?Въпроси всякакви за СО? 2025

  • 245 244
  • 6 795
  •   1
Отговори
# 6 540
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 8 874
Според мен след определена възраст подаръците на Коледа са излишни, мен лично ме напряга и натоварва избирането. Много по-добре е да се правят подаръци без повод, сетил си се за нещо, което ще зарадва милото и си го купил..Така или иначе мъжът ми не е на същото мнение и си купуваме подаръци като аз си избирам част от моя, защото така и така ще дава пари, да е за нещо, което съм си харесала Simple Smile

# 6 541
  • Мнения: 2 648
Ние тази година си купихме ноември по един голям коледен чорап и до коледа всеки пълнеше чорапчето на другия с неща. (Сладки най вече) За изненада, защото нали знаем другия какво сладкиши обича и вчера си ги отворихме за изненади под елхата

Иначе си избираме заедно подаръци , моят принцип е на Коледа в семейството да си подаряваме някакви глезотийки, които искаме ама не ни се дават пари да си купим сами през годината Grinning

# 6 542
  • София
  • Мнения: 22 954
Весела Коледа!
Тези от вас, които имат сходен проблем, как се справяте с желанието "да си кажете каквото мислите", когато някой e постъпил неокей. Чувствам дискомфорт и при двата варианта, т.е. хем боли, хем сърби е малко работата.
Ако просто демонстрирам чрез дистанцирано отношение, че вече не желая да се занимавам, отвътре ме яде, човърка, мисля го. Не махвам с ръка демек и се чувствам прецакана, че съм замълчала.
Ако наговоря всичко, както си е, плюс изисквания и т.н., после се чувствам тъпо, че едва ли не моля за дадено отношение.
Мнението ми е, което съм писала и многократно във форума, че хората много добре знаят как постъпват и че когато се правят все едно нищо не е станало, просто тестват граници, а не че не са разбрали.

// Уточнявам, че не става дума за най- близките хора, защото там си казвам, вдигам скандал, ако трябва.

# 6 543
  • Мнения: 2 648
Абе зависи от ситуацията
Принципно винаги е най-добре да си кажеш, но ако е на работа трябва много повече финес. Не може да си кажеш всичко в прав текст , трябва много политически да се изказва недоволство и желания.
А в ситуация извън работата хич не ми пука как възприемат, всичко си казвам без заобикалки.Хората трябва да се изразяват ясно за границите си

# 6 544
  • София
  • Мнения: 22 954
Не, не е на работа, просто не става дума за роднини, половинки или близки приятели.

"Казването" не е заявяване на граница, не става дума за това, а за цял букет от всичко - изискването, провалът, кога, как и разочарованието и понякога реваншизъм, признавам.
И понеже все пак имам common sensе, понякога замълчавам и пак не се чувствам добре.

Да не говорим, че има хора, които все ми идват или болни, или на Християнски празници, като днес, което е и поводът за поста и имам някаква вътрешна спирачка да тегля майни по Коледа, примерно.

Последна редакция: пт, 26 дек 2025, 01:20 от The Catcher in the Rye

# 6 545
  • here and now
  • Мнения: 6 083
Ако често се виждам с тях, си казвам. Ако е само по празници... от мен да мине...

# 6 546
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 567
Ако хората са от онези, за които пишеш и в една друга тема, то такива хора не правят нещо нито без да искат и защото не са разбрали както казваш, нито за да ти тестват границите. Мога да ти гарантирам, че въобще не ги интересуват твоите граници. Не ги интересува и дали нещо за теб е окей или не е. Тях ги интересува само те за момента да са окей и да си задоволят каквото там на момента им се иска. С такива нито да се обясняваш, нито да си мълчиш. Всеки ход е грешен. С такива можеш само да си колкото се може по-далече.

# 6 547
  • Мнения: 6 119
Не всичко е добре да се казва, ако искаш да не си развалиш тотално взаимоотношенията с тези хора.
Днес бяхме на гости на най-добрите приятели на мъжът ми.
Няма да ти кажа колко пъти си прехапах езика да не кажа нещо, което не трябва.
За сметка на това жена му го захапа деликатно няколко пъти и аз само тихичко си се кикотех.
Накрая ми стана ясно, че този комплексиран мъж проектираше страховете си върху нас, докато жена му завоалирано "уж на шега" му сподели, че май ще тръгне по чуждо защото той й е първият и единствен мъж в живота.
Беше такова шоу, че чак се ядосах, че не съм си взела пуканките.

И докато тези хора го играят щастливо женени, благоверната съпруга вероятно кръшка защото й е писнало 20 плюс години да "яде едно и също", а мъжът е със смачкано его защото жена му го счита за изтривалка.

Какво да кажа повече? То съдбата достатъчно ги е наказала, ама онзи тръгнал да ни предвещава развода...

# 6 548
  • София
  • Мнения: 38 406
С какви омразни хора се виждате и защо?

# 6 549
  • Мнения: 6 119
С какви омразни хора се виждате и защо?

Вероятно защото са близки на половинките ни и ни се налага да ги търпим.
Аз нееднократно съм му заявила, че не ги харесвам.
Поне днес ми се изясни, че не аз съм проблема - а факта, че взаимно се мразят, купили са къща след брака и един развод ще излезе много много солено.
Ще си стоят заедно и ще си кръшкат - заради имота. Семейна идилия.
И понеже при тях не е потръгнало няма да потръгне при всеки.

# 6 550
  • София
  • Мнения: 22 954
Аида, не, няма общо особено. Просто моя си вътрешна битка, която датира от много време и ни така, ни онака.
И единственият ми мир е, ако игнорирам тотално и престана да комуникирам. Може би трябва да се приема, че съм дребнава, властна и изискваща и в крайна сметка след като има някакви хора около мен, не е deal breaker за абсолютно всички, просто кръгът ми ще е доста по- ограничен.
Иначе, не го виждам. От години се опитвам да действам по определен начин, но не се чувствам удовлетворена.

# 6 551
  • Мнения: 4 743
Кяч, аз съм точно като теб и да, ограничен ми е кръга, но това напълно ме устройва. Няма дразнители около мен и нищо не ми се налага да понасям.

Не знам каква е ситуацията при теб, но аз смятам, че хората винаги са наясно, когато държанието им не е ок. Съответно, щом не ме устройва, се дистанцирам, блокирам, прекъсвам отношения без обяснения. А не се обяснявам, защото според мен е безсмислено и само ще хабя време и енергия. Твърдо вярвам, че хората не се променят и аз не позволявам да ме цакат два пъти.

Добре, че съм интроверт и не изпитвам нуждата винаги да съм в големи компании и да общувам с много хора. Ако бях такъв човек, вероятно повече неща щеше да ми се наложи да търпя.

# 6 552
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 567
Ама да бе, игнор и спираш комуникация, или си казваш, каквото имаш да им казваш и пак спираш комуникация. Въобще не виждам нищо лошо в това, че прекратяваш някакви отношения, които не те устройват.
Аз също съм ограничила най-близкия си кръг, ама то неизбежно идва един такъв момент.
И въобще не се занимавай да им правиш анализи що го правели, пък какво мислили... Каквото и да е, не се занимавай. Такива са, не можеш никого да промениш. Другият вариант е да си супер дебелокож и да не се впечатляваш, ама това не на всеки му се отдава.

# 6 553
  • Мнения: 15 426
И аз съм за игнор. Щом не е най-близкия кръг слагам хикса без драми и излишни фасони, просто прекратявам комуникацията.  До сега никой не ме е питал защо - явно си знаят 😁

# 6 554
  • Мнения: 13 607
В първия момент реших, че става въпрос за роднини, там всичко бих си казала, но след уточнението, че не са близки, наистина няма смисъл. Ако са колеги, малко е трудно игнорирането,защото се предполага обща работа, но пак някаква дистанция трябва да се сложи. Въобще, както и да постъпват хора, които не са ми близки, много малко би ме засегнал и не виждам причина нито за обяснение, нито за общуване, с уточнение пак, че с колеги-колкото го изисква работата.

Общи условия

Активация на акаунт