Здравейте, мили хора! Ще напиша набързо всичко, което трябва да се знае до тук, а вас ще помоля за съвети. Първата ми връзка беше с човек , когото обичах ужасно много и правех всичко за него, дори неща, които ме унижаваха. Не след дълго разбрах, че ми изневерява и поисках да се разделим, тогава се започна психически тормоз, заплахи и куп проблеми, което влоши здравето ми. Имам проблеми със стресови хормони, които няколко години по-късно все още опитвам да оправя. Изключително недоверчива съм за интимни отношения и се пазя доста от тогава. Получавала съм много подигравки спрямо мисленето ми, но това съм аз и за мен това винаги е била много важна крачка, която трудно предприемам, поради травмата с първия ми приятел. Миналата година ужасно много страдах за човек, който явно ме заблуди и като цяло не пожела да бъде с мен. Разбрах, че много моя близка приятелка всъщност изобщо не е била такава, а по-скоро винаги е правила ужасни неща зад гърба ми с цел да ме скара с много хора и да създаде лошо мнение за мен. Бях съкрушена , защото я обичах ужасно много. В края на годината се появи друг човек , който сваляше звезди, наговори ми куп неща, които ме накараха да повярвам, че настъпи и моето време, в което ще бъда щастлива, но той беше последната капка. Накара ме да свикна с него, да го заобичам, доверих му се за неща, които с други не допусках и разказах историята ми. Дадоха се куп обещания, много мили думи се казаха, но той ме довърши. Заряза ме в рамките на 2 вечери, като при първия ни разговор беше излъган за ужасни неща спрямо мен и миналото ми, на които той очевидно повярва. На втория разговор следващата вечер реши, че съм твърде добра и съм заслужавала повече, той щял да ме нарани. Остави ме, а как бях дори не мога да обясня. Чувствам се използвана, предадена, заблудена и просто една играчка, която реши да се довери и бе изиграна. Ужасно наивна съм като човек, страшно добронамерена. Бих помогнала дори на враговете си, защото за мен е важно да бъда в помощ на хората. Не обичам скандали, обичам разговори , които ще доведат до решенията на проблема. След това, което ми се случи съм ужасно травмирана. Получих паник атаки, не мога да спя, остана ли вечер сама започвам да плача, постоянно сънувам отвратителни случки , в които изглеждам жалка. Не съм на себе си и вече не издържам. Мисля да посетя и специалист. В мен ли е проблема? Аз ли правя нещо нередно според вас? Защо ми се случват толкова гадни неща , дали изобщо ще намеря щастието си? Ужасно съм се предала психически и наистина вече изпускам, колкото и да не искам да падам на дъното. Доста пъти съм падали и ставала, но вече съм изморена, не знам откъде са идвали тези сили в мен, но усещам , че и те са към своя край. Какво бихте ме посъветвали и с какво бихте ме успокоили? Ужасно изтормозих себе си и близките си. Ще съм благодарна да споделите как сте се справяли с такива ситуации и дали успяхте да излезете от тази черна дупка, открихте ли щастието си? Благодаря предварително на всички, бъдете здрави!
- Публикувана: 16 ян. 2025, 04:33 ч.
- Последно мнение: 25 ян. 2025, 00:59 ч.
Психически вече се предавам...
Здравей, донякъде те разбирам, тъй като и аз се разочаровах от един куп хора напоследък. :/ Ето какво мисля аз:
– За паник атаките наистина е добре да се иде на специалист (психиатър, психолог). Провери си също така хормони, дали имаш недостиг на витамини, пусни си едни изследвания като цяло. Едва ли ти до това в момента, но пий вода, храни се с полезни храни, спортувай, ако не можеш да спиш - валериан, мелатонин, чай за сън. Важно е да си здрава физически!
– Може би наистина си наивна и "добричка". Аз също имах/м проблем с това, че се чувствам използвана от хората, още го решавам, но мисля, че е защото самата аз се подценявам и не се поставям на първо място (в разумни граници, разбира се). Светът е суров, за съжаление, ако не се пазиш, няма да има кой друг да го направи. :/ Харесвай се повече, опознавай се, прекарвай времето си по смислени начини, не позволявай на съмнителни хора да те сдухват!
- Звучиш ми като млада жена... Аз миналата година имах някакъв момент, не знаех сега накъде да поема. Неща, които съм приемала за даденост, вече възприемах по друг начин. Попитах приятелка, която е по-голяма от мен за съвет, и тя ми обясни всичко с една дума: "Порастваш".
Няма човек, който да излезне от живота само с хубаво... или само с лошо. Може би за първи път се сблъскваш с такива ситуации и сега трупаш опит. Това е нещо, през които всички хора преминават, просто някои го преживяват по-леко, дали защото са пердета или си намират други неща на дневен ред... Не се чувствай наказана, но и не се озлобявай и не губи надежди за бъдещето... Просто глътни едно хапче "реалност".
– Когато се почувстваш по-добре, може на един лист хартия да си направиш някакви списъци. Примерно - неща, които искам да постигна, неща, които ме правят щастлива, какъв човек искам да бъда, какъв човек искам до себе си... На мен ми действат мотивиращо и терапевтично.
Успех! Бъди силна!
– За паник атаките наистина е добре да се иде на специалист (психиатър, психолог). Провери си също така хормони, дали имаш недостиг на витамини, пусни си едни изследвания като цяло. Едва ли ти до това в момента, но пий вода, храни се с полезни храни, спортувай, ако не можеш да спиш - валериан, мелатонин, чай за сън. Важно е да си здрава физически!
– Може би наистина си наивна и "добричка". Аз също имах/м проблем с това, че се чувствам използвана от хората, още го решавам, но мисля, че е защото самата аз се подценявам и не се поставям на първо място (в разумни граници, разбира се). Светът е суров, за съжаление, ако не се пазиш, няма да има кой друг да го направи. :/ Харесвай се повече, опознавай се, прекарвай времето си по смислени начини, не позволявай на съмнителни хора да те сдухват!
- Звучиш ми като млада жена... Аз миналата година имах някакъв момент, не знаех сега накъде да поема. Неща, които съм приемала за даденост, вече възприемах по друг начин. Попитах приятелка, която е по-голяма от мен за съвет, и тя ми обясни всичко с една дума: "Порастваш".
Няма човек, който да излезне от живота само с хубаво... или само с лошо. Може би за първи път се сблъскваш с такива ситуации и сега трупаш опит. Това е нещо, през които всички хора преминават, просто някои го преживяват по-леко, дали защото са пердета или си намират други неща на дневен ред... Не се чувствай наказана, но и не се озлобявай и не губи надежди за бъдещето... Просто глътни едно хапче "реалност". – Когато се почувстваш по-добре, може на един лист хартия да си направиш някакви списъци. Примерно - неща, които искам да постигна, неща, които ме правят щастлива, какъв човек искам да бъда, какъв човек искам до себе си... На мен ми действат мотивиращо и терапевтично.
Успех! Бъди силна!
Здравей, донякъде те разбирам, тъй като и аз се разочаровах от един куп хора напоследък. :/ Ето какво мисля аз:
– За паник атаките наистина е добре да се иде на специалист (психиатър, психолог). Провери си също така хормони, дали имаш недостиг на витамини, пусни си едни изследвания като цяло. Едва ли ти до това в момента, но пий вода, храни се с полезни храни, спортувай, ако не можеш да спиш - валериан, мелатонин, чай за сън. Важно е да си здрава физически!
– Може би наистина си наивна и "добричка". Аз също имах/м проблем с това, че се чувствам използвана от хората, още го решавам, но мисля, че е защото самата аз се подценявам и не се поставям на първо място (в разумни граници, разбира се). Светът е суров, за съжаление, ако не се пазиш, няма да има кой друг да го направи. :/ Харесвай се повече, опознавай се, прекарвай времето си по смислени начини, не позволявай на съмнителни хора да те сдухват!
- Звучиш ми като млада жена... Аз миналата година имах някакъв момент, не знаех сега накъде да поема. Неща, които съм приемала за даденост, вече възприемах по друг начин. Попитах приятелка, която е по-голяма от мен за съвет, и тя ми обясни всичко с една дума: "Порастваш". Няма човек, който да излезне от живота само с хубаво... или само с лошо. Може би за първи път се сблъскваш с такива ситуации и сега трупаш опит. Това е нещо, през които всички хора преминават, просто някои го преживяват по-леко, дали защото са пердета или си намират други неща на дневен ред... Не се чувствай наказана, но и не се озлобявай и не губи надежди за бъдещето... Просто глътни едно хапче "реалност".
– Когато се почувстваш по-добре, може на един лист хартия да си направиш някакви списъци. Примерно - неща, които искам да постигна, неща, които ме правят щастлива, какъв човек искам да бъда, какъв човек искам до себе си... На мен ми действат мотивиращо и терапевтично.
Успех! Бъди силна!
– За паник атаките наистина е добре да се иде на специалист (психиатър, психолог). Провери си също така хормони, дали имаш недостиг на витамини, пусни си едни изследвания като цяло. Едва ли ти до това в момента, но пий вода, храни се с полезни храни, спортувай, ако не можеш да спиш - валериан, мелатонин, чай за сън. Важно е да си здрава физически!
– Може би наистина си наивна и "добричка". Аз също имах/м проблем с това, че се чувствам използвана от хората, още го решавам, но мисля, че е защото самата аз се подценявам и не се поставям на първо място (в разумни граници, разбира се). Светът е суров, за съжаление, ако не се пазиш, няма да има кой друг да го направи. :/ Харесвай се повече, опознавай се, прекарвай времето си по смислени начини, не позволявай на съмнителни хора да те сдухват!
- Звучиш ми като млада жена... Аз миналата година имах някакъв момент, не знаех сега накъде да поема. Неща, които съм приемала за даденост, вече възприемах по друг начин. Попитах приятелка, която е по-голяма от мен за съвет, и тя ми обясни всичко с една дума: "Порастваш".
Няма човек, който да излезне от живота само с хубаво... или само с лошо. Може би за първи път се сблъскваш с такива ситуации и сега трупаш опит. Това е нещо, през които всички хора преминават, просто някои го преживяват по-леко, дали защото са пердета или си намират други неща на дневен ред... Не се чувствай наказана, но и не се озлобявай и не губи надежди за бъдещето... Просто глътни едно хапче "реалност". – Когато се почувстваш по-добре, може на един лист хартия да си направиш някакви списъци. Примерно - неща, които искам да постигна, неща, които ме правят щастлива, какъв човек искам да бъда, какъв човек искам до себе си... На мен ми действат мотивиращо и терапевтично.
Успех! Бъди силна!
Благодаря сърдечно!
Едва на 20 съм. Страшно много неща са едва пред мен, но като цяло вече се страхувам колко още може да ми се случи за тези крехки години. Доста неща съм преживяла за тези години.. Не искам много, просто човека, с когото да се подкрепяме и градим бъдеще заедно. Колкото и странно да звучи за тази възраст, много далеч съм от начина на живот, който водят моите връстници. Много се надявам един ден да се появи човек, който ще ме оцени и ще ми докаже, че всичко това се е случило, за да се появи той. Благодаря Ви отново!
Щом си само на 20, значи просто сега навлизаш в живота на "големите". Сблъскваш се с много различни хора и ситуации, изискват се други неща от теб вече, хората спират да те глезят, защото си дете, хормоните бушуват, това е напълно нормално... Всичко ти е наред! 😌
Ще се влюбваш, разлюбваш, скъсваш с едни приятели, намираш други, намираш нови интереси, ще учиш, ще пътуваш, ще се подценяваш и ще те подценяват, ще успяваш, ще бъркаш, ще се чудиш как си могла да направиш такава глупост, ще се гордееш със себе си... И това е естественият ход на нещата. Всичко ти изглежда като края на света в момента, защото още не си се сблъсквала с половината неща, които ти предстоят.
И ти обещавам, че само след няколко години ще се смееш за какви неща и за какви хора страдаш сега. ❤️
Сблъскваш се с много различни хора и ситуации, изискват се други неща от теб вече, хората спират да те глезят, защото си дете, хормоните бушуват, това е напълно нормално... Всичко ти е наред! 😌Ще се влюбваш, разлюбваш, скъсваш с едни приятели, намираш други, намираш нови интереси, ще учиш, ще пътуваш, ще се подценяваш и ще те подценяват, ще успяваш, ще бъркаш, ще се чудиш как си могла да направиш такава глупост, ще се гордееш със себе си... И това е естественият ход на нещата.
Всичко ти изглежда като края на света в момента, защото още не си се сблъсквала с половината неща, които ти предстоят. И ти обещавам, че само след няколко години ще се смееш за какви неща и за какви хора страдаш сега. ❤️
Така обаче няма да стане. Докато търсиш някой да удовлетвори твоя потребност, ще привличаш кофти мъже.
Разкриваш твърде много неща от личния си живот много рано и това отблъсква свестните момчета. В този период никой нормален мъж не се интересува от драмите ти, той иска да си прекарвате добре. Как да стане, когато ти все нещо преживяваш и не можеш да се отпуснеш? Затова те отбива с "прекалено си добра, заслужаваш нещо повече от мен". Няма какво повече да се каже на добър човек, който страда заради другите.
Намери своя център, работи върху изразяването си като жена, създай свой приятелски кръг - свой живот. Не търси и не мисли кога ще срещнеш липсващата част от теб. Изпълни се сама. Когато има промяна, ще видиш, че и хората не са толкова лоши и подмолни и целта им не е непременно да те бутнат.
Разкриваш твърде много неща от личния си живот много рано и това отблъсква свестните момчета. В този период никой нормален мъж не се интересува от драмите ти, той иска да си прекарвате добре. Как да стане, когато ти все нещо преживяваш и не можеш да се отпуснеш? Затова те отбива с "прекалено си добра, заслужаваш нещо повече от мен". Няма какво повече да се каже на добър човек, който страда заради другите.
Намери своя център, работи върху изразяването си като жена, създай свой приятелски кръг - свой живот. Не търси и не мисли кога ще срещнеш липсващата част от теб. Изпълни се сама. Когато има промяна, ще видиш, че и хората не са толкова лоши и подмолни и целта им не е непременно да те бутнат.
Мисля да посетя и специалист.
В мен ли е проблема?
Аз ли правя нещо нередно според вас?
Защо ми се случват толкова гадни неща , дали изобщо ще намеря щастието си?
Защо ми се случват толкова гадни неща , дали изобщо ще намеря щастието си? Ужасно съм се предала психически и наистина вече изпускам, колкото и да не искам да падам на дъното. Доста пъти съм падали и ставала, но вече съм изморена, не знам откъде са идвали тези сили в мен, но усещам , че и те са към своя край. Какво бихте ме посъветвали и с какво бихте ме успокоили? Ужасно изтормозих себе си и близките си. Ще съм благодарна да споделите как сте се справяли с такива ситуации и дали успяхте да излезете от тази черна дупка, открихте ли щастието си? Благодаря предварително на всички, бъдете здрави!
- Изтрии си инстаграма и соц медиите. Дистанцирай се от телефона си! Започни да спортуваш, фокусирай се върху образованието си, работи с психолог. Имаш два пътя в живота или си хищник, или си жертва .. ти мое момиче си изпаднала в дупката на жертвата. Пробвай другата опция
Много си драматична и натоварваща, затова отблъскваш хората. Лъха едно отчаяние от тебе, помислих че си на 70 години поне и животът ти изтича. Говориш с клишета и звучиш истерично. Предполагам, че и наживо си така, а това плаши и отблъсква.
На 20 години би трябвало да влагаш енергията си в учене, работа, усвояване на нещо ново, да работиш за собственото ти израстване. А ти се разпадаш буквално, защото двама мъже не ти оправдали очакванията. За съжаление реалните образи на повечето хора, които ще срещнеш в живота ти няма да съвпадат с първоначалното ти впечатление за тях. Не тръгвай с голямата кошница веднага като се запознаеш с някого. Не ги слушай какво говорят, а гледай какво правят и си дай време да ги опознаеш преди да им вярваш безусловно.
Изобщо на теб ти липсва умението да преценяваш хората и ситуациите. На тези години трябва да гледаш лежерно на връзките, включително приятелските такива, да излизаш, да се забавляваш без да товариш другите с големите си очаквания.
Един добронамерен съвет от мен - недей да си разказваш драмите на мъже, с които искаш да имаш романтични отношения. Не говори за болести, сърдечни разочарования, проблеми в семейството ти. Разбирам, че за теб това е някаква стъпка към по-голяма близост, но това кара хората да изпитват съжаление към теб. Съжалението върви ръка за ръка с презрението, а това не е добър фундамент за връзка. Никой не иска да си прекарва времето с тъжен, отчаян, обезверен човек, който вечно се оплаква.
Смятам, че е добре да се срещаш със специалист, който да ти помогне да си отработиш травмите и да преодолееш паник атаките, ако наистина ги имаш. В състоянието, в което си не би трябвало изобщо да мислиш за връзка, защото не мисля, че можеш да привлечеш стойностен човек и да изградиш нормални взаимоотношения. Вкопчила си се в идеята да намериш спасителен пояс, който да те издигне на повърхността, но това е грешен подход и ще привличаш използвачи, а ако някой свестен се завърти, той бързо ще избяга.
На 20 години би трябвало да влагаш енергията си в учене, работа, усвояване на нещо ново, да работиш за собственото ти израстване. А ти се разпадаш буквално, защото двама мъже не ти оправдали очакванията. За съжаление реалните образи на повечето хора, които ще срещнеш в живота ти няма да съвпадат с първоначалното ти впечатление за тях. Не тръгвай с голямата кошница веднага като се запознаеш с някого. Не ги слушай какво говорят, а гледай какво правят и си дай време да ги опознаеш преди да им вярваш безусловно.
Изобщо на теб ти липсва умението да преценяваш хората и ситуациите. На тези години трябва да гледаш лежерно на връзките, включително приятелските такива, да излизаш, да се забавляваш без да товариш другите с големите си очаквания.
Един добронамерен съвет от мен - недей да си разказваш драмите на мъже, с които искаш да имаш романтични отношения. Не говори за болести, сърдечни разочарования, проблеми в семейството ти. Разбирам, че за теб това е някаква стъпка към по-голяма близост, но това кара хората да изпитват съжаление към теб. Съжалението върви ръка за ръка с презрението, а това не е добър фундамент за връзка. Никой не иска да си прекарва времето с тъжен, отчаян, обезверен човек, който вечно се оплаква.
Смятам, че е добре да се срещаш със специалист, който да ти помогне да си отработиш травмите и да преодолееш паник атаките, ако наистина ги имаш. В състоянието, в което си не би трябвало изобщо да мислиш за връзка, защото не мисля, че можеш да привлечеш стойностен човек и да изградиш нормални взаимоотношения. Вкопчила си се в идеята да намериш спасителен пояс, който да те издигне на повърхността, но това е грешен подход и ще привличаш използвачи, а ако някой свестен се завърти, той бързо ще избяга.
На 20 години и паник атаки? Така отчаяно търсиш партньор, сякаш си на 40 и нямаш деца и си на последната спирка на гарата. Много натоварваш ситуациите с очаквания. Връзките се изграждат постепенно, а не с договор като се запознаете. Карай го по - лежерно, звучиш, сякаш отчаяно си търсиш мъж, съпруг и прочие. Защо са ти тези неща на 20?
Каква е тая драматично спешна нужда от връзка с мъж на 20? На тия години още сте деца и нормално да се лутате. Нищо страшно не е станало. Почини си малко от връзки, виж какво е общото между мъжете, които те привличат и посмени типа. Но най-вече опитай да не си толкова в нужда от мъжко внимание и одобрение. Поотхвърляй ги малко ти. От написаното излиза, че ти се лепваш за някой и после все едно отсъстваш от връзката. Изисквай малко повече и не се хвърляй във всяка връзка. Имай си други интереси и занимания, пък ако нещо стане сериозно с някого ще го разбереш. Няма нужда от две срещи да очакваш да се ожениш. Толкова си се фиксирала в това дали няма да те отхвърлят, че не ти хрумва да си по-критична към тия мъже.
Само на 20г. си, а звучиш като "отчаяна съпруга" зарязана с три невръсти деца. Остави за известно време тази фикс идея за романтина връзка. Оттърси се от негативния опит до момента с мъже и приятелки. Намери си някакво занимание от което да се чувстваш добре и да ти доставя приятно усещане.
Запиши някакъв курс, университет, спорт.
Точно сега е времето в което ще започнеш за трупаш житейски опит и да се учеш от грешките си. Не натоварвай новите си познати с драмите ти досега. Опитай да намериш усмивката, която до момента оставяш на заден планзаради две несполучливи връзки.
Помисли и за близките ти хора, как твоите терзания също ги измъчват и натъжават.
Ново запознанство с мъж в никакъв случай не започва с тежки споделяния още на първа-втора среща, а ти си направила точно това.
Запиши някакъв курс, университет, спорт.
Точно сега е времето в което ще започнеш за трупаш житейски опит и да се учеш от грешките си. Не натоварвай новите си познати с драмите ти досега. Опитай да намериш усмивката, която до момента оставяш на заден планзаради две несполучливи връзки.
Помисли и за близките ти хора, как твоите терзания също ги измъчват и натъжават.
Ново запознанство с мъж в никакъв случай не започва с тежки споделяния още на първа-втора среща, а ти си направила точно това.
Мисля като всички преди мен. На 20г - учи, излизай с приятели, забавлявай се, пътувай. Като се срещаш с мъж - не скачай веднага с "това е мъжът на живота ми, сватба, булка, люлка, внуци, веранда и люлеещ се стол". Всеки мъж не просто ще избяга, ами направо ще си направи сепуко. С мъжете просто излизай и се забавлявай, както с приятелите. Ако някой се окаже свестен, то ще си му проличи.
Струва ми се, че не вярваш, че заслужаваш да бъдеш обичана за това, което си и това те кара да правиш разни неща за хората, за да ги привлечеш и задържиш. С така нареченото "помагане на другите" искаш да купиш любов и привързаност.
Питам се в какво семейство си израстнала, за да нямаш добро мнение за себе си. За какво ти е връзка, за какво ти е някой да те допълва? Ти си си самостоятелна личност и ми се струва, че не познаваш добре тази личност, не я цениш и уважаваш. Щом е така, няма да срещнеш уважение и одобрение и от другите.
Като номер 1, обикни себе си. Виж положителните си качества, потенциала си.
Като номер 2, направи нещо, за да разгърнеш този потенциал и да заживееш за себе си, не да се лепиш за разни хора - да си създадеш свой живот с добра професия.
Като номер 3, бъди малко по-общителна, срещай се с хора, излизай, забавлявай се.
Остави поне една година да не се занимаваш изобщо с връзки, а да работиш върху себе си и собственото си благополучие, по собствените си цели в този живот. Какво искаш да работиш? Трябва ли нещо да доучваш и да се квалифицираш, все пак си само на 20? Мисли за това, не за половинки и четвъртинки и всичко ще се нареди за теб.
Питам се в какво семейство си израстнала, за да нямаш добро мнение за себе си. За какво ти е връзка, за какво ти е някой да те допълва? Ти си си самостоятелна личност и ми се струва, че не познаваш добре тази личност, не я цениш и уважаваш. Щом е така, няма да срещнеш уважение и одобрение и от другите.
Като номер 1, обикни себе си. Виж положителните си качества, потенциала си.
Като номер 2, направи нещо, за да разгърнеш този потенциал и да заживееш за себе си, не да се лепиш за разни хора - да си създадеш свой живот с добра професия.
Като номер 3, бъди малко по-общителна, срещай се с хора, излизай, забавлявай се.
Остави поне една година да не се занимаваш изобщо с връзки, а да работиш върху себе си и собственото си благополучие, по собствените си цели в този живот. Какво искаш да работиш? Трябва ли нещо да доучваш и да се квалифицираш, все пак си само на 20? Мисли за това, не за половинки и четвъртинки и всичко ще се нареди за теб.
Не е добра идея припряно да наливаш всичките си надежди и очаквания в един съд (всеки, когото срещаш), без да знаеш дали той е подходящ за теб. За да знаеш дали е подходящ, трябва да отделиш време да го опознаеш. Когато са увлечени, хората казват и правят неща, които не са съвсем в стила им, така че би било неразумно да вярваш на всяка дума. Вместо да дадеш всичкото си още отначало, просто претегляй, докато с времето, полека човека разкрие себе си чрез действията си. Едва тогава прецени дали сте един за друг.
За да прецениш, също така трябва да знаеш на кои качества у другия най-много държиш, да си изградиш стандарти. И накрая, трябва да си вярна на себе си, и да си тръгваш от този, който не се отнася спрямо теб по начин, който усещаш за правилен. Ако боравиш свободно с английски език, ти препоръчвам да посетиш youtube канала на Matthew Hussey, и гледай наред видеата му - ще започнат да ти се откриват нюанси, за които в момента не си даваш сметка.
За да прецениш, също така трябва да знаеш на кои качества у другия най-много държиш, да си изградиш стандарти. И накрая, трябва да си вярна на себе си, и да си тръгваш от този, който не се отнася спрямо теб по начин, който усещаш за правилен. Ако боравиш свободно с английски език, ти препоръчвам да посетиш youtube канала на Matthew Hussey, и гледай наред видеата му - ще започнат да ти се откриват нюанси, за които в момента не си даваш сметка.