На мен би ми било интересно, Дренка да разкаже, ако иска разбира се, какво може да направи човек, за да е най-дълго в оптимална форма и да може да живее пълноценно. Това, по повод, коментара ѝ, с който съм съгласна, за лекарите, които казват на хората с болежки - ами така ще е, от възрастта е. Просто като насоки.
- Публикувана: 7 ян. 2025, 15:05 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2025, 19:32 ч.
Как да се подготвим за старостта.
Нещо темата не е много информативна.
Тези, които казват, че са то измислили не казват точно как
Разбрах, че събират пари и са казали на децата си да ги пратят в хоспис. Нито само пари стигат, нито пращането в хоспис освобождава децата от грижи. Какъв е тоя хоспис, къде е, откъде знаете, че ще има място за вас.
Никаква прагматична полза за момента.
Тези, които казват, че са то измислили не казват точно как
Разбрах, че събират пари и са казали на децата си да ги пратят в хоспис. Нито само пари стигат, нито пращането в хоспис освобождава децата от грижи. Какъв е тоя хоспис, къде е, откъде знаете, че ще има място за вас.Никаква прагматична полза за момента.
По повод кой какво, зависи в каква фаза на остаряването си. Трудно подвижен само, но с акъла си, дементно в начален стадий или в последен стадий, нужди от кислород, хемодиализа и т.н.
Така, че няма точен отговор. Всеки от нас си е уведомил децата какво предпочита за съответната фаза на старост.
Видях модерен професионално организиран старчески дом, много скъп, но при нужда от медицински грижи трябва да се преместиш. Нямат. Хосписите дори този в Токуда не са съвсем ок, но те са за последната фаза на старостта.
Аз се надявам, че тези услуги ще се развиват и като дойде момента ще се възползваме от тях.
Ирис, за съжаление няма как да си запазиш място за след 20-30 години. Нито можеш да си сигурна, че ще имаш нужда, защото има хора, които и на близо 100 се обгрижват сами без проблем.
Моите предшественици са дълголетни. Едната ми баба се грижеше до 98 за дядо ми, който беше на 90 (той твърдеше, че е на 92-93, но по документи беше с 8 г. по-млад от нея) и напълно неподвижен. Тя не даваше на децата си да правят много неща (само за раздвижването и къпането на дядо искаше помощ, за пазаруването и за прането на килимите, сериозно). След смъртта му и тя си отиде за няма 2 месеца, но преди това беше абсолютно в кондиция, макар и сгъната на 4. Та тя не даваше в болница да пращаме дядо, какво остава в хоспис, камо ли нея да я бяхме изпратили.
Другата остана рано вдовица, но до 85 си живееше сама, обгрижваше се, помагаше за правнуците, ходеше с приятелки по екскурзии, гласеше се и беше с целия си акъл (много я беше страх да не я удари в акъла, че нейната майка беше с Алцхаймер дълги години и наистина изкара над 10 години в дом, без да познава никого - това е страшно вече, но не за самия човек, а за близките му). Ако не беше пострадала при инцидент, след който се залежа и получи емболия, сигурно щеше поне още 10 години да търчи.
Моите предшественици са дълголетни. Едната ми баба се грижеше до 98 за дядо ми, който беше на 90 (той твърдеше, че е на 92-93, но по документи беше с 8 г. по-млад от нея) и напълно неподвижен. Тя не даваше на децата си да правят много неща (само за раздвижването и къпането на дядо искаше помощ, за пазаруването и за прането на килимите, сериозно). След смъртта му и тя си отиде за няма 2 месеца, но преди това беше абсолютно в кондиция, макар и сгъната на 4. Та тя не даваше в болница да пращаме дядо, какво остава в хоспис, камо ли нея да я бяхме изпратили.
Другата остана рано вдовица, но до 85 си живееше сама, обгрижваше се, помагаше за правнуците, ходеше с приятелки по екскурзии, гласеше се и беше с целия си акъл (много я беше страх да не я удари в акъла, че нейната майка беше с Алцхаймер дълги години и наистина изкара над 10 години в дом, без да познава никого - това е страшно вече, но не за самия човек, а за близките му). Ако не беше пострадала при инцидент, след който се залежа и получи емболия, сигурно щеше поне още 10 години да търчи.
Децата, ако са в САЩ и живеят там точно как ще се закотвят да гледат възрастни в България?
Или да зарязват всичко и да се връщат, защото за това са родени, да гледат възрастните?
Или да зарязват всичко и да се връщат, защото за това са родени, да гледат възрастните?
Ако е с всичкия си и се обслужва сам до много късна възраст 80+, няма да се правят хамалогии.
Ако има нужда от грижи, би се преценило, да се наеме личен асистент, или да дойде при мен в Щатите.
Смятам, че повечето хора иначе биха искали да са с родителя си възможно най-дълго, особено в последните му месеци, години, които не се знае колко дълго биха продължили.
Но предварително да се знае какво ще се случи, няма как да се каже.
А за нас, "младите", след 40+ г. изобщо не го мисля отсега.
Нещо темата не е много информативна.
Тези, които казват, че са то измислили не казват точно как Разбрах, че събират пари и са казали на децата си да ги пратят в хоспис. Нито само пари стигат, нито пращането в хоспис освобождава децата от грижи. Какъв е тоя хоспис, къде е, откъде знаете, че ще има място за вас.
Никаква прагматична полза за момента.
Тези, които казват, че са то измислили не казват точно как
Разбрах, че събират пари и са казали на децата си да ги пратят в хоспис. Нито само пари стигат, нито пращането в хоспис освобождава децата от грижи. Какъв е тоя хоспис, къде е, откъде знаете, че ще има място за вас.Никаква прагматична полза за момента.
По повод кой какво, зависи в каква фаза на остаряването си. Трудно подвижен само, но с акъла си, дементно в начален стадий или в последен стадий, нужди от кислород, хемодиализа и т.н.
Така, че няма точен отговор. Всеки от нас си е уведомил децата какво предпочита за съответната фаза на старост.
Видях модерен професионално организиран старчески дом, много скъп, но при нужда от медицински грижи трябва да се преместиш. Нямат. Хосписите дори този в Токуда не са съвсем ок, но те са за последната фаза на старостта.
Аз се надявам, че тези услуги ще се развиват и като дойде момента ще се възползваме от тях.
Да де, уведомил си е децата какво предпочита . То го предпочита сега, а какво ще предпочита може да е друго, но да кажем. И събира пари.
Май друго няма какво да направи, което на практика е едно нищо. И пак си зависим. Същото, като ако им кажеш, че предпочиташ да те гледат. Ще те гледат, ако искат и ако могат.
Излиза, че няма начин да се подготвим за старостта. Като е уместно да я разглеждаме в контекста на прогресираща безпомощност, защото примери как някой се оправя сам до 95 има много, но темата е за тези, които не могат. Понякога много преди 95.
Няма как да знаем какво ни е писано.
Може още утре да се случи нещо и хич да не доживеем до това, за което уж се готвим.
Аз точно по Коледа 2023 щях да си отива буквално за 15 мин и то от нещо, което е съвсем тривиално за жените на моята възраст, та всякакви планове от тогава са ми смешни. Човешкият живот се държи точно на косъм.
Може още утре да се случи нещо и хич да не доживеем до това, за което уж се готвим.
Аз точно по Коледа 2023 щях да си отива буквално за 15 мин и то от нещо, което е съвсем тривиално за жените на моята възраст, та всякакви планове от тогава са ми смешни. Човешкият живот се държи точно на косъм.
Ясно е , че няма как да предвидим всички проблеми, които ще възникнат в процеса на остаряване. Ама не пречи да предвидим поне някои от тях и като си напишем мнението, се появява някоя умница, да ти каже, че какво ли знаете вийй, аз да ви кажа щото сте прости и изпляска някое мъгливо умотворение да се чудим какво е искал да каже авторът😅
Все по-често срещам възрастни жени с придружителки в кварталния магазин, личи си, че са наети да се грижат, пазаруват, разхождат. Във вилната ни зона има възрастна лекарка към 90 годишна, цяло лято е с жена около 60 годишна , която ѝ пазарува, води на разходки, и всичко друго,запознахме се с нея, наета е целогодишно от сина.
Ясно е, не става само с пари, ама е добре да ги има, защото добрите отношения с роднините ще се изпарят, като им увиснеш на бюджета и се чудят за лекарства, гледачка или старчески дом да отделят. И в този ред на мисли, аз лично се чудя, трябва ли да дадем всичките си спестявания да помогнем на децата си за жилище, погасяване на кредит, кола, по-луксозен живот и после да чакаме да ни гледат, защото сме дали? Или “егоистично” да си отделим неприкосновенен фонд за старини?
Все по-често срещам възрастни жени с придружителки в кварталния магазин, личи си, че са наети да се грижат, пазаруват, разхождат. Във вилната ни зона има възрастна лекарка към 90 годишна, цяло лято е с жена около 60 годишна , която ѝ пазарува, води на разходки, и всичко друго,запознахме се с нея, наета е целогодишно от сина.
Ясно е, не става само с пари, ама е добре да ги има, защото добрите отношения с роднините ще се изпарят, като им увиснеш на бюджета и се чудят за лекарства, гледачка или старчески дом да отделят. И в този ред на мисли, аз лично се чудя, трябва ли да дадем всичките си спестявания да помогнем на децата си за жилище, погасяване на кредит, кола, по-луксозен живот и после да чакаме да ни гледат, защото сме дали? Или “егоистично” да си отделим неприкосновенен фонд за старини?
Скрит текст:
.Аз просто се учудвам на студенината на българина като цяло към старите му родители.Ако аз например един ден не успея да се грижа за родителите си при нужда,ще си бъде изцяло моя вината и ще се обвинявам.
Но няма да изкарвам доводи как нямало как, как те като са стари са егоисти и т.н
Има ли желание, има и начин.
Прочетох достатъчно причини как не може младите да се закотвят при възрастните,за да ги гледат, но истината е че е въпрос на желание.
Варианти при които децата са били малтретирани като малки,разбира се че ги изключвам.Там родителя не е положил необходимата грижа и съответно о той няма да я получи като остарее.
Аз не мога да разбера защо приемате моето мнение като вменяване на вина
Но няма да изкарвам доводи как нямало как, как те като са стари са егоисти и т.н
Има ли желание, има и начин.
Прочетох достатъчно причини как не може младите да се закотвят при възрастните,за да ги гледат, но истината е че е въпрос на желание.
Варианти при които децата са били малтретирани като малки,разбира се че ги изключвам.Там родителя не е положил необходимата грижа и съответно о той няма да я получи като остарее.
Аз не мога да разбера защо приемате моето мнение като вменяване на вина
Скрит текст:
Всеки си прави изборите сам и си отговаря пред собствената съвест.
Това, като цяло не е никак вярно. Още от поколенията на нашите родители, а като гледам, продължава и сега, българинът тъкмо си изгледа децата и почва да гледа родителите си. Които на свой ред са гледали своите. Взема ги у дома си за зимата, ако живеят в провинцията, когато съвсем не могат да живеят сами отиват да живеят при него. Като и двете страни се опитват максимално да отсрочат този етап. Късметлиите са тези, които дълго остават заедно, тогава обикновено единият гледа другия, дори и да са съвсем грохнали.
Но в един момент просто някой трябва да се захване с ежедневните неща - дори и да му доставят храна, трябва да я поръчаш и да я плащаш, трябва да му плащаш сметките, да комуникираш вместо него с институциите , да го заведеш на лекар, или да извикаш вкъщи, да повикаш майстор, да си на линия за всички дребни и едри домашни повреди, И това е при положение, че си има пари, а , до които трябва да имаш достъп, това е важно.
Значи моят съвет е следния - като виждате, че остарявате си обезопасете къщата, все едно е за малко дете. Има огромен брой подобрения за стари хора. Уредите - с таймер задължително. Телефонът с бързо набиране. И дайте достъп до сметките си на децата си, защото това, че имате пари в тях няма значение, ако не могат да ги ползват.
Няма сбъркани отношения. Просто отстъпваш и пускаш юздите. И се подчиняваш на детето си, като на по-силен и умен , като в час с живота, защото остарял , останал в къщи пенсионер си се отдалечил от новостите.
То и да не се правиш на дете на детето си, Бела, позицията е такава. Още по-ужасно е ако вече не можеш, но държиш да не изпускаш юздите и да продължаваш да (се) командваш.
Можеш да гледаш безпомощен човек от детска възраст. Не коментирах безпомощността и помощта. А че децата помагат на родителите, но те си имат и свои семейства и деца. Те не стават родители на родителите си . Децата имат друг приоритет, други права, други изисквания и друго отношение. Аз описах какво мисля и защо Който не мижли така си е негов избор.
FrauDanna точно така. Не трябва да се смесват нещата. Също терминологията. Безпомощност не значи подчиненост. Ако така мислиш , то ти си в опозиция . А не е нужно. Респект трябва във всички посоки и добро отношение .
Steana не всеки може а има толкова пари, колкото са нужни .
Че кое дете сега е подчинено ?
Наистина терминологията е проблемът да се разберем.
Противоположното на моето схващане ,дето се допитвам, съветвам, е да тропам и изисквам. Това се прави първите седем - възпитават се децата.
Съвсем друго имам предвид - не се налагаш.
то пък остана напълно да си дете на детето си - да те издържа, да почне и да те превъзпитава ,че за възпитание е късно.
В много от темите се оплакват младите от родител, че командва , изнудва ,намесва се пряко. Значи хем не можеш, очакваш помощ, хем издевателстваш и се налагаш, мерси за такова и от двете страни.
Командва който върши работата.
Наистина терминологията е проблемът да се разберем.
Противоположното на моето схващане ,дето се допитвам, съветвам, е да тропам и изисквам. Това се прави първите седем - възпитават се децата.
Съвсем друго имам предвид - не се налагаш.
то пък остана напълно да си дете на детето си - да те издържа, да почне и да те превъзпитава ,че за възпитание е късно.
В много от темите се оплакват младите от родител, че командва , изнудва ,намесва се пряко. Значи хем не можеш, очакваш помощ, хем издевателстваш и се налагаш, мерси за такова и от двете страни.
Командва който върши работата.
Аз лично бих махнала думата командва . Не е хубава.
И да, децата се налагат, и го описа добре, но това са децата . Не родителите , които са се самозабравили в страха си , че живота им е това, кеото е и че нямат време за втори.
В смисъл реализма и добрата самоотценка и задоволството с това, което имаш и че имаш нещо и че имаш подкрепа ... Идва възраст в която не можеш да се аббицираш, съревноваш, самосъжаляваш на гърба на другите.
Емоциите всеки възрастен би трябвало да може да си ги владее. За тях нямаме памперси.
И да, децата се налагат, и го описа добре, но това са децата . Не родителите , които са се самозабравили в страха си , че живота им е това, кеото е и че нямат време за втори.
В смисъл реализма и добрата самоотценка и задоволството с това, което имаш и че имаш нещо и че имаш подкрепа ... Идва възраст в която не можеш да се аббицираш, съревноваш, самосъжаляваш на гърба на другите.
Емоциите всеки възрастен би трябвало да може да си ги владее. За тях нямаме памперси.