Някой получавал ли е стрес, паник атаки от това, че вече не живее с родителите си? Този преход от чувство на защита... към това, че вече трябва да разчиташ на себе си?
От година и малко не живея вкъщи с родителите си. Осъзнавам, че вече съм adult, че не мога да разчитам на тях, осъзнавам колко отговорности имам сега и колко още ме чакат. Колко страшни ситуации и трудности предстоят също и всичко това ме плаши.
От всички тези мисли се стреситам, най-вече изпадам в хипохондрично състояние. Започват се едни тревоги:
Ами, ако остана без работа и пари? Ами, ако се разболея и няма кой да ми помогне? Ами, ако никога не успея да си взема жилище? Ами, ако не достигна хубава заплата някога? Ами, ако хроничното ми заболяване стане по-зле? Как ще заделя пари, за да си сменя работата?
Ох, пак не ми стигат пари за това и онова, пак трябва да ходя по лекари, пак по 200лв за лекарства и прегледи и т.н.
Според приятеля ми се притеснявам за неща излишно.
А като се прибера вкъщи, на гости при родителите, забравям за всички притеснения. Придобивам смелост, самочувствие, че мога да покоря света. Като се върнем в квартирата с приятеля и изведнъж сякаш оставам сама срещу живота. Да, имам приятеля ми, но не е същото.
Някой друг изпитвал ли е такива тревожни мисли и как биха могли да се преодолеят?