Росица Абланска е най-добрият учител или не съвсем?
Имаме удоволствието да ви опишем Росица Абланска от 32ро СУИЧЕ Св. Климент Охридски от перспективата на няколко всеотдайни родители, които са преминали през нейната уникална методология. Смятаме, че за всеки родител е важно да знае на кого поверява детето си особено в първи клас. Когато проучвахме Росица Абланска информацията беше оскъдна - малко отзиви, малко коментари. От директора и от други учители може да чуете, че Г-жа Абланска е била зам директор и се отличава като строг педагог, който постига високи оценки. Запомнете добре фразата “високи оценки”, защото това е единственото положително нещо за този учител.
Първи клас. Първа родителска среща.
На първата родителска среща ще чуете, че госпожата няма проблем с децата, а има проблеми единствено с родителите. Тя не зачита демострацията на възможности (от страна на родителите). (Червен флаг!
) - Ето, че първият учител на децата ни говори за незачитане и за проблеми? Кой говори подобни неща на първа среща? Не трябва ли заедно да се впуснем в пътешествието на познанието!?
Очаквайте на първата родителска среща да чуете и за това колко е важно да има “диалог” между учителя и родителите, колко е добро училището и колко много ще работят с децата и ще се забавляват. Ще ви обяснят как се спазват и прилагат едни и същи правила за всички и колко е важно да не се оспорва авторитета на учителя. Това за диалога е класическо клише, което ни звучи много добре, но реалността е съвсем друга. Да, със сигурност децата много работят, но забавленията не са никак забавни. Вместо диалог ще получите единствено изисквания и още повече изисквания, които винаги излизат извън всяка разумна граница. Ще стигнем до тях, но нека първо ви запознаем с модела на работа на Г-жа Абланска.
Незадължителни домашни или не съвсем.
В 32ро Г-жа Абланска се слави с “най-добрия клас”, с “най-високите оценки” и децата се възпитават с подобни разбирания. Няма лошо, нека имат тази нагласа, нека се стараят повече. Да, но никой не споменава, че класната на “най-добрия клас” прилага меко казано спорни методи от епохата на Макаренко. И въпросът е: “Защо никой не пише отзиви и коментари за спорните методи на Г-жа Абланска”? - Защото оценките, които постига са високи и това е най-важното. След четвърти клас децата са подготвени и работят с лекота. На първо четене това звучи добре - строгият учител е по-добър от мекушавия, ще научи децата ни, така трябва. Да, но никой не ви казва, че всичко това се случва по особено неприятен начин. Децата постоянно са претрупани с допълнителни домашни и задачи - “само по една страничка”. Въпросните странички се превръщат в купчини. На децата постоянно се повтаря, че се “справят, но трябва “още малко”. Въпросното “още малко” не е никак малко, а двоен обем домашни, които бавно, но сигурно претоварват децата. Претоварват се и родителите, които полагат усилия всичко да е кристално ясно и всичко да се свърши в срок. Сигурно си казвате: - Първи клас, голяма работа, не е кой знае какво, ще свикнат децата. Да, и ние мислехме така. Това е нормално, но се оказа, че не е съвсем така.
Според Г-жа Абланска втората порция домашни “не е задължителна”, но ако случайно вашето дете няма решено “незадължително” домашно получава забележка. Говорим за забележки в първи клас. - Да, това са “възпитателни забележки”, така “децата ще изградят правилни навици”. Важното е децата да имат високи оценки на изходящите нива. Добре, но с появата на забележките стресът върху децата и родителите рязко нарастна и логично възникнаха въпроси дали е редно да пишем домашни събота и неделя. Това са трети вид домашни, които са само за почивните дни… Да, те не са за занималнята, а за вкъщи. Подсещам ви, че говорим за първи клас. Започнахме да се допитваме до учители от други училища, до родители с по-големи деца, дори до хора в Министерството на просветата. Нашите деца нямат време за игри заради допълнителните “незадължителни” домашни, стават раздразнителни, уморени са. Това нормално ли е? Време е за разговор с класната!
Първа лична среща с класния ръководител
В момента, в който седнете срещу Росица Абланска и зададете въпрос ще проумеете, че насреща ви стои човек, който обича себе си повече от всичко на света, не по-малко обича да налага волята си и не търпи никакви неудобни въпроси, камо ли критики. Пред вас стои човек с огромно его! Човек, който ви мисли за по-глупави от него! (Червен флаг!).
След първия месец винаги има родители, които без колебание отписват децата си от “най-добрия клас” и продължават пътешествието си в друго училище. Това се случва и през втория срок, и във втори клас, трети и така до 4 ти клас. Г-жа Абланска често казва, че в клас с 25 деца винаги “има 7-8, които се справят, а всички останали догонват или отпадат”. В превод това означава “Качвам летвата, колкото пожелая и правя естествен подбор”. В допълнение “Ако не ви харесва сте свободни да си тръгнете”. За Г-жа Абланска са важни резултатите/оценките, а не какво чувстват децата и техните родители. За нея е важно децата да са наясно, че са “а” клас и са по-добри от другите. Всичко това прилича ли ви на нещо от Втората световна война? Адекватно ли е за нашето време?
Връщаме се на естествения подбор на Г-жа Абланска. Освободените места в класа се запълват моментално, защото “а” клас е най-добрият. Безспорно има родители, които познават работата на Г-жа Абланска и са наясно в какво се забъркват. Разбира се, има и родители, които са пускали сигнали и жалби до всички възможни институции, защото смятат, че това е прекалено. Дали е имало ефект? Това съвсем логично не е довело до нищо добро, особено за децата. Защо ли? - Защото чувствителното его на Г-жа Абланска е засегнато и неизбежно започва токсичното си рефлектиране върху всички деца в класа, върху всички родители, върху всички хора около нея.
Има и родители, които се адаптират бързо и с няколко комплимента лесно получават благоразположението на класната. Това няма да го коментираме, но в тази връзка е добре да знаете и още няколко неща за спорната личност на Г-жа Росица Абланска.
Всеки родител може да прецени кое е най-доброто за неговото семейство и е важно да се вслушва внимателно, както в детето, така и в неговия учител. Обичайно във всеки клас се създава общ чат с всички родителите и класния ръководител. Съвсем очаквано през първите седмици започва трескаво разпитване и препитване, но класната съвсем съзнателно не взима участие. Не смята за необходимо да дава допълнителна информация, не смята за необходимо да съдейства и още по-лошо да каже какво е домашното за деня. Обича да изисква от родителите какво ли не и то по всяко време на денонощието, но не обича да я безпокоят извън работно време. Въпреки тази нейна особеност подходът ѝ е много по-различен, когато става дума за пари. Тук става много интересно.
Парите имат ли значение?
При първата родителска среща обичайно се събират пари според решението на училищното настоятелство. Често се събират пари за благотворителна кауза и някои базови неща, които се изискват еднократно. В “най-добрия клас” е малко по-различно, въпреки, че всички сме за “спазването на общите правила”. В клас с 25 деца се събират допълнително по 200лв (25х200лв=5000лв) за допълнително оборудване и удобства за децата. Нали е за нашите деца - няма проблем. Това е повече от достатъчна сума за принтер, консумативи, канцеларски материали и т.н. Да, но в началото на втория срок се оказва, че 5000-те хиляди лева са свършили и трябват още 25х200лв. (Червен флаг!) Никой не възразява, нали е за нашите деца. И така всеки следващ срок сумата нараства родителите събират между 10 000 и 12 000 лева за една учебна година. Да, с всеки следващ клас се събират повече и повече пари. Всеки нормален човек ще си зададе въпроса за какво се харчат тези пари при положение, че децата живеят в изобилие от всички видове помагала, тетрадки, канцеларски пособия и аксесоари. Парите се събират в обща сметка от касиер, който отчита бележките за разходите и периодично информира родителите, че в касата няма пари. За какво се харчат тези пари? - Парите се харчат за всякакви прищявки на Г-жа Абланска с уговорката, че всичко е за нашите деца. Никой родител не желае лично да постави под въпрос дали тези разходи са необходими и дали са оправдани. Защо? - Защото са поверили децата си на човек, който е способен да им създаде проблеми (на децата и на родителите). Кой родител ще постави детето си в подобна ситуация? Има и още нещо, което е добре да знаете.
Племенното разделение
Има ситуации, в които Г-жа Абланска допуска грешки. Напълно човешко е, нормално е всеки да допусне грешка. Също толкова човешко и нормално е да си признаеш грешката и да се извиниш. Поне така се очаква от класната на “най-добрия клас”. Реалността е малко по-различна. Г-жа Абланска се смята за безгрешна или поне така иска да изглежда пред Света. (Червен флаг!) Всеки път, когато допусне грешка запазва пълно мълчание или се опитва да прехвърли отговорността върху децата, върху колега, върху родител, върху когото и да е било, но да не е върху нея. Тя отрича всяка вина и винаги търси удобен изход. Не очакайте извинение от нея! Също не очаквайте разбиране от директора или от други учители в 32ро СУИЧЕ. Пазят си гърбовете и замазват всичко. Има силно племенно разделение на “Ние учителите” срещу “Родителите”. Нищо, че вторите плащат обяда на първите. Нищо, че учителите също са родители.
Какво показва опита?
От получения опит смятаме, че Росица Абланска е преподавател със спорни разбирания и методи за “ефективно” преподаване. Около това възникват много спорни въпроси и изскачат червени флагове. Няма какво да се каже за нивото на социална ѝ интелигентност. Не е много ясно дали е загрижена за децата или само за себе си за резултатите, които гордо декларира. Дали комуникира ефективно с родителите и дали приема чуждо мнение. По-скоро не.
Никой не отрича, че моделът ѝ на преподаване носи на училището високи оценки, но е важно да се отбележи, че те са в резултат на добрата работа на всички съвестни родители и на множество допълнителни частни уроци. Всеки е свободен да избира къде да запише детето си, но трябва да е ясно какво стои зад “високите оценки” на Г-жа Абланска.
Какво прави добрият учител според нас
Оставаме на вас да решите дали Росица Абланска е най-добрият учител или не е съвсем така. Искаме единствено да сте наясно на кого поверявате детето си и да прецените дали този модел на преподаване е за вас. Всеки от нас познава отлични учители, които са отгледали и възпитали достойни за уважение хора, шампиони и лидери. Това са учителите, които служат за пример и дават криле на нашите деца. За тези учители високите оценки не са цел - те са резултат от добра работа и добри взаимоотношения.
Някой мъдър човек е казал, че помним единствено строгите учители. Ние сме благодарни на Росица Абланска. Тя буквално ни принуди да преоткрием истински добрите учители.
Благодарим ви за вниманието! Желаем ви приятно пътуване в света на познанието!
От няколко всеотдайни родители
Имаме удоволствието да ви опишем Росица Абланска от 32ро СУИЧЕ Св. Климент Охридски от перспективата на няколко всеотдайни родители, които са преминали през нейната уникална методология. Смятаме, че за всеки родител е важно да знае на кого поверява детето си особено в първи клас. Когато проучвахме Росица Абланска информацията беше оскъдна - малко отзиви, малко коментари. От директора и от други учители може да чуете, че Г-жа Абланска е била зам директор и се отличава като строг педагог, който постига високи оценки. Запомнете добре фразата “високи оценки”, защото това е единственото положително нещо за този учител.
Първи клас. Първа родителска среща.
На първата родителска среща ще чуете, че госпожата няма проблем с децата, а има проблеми единствено с родителите. Тя не зачита демострацията на възможности (от страна на родителите). (Червен флаг!
) - Ето, че първият учител на децата ни говори за незачитане и за проблеми? Кой говори подобни неща на първа среща? Не трябва ли заедно да се впуснем в пътешествието на познанието!? Очаквайте на първата родителска среща да чуете и за това колко е важно да има “диалог” между учителя и родителите, колко е добро училището и колко много ще работят с децата и ще се забавляват. Ще ви обяснят как се спазват и прилагат едни и същи правила за всички и колко е важно да не се оспорва авторитета на учителя. Това за диалога е класическо клише, което ни звучи много добре, но реалността е съвсем друга. Да, със сигурност децата много работят, но забавленията не са никак забавни. Вместо диалог ще получите единствено изисквания и още повече изисквания, които винаги излизат извън всяка разумна граница. Ще стигнем до тях, но нека първо ви запознаем с модела на работа на Г-жа Абланска.
Незадължителни домашни или не съвсем.
В 32ро Г-жа Абланска се слави с “най-добрия клас”, с “най-високите оценки” и децата се възпитават с подобни разбирания. Няма лошо, нека имат тази нагласа, нека се стараят повече. Да, но никой не споменава, че класната на “най-добрия клас” прилага меко казано спорни методи от епохата на Макаренко. И въпросът е: “Защо никой не пише отзиви и коментари за спорните методи на Г-жа Абланска”? - Защото оценките, които постига са високи и това е най-важното. След четвърти клас децата са подготвени и работят с лекота. На първо четене това звучи добре - строгият учител е по-добър от мекушавия, ще научи децата ни, така трябва. Да, но никой не ви казва, че всичко това се случва по особено неприятен начин. Децата постоянно са претрупани с допълнителни домашни и задачи - “само по една страничка”. Въпросните странички се превръщат в купчини. На децата постоянно се повтаря, че се “справят, но трябва “още малко”. Въпросното “още малко” не е никак малко, а двоен обем домашни, които бавно, но сигурно претоварват децата. Претоварват се и родителите, които полагат усилия всичко да е кристално ясно и всичко да се свърши в срок. Сигурно си казвате: - Първи клас, голяма работа, не е кой знае какво, ще свикнат децата. Да, и ние мислехме така. Това е нормално, но се оказа, че не е съвсем така.
Според Г-жа Абланска втората порция домашни “не е задължителна”, но ако случайно вашето дете няма решено “незадължително” домашно получава забележка. Говорим за забележки в първи клас. - Да, това са “възпитателни забележки”, така “децата ще изградят правилни навици”. Важното е децата да имат високи оценки на изходящите нива. Добре, но с появата на забележките стресът върху децата и родителите рязко нарастна и логично възникнаха въпроси дали е редно да пишем домашни събота и неделя. Това са трети вид домашни, които са само за почивните дни… Да, те не са за занималнята, а за вкъщи. Подсещам ви, че говорим за първи клас. Започнахме да се допитваме до учители от други училища, до родители с по-големи деца, дори до хора в Министерството на просветата. Нашите деца нямат време за игри заради допълнителните “незадължителни” домашни, стават раздразнителни, уморени са. Това нормално ли е? Време е за разговор с класната!
Първа лична среща с класния ръководител
В момента, в който седнете срещу Росица Абланска и зададете въпрос ще проумеете, че насреща ви стои човек, който обича себе си повече от всичко на света, не по-малко обича да налага волята си и не търпи никакви неудобни въпроси, камо ли критики. Пред вас стои човек с огромно его! Човек, който ви мисли за по-глупави от него! (Червен флаг!
). След първия месец винаги има родители, които без колебание отписват децата си от “най-добрия клас” и продължават пътешествието си в друго училище. Това се случва и през втория срок, и във втори клас, трети и така до 4 ти клас. Г-жа Абланска често казва, че в клас с 25 деца винаги “има 7-8, които се справят, а всички останали догонват или отпадат”. В превод това означава “Качвам летвата, колкото пожелая и правя естествен подбор”. В допълнение “Ако не ви харесва сте свободни да си тръгнете”. За Г-жа Абланска са важни резултатите/оценките, а не какво чувстват децата и техните родители. За нея е важно децата да са наясно, че са “а” клас и са по-добри от другите. Всичко това прилича ли ви на нещо от Втората световна война? Адекватно ли е за нашето време?
Връщаме се на естествения подбор на Г-жа Абланска. Освободените места в класа се запълват моментално, защото “а” клас е най-добрият. Безспорно има родители, които познават работата на Г-жа Абланска и са наясно в какво се забъркват. Разбира се, има и родители, които са пускали сигнали и жалби до всички възможни институции, защото смятат, че това е прекалено. Дали е имало ефект? Това съвсем логично не е довело до нищо добро, особено за децата. Защо ли? - Защото чувствителното его на Г-жа Абланска е засегнато и неизбежно започва токсичното си рефлектиране върху всички деца в класа, върху всички родители, върху всички хора около нея.
Има и родители, които се адаптират бързо и с няколко комплимента лесно получават благоразположението на класната. Това няма да го коментираме, но в тази връзка е добре да знаете и още няколко неща за спорната личност на Г-жа Росица Абланска.
Всеки родител може да прецени кое е най-доброто за неговото семейство и е важно да се вслушва внимателно, както в детето, така и в неговия учител. Обичайно във всеки клас се създава общ чат с всички родителите и класния ръководител. Съвсем очаквано през първите седмици започва трескаво разпитване и препитване, но класната съвсем съзнателно не взима участие. Не смята за необходимо да дава допълнителна информация, не смята за необходимо да съдейства и още по-лошо да каже какво е домашното за деня. Обича да изисква от родителите какво ли не и то по всяко време на денонощието, но не обича да я безпокоят извън работно време. Въпреки тази нейна особеност подходът ѝ е много по-различен, когато става дума за пари. Тук става много интересно.
Парите имат ли значение?
При първата родителска среща обичайно се събират пари според решението на училищното настоятелство. Често се събират пари за благотворителна кауза и някои базови неща, които се изискват еднократно. В “най-добрия клас” е малко по-различно, въпреки, че всички сме за “спазването на общите правила”. В клас с 25 деца се събират допълнително по 200лв (25х200лв=5000лв) за допълнително оборудване и удобства за децата. Нали е за нашите деца - няма проблем. Това е повече от достатъчна сума за принтер, консумативи, канцеларски материали и т.н. Да, но в началото на втория срок се оказва, че 5000-те хиляди лева са свършили и трябват още 25х200лв. (Червен флаг!
) Никой не възразява, нали е за нашите деца. И така всеки следващ срок сумата нараства родителите събират между 10 000 и 12 000 лева за една учебна година. Да, с всеки следващ клас се събират повече и повече пари. Всеки нормален човек ще си зададе въпроса за какво се харчат тези пари при положение, че децата живеят в изобилие от всички видове помагала, тетрадки, канцеларски пособия и аксесоари. Парите се събират в обща сметка от касиер, който отчита бележките за разходите и периодично информира родителите, че в касата няма пари. За какво се харчат тези пари? - Парите се харчат за всякакви прищявки на Г-жа Абланска с уговорката, че всичко е за нашите деца. Никой родител не желае лично да постави под въпрос дали тези разходи са необходими и дали са оправдани. Защо? - Защото са поверили децата си на човек, който е способен да им създаде проблеми (на децата и на родителите). Кой родител ще постави детето си в подобна ситуация? Има и още нещо, което е добре да знаете.Племенното разделение
Има ситуации, в които Г-жа Абланска допуска грешки. Напълно човешко е, нормално е всеки да допусне грешка. Също толкова човешко и нормално е да си признаеш грешката и да се извиниш. Поне така се очаква от класната на “най-добрия клас”. Реалността е малко по-различна. Г-жа Абланска се смята за безгрешна или поне така иска да изглежда пред Света. (Червен флаг!
) Всеки път, когато допусне грешка запазва пълно мълчание или се опитва да прехвърли отговорността върху децата, върху колега, върху родител, върху когото и да е било, но да не е върху нея. Тя отрича всяка вина и винаги търси удобен изход. Не очакайте извинение от нея! Също не очаквайте разбиране от директора или от други учители в 32ро СУИЧЕ. Пазят си гърбовете и замазват всичко. Има силно племенно разделение на “Ние учителите” срещу “Родителите”. Нищо, че вторите плащат обяда на първите. Нищо, че учителите също са родители.Какво показва опита?
От получения опит смятаме, че Росица Абланска е преподавател със спорни разбирания и методи за “ефективно” преподаване. Около това възникват много спорни въпроси и изскачат червени флагове. Няма какво да се каже за нивото на социална ѝ интелигентност. Не е много ясно дали е загрижена за децата или само за себе си за резултатите, които гордо декларира. Дали комуникира ефективно с родителите и дали приема чуждо мнение. По-скоро не.
Никой не отрича, че моделът ѝ на преподаване носи на училището високи оценки, но е важно да се отбележи, че те са в резултат на добрата работа на всички съвестни родители и на множество допълнителни частни уроци. Всеки е свободен да избира къде да запише детето си, но трябва да е ясно какво стои зад “високите оценки” на Г-жа Абланска.
Какво прави добрият учител според нас
Оставаме на вас да решите дали Росица Абланска е най-добрият учител или не е съвсем така. Искаме единствено да сте наясно на кого поверявате детето си и да прецените дали този модел на преподаване е за вас. Всеки от нас познава отлични учители, които са отгледали и възпитали достойни за уважение хора, шампиони и лидери. Това са учителите, които служат за пример и дават криле на нашите деца. За тези учители високите оценки не са цел - те са резултат от добра работа и добри взаимоотношения.
Някой мъдър човек е казал, че помним единствено строгите учители. Ние сме благодарни на Росица Абланска. Тя буквално ни принуди да преоткрием истински добрите учители.
Благодарим ви за вниманието! Желаем ви приятно пътуване в света на познанието!
От няколко всеотдайни родители