Има ли въобще смисъл?

Опитай, щом го обмисляш, иначе може и да съжаляваш. Винаги ще го има.. "какво...ако".

Ако няма нещо, което да те спира и задържа тук, давай докато си млада, докато имаш сили и желание да се развиваш. Всеки е преминал през трудни моменти.

Има и някои безплатни магистратури в чужбина, различни програми - можеш и в тик ток да проследиш, там говорят за това, тук във форума също има доста информация. По-скоро са за други държави, не за тези, към които си се насочила, но не пречи да проучиш, обмислиш и да прецениш.

Прави това, което ти носи щастие, реализирай се, пожелавам ти от сърце, да разпишеш във форума след някой друг месец какво си направила и как се чувстваш.

В чужбина пак си отивате със спомените. Чуждата държава няма как да ги изтрие. Може да се преместите, но се местите пак вие с всичко, което ви тормози душичката. Според мен, помислете първо как да се стабилизирате психически тук и тогава решавайте. Явно имате някакво сериозно душевно терзание, но тези неща не се променят с преместване, покупки, образователно  надграждане, нова връзка и т.н. Вие се изправяте срещу родината си, а всъщност трябва да се изправите срещу себе си. В психологията се нарича изместване, трябва да го знаете идеално.

Разбирам те какво ти е защото и аз съм се чувствал така и направих единственото правилно нещо за мен - да замина след като завърших в Англия. Няма от какво се страхуваш, единственият начин да се провалиш е да се оставиш на собствените си страхове от провал. Хубавото на "запада" , е че наистина възможностите дебнат от всякъде . В някой страни висшето образование е безплатно и често имат програми на английски - така например специализирах токсикология в Испания (трябваше само да платя 1200 евро за да се явя на изпит) , допълнителна специализация в Швеция онлайн но напълно безплатно ).Виждам по-нагоре са ти дали 100 причини да не се получи, но на теб ти трябва само една да стане.20к са много пари, можеш да направиш много неща , но най-доброто е да инвестираш в себе си. А най-доброто нещо което може да направиш за себе си е да откриеш истинският си потенциал. Не казвам. Че в бг не е възможно , но си мисля че това което те кара да не се чувстваш щастлива ти пречи и да се развиващ. А  всъщност какво е то ?

Преди да правиш каквото и да е, трябва да решиш какво реално искаш. Каква цел гониш. Трябва да знаеш това, преди да хвърлиш куп усилия и пари в нищото, с надеждата нещо да се случи.

Никакъв проблем не би трябвало да ти е да заминеш в Испания или Англия. За визите, проучи си процедурите - мисля че говориш за определен тип регистрации за ЕС-граждани, което просто отнема време цялата процедура да се случи.
Веднъж там, първо си намери работа, и проучи къде какви опции имаш за ученето. Но, и какви опции имаш за стажантска работа, ако решиш че ученето не е за теб. Доста професии не изискват стриктно диплома - можеш да запишеш курс към контролирания орган за професията, да започнеш стаж, да намериш менторска програма, или да започнеш с малки стъпки с класовете към общината ти.
Парите ти ще стигнат да се установиш, ако си внимателна как харчиш. До като опознаваш мястото и хората, не знаеш какво може да изскочи дето да изисква финанси спешно.
И не подценявай културния шок. За нас беше направо идеално, местенето ни даде точно това, което искахме. Но познаваме хора, които години по-късно все още не могат да се нагодят, или се връщат в Бг. Не защото е лошо, или гадно, или трудно, а защото е прекалено различно от това, с което са свикнали.

Ама тя пише, че не знаела дали ще си намери работа по време на следването. Тоест, някак няма силна мотивация да си намери работа. В такъв случай, мен в България 20К евро биха ме изкарали максимум 2 години., ако трябва да плащам наем в университетски град. В Канада и Англия доста по-малко, но в държави като Тайланд и Филипини може чудесно да се поживее с тези пари.

Хуманитарна специалност като "нещо с психология" според мен е удачна за магистратура или докторантура в друга страна само при определени условия.
Първо, езикът трябва да е на много високо ниво, но освен това трябва да е четена и голям обем професионална литература, за да се познава из основи терминологията и тънките нюанси между думите. Аз, аз-образ, аз-идеал, аз-концепция, свръх-аз, его - елементарен пример, но ако човек не е чел и анализирал базисна литература на съответния език, трудно ще плува с лекота в материята.
Второ, трябва да се мисли за  професионалната реализация. Завършването е едно, реализацията - съвсем друго. Къде иска да практикува след това авторката - в чужбина, или в България? Ако е в чужбина, предварително трябва да проучи въпросите с регулацията на професията, търсенето, предлагането, цените на услугите, нагласите на местните. Дълбоко се съмнявам, че всеки с диплома може да отиде на произволно място и да започне да практикува. Ако ще се реализира в България - пазарът е пренаситен, и освен едната диплома, се искат много други личностни качества, за да пробие човек до степен да живее сносно от приходите си.
Има и още, но това е важното.

Винаги е ползотворно, когато следването и надграждащото обучение са свързани с реализацията и прилагане на наученото. Следване за самото следване или учене на нови неща без практическа цел, а за удоволствие, са приоритет на едни по-късни години, когато човек вече има на какво да стъпи и е поотхвърлил трудов стаж зад гърба си.
За млад човек без особени възможности и мотивация, както и без ясна идея какво точно иска и защо го иска, това би било загуба на ценно време и средства.

много държави предлагат стипендии, може да провериш

Преди време бях чела, че в Австрия образованието е безплатно.

Немският ми е на A2 ниво. Искам и да работя паралелно.

Bundy,
вероятно ти е тежко от нещо си и се оплакваш. Но това не е верният път.
Ако искаш да учиш в чужбина - нали сме в ЕС, има много възможности.
Магистратури на английски се предлагат във всички страни на ЕС - в Холандия, Германия, Дания, Белгия, вероятно и в Австрия. В някои страни таксите за обучение са 0 евро, в други страни са ниски. Основният разход е за квартира/общежитие и за храна - от темите в бг-мамма с 800-1000 евро на месец може да се живее.
 На места има финансови помощи, ако учиш и работиш по 8-12 часа на седмициа. Формално не е стипендия, но пак получаваш пари.

Извинявай, но с 2-3 езика и спестена солидна сума, няма как да не намериш хубава магистратура.

Вместо да се оплакваш, прочети съседните теми. Провери къде има програми, които ти харесват. После задавай въпроси в темите  и ще видиш, че мечатата ти ще се изпълни.

Има и специалности на английски. Моя позната завърши в Австрия. В момента има страхотна реализация.
Ще ти трябва начален капитал със сигурност. Разучи как стоят нещата с квартири, работа и т.н.

Как се развиват нещата и кой път избра?