Горджъс ме е изпреварила, подписвам се под всяко едно нейно изречение.
- Публикувана: 31 дек. 2024, 18:39 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2026, 10:29 ч.
?Въпроси всякакви за СО? 2025
Аз пък съм на мнението на Таис. Детето щом живее с половинка значи вече не е дете и е добре да започне да съобразява някои неща в света на възрастните. И тя всъщност й дава шанс. Още не я е отсвирила. Колкото и да си говорим, че подаряваме безкористно все пак на всеки от нас му става хубаво, когато види, че отсреща подаръкът се оценява и харесва. Няма нужда даже да каже точно "благодаря". Може да отдели пет минути за един телефонен разговор и да каже нещо от сорта "чудесен подарък, толкова го исках, супер, че си се сетила". И толкоз.
На дете не бих се разсърдила така дълбоко, имам предвид не само дете като възраст, а роднинско и приятелско дете, на колкото и да е.
Повечето млади гледат да "отметнат" празника с близките си и следващите дни да са с приятели, гаджета.И така се потапят в своя си свят. Не е от неучтивост или незачитане.
Важно е като цяло какво е отношението към близкия.
Повечето млади гледат да "отметнат" празника с близките си и следващите дни да са с приятели, гаджета.И така се потапят в своя си свят. Не е от неучтивост или незачитане.
Важно е като цяло какво е отношението към близкия.
Племенниците ми са мои деца. Никога не мога да ги отрежа. Може да ми е обидно, може да ме заболи от нещо, ама деца са ми, прощавам. За едно мерси пък, няма и да го мисля даже.
Поне тези хора не се ли обаждат да кажат, че са получили подаръка, колко е хубав и т.н.? Точно "благодаря" може да не е, но някакъв отговор, емоция на радост.
Съгласна съм, че тинейджърите са презадоволени и над нещата, но считам, че това да се научат да благодарят, се възпитава от малки, и трябва да се подсеща от родителите.
Мойте, като получат не лично, от чичо си, вуйчо си, баба, винаги ги питам:
- Обади ли се, благодари ли?
И вече не се и налага да им напомням.
Знаят, че е редно и така трябва.
Та може би, родителите трябва да подсещат до едно време.
Мойте, като получат не лично, от чичо си, вуйчо си, баба, винаги ги питам:
- Обади ли се, благодари ли?
И вече не се и налага да им напомням.
Знаят, че е редно и така трябва.
Та може би, родителите трябва да подсещат до едно време.
Сигурна съм, че е научена, не е оставена на произвола. И съм сигурна, че ще се оправи този мисъндърстендинг с лелчето и накрая пак ще се обичат.
Ако случайно пропусне, Таис да звънне и да ѝ каже с шеговит тон, че помни, когато е проговорила и е научена да казва заповядай, моля и благодаря.
Хем ще ѝ светне, как е в света на големите, хем Таис ще си влезе в ролята и на възпитател, макар и на пораснало дете.
И оставете майка ѝ, че не я е научила, молявиса!
Ако случайно пропусне, Таис да звънне и да ѝ каже с шеговит тон, че помни, когато е проговорила и е научена да казва заповядай, моля и благодаря.
Хем ще ѝ светне, как е в света на големите, хем Таис ще си влезе в ролята и на възпитател, макар и на пораснало дете.
И оставете майка ѝ, че не я е научила, молявиса!
