Тревожност от живот на възрастен (adult life)

  • 1 130
  • 23
  •   1
Отговори
  • Мнения: 21
Здравейте,

Някой получавал ли е стрес, паник атаки от това, че вече не живее с родителите си? Този преход от чувство на защита... към това, че вече трябва да разчиташ на себе си?

От година и малко не живея вкъщи с родителите си. Осъзнавам, че вече съм adult, че не мога да разчитам на тях, осъзнавам колко отговорности имам сега и колко още ме чакат. Колко страшни ситуации и трудности предстоят също и всичко това ме плаши.

От всички тези мисли се стреситам, най-вече изпадам в хипохондрично състояние. Започват се едни тревоги:

Ами, ако остана без работа и пари? Ами, ако се разболея и няма кой да ми помогне? Ами, ако никога не успея да си взема жилище? Ами, ако не достигна хубава заплата някога? Ами, ако хроничното ми заболяване стане по-зле? Как ще заделя пари, за да си сменя работата?

Ох, пак не ми стигат пари за това и онова, пак трябва да ходя по лекари, пак по 200лв за лекарства и прегледи и т.н.

Според приятеля ми се притеснявам за неща излишно.

А като се прибера вкъщи, на гости при родителите, забравям за всички притеснения. Придобивам смелост, самочувствие, че мога да покоря света. Като се върнем в квартирата с приятеля и изведнъж сякаш оставам сама срещу живота. Да, имам приятеля ми, но не е същото.

Някой друг изпитвал ли е такива тревожни мисли и как биха могли да се преодолеят?

# 1
  • Мнения: 3 375
На колко години си?
Студентка ли си?

Аз имах от време на време такава тревожност, но не и паник атаки. Моята тревожност беше преди да се отделя от родителите си и да замина да уча. Също и след това докато учех се тревожех от време на време дали ще намеря достатъчно добра работа, че да се издържам сама след завършване на учението. Но чак такава силна тревожност, каквато описваш, не е била. Аз имах усещането за сигурност и когато бях далече от тях, защото знаех че мога да разчитам на финансова или друга помощ поне в началото докато си стъпя на краката, ако се наложи.

Ти не може ли да разчиташ на тях ако се наложи? За здраве и лечение поне няма ли да ти дадат пари ако не ти стигат?

Иначе притесненията ми се оказаха напразни. Нямах проблеми да се издържам сама след завършването. След като започнах да работя, всякакви такива притеснения изчезнаха. В началото смених няколко работи, докато намеря такава, чието заплащане ме устройваше.

Защо трябва да заделяш пари, за да си смениш работата? Повечето хора първо си намират следващата работа, и тогава напускат предишната.

Последна редакция: сб, 04 яну 2025, 23:42 от Човек1

# 2
  • Мнения: 13 948
Ако имаш проблеми, родителите ти пак ще ти помагат, било със съвет, било финансово - точно както преди, стига да имат възможност. Това, че не живееш с тях, не те прави по-малко тяхна дъщеря. Замисли се за това и ще видиш, че нищо не се е променило, освен адресът ти.
Но ако не обичаш приятеля си и не желаеш да живееш с него, разговорът е друг.

# 3
  • Мнения: 532
Това са напълно нормални мисли за всеки възрастен човек, който да не си ги е помислял и преживявал всеки ден.И като всеки възрастен, трябва рационално да мислиш за тях , а не да се притесняваш. Всяка една страшна ситуация си има своето разрешение. И аз съм бил да твоите години , като съм посрещал с приятелката ми гости 5 дни преди заплата, и това са били най-хубавите събирания, миналата година бях в такова здравословно състояние ,че сам се бях отписал , но намерих сили да се възстановя почти напълно (още малко ми трябва) , сменял съм няколко пъти работа в живота, в един момент става нещо обичайно.  Фокусирай се върху това което имаш- имаш родителите да ти помагат , грижи се за тях, имаш приятел до себе си, не си сама (е може да малко по-съпортив, де), имаш работа, не преставай да се учиш и придобиваш нови умения и да се оглеждаш за друга работа и ще дойде и момента за апартамента.

# 4
  • Мнения: 3 614
Олей,
Нямах търпение да се изнеса от нас, но понеже дълго време нямах финансова възможност - това стана чак на 25 г. Вече бях със стабилна работа, стабилна връзка. Но наистина - трудничко ми беше, да се приспособя към нов дом, нови порядки, ала-бала, направо отключих СРДЧ, месеци наред не бях ОК…
Тъй че - нормални са тези неща, но искам да те уверя, че ако родителите ти са нормални (а те вероятно са), винаги ще те подкрепят, независимо на колко години си и дали живееш с тях или не.
Аз като забременях на 32 г. майка ми и баща ми бяха хората, които най-много ми помагаха, почти цялото ми майчинство мина у тях, прибрах си се с детето, за да ми помагат.
В момента съм след тежка коремна операция с много труден възстановителен период и отново живея у тях, а съм на 42 г.
И аз съм с хронични заболявания от млада, винаги са ми помагали родителите ми с каквото могат, било финансово или морално.
Да, предимството е, че те живеят в къща на два етажа и реално аз мога да си се прибирам, когато си искам заедно в детето ми, жилищният въпрос не ми е проблем, но честно казано, и на мен не винаги ми се е искало на 100 години да съм още залепена за родителите ми, особено при положение, че имам собствено семейство. Но с годините осъзнах, че те са хората, които винаги и безусловно ще бъдат до мен и ще ме обичат най-много.

# 5
  • Мнения: 4 473
Изобщо не съм мислела такива неща по време на студентството. Беше ми купон и безгрижие Grin Обаче бях без гадже и живеех с приятелки. Учех и работех паралелно и пак купонът не свършваше Simple Smile Според мен си избързала да се хвърлиш в adult life-a и заживяването с гаджето и си си изпуснала готините луди студентски години (прехода между тийн и adult). Поправи я тази грешка, докато можеш, че после ще наваксваш на "дърти" години Simple Smile
От там ти идват притесненията и тревожността. Що бързате да се жените и задомявате на по 20 това поколение? Simple Smile

# 6
  • Мнения: 6 356
ПА и тревожност са много разпространени в днешно време, независимо, че тригерите са различни. За теб е несигурността. Много възрастни си задават същите въпроси.
На всяка възраст има несигурност, но повечето хора не стигат до ПА.
Т.е. поработи върху това. Дали с психолог, дали друго, защото ПА и тревожност влияят на целия ти живот. Сковават те, объркват те.
Погрижи се за себе си.
И изобщо не съм съгласна, че гаджето е проблем в ситуацията.

# 7
  • Мнения: 4 473
Ако е на 19-22,23 години и директно е заживяла с него, гаджето е проблемът (всъщност заживяването с мъж и директното влизане в живота с отговорности на възрастен човек, без преход, тип студенство), на 100%

Да си живее живота и да си гледа купоните и евентуално учението, за гаджета и сериозни връзки има много време още. Тогава ще спрат и паника атаки, и тревожност и всичко, тя самата казва, че.като се прибере вкъщи и все едно лети - защото там няма задълженията на "съпруга" и си е млад човек. Зарязвай го това гадже и си взимай приятелка да живеете заедно на негово място и ще се оправиш Simple Smile

# 8
  • Мнения: 6 356
Айде сега...

# 9
  • Мнения: 1 408
От това ,което чета разбирам,че емоционално не си готова за самостоятелен живот.Избързала си.Та ти си като едно беззащитно пиле излетяло с неукрепнали крила от гнездото,страх и тревога те потапят за всичко....Ако можеш върни се още малко при родителите,докато усетиш сила да се справяш сама и докато там ти отеснее и надраснеш нуждата от закрила и подкрепа за ежедневните неща...Или поне поддържай честа връзка с тях,да ти дават сила и окриляват.
А и спри толкова да го мислиш ако това,ако онова,защото нещата се случват леко, движат се и без тези страшни картини в ума.
Прехода към adult life може да бъде много хубав и вълнуваш,ако вътрешно се чувстваш готов за това.
Много млади хора,които отиват да учат в друг град /държава например имат същите терзания,но с времето го израстват.

# 10
  • Мнения: 5 096
Аз и сега  имам предположения за себе си ,че не се справям с живота като възрастен ,но по времето ,когато изхвърчах с нетърпение от нашите хич не съм ги мислила тези неща ,а се сцепвах от купон ...виж там дали нещо приятеля ти не те товари и давай по-ведро ...хората,като почнат да са много оправни и мъдри ,много да знаят и да ти обясняват как работи вселената са вече стари 😜

# 11
  • Мнения: X
Защо се тревожиш за неща, които не са се случили?

Можеш ли да разчиташ на родителите си при нужда?

Останах сирак на 20 години. Исках или не, наложи ми се да се справям сама с всичко, вкл. и живот в друг град. Щом съм оцеляла, имам магистратура, прилична работа, семейство. Щом аз съм успяла без подкрепа от никого, дори и морална, значи не е невъзможно.

# 12
  • Мнения: 1 796
А като се прибера вкъщи, на гости при родителите, забравям за всички притеснения.
Аз не живея с родителите си от 20+ години и имам свое семейство и дете, но пак така се чувствам като се прибера при тях (не живея в Бг и се прибирам сама за по седмица поне 2-3 пъти в годината). Grin

# 13
  • Мнения: 9 320
За жалост пандемията повлия много негативно на една част от новоизлюпените възрастни.
Дъщеря ми /25г./ е в същата ситуация и отключи същите неприятни психически страдания - ПР и ПА.
Аз лично го отдавам на пандемията - това, че не се случи поетапно отделянето от дома и родителите. Уж си студент и уж си самостоятелен, пък си вкъщи при вашите... Поне моята дъщеря така изкара голяма част от студентските си години. В един период дори и квартирата освободихме - нямаше смисъл да я плащаме, след като тя беше на онлайн обучение и си беше при нас, вместо да седи сама и изолирана в друг град. По този начин не успя да се сближи и със състудентите си.
Но така или иначе трябва да знаете, че родителите винаги ще бъдат до вас и ще ви подкрепят с каквото могат. Няма нищо страшно в това да си възрастен!

# 14
  • Мнения: 4 473
Решението на такива състояния е много лесно и бързо, всъщност и то е - рябота с терапевт. Не знам защо хората се дърпат и с години страдат, а всичко е въпрос на няколко месеца, с правилния терапевт

Общи условия

Активация на акаунт