От известно време, с напредване на възрастта, все по-често си мисля какво трябва да направи човек, за да се подсигури поне малко за късните си години, без да мизерства и без да увисва на децата си. Какво правите вие, с мисъл за бъдещето? Изобщо, има ли нещо, което може да се направи? Не ми харесва схемата, която виждам около себе си, живуркаме си, не си даваме зор и после мигаме безпомощно към близките и чакаме да ни возят, обслужват, обгрижват.
- Публикувана: 7 ян. 2025, 15:05 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2025, 19:22 ч.
Как да се подготвим за старостта.
Ще следя темата, която ми е доста актуална.
За пример мога да дам моята майка. Тя има хубав и удобен дом, оборудван с доста улеснения за трудноподвижен човек. Има собствени финансови приходи, които, ако няма екстрени ситуации надхвърлят разходите и. Но е съвсем зависима от нас. Не може да излиза до магазин, институция, банка. Налага и се точно да я чака да я возят, обгрижват и обслужват по отношение на всичко, касаещо външния свят.
Ако някой знае как да се подготвим да избегнем необходимостта да разчитаме на близките, да каже.
За пример мога да дам моята майка. Тя има хубав и удобен дом, оборудван с доста улеснения за трудноподвижен човек. Има собствени финансови приходи, които, ако няма екстрени ситуации надхвърлят разходите и. Но е съвсем зависима от нас. Не може да излиза до магазин, институция, банка. Налага и се точно да я чака да я возят, обгрижват и обслужват по отношение на всичко, касаещо външния свят.
Ако някой знае как да се подготвим да избегнем необходимостта да разчитаме на близките, да каже.
Майка ми всеки месец ми съобщава, че си е платила сметките и че има пари за частен старчески дом/ хоспис.
Аз много се гъбаркам с нея, но бих правила същото.
Не смятам и не искам някой да ми става роб и да му легна на ръцете.
Аз много се гъбаркам с нея, но бих правила същото.
Не смятам и не искам някой да ми става роб и да му легна на ръцете.
Ох, всички сме така замислени, ама не съм измислила кой знае какво. Ето я майка ми - не лоша пенсия, всъщност ако се отворят обявите за работа, масово са с по ниски предлагани заплати, и заделени не много 30-40х. Всичко щеше да е ок, ако си е вкъщи, ама е в дом и нещата се промениха драстично.
Майка ми всеки месец ми съобщава, че си е платила сметките и че има пари за частен старчески дом/ хоспис.
Аз много се гъбаркам с нея, но бих правила същото.
Не смятам и не искам някой да ми става роб и да му легна на ръцете.
Аз много се гъбаркам с нея, но бих правила същото.
Не смятам и не искам някой да ми става роб и да му легна на ръцете.
Понеже ги слушам същите, според мен ги приказват само за да чуят, че още не се налага.
Разбира се, хубаво е възрастния човек да има пари, особено в сравнение с ужаса да няма, но реално не освобождават по никакъв начин от грижи близките му. Моите проучвания показват, че ако човекът е достатъчно в кондиция да се разпорежда сам със себе си - да си плаща в старческия дом, да се обслужва, да се храни сам, старческия дом хич не му трябва.
Като опре вече до хоспис, тоест да е неподвижен на легло, тогава трябва пак близките му да извършват дейности като плащане, доплащане, набавяне на консумативи, ежедневно следене какво се случва с него и - внимание! - осигуряване на медицински грижи, защото хосписите не се занимават с такива работи.
Никой не иска, да легне на децата си на ръцете, майка ми да не би да иска. Зависимостта от другите я съсипва повече и от болестите.
Но понеже винаги спестяването на някакви пари се поставя като задача, за да се избегне такава, споделям - не става само с пари. Една гледачка да се наеме трябва някой да го направи, да я намери, да я контролира, да и плаща, да я смени, ако се налага...
Мисля си, че за възрастните става съвсем нормално да мислят, че децата им трябва да ги обгрижват. Говоря за интелигентни хора, много бойни и независими като по- млади.
Аз съм измислила само жилище като инвестиция да си помагам в пенсионна възраст, ако я доживея. Да си плащам за гледането. Приемам идеи, че времето лети като сън.
Аз съм измислила само жилище като инвестиция да си помагам в пенсионна възраст, ако я доживея. Да си плащам за гледането. Приемам идеи, че времето лети като сън.
И аз инвестирах в жилище, като се предполага в най-лошите случай да е изплатено около момента на пенсиониране. Евентуален наем да ми помага финансово, или да се продаде, за да се плаща хоспис, или дом. За съжаление в България е много зле услугата с обгрижване на възрастни хора, дори и срещу пари.
Мен ме е яд на майка ми, защото навремето, уж мир да имало с баща ми, не си купи жилище в града. Сега седи зачукана на едно село и за всяко нещо някой трябва да отиде, да я вземе, кара по доктори и т.н. Че и ми прави изречения, как моето жилище не било на удобен за нея етаж.
Мен ме е яд на майка ми, защото навремето, уж мир да имало с баща ми, не си купи жилище в града. Сега седи зачукана на едно село и за всяко нещо някой трябва да отиде, да я вземе, кара по доктори и т.н. Че и ми прави изречения, как моето жилище не било на удобен за нея етаж.
Мисля, че възрастните хора изпитват ужас от домове, заради лошата им слава. Надявам се грижата там да се подобри с времето.
Вероятно ще е старчески дом, какъвто мога. Не знам дали ще мога за частен.
Детето ми беше на 1 годинка, когато баща ми се разболя тежко. Беше с дни в интензивното. По едно време уж се стабилизира и щяха да го изписват. Питах в хоспис, но като разбраха какво му е състоянието казаха, че няма места. Той е и тежък, нямаше да мога да го вдигам, да го обгрижвам. Почина в болницата. Ще гледам по от рано да отивам в старческия дом, че поне да влезна в системата.
Вероятно ще е старчески дом, какъвто мога. Не знам дали ще мога за частен.
Детето ми беше на 1 годинка, когато баща ми се разболя тежко. Беше с дни в интензивното. По едно време уж се стабилизира и щяха да го изписват. Питах в хоспис, но като разбраха какво му е състоянието казаха, че няма места. Той е и тежък, нямаше да мога да го вдигам, да го обгрижвам. Почина в болницата. Ще гледам по от рано да отивам в старческия дом, че поне да влезна в системата.
Остава да се надяваме в следващите 15-20 години този тип грижи да се подобрят.
Аз съм убедена, че моята майка кръвно ще ми се обиди, ако издумам дори за дом или хоспис (дано не се налага), но реално, аз и да искам, не бих могла да я обгрижвам, жена над 100 кила. Баща ми беше 4-5 месеца с грижа от нея 24 часа. Ами ако не беше тя, това значи ли, че детето им трябва да си остави живота, работата и семейството, за да обслужва лично един доста тежък човек.Абе, лоша работа.
Аз съм убедена, че моята майка кръвно ще ми се обиди, ако издумам дори за дом или хоспис (дано не се налага), но реално, аз и да искам, не бих могла да я обгрижвам, жена над 100 кила. Баща ми беше 4-5 месеца с грижа от нея 24 часа. Ами ако не беше тя, това значи ли, че детето им трябва да си остави живота, работата и семейството, за да обслужва лично един доста тежък човек.Абе, лоша работа.
Едно от нещата, които ние можем да направим за нашата евентуална старост (не е гарантирана на никой), е да се научим да караме кола и да имаме надеждна кола, когато вече сме стари и трудно подвижни. Не да чакаме някой да ни вози нонстоп напред-назад. Знам че в България доста се негодува срещу възрастните шофьори и чета глупави според мен призиви за възрастова граница за шофиране. Обаче ако си стар и трудно ходиш, пак можеш да караш кола. И на 80, и на 90. Виждам го с очите си всеки ден. Това запазва независимостта на старите хора и социалните им контакти за по-дълго.
И аз инвестирах в жилище, като се предполага в най-лошите случай да е изплатено около момента на пенсиониране. Евентуален наем да ми помага финансово, или да се продаде, за да се плаща хоспис, или дом. За съжаление в България е много зле услугата с обгрижване на възрастни хора, дори и срещу пари.
Мен ме е яд на майка ми, защото навремето, уж мир да имало с баща ми, не си купи жилище в града. Сега седи зачукана на едно село и за всяко нещо някой трябва да отиде, да я вземе, кара по доктори и т.н. Че и ми прави изречения, как моето жилище не било на удобен за нея етаж.
Мен ме е яд на майка ми, защото навремето, уж мир да имало с баща ми, не си купи жилище в града. Сега седи зачукана на едно село и за всяко нещо някой трябва да отиде, да я вземе, кара по доктори и т.н. Че и ми прави изречения, как моето жилище не било на удобен за нея етаж.
Зле е навсякъде по света, старчески домове и хосписи - също. В тях е бизнеса с човека, и то не малък.
Живейте си живота сред няколко истински приятели/приятелки, виждайте се всеки ден или често с хубави хора, дори от блока. Семейството е важно да го имате и не само да го имате, но и да поддържате добри отношения.
Не оставайте между 4 стени, това води до по-бърз упадък на когнитивните функции на мозъка.
Разходки, движение, лека и разнообразна храна. И най-вече изпитвайте радост от това, което правите.
Не на последно място давайте или помагайте понякога на някого, дори по малко, абсолютно безкористно.
Това е най-добрата подготовка за старостта.
Не оставайте между 4 стени, това води до по-бърз упадък на когнитивнкте функции на мозъка.
Може ли да ми дадеш някакъв линк с информация по въпроса? Сериозна съм, имам на кого да го изпратя. Аз също съм на това мнение, но не знам как да се аргументирам на "добре съм си така".
Едно от нещата, които ние можем да направим за нашата евентуална старост (не е гарантирана на никой), е да се научим да караме кола и да имаме надеждна кола, когато вече сме стари и трудно подвижни. Не да чакаме някой да ни вози нонстоп напред-назад. Знам че в България доста се негодува срещу възрастните шофьори и чета глупави според мен призиви за възрастова граница за шофиране. Обаче ако си стар и трудно ходиш, пак можеш да караш кола. И на 80, и на 90. Виждам го с очите си всеки ден. Това запазва независимостта на старите хора и социалните им контакти за по-дълго.
Категорично не. Ако си стар не можеш да ходиш, колко точно време ще ти трябва да натиснеш спирачката и да не утрепеш някого? А диоптрите? Ама и на близо, и надалеч, и "ама забравих си правилните очила"? Ами променените цветоусещания, когнитивни функции и пр? Правилното решение за старите шофьори е мед. оценка всяка година безопасен ли е този човек все още като шофьор, или не - което е и ситуацията в немалко държави. Книжка во век и веков, както е в момента в България - категорично не.
Иначе май няма един правилен отговор какво да правим. Какво правя аз - мисля за себе си. Да имам кола/мобилност, удобен дом, достатъчно пари, любими хора. На всеки етап от живота тези са нужните неща. Как да стане е въпросът на живота
Когато се налага чисто физическа зависимост, вече е лошо и срещу това човек и да се подсигури, пак има нужда от близък, с който поне да общува, дори чужд човек да му сменя памперсите.
За независимите физически важното е удобство и финанси.
За мен в момента пример са родителите ми и свекърите ми.
На около 80 години са. Бяха на около 75, когато взеха решение да живеят в малък град. Близки апартаменти един до друг. С аптека и поликлиника на пешеходно разстояние. Малки и лесни за обслужване жилища. Осигурени пасивни доходи към пенсиите. Пазаруват с доставка и си купуват дребни неща, за да не носят тежко. Все още шофират на близки разстояния, което ме притеснява, заради зрението. Стараят се да са активни, да избягват струпване на хора, да се пазят от вируси, затова и смениха София с малкия град. Заедно са, помагат си четиримата, а деца и внуци често пътуваме до тях.
Проблем ще е, когато някой от компанията си отиде или се разболее сериозно, но тогава не бихме имали против да ги обгрижваме, а те са казвали коя точно от сметките им има за цел да покрива точно физическо обгрижване/асистент/хоспис и т.н.
Ние засега единствено пасивния доход сме си осигурили, но тепърва мислим поне още 20 години да сме активни. Дай, Боже! След това ще повторим примера им.
За независимите физически важното е удобство и финанси.
За мен в момента пример са родителите ми и свекърите ми.
На около 80 години са. Бяха на около 75, когато взеха решение да живеят в малък град. Близки апартаменти един до друг. С аптека и поликлиника на пешеходно разстояние. Малки и лесни за обслужване жилища. Осигурени пасивни доходи към пенсиите. Пазаруват с доставка и си купуват дребни неща, за да не носят тежко. Все още шофират на близки разстояния, което ме притеснява, заради зрението. Стараят се да са активни, да избягват струпване на хора, да се пазят от вируси, затова и смениха София с малкия град. Заедно са, помагат си четиримата, а деца и внуци често пътуваме до тях.
Проблем ще е, когато някой от компанията си отиде или се разболее сериозно, но тогава не бихме имали против да ги обгрижваме, а те са казвали коя точно от сметките им има за цел да покрива точно физическо обгрижване/асистент/хоспис и т.н.
Ние засега единствено пасивния доход сме си осигурили, но тепърва мислим поне още 20 години да сме активни. Дай, Боже! След това ще повторим примера им.