mania4ka кажи нещо повече за операцията за хипоспадия как протича колко време е престоят в болницата, как се чувства детето след това или изобщо каквото смяташ че можеш да споделиш за преживяното. Виждам че детето ти е на 10 месеца и ти казваш че е вече оперирано от хипоспадия а пък на нас ни казаха че преди годинката не правят тази операция. Защо е толкова рано направена при Вас операцията?
- Публикувана: 13 март 2007, 15:43 ч.
- Последно мнение: 9 апр. 2007, 09:54 ч.
Към кой детски уролог в Пирогов да се обърна?
В отговор на молбата на kokomama ще разкажа как премина нашата операция от хипоспадия, ако може и mania4ka да се включи, за да обменим повече мнения 
Оперираха ни в началото на март. Понеже сме от София, ни приеха в болницата в понеделник, но доктор Момчилов (той ни оперира) ни пусна в домашен отпуск и ни каза да дойдем на другия ден рано сутринта. При децата от провинцията положението е малко по-различно - те стоят в болницата няколко дни преди операцията. Казаха ни да дойдем гладни и жадни, детето да не е яло и пило нищо от предишната вечер.
В деня на операцията дойдохме към 7.30ч. в Пирогов и се настанихме в стаята. Към 8.30 ч. ни извикаха за преглед от анестезиолог. Анестезиолога в мое присъствие разгледа документите на детето, задаваше ми въпроси по тях, разпитва ме дали детето е боледувало наскоро и дали е правило алергични реакции към нещо. След това провери гърлото на детето и каза, че детето е здраво и може да бъде оперирано този ден. Често се случва да връщат деца заради червено гърло, ако са от София ги викат след 2-3 седмици, а ако са от провинцията ги държат в болницата докато не оздравеят, затова пазете (доколкото зависи от нас де) децата здрави преди операцията.
След прегледа при анестезиолога ни върнаха в стаята и след малко дойдоха сестри, които сложиха на детето инжекция, мисля че беше диазепан, за да се успокои и да е спокойно като го подготвят за операцията. Няколко минути след инжекцията малкият се отпусна и успокои. Малко след това дойдоха сестрите и го качиха в операционната.
Следваха около 2 часа операция. При нас това беше първи етап на операцията, за изправяне на пишлето, който е по-кратък като време за операция. Това беше поне за мен най-неприятната част от всичко.
След това върнаха детето оперирано. Беше полузаспал и от време на време проскимтяваше. Доктора ми каза, че са му сложили обезболяващо, и инжекция против повръщане, защото някои деца повръщали. Моят малчо не повръщаше за щастие. Бяха му сложили и система с физиологичен разтвор мисля. Детето поспа около 2 часа, като от време на време се будеше и промрънкваше. След това се събуди започна да се мята, да мрънка и да плаче. Много важно за всички - детето е с катетър и трябва много да го пазите да не го откачи, особено като буйства след операцията! Дори ако трябва дръжте детето си вързано! Ако катетъра излезе може цялата операция да отиде на кино! Особено важи за втората операция когато се изгражда новото каналче.
След 2-3 часа буйстване и мятане детето пак заспа и като се събуди вече се чувстваше добре, пи водичка, хапна си, само от време на време промрънкваше. През нощта се събуди няколко пъти и поплака, но общо взето не беше толкова страшно.
Следващите дни детето беше добре, весело, но пък на мен ми беше доста трудно да го опазя да не си махне катетъра, все пак ние сме на 1 г. 2 мес. и в момента, в който спряха болките малчо започна да си иска своето, т.е. да обикаля из леглото и из стаята. Почти всеки ден д-р Момчилов ни сменяше превръзката. Тук също предупреждавам мамите, че първите 4-5 дена пишлето е толкова отекло и безформено, че може да се уплашите като го видите, но не се безпокойте, за десетина дена се възстановвява напълно
Пуснаха ни да си ходим седем дни след операцията. Месец след операцията трябва да отидем на контролен преглед, плануваме го за след празниците.
Така общо взето протича всичко. Друго което мога да ви посъветвам е да давате на децата да пият много вода докато са с катетър (след като излязат от упойката, преди това не се дава вода), защото започва да ги боли ако остане на сухо катетърчето. Имайте предвид, че никой не предупреждава за това. Едва когато моят син първата вечер започна да се превива от болка и да си дърпа пишлето и викнах дежурната лекарка, тя ми каза да го наливам постоянно с вода.
Добре е да си вземете Панадол, ефералган свещички или нурофен за болницата, можете да дадете на детето вечерта след операцията, за да спи по-спокойно, а също така някои деца вдигат и малко температура след операцията и е добре да си имате и термометър. Майките е добре да си вземат походни легла, защото няма легла за майките. Подгответе се отрано за голямата мизерия в стаите.
На въпроса на kokomama за възрастта, на която оперират дечицата от хипоспадия. По принцип след 1 годинка ги оперират, нас на 1г. и 2 месеца, защото бяхме грипавии ни отложиха малко. Ако обаче детето е по-едричко може да го оперират и на 10-11 месеца, зависи как прецени опериращият лекар. Моят съвет е да оперирате дечицата си колкото е възможно по-малки, защото с очите си видях, че по-големите деца преживяват всичко по-трудно.
Като завършек искам да кажа, че децата с хипоспадия са много повече отколкото можете да си представите. В почти всяка стая имаше по 1-2 такива дечица. За лекарите в Пирогов това е една рутинна козметична операция, защото на фона на останалите тежки случаи в отделението, които за съжаление видях, проблемите на нашите дечица са наистина незначителни.
Това е всичко, за което се сещам в момента. Ако имате още въпроси, ще се постарая да ви отговоря.
Оперираха ни в началото на март. Понеже сме от София, ни приеха в болницата в понеделник, но доктор Момчилов (той ни оперира) ни пусна в домашен отпуск и ни каза да дойдем на другия ден рано сутринта. При децата от провинцията положението е малко по-различно - те стоят в болницата няколко дни преди операцията. Казаха ни да дойдем гладни и жадни, детето да не е яло и пило нищо от предишната вечер.
В деня на операцията дойдохме към 7.30ч. в Пирогов и се настанихме в стаята. Към 8.30 ч. ни извикаха за преглед от анестезиолог. Анестезиолога в мое присъствие разгледа документите на детето, задаваше ми въпроси по тях, разпитва ме дали детето е боледувало наскоро и дали е правило алергични реакции към нещо. След това провери гърлото на детето и каза, че детето е здраво и може да бъде оперирано този ден. Често се случва да връщат деца заради червено гърло, ако са от София ги викат след 2-3 седмици, а ако са от провинцията ги държат в болницата докато не оздравеят, затова пазете (доколкото зависи от нас де) децата здрави преди операцията.
След прегледа при анестезиолога ни върнаха в стаята и след малко дойдоха сестри, които сложиха на детето инжекция, мисля че беше диазепан, за да се успокои и да е спокойно като го подготвят за операцията. Няколко минути след инжекцията малкият се отпусна и успокои. Малко след това дойдоха сестрите и го качиха в операционната.
Следваха около 2 часа операция. При нас това беше първи етап на операцията, за изправяне на пишлето, който е по-кратък като време за операция. Това беше поне за мен най-неприятната част от всичко.
След това върнаха детето оперирано. Беше полузаспал и от време на време проскимтяваше. Доктора ми каза, че са му сложили обезболяващо, и инжекция против повръщане, защото някои деца повръщали. Моят малчо не повръщаше за щастие. Бяха му сложили и система с физиологичен разтвор мисля. Детето поспа около 2 часа, като от време на време се будеше и промрънкваше. След това се събуди започна да се мята, да мрънка и да плаче. Много важно за всички - детето е с катетър и трябва много да го пазите да не го откачи, особено като буйства след операцията! Дори ако трябва дръжте детето си вързано! Ако катетъра излезе може цялата операция да отиде на кино! Особено важи за втората операция когато се изгражда новото каналче.
След 2-3 часа буйстване и мятане детето пак заспа и като се събуди вече се чувстваше добре, пи водичка, хапна си, само от време на време промрънкваше. През нощта се събуди няколко пъти и поплака, но общо взето не беше толкова страшно.
Следващите дни детето беше добре, весело, но пък на мен ми беше доста трудно да го опазя да не си махне катетъра, все пак ние сме на 1 г. 2 мес. и в момента, в който спряха болките малчо започна да си иска своето, т.е. да обикаля из леглото и из стаята. Почти всеки ден д-р Момчилов ни сменяше превръзката. Тук също предупреждавам мамите, че първите 4-5 дена пишлето е толкова отекло и безформено, че може да се уплашите като го видите, но не се безпокойте, за десетина дена се възстановвява напълно
Пуснаха ни да си ходим седем дни след операцията. Месец след операцията трябва да отидем на контролен преглед, плануваме го за след празниците.
Така общо взето протича всичко. Друго което мога да ви посъветвам е да давате на децата да пият много вода докато са с катетър (след като излязат от упойката, преди това не се дава вода), защото започва да ги боли ако остане на сухо катетърчето. Имайте предвид, че никой не предупреждава за това. Едва когато моят син първата вечер започна да се превива от болка и да си дърпа пишлето и викнах дежурната лекарка, тя ми каза да го наливам постоянно с вода.
Добре е да си вземете Панадол, ефералган свещички или нурофен за болницата, можете да дадете на детето вечерта след операцията, за да спи по-спокойно, а също така някои деца вдигат и малко температура след операцията и е добре да си имате и термометър. Майките е добре да си вземат походни легла, защото няма легла за майките. Подгответе се отрано за голямата мизерия в стаите.
На въпроса на kokomama за възрастта, на която оперират дечицата от хипоспадия. По принцип след 1 годинка ги оперират, нас на 1г. и 2 месеца, защото бяхме грипавии ни отложиха малко. Ако обаче детето е по-едричко може да го оперират и на 10-11 месеца, зависи как прецени опериращият лекар. Моят съвет е да оперирате дечицата си колкото е възможно по-малки, защото с очите си видях, че по-големите деца преживяват всичко по-трудно.
Като завършек искам да кажа, че децата с хипоспадия са много повече отколкото можете да си представите. В почти всяка стая имаше по 1-2 такива дечица. За лекарите в Пирогов това е една рутинна козметична операция, защото на фона на останалите тежки случаи в отделението, които за съжаление видях, проблемите на нашите дечица са наистина незначителни.
Това е всичко, за което се сещам в момента. Ако имате още въпроси, ще се постарая да ви отговоря.
Bossy, много подробно е описала цялата процедура. При нас катеръра беше зашит и за кожата на корема и здраво залепен с лепенки, за да не го измъкне. Единствено успя да си измъкне маркуча и да се намокри, но това не е страшно. Важно е да се правят редовно промивки на катетъра, за да е пълен мехура, макар че някои смени си ги спестяваха и най-важното е да пие много вода. Бебо също започна да го боли от катетъра и започна да отделя кръв и съсиреци, дори започна това чудо да изпуска урина под превръзката. Някои деца по-трудно свикват, но повече вода друго решение няма, за болките дават свещички Профенит. На четвъртия ден махнаха катетъра и конците и го ни оставиха още един ден в болницата за да видят как пишка, после излезнахме в домашен отпуск до изписването, като всяка сутрин го водих за превръзка. Много е важно до 3-4 ден да се наблюдава да не прокърви операцията (при нас 2 дни кърви). Сега има останали само от саморазграждащите се конци. В къщи се правят бани от смрадлика и лайка.
Също така детето може постоянно да се напъва да ака, без да прави нищо или много малко и начесто, но това пак е от катетъра и до 2-3 дни без него, напъните престават. Ако си отидете в къщи с превръзка може и да се наложи да я сменяте, за това гледайте как се прави. В аптеките продават лепенките които слагат там (Бактиграс) или може да ви ги датат от там.
Също така детето може постоянно да се напъва да ака, без да прави нищо или много малко и начесто, но това пак е от катетъра и до 2-3 дни без него, напъните престават. Ако си отидете в къщи с превръзка може и да се наложи да я сменяте, за това гледайте как се прави. В аптеките продават лепенките които слагат там (Бактиграс) или може да ви ги датат от там.