Как да се подготвим за старостта.

Мисля да почвам йога. Аз някои практики, така или иначе ги правя от години. Гледам да не ям боклуци. Не пуша. Колкото мога,  намалям стреса. Тренирам ума. Чета, решавам кръстословици и задачи. Лекарства не пия (но, ако се налага за нещо сериозно, няма да пренебрегна лечение). Ходя редовно на профактика на тяло и зъби.
Финансово не знам как ще съм. Имам доста години до пенсия, въпреки че мисля да се пенсионирам по-рано.
Колкото мога ще се държа.
 Някои хора казват, че не ги интересува, като дойде ще мислят. Да,  само че тогава не се налага да мислят те.
Не желая да съм в тежест на близките си и ще направя всичко възможно да го предотвратя

В последните години помагах за бабите и дядовците ми. За жалост всички си отидоха, всеки беше с някакъв проблем. Много ми липсават 🩷
Не сме бедни, но да речем не можехме да си позволим старчески дом или хоспис.  А и точно заради лошата им слава, предпочетохме да си ги гледаме вкъщи.
Нещата, които видях, че са необходими в такива моменти не са малко.
Разбира се, на първите места са времето и парите. Не всеки от нас има физическото време да се погрижи за възрастните, всички ходим на работа. Второ, необходими са някакви спестявания. Не мога да кажа суми, но колкото е възомжно да има нещо заделено(то и попринцип си трябва,  всичко се случва в живота). Тези два фактора са според ситуацията, нуждите и възможностите.
Другото, но то е от чисто практическа гледна точка е битовите условия. Виждала съм го и при роднини и близки, предполагам се досещате как възрастните не искат да се пипа нищо, да си карат с нещата от едно време. Били здрави, нищо им нямало. Накрая завършване с думите "като аз си отида, прави каквото искаш" и тн и тн. Пиша го за хората,  които може би не са се десетили все още. Много от старите неща наистина са здрави и при добра поддръжка със сигурност биха издържали още сто години, убедена съм, така са и правени. Да де, ама един възрастен колко може да поддържа?
Ако можете, сменете уреди, направете дори и частичен ремонт. Дори и преди да започнат старческите проблеми. Така ще има всеки човек готовност да помогне и да се грижи адекватно.
И разбира се, превенцията от обездивжване е ясна- разходки,  движение. Да се следи също и колко вода се пие, че възрастните си забравят понякога. Това се сещам на първо време.

Някой да му сменя памперсите.... Мдаа, наложи се да сменя работа за по-свободно време, ама не е "престижна" И ако се връзвам на оная тема за "Професия за избор на партньор", вече не ставам и за такъв, ниско ми е нивото...

Никой не мисли какво ще прави като остарее, поне в България това наблюдавам. Всички около нас нямат спестявания и пукат всичко за месеца (а имат възможност да събират).  Такъв ни е манталитета тука на Балканите. Днес има утре няма и това е.

Трябва   да ни се промени тотално мисленето и хората да почнат да заделят, защото като дойде Ковид, всички се притесниха, как ще изкарат следващия месец. 

1 основен съвет за всеки човек, гледайте да не пълнеете безпределно, не бъдете лакоми, ходете редовно на профилактични прегледи, не прекалявайте с нищо. Познавам много хора, които на всяко хранене ядат като за последно, тежки затлъстели, трудно подвижни, употребяват алкохол, не пият хапчетата си за сърце и кръвно (защото един път се живеело). Значи някой такъв да падне на легло, тежко на този, който трябва да се грижи за него.
Задача номер 1 за всеки поне средноинтелигентен човек е никога да не бъде такъв.

Белушани,
трудно е да се даде линк за това. Все едно да търсиш линк "как да отгледам щастливо детето си".

Трябва ти да си познаваш човека и да разбереш кой е основният му проблем, за да не излиза. Някои насоки, където може да търсиш:
- дали има деца, които живеят далече от него, в чужбина напр.
 - влошено зрение, което нито той, нито близките му редовно проверяват и евентуално сменят очилата, ако е необходимо
- физически обективни трудности, за да остава винаги в стаята/в дома си (коксартроза, проблеми с колената или др)
- проблеми с паметта
- излизане в пенсия и усещане за ненужен живот
- смърт на много близък човек (съпруг/а, син, дъщеря, родители), недостатъчно преработена като събитие
- минало с наркотици, което е оставило своите следи (вече има и 70 годишни хора с такава употреба).

Публикувам, като анонимен, защото ще ме застреляте преди да се застрелям сам. Решил съм, когато му дойде времето,  а то не е далеч, да си отида по собствено желание. Не желая да съм в тежест на децата си. Моля се от известно време Господ да ме прибере по-раничко. Дали ще ме огрее не знам. Изпълнил съм си задълженията в тоя живот и вече няма какво да дам на никого. Пенсия няма да дочакам, защото съм работил 13 години без осигуровки и сега продължавам. Имам 14 години стаж с осигуровки и съм около шейсетте. Няма за кога да трупам стаж дори и някой да ме вземе на работа. С висше образование съм, но не се справих с живота-признавам.

Аз пък ще ви кажа, че познавам доста хора на около 60, които дойдоха в чужбина, дори без да знаят толкова и език. Имам колежки по на 67 години, които буквално не мога да настигна по коридора, а се имам за доста бърза. Ако сте относително здрав, не виждам повод за отчаяние. Дори в България има социална пенсия, която е нищо, но ако живеете на село и си отглеждате зеленчуци няма да умрете от глад.

Има социална пенсия. Малко  по-късно мисля от определеното по възраст или ранното, малка ,но има.
 Няма да съм анонимна, не съм и  била, заставам с името си.
 Заради болести и аз искам навреме да ме прибира господ, но сама няма да взема такова решения за дългия път. Няма да посрамя децата си,  беше дълъг път да ги изведа напред, няма да срина всичко и да е безсмислено това до тук.
 Бях изоставила   зъбите например, стана нетърпимо от болка и  на вид, падна  зъб отпред, та се хванах в ръце и днес приключих, ремонт е но   е друго. И дъвча, и  се гледам в огледалото. И установих, че е почти без пари ,какво са направили за хора над 65 мисля, но пломба за 10 лв не помня като цена.
 Относно децата - нямам скрупули да приема помощ в рамките на кой каквото даде, без да искам. Пенсията ще стигне за помощ в къщи - то като се стигне до това, едно кисело мляко ми трябва за ядене, а  и няма да оставят нещата  в мизерия децата ми. Само крайно необходимото, не искам отгоре ,но получавам понякога  и за глезене.

 Силно съм ограничена в контактите, глуха съм и  не го крия. не се и срамувам от това, стана постепенно и от скоро не помага и апарат, скоро - години вече.  Плюс глаукома ,за сега я дължа , потискам. Молих се някога на Бог да ме пази , мен и  мъжът ми ,да не объркаме синовете, да им дадем възможности да се справят, явно мъжът ми не се е молил, аз съм тук, той наближава 20 години отвъд. Държим се тримата и  може да има забавяне, няма помощ, никога не съм имала и аз, но бавно и славно - стават нещата.
 Е, и аз съм искала да им налее някой милиони ,но няма такъв.
 Смятам, че не е нужен лукс, стига ми  нормално удобство на  санитарен минимум, надграденото над него е добре дошло. За тях е нагоре от моето ниво и то доста нагоре.
За такива мисли - идват ми и си отиват, в трудни моменти. но не съм плакала от десетилетия,  откак разбрах, че това не помага. Не оревавам живота си. Пиша, става хвалба ,но с помощ на хора от тук ще издам стихосбирка,  на стари години. Големият ми проблем е  как ще изглеждам, защото трябва да отида в издателство и  да се върна в живота дето се казва, а  и с пари ще ми трябва помощ.  Мисля ,че ще дадат с удоволствие,  отдавна ме подканят децата. А те не мизерстват,  успяхме тримата дружно.
 Та намери доброто, намери погледа  над живота от добра страна и живей.
 Праведните не са в този свят.  Та психически  не  е късно да си намерих мястото и модела ,може пък да паднеш прав, за това се надявам, моите близки така си тръгнаха ,прави.
 Ако не  е това - каквото бог дал, ще стане. И пак права , няма да падам и хленча.

Тази социална пенсия след колко години започва и не трябва ли да има и за нея някакъв стаж все пак?

Той  има човекът някакъв стаж,  но и без стаж мисля, че дават. Като е здрав и работи нещо, ще стигат.
 Брат ми не се осигурява, има някакъв стаж, взе сега на 68 ,даже го накарах накрая да подаде документи и не знам дали не е закъснял и имал право по-рано. Не съм в час с новите неща ,но има опции.

Как да се подготвим? Първо трябва да споделим с децата си какво бихме желали за времето, когато ....
Дали в старчески дом, дали в къщи с гледач/ка, колко пари сме заделили, за да си ги плащаме, а не да се правим на ударени, че ние няма да достигнем до старостта. Аз си представям, че в бъдеще ще има много добри варианти за старите хора с финансови възможности. Ето, защо е хубаво да се заделят пари или да се инвестира навреме.
Дано да не изкуфея и да не почна да се тръшкам на децата ми да ми се въртят около мен. Отвратително егоистично е да искаш да си задраскат живота, само и само ти да си обгрижван ТОЧНО от тях. Егоистите ме отвращават и губя уважението си.

Ако масово пишещите тук сме в 40-те и 50-те, кои в началото, кои по към края, то след 20-30-40 г. животът няма да има нищо общо със сега от всякакво естество.
Гаранция за дълголетие и "очаквана" старост, "късни години", няма, но да приемем, че всичко би било наред за всички ни.
Какво може да се прави?
За мен на първо място е грижата за себе си от всякакво естество - никакви пороци, храната топ, питателна, максимално проста и чиста по възможност, много движение и спорт, позитивна нагласа и емоции, ведър дух.
Държиш и поддържаш стабилни финанси, стремиш се да си извън задлъжнялост, никакви кредитори да нямаш на главата, никакви излишни абонаменти и услуги за каквто и да било, ако нямаш нужда и не ползваш.
Шофирането след години ще е "автономно", задаваме на дисплей команди с пръсти, както и гласови, така че смятам, че дори 80-90 годишните биха били мобилни в степен да се обслужват, за каквото има нужда, ако са с разсъдък и крака.
Живееш си живота, както Валери каза, и се надяваш да не тежиш някога на някой близък някой ден, както каза Горджъс.
Относно хосписите, никога не бих оставил майка ми сама, и в подобно място, като в "затвор", все едно е на заточение и си чака края. Ще си е покрай мен, покрай нас.

Никога не казвай никога. При един Алцхаймер ще се молиш някъде да я вземат.

И после ще видиш ада, и няма да знаеш за какво точно да се молиш.