Как да се подготвим за старостта.

Като се грижим за здравето си, не само да кътаме за черни дни. И дом да имаш, и средства, няма ли го първото, все тая.

Соц.пенсия е над 70 години и при условия за доход на членове на семейството.
В твоя случай, с 14 год.стаж, гледай да направиш поне 15 год.действителен стаж и 67 години. Ще имаш право на пенсия, която НЕ е социална.
Е, няма и да е манна небесна.

   
Ако намериш работа с осигуровки за още 1 година  като навършиш 68 г. ще може да се пенсионираш с намалена пенсия.
А социалната се получава на 70 г., но там е по-сложно - гледат доход, недвижими имоти и подобни
https://nssi.bg/fizicheski-lica/pensii-bg/nesvyrzani-s-trudovata … nsiya-za-starost/ 

По темата - сложно е. Колкото и да сме подготвени лошото бързо идва и обърква другите планове.
И не залагайте на частния старчески дом, дори и старците да имат с какво да си плащат.  Там като чуят, че е неподвижен, с алцхаймер и подобни рязко местата им са заети, да се чака, но не обещават нищо.
Родителите ми бяха с максимални пенсии + доход от реституция. Майка ми на 62 г. се обездвижи, остана в къщи защото ортопед я посъветва да носи бастун. Не можела да си представи да я видят така, какво щели да мислят. Цял живот била елегантна, поддържана, не искала бастуна. Остана в къщи, по цял ден гледаше през балкона и постепенно я налегна нещо - алцхаймер ли, деменция ли така и не се разбра. След като баща ми, който я гледаше с наша помощ почина за 10 дни остана на двете с дъщеря ми.  Трябваше 12 г. дете да помага за смяна на памперс, за къпане. Трябваше да запазя психиката на детето си, тя ми е по-важна, а и живота е за младите. Търсенето на частен дом беше трудно. Накрая "с връзки" я настаниха, ходехме на посещения, плащахме, доволни бяхме. Изкара там 1 година.

Ортопед, невролог и подобни  могат с лекота да посъветват човек да си изкопае гроба и да ляга там, да чака да мре, защото възрастта не прощавала. Да свиква с болката, защото спасение няма, и т.н, и т.н. Няма да се оправиш, така ще си, по-зле ще става….И как да се мотивира човек? С мерак, разбира се!
И с деменцията така, и с остеопорозата и с други хронични болести - пришки ни излязоха да повтаряме, че са предотвратими, ала кой да те чуе.
Превенция, профилактика, рехабилитация - ако вашият лекар не е чувал тези думички или се съмнява в ефективността им, това не оправдава бездействието и безучастността ви по проблема. Не е лично към никого.

А как стои въпроса със здравните осигуровки? Ако човек да речем остане без никаква пенсия трябва ли и тях да си ги плаща доживот? В България има много хора, които ще останат без пенсии, тъй като са работили без осигуровки.

Ами тогава ще трябва да ги возиш навсякъде. А те ще се чувстват като товар и безполезни. Не е добре и за двете страни.
Очилата и лещите не са проблем на никоя възраст ако се ходи на очен лекар редовно.
Това, че ходят бавно, не означава че натискат и спирачката бавно. Имахме близък, който почина на 94. Ако не караше кола, щеше да си стои между 4 стени и да си отиде много по-рано. Караше си до последно, не можеше да ходи почти, но заради шофирането можеше да стигне и отиде докъдето си пожелае. Няма нито едно авто произшествие в живота си, доколкото знам. Караше до планината, до сладкарницата да си купи сладолед, на някои концерти дори.
Също, по мое наблюдение такива хора карат с нормална скорост. Някои от тях твърде бавно. Но не съм виждала никой да кара прекалено бързо.
Забележи колко от катастрофите стават по вина на шофьори в тази възраст - сигурно 0,01 процент от 100. Останалите са на млади хора най-вече.
В тази статистика не включвам 70 годишни, защото те са млади в сравнение с 80 и 90 годишни. И се надявам, че и срещу тях нямаш против да карат, че били стари.

Eто списък на хора, карали редовно автомобилите си над 105 годишна възраст.
Вижте в кои държави са живели.
https://gerontology.fandom.com/wiki/List_of_oldest_drivers

Първият, Ричард Овертон е карал до 110 годишна възраст.

Анонимен, ако нямаш никаква пенсия трябва да си плащаш сам здравните. В момента са около 38 лв/мес.
Дренка, в моя случай прегледите и диагнозите бяха поставени в тогавашната Правителствена и ВМА. И в двете болници преди 20-25 г. така процедираха.

Дренка, за пръв път май във форума ще се съглася с теб. Проблемът е, че такива лекари, които да не ни отписват и да работят за превенция, профилактика и подобни, с фенер се търсят. Покрай родителите в последните години за всякакви проблеми и с всякакви болежки, поне на няколко лекаря е трябвало да ходим, за да намерим някой, на когото му се занимава. Има и такива, истински перли са! Но иначе положението никак не е розово.
Пак от опита ми с болести на възрастни родители и свекърва, няма да ви хареса какво ще кажа, но никой възрастен човек не може са се справи сам с тези неща след една възраст (лекари, болници, операции, рехабилитация). Не е до пари.

Е, да придружаваш родител,  ако не е станал за личен асистент да го прави ли почна да е проблем. Няма вечна младост. Нито пък дъртите ще пуснем корени.
 Други пък го вземат твърде трагично , че родител си е  отишъл -  това е  животът ,никой не излиза жив от него, страшното е без ред.

Е, не е проблем, естествено, нали това пиша, че правим с мъжа ми последните години. Коментарът ми беше по повод съфорумките, които се надяват като са финансово независими, да не товарят децата си с ангажименти. Споделям личното си мнение, че това е невъзможно.

Не искам да живея неподвижна, сляпа, омаломощена умствено, парализирана или в болка. Решила съм да се евтаназирам ако ослепея или ми се парализира някоя ръка. За старческото оглупяване или Алцхаймер е сложно, защото няма да мога да се сетя, че съм искала да се евтаназирам, а не се знае ще имам ли тогава живи и здрави близки наблизо.

В държавата, в която живея има социални пенсии за никога неработили, посещения и помощ с ежедневието, но си е тежко. Свекърва ми рухна след смъртта на свекъра. Има си хубава пенсия, пасивни доходи, прекрасна къща на райски, тропически остров, ежедневна помощ с домакинството, но нещо стана бавна и летаргична и почти спря да излиза. Спря и да шофира. Децата и и внуците я посещават през месец.

Не искам да тежа на близките си, но и не искам чужди хора да ме обслужват. Искам да си отида достойно.

Във Франция активната евтаназия по желание не е разрешена засега. Надявам се да я разрешат скоро и да не се лашкам до съседна Швейцария. Пасивната евтаназия, в която упояват човека и спират хранене и течности венозно ме плаши. Не искам да гния жива. Това е за хора в дълготрайна кома обикновено. 

Родителите ми са стари, единият почти на 85г, другият над 90г. Разведени са и всеки си живее, някак си. Никой от тях не иска да дойде при мене, нито аз да ида да ги гледам. Като заговоря за това ми казват, че съм като лешояд или дърпам дявола за опашката. Те са здрави засега, но..... Не знам как ще се оправям ако някой се разболее.

Писа се за профилактика и добро хранене. И аз така мислех, но много спортуващи и не пиещи непушачи си отидоха набързо млади, а пушещи дебелаци живеят. Малко е и до ген и късмет.

Та, моята подготовка е 20 000€ за евтаназия в Швейцария.

С много лека ръка тука се евтаназирахте половината, а другата половина се пратихте в старчески домове. Ако доживеем старостта, дай боже, хич няма да мислим така. Но засега не пречи да си теоретизираме.

Абсолютно!

Зелда, адски си права

Невена, 20 000 ли ще са кога дойде времето ти (да предположим към 85г), че тук нещата се променят на 3м.

Щото да ви кажа, 2700 за хоспис са убийствени ( остават за донаждане от нас 1000, засега, че очаквам повишение). Останала ни е само моята майка, ама ако в същия момент трябваше да подкрепим и някой от другите родители...

Никакъв ад не видях. По-добро обслужване дори от домашните, които са слаботелесни.
Не плашете така хората.