Случвало ли се е да направите забележка на чуждо дете

Само на приятелски деца.Сътоветно позволявам забележки и от техните родители към дъщеря си.

Естествено, че да. И съм го правила. За щастие в градинката, където водя децата си, всички майки зорко следят какво вършат отрочетата им и реагират дори преди да си помисля да направя забележка /задължително с кротък тон - не е нужно да стряскаш чуждото дете/, но имаше една майка - пълен заплес, а детето й - напаст божия. Първо се скарах на детето, а после и на майката. А след мен се нареди опашка от недоволни родителки. Тая майка повече не се весна.

Да, правила съм.
Синът ми беше на 6 месеца, когато едно момченце на около 3 години се увърташе около количката и изведнъж се наведе, взе един камък и удари детето ми по главата. При което аз съответно побеснях ,но се въздържах.Майката на детето се обърна и  с подходящ за случая тон извика името на детето.Но реакцията от негова страна беше да повтори процедурата , при което аз вече не се сдържах и му направих забележка, дори му се скарах.После ме досрамя и ходих да се извинявам на майката, а тя:'' А ,няма нищо, даже трябваше и да го плеснеш''.


Става въпрос за  майка, която не познавам, а само съм  виждала в кварталната градинка.

Е, голяма работа. Детето посипвало с пясък твоето и си му казала да не го прави. Какви са тези угризения и чудеса...
Цялото общество трябва да възпитаваме децата, а не да чакаме някой да се сети, да каже на дете, че така не е хубаво да прави. От фалшива деликатност, децата ни станаха вагабонти.

Правя забележка на чужди деца. Обикновено със спокоен тон и обяснявам защо не се прави така. Макар че веднъж ми се е случвало да се скарам и да повиша тон  на едно момченце, което имаше отвратителния навик да щипе сина ми. Бабата, разбира се, не реагираше. След това имах и с нея пререкания, но.... случва се

Браво!Много точно го каза!

 
Рядко мненията ни съвпадат(най-вече за ДГ )
но тук съм за
Аз правя забележки, защото има деца чийто майки/бащи ги гледат от близкото на 50м кафе и ако блъсне/бутне моето дете(особено на пързалката) и продължава в тоя дух, то какъв ще е смисъла да тичам да търся коя и къде е майката и тя да се намеси за това време може да станат сума поразии

Така ли ? Не знаех .

Много хубаво казано!
По-добре да направиш внимателна и съобразена с възрастта на детето забележка на него, отколкото да кипиш вътрешно, издирвайки майка му  и накрая да й теглиш едни зъби че не се е намесила. Защото нейните зъби може да се окажат по-дълги и по-остри!

Ами правила съм забележка и изобщо не чувставам угризение.Търпяхме 3 години едно съседско дете да шамаросва най-редовно Иван (въпросното дете е с  3 години по голямо).При всяко прибиране със сълзи и сополи казвах на Иван да не играе с него,а ако реши да играе да не ми се оплаква постояно.Все си мислех,че така ще го науча да се справя сам.Когато миналото лято Иван се прибра със съдран потник,ребрата и лактите му охлузени и разранени а устата му разбита,от това че въпросното дете го е блъснало докато е карал колело вече ми прекипя.Само да кажа ,че малко преди да се прибере в тоя си вид Иван дойде да ми каже,че го е замервал по главата с обувките си(практика кято има дядото на това дете,тъй като те го отглеждат и "възпитават"),и му вземал колелото.Аз пак му казах да иде да си вземе колелото и да не се върти около него.Еми извинявайте ,ама ми идеше да ида и да го шамаросам направо.Все пак реших, че е по уместно да разговарям с дятото да вземе мерки и да озъпти унуката от която е пропищяла цялата улица.И какво мислите направи той.Заяви ми,че след като не съм искала да го удря да съм го държала у дома и да не го пускам да излиза.При което вече ся вбесих и му казах,че не аз трябва да не пускам моето а той неговото щом като не е успял да си го възпита както трябваКазах му и че при следващ такъв случай , лично аз ще шамаросам внукът му.Е дядото каза -"Ти посмей пък ако не те пребия аз"
Последното бе казано в присъствието на внучето което се бе донесло за да види какво ще каже дядото.Еми мили дами,не знам дали моя разговор даде резултат или това че мъжо на четири очи каза на тоя гамен ,да не закача Иван ама нещата долу горе потръгнаха.
Ако това се повтори,пак бих го направила и хич няма да чувствам никакви угризения.

 Когато някое дете се държи агресивно към моето, винаги реагирам - внимателно и нежно обяснявам, че не разрешавам да се държат грубо с Неда. И то не за да ги възпитавам, а за да науча самата Неда какво отношение заслужава и за да се почувства защитена. В случая с пясъчника и аз бих постъпила така, освен ако майката е наблизо и мога да помоля самата нея да реагира.

Рядко, но съм правила. Спомням си веднъж едно детенце все подбутваше моята госпожица на пързалката. Няколко пъти го помолих да е по-внимателен с нея, но не помогна. В момента когато го видях обаче как избутваше щерката горе на пързалката, а тя горката се вкопчила и едвам се държи, не издържах и почти креснах: Не я докосвай!!! няколко секунди след това добавих и Моля  После ми дожаля за горкото момченце, майка му въобще не му обръщаше внимание, а когато му обърнеше, само крещеше и се караше. Е как няма да е агресивно това дете 

Мила, аз бих се обърнала към майката на детето. Щом си видяла, че стои на страни и не реагира значи знаеш коя е. Та според мен е по-добре да се обърнем към родителите, а не към самото дете. Аз забележки на чужди деца не правя

Да, правя. Не го смятам за неправилно.
Детето не е половин човек, за да не може да му се говори направо.
Не обиждам, не крещя, не удрям (естествено), но забележка правя без угризения.
Обикновено на разни дангалаци, които трошат люлките на малките, ходят с маратонки по пързалките и въобще се правят на велики, чупейки съоръженията. Родители рядко се виждат.
И по-малко дете бих възпряла. Там по-меко, естествено.