hechicera_когато пишеше за готвенето, изтръпнах. Аз готвя вече много години в къщи, имам клиенти, въпреки, че сега не ми е основна работа. Моите прадядо и прабаба са били преселници, голямо семейство, много деца и бедност. Майка ми разправя, че дори не е имало какво да ядат.
О, при много хора е било така. Многодетие, ако загине и единия родител, я от война, я от болест, после е било страшно. Преселниците също отработват много чрез пътувания.
При мен и двамата родители са в хранителния бизнес, цял живот с това се занимават и брат ми е с такова образование също.
Аз имам особена връзка с храната, не съм с такава професия, но умея да готвя. Разбирам, че до една степен е, защото вкъщи в семейство на кулинари се готви много и се научих. Но и сега се чувствам добре като го правя, не ям боклуци, не понасям гадни ресторанти. Имам високи критерии към храната, постоянно искам хората около мен да са сити. Като каня гости трупам маса, обичам да си хапвам и то все вкусни неща, качествени, приготвени с пиниз. Аламинути не уважавам.
