубрен материал? Предпочитам да напиша поста си под формата на списък с аргументи. Моля да имате предвид, че всичко това е изразено от гледната точка на 20 годишен човек, занимаващ се с ЗАНАЯТ. Поради тази причина аз виждам висшето образование по начина, по който предстои да го представя. Същевременно съм напълно съгласна, че човек не може да работи каквото му падне цял живот, разчитайки на късмета да го наемат. Отново моля тези две неща да ги имате в предвид.
1. Университетите в България са трагични. Няма да назовавам имена, за да не засегна някой. Но това е самата реалност. Да завършиш Х университет, където върви народната мъдрост "и куче да вържеш, ще го завърши" НЕ е повод за гордост. Да учиш в У университет, където кандидатстудентския изпит е изграден по критерия да се увери, че IQ-то ти е над 40 точки, с въпроси от обща култура и елементарни логически гаданки, и където трябва да даваш няколко хиляди лева на година, само за да го посещаваш, не е хвалба.
Понеже съм от по-младите и привържениците на видеоигри, ще се изразя със следния израз - pay to win.
Друг е аспекта с това на какво ниво са преподаватели, какви знания и умения се придобиват от нашата закостеняла учебна програма, и каква част от студентите са там, за да отбият номера.
За мен в България има само един качествен университет, сами се досещате кой е той. И в голяма степен това зависи от самия факултета.
2. Перспективност. Развитие. Или липсата на такова. Не мога да ви изброя колко души познавам, които работят нещо коренно различно от това, което са завършили. И не говоря за длъжности, при които има шанс за развитие. Накратко хора с прилично образование, които могат да се развият в сферата си, са се пръснали по казината като крупиета, продавачки, сервитьорки, инфлуенсъри и тн.
Тоест трябва човек да се бъхти в университет за минимум от 4 години, за да работи нещо, което и 18 годишните могат? Не мисля.
3. Колектива. Тук има две крайности. В едната крайност стоят децата на богатите родители, на успелите родители, които не знаят истинското значение на думата премеждие. Тези, на които всичко им е давано на готово, и чието поведение и отношение отразява средата, в която са израстнали.
В другата крайност стоят чалгарите. Тях не ги интересува образованието, те са там да дишат балони и да уреждат до коя дискотека да отиде групата. Това са бившите клоуни от гимназията, останали в стария си образ въпреки годините си.
4. "Златните специалности". Много е популярно да се избират езици като специалност от моето поколение. Но защо? Какво ще станете след това? Учители? Тази професия от много дълго време не се уважава, не само в България, но и по света. Преводачи? Късмет. Заплащането там е комично. И живеем в силно технологически развит свят. Ако си мислите, че това няма да окаже влияние, грешите. Друг вариант не виждам? Един сертификат на ниво С2 е еднозначен на вашето четиригодишно образование. Знам, защото предстои да се сдобия с такъв.
Сега, за финал искам да кажа, че този пост не е насочен към следните специалности: медицина и финанси. Това са направленията, които аз уважавам и откривам виден потенциал. Но оставам на твърдото мнение, че висшето образование е една безсмислена концепция, останала от времето на соца, където и когато единствения начин да не работиш из мините и рудниците е да се обучиш. Но за щастие и същевременно другимо нещастие, времената се менят. Но манталитета си стои бетониран.