Вярвате ли в задгробния свят

Добре, сега остава да започнеш да търсиш отговора. Търсенето е индивидуално и пътя по който се върви също е индивидуален. Търси, чети, питай, все по някакъв начин ще разбереш отговора. Почни от теми, които са ти най-близки и приемливи. Веднъж започнала спиране няма 😃. Огромно е полето с информация и в зависимост от степента на твоето развитие научаваш все повече. И край няма. Аз започнах с "какво е това нещо, което отговаря на качествата давани за Бог" и след време ми прозвуча отговора: "Енергия".  Така започах и минаха вече 25г от тогава и продължавам с откриването на още и още интересни неща за истинската реалност.
Желая ти приятно търсене на твоята истина, в твоя сегашен живот.

Благодаря!
Започнала съм търсенето от малко дете - винаги по начало съм вярвала силно в Бог, въпреки че семейството ми не е силно религиозно. Имам “спомени” от минали животи. Получавам ежедневно нещо като видения, виждам хората в цветове и още много подобни неща, които са необясними, но някак си не им вярвам напълно, не съм сигурна дали не си внушавам. Наскоро започнах и да чета Библията. Така че вярвам, че този път отдавна е започнат, но винаги си оставам с частицата съмнение у себе си.

Съвсем нормално е да не можеш да повярваш напълно и винаги има съмнение. Няма нищо лошо в това. Живота ни на Земята е изпълнен с правила и клишета, които ни помагат да бъдем приети от обществото, но в известен смисъл са пречка за откриването на истинската реалност.
Не знам на колко си години. Хората, които сега са на около 40г между тях са тези "индиго". Те са по-особени и са преход към по-духовна генерация. Може да си от тях или просто да имаш способности, които по някаква твоя причина не развиваш. Най-често това става така, когато околните не разбират тази особеност и не приемат, че имаш такива способности. Много често това е страх и най-вече желание да те предпазят от проблеми. Да не си различна от околните. Не знам, само са предположения.

Както казах - винаги съм виждала цветове около хората, колкото и ненормално и налудничаво да звучи. Себе си винаги съм виждала в лилаво-синьо. Относно годините - в ранните си 20 съм.

Нито е ненормално, нито налудничаво. Сегашните поколения се различават от нашите. Става дума енергийно са различни.  Развивай тези ти способности, не са случайни. Няма нищо случайно. Търси значението на цветовете в аурата на хората. Виждаш аурата. Твоята отговаря на "децата индиго". Името им е дадено точно заради цвета на тяхната аура.

Не знам как и какво да развивам. Тези цветове ги виждам не при всеки човек. Някои имат - други нямат. Същото е и с числа, дни, месеци, животни, но пак - не при всички. Виденията се появяват, когато съм на масаж или малко преди да заспя, като са много детайлни и мога да усетя чувствата и емоциите в подробности на хората, които виждам.

Обърни внимание на състоянието ти, когато получаваш тази информация. В релакс си (отпусната). Значи, че трябва да търсиш такова състояние за да се отвориш към приемане. Приемаш енергията им с информация за състоянието им. Търси книги/написано или казано за аурата и съпоставяй с твоето възприемане. Потърси някой истински медиум близо до теб, който го чувстваш близък/ да му имаш доверие и този медиум да те насочи как да развиваш способностите си, но на първо време търси книги, статии със сериозно съдържание. Защото има много лековерни писания, които нямат много общо с истината. Не вярвай на писания или някой да говори за Ад и дяволи и от сорта. Няма такова нещо. Казвам го защото може да се сблъскаш с такива приказки. Изобщо говоря доста общо, защото всеки сам изминава пътя към отваряне към духовното и света от който идваме и след смъртта се връщаме. Ако не си чела книгите на Майкъл Нютън и Браян Уейс потрси ги, има и много други автори със сериозни проучвания. Тази тема обхваща много широка ариа на знания и не се научава за дни или седмици. Но едно е важно винаги търси връзка между духовното и науката. Вървят ръка за ръка, макар науката да изостава в някои аспекти.

Благодаря много! Определно ще потърся книги на авторите, които сподели! Надявам се да науча нови неща за себе си и да намеря отговори на въпроси.
Медиуми в България дали има? Как да намеря?
Относно дявола - мога да кажа, че съществува. Виждала съм го.

Следвай сърцето си.

1.
Първи спомени са ми от около 3 годишна възраст.
Погребението на пра дядо ми.
На село. Виждам се отстрани как бягам покрай трактора като дете. Зима е. А трактора е от един стар модел където каросерията му е отпред.
След което се виждам през очите си. И виждам сините плетени ръкавици с връв които минават през ръкавите. И ми казват да хвърля пръст на ковчега на дядо. И вземам пръст и пускам върху ковчега.

2.
По мъгляв спомен. От първия. Може би заради упойката. На 5 имах операция. Имам спомен как съм над лекарска маса над която са се скупчили лекари. И си говорят нещо. Но не ги разбирах.

3.
На 13 съм заспал по обяд. На къщата която живеехме тогава.
Сънувам че ставам, обувам се, вземам една мрежа с картофи на гръб и излизам от вкъщи.
Вървя около 30 метра оставям мрежата с картофи до оградата. Прескачам оградата, прескачам втора ограда. От там има едни стъпала по които слизам надолу.
Минавам 10тина стъпала.
И загубвам баланс надолу и ще падна.

В един момент влизам в съзнание. И се събуждам буквално за части от секундата. За да си коригирам походката и да не падна.

Пак се унасям. Заспивам. Слизам до пътя. И минавам под една бариера. Вървя около 50 метра и стигам до завой където има череша.
На завоя отсреща на поляната виждам стара жена около 60 годишна с внучето си което е около 4-5 годишно момиченце.
Бабата е седнала на земята и стои. А момиченцето развява хвърчило над главата си.

Разликата между мен и тях е около 60-70 метра.

( Това ще го нарека душа-духът ми ... Просто няма обяснение ... А обяснението е само с тези думи ... )

Бях до тях, виждах лицата им от близо, в следващия момент това което беше до тях се обърна. И се гледах през неговите очи.
И аз се видях стоящ на завоя, до черешата, на пътя. И то се засили към мен със страшна скорост... От 60-70 метра.
И сякаш се върна обратно в тялото ми ...
И в момента преди да се удари в мен ... Се събудих и влязох в съзнание ...

Стоях на пътя, до черешата, на завоя.
Срещу мен на поляната стояха седналата баба, внучката която играеше покрай нея.
Но нямаше хвърчило, хвърчилото беше сън.
След което продължих по пътя и скъсих дистанцията от около 20 метра.
Лицата на бабата и момиченцето отговаряха на това което беше до тях, и ги виждаше ...

След което се върнах по завоя, покрай черешата...
Минах под бариерата, и нагоре по стъпалата по които се събудих....
И си казах да прибера картофите че нашите ще ме бият къде са картофите и защо съм ги изнесъл.
Прескочих оградата, после другата ... Само че нямаше мрежа с картофи ... Те също са били сън...

Та от всичко само хвърчилото на момичето, и картофите са били сън ...
За другото нямам обяснение ...

4.
Дядо ми.
Беше пияница, и с една друга пияница отивали до магазина да си купуват ракия.
И кучето ми било с тях....
Докато пресичали улицата ... Кучето било след тях ... Обаче го блъснала кола ...
То се довлачило до дядо ми.
За да му помогне, или да го успокой докато умира.
А той го заряза другия пиянка да го прави каквото иска.
Как може да не го вземе бях на 17. Първото ми куче, 12 години животното беше с нас.
И бях гневен. А другата пиянка го хвърлил в контейнер.
Даже не го погребах ( имахме още едно куче разликата между тях беше една година )
Другото го погребах и до днес знам къде е ...
А той го заряза няква пиянка да го хвърли в контейнер ...
И бях готов да ходя да го прибера само да каже в кой контейнер е ...

Та проклех дядо си да умре сам, да се влачи,и да няма никой покрай него да му помогни ...
И долу горе така стана ...
Нямаше никой покрай него и се задуши сам.

След 4-5 години след погребението му.
Сънувам как ми се явява в съня и иска прошка.
И че прекарал цяло столетие в ада.
Давам му прошката.
И той въздиша облекчено, и усетих спокойствието което получава.
И се събудих.

5.
С майка ми пък постоянно сме имали проблеми, и постоянно ми е правила злини, постоянно ми е хвърляла прът в колелото на живота...
Мога да напиша сигурно над 50 неща които са се случвали през годините ...

Почина в друга държава, докато я прибера тук изхабих една камара с нерви. Но това беше последното им желание.
Ковид, самолети, погребални агенции в другата държава за да я пратят,погребални агенции тук, документи, преводи, легализации, почти два месеца не можеха да я пратят, и я държаха в  камера ....

След като почина и я погребахме.
След около година я сънувам.
Явява ми се и ми казва че е в рая, и че не е това което хората си представят.


( И така ... Това са моите истории.
Четете дословно. Постарах се да го напиша по разбираемо и кратко за да няма въпроси )

3 пъти съм се виждал отстрани...
На погребението.
Операцията.
И разходката на сън.
И трите пъти беше нещо като духът ми извън тялото.

А другите явявания на сън на майка и дядо.
Не знам как да ги тълкувам.

Дядо ми не беше цвете като се напие, но почина бързо, каза че е бил в ада и искаше прошка за да се издигне.

Майка ми цял живот е била против мен.
Последните три години се бореше с рака, но аз не говорих с нея, може би е починала в мъки.
И за това директно е отишла в рая.

Но това ме наведи на други мисли за живота и смърта.
Бог е дал избор на хората. И ги е доближил максимално много до него.
За това и Луцифер се е разбунтувал и от дясна ръка на бог, и най красив, най приближен.
Е паднал, защото не е могъл да понесе че някой друг ще е толкова богоподобен.

Та също като човек, душата има право на избор.

Ако смята че е сгрешила, че е направила много злини. След смърта отива в ада за да откупи греховете си. За да може да се яви пред Бог безгрешна.

Ако душата смята че има нещо недовършена на тоя свят. Като не е създала семейство, деца.
Има някакъв блян, като пари, имоти ...
Иска да успее в материалния свят и да се учи.
Тя се връща и преражда.
За да може да се усъвършенства. И да се яви пред Бог по съвършена.

А добрите души които умират спокойно, и са сметнали че са изпълнили всичко. Се явяват пред Бог за рая.

( Дядо ми беше с лошо пиянство и тормозеше хората. За това излъчваше грехове в ада.

Майка ми пък цял живот живееше с идеята че постъпва правилно, въпреки че нараняваше собственото си дете.
И отишла в рая. )

Та така. Случват се някакви неща. И на мен са ми са случвали. Знам че има нещо.
Знание и вяра са две различни неща.

Вярата е сляпа.
Знанието е подкрепено с някакви факти.

На мен са ми са случвали.
Не вярвам че има нещо.
Но знам че го има.

От там нататък. Тоя избор който има душата.
Може би ако не съм доволен от тоя живот. А аз съм недоволен за сега. Душата ми ще реши да се прероди за друг шанс и за друго научаване.
Докато стане съвършена за явяването ми пред Бог...

( А майка каза че раят не е точно това което хората си мислят. )

Ад и Рай са само понятия валидни за живота на Земята и са в нас самите. След като умрем няма нито Ад, нито Рай. Душата ни е съвършена, но идването ни на Земята е свързано с желанието ни за дадено изживяване на физическо ниво. Тоест като души искаме да знаем/разберем как е да изживеем нещо си, дадени ситуации.
Затова всичко е добре и има своя смисъл.

Изживяванията под упойка обикновено не се считат за достоверни заради действието на упойката.

Това че при заспиване си имал усещането, че ще паднеш също е физиологично и обяснено от науката. На мен също ми се е случвало.

Явяването на сън на починали близки може да е реално. Често когато сме заспали сме отворени за приемане на послания от отатък.
Дядо ти след като е починал временно е бил на по-долно вибрационно ниво, коетоможе да се приеме като "ад", но реално е само по-ниско вибрационно поле. Или да е бил в частта за въстановяване преди да отиде където му е отредено. Майка ти може направо да е отишла на нивото, което ѝ съответства ако докато е била жива е спазвала договореността помежду ви. Това, че те е наранявала, може да отговаря на твоето желание да изпиташ такава ситуация. Проблема е, че идвайки на Земята забравяме за договореностите на душите взети предварително.

Не си чел дословно ...
От момента в който съм заспал ...
И ставам - сънувам че си вързвам обувките ...
До вървенето по стъпалата аз не съм в съзнание но виждам всичко през  моите очи ...
След което влизам в съзнание на стъпалата и се събуждам ... За да коригирам походката за стотни и пак изпадам в това сънно състояние ...

Следващото събуждане е когато се видях от очите на онова нещо което тръгна към мен ... Със "страшна скорост" и в мига преди да се удари в мен се събудих на пътя, черешата, завоя ... След което се прибирам в къщи по обратния път буден ...

Така че това са двата момента в които се будя и влизам в съзнание ...
През другото време съм в някакво сънно състояние с отворени очи и виждам всичко ...
До колкото знам сомнамбулите са им затворени очите ... ( Виждал съм го и на живо като малак ..
Имаше едно дете такова )

Какво да обяснявам повече някакви дребни неща...
Знам какво съм преживял.
Сега съм на 40 ... 84 набор ...
Това са 3 случки които както казах ми се случиха до към 13...
На 3 на 5-6 и на 13 ...

А сънищата може да са играта на моя мозък ...
Но са такива запомнящи се ...

Щото проклех дядо ми ( а в родата имам такъв случай ... Понеже както написах дядо ми беше пиянка ... И когато се напие го "хващат дяволите".
Иначе като не беше пиян беше като светец, тихо говори, вдъхва спокойствие и доверие ...
Докато не грабне чашката и става пълна противоположност.
И пра баба - демек майка му ...
Като се напие започва да я псува, обижда ...
И тя все го кълнеше - да се продъни това гърло...
След това едно стъргане операция, второ стъргане, и на третото нямаше как да му махат вече полипите по гърлото и му пробиха дупка и започна да говори с машинка.
Това е майчината клетва !!!!

Та и аз си го проклех да умре сам, като куче, и да няма кой да го погледне, да няма никой покрай него...
Така и се случи ... Запуши се тази канула с храчка и се задуши ... Може би се е и мъчил ...
И за да си простя на мен съм го сънувал ....

Но това се помни ... Не е нещо което току така се забравя ....

С майка ми все си мислех че зареди нещата които ми е направила е директно да гори в пъкала ...
Па тя ми се яви и каза че е в рая ... Но не е баш това което хората си представят ...

И това няма как да го забравя и подмяна ... Понеже знам колко злини ми е направила ...

Нещата с нея започнаха да се приписват когато я попитах какво би направила с мен ако баба и дядо не са се грижили за мен ...
"Щях да те зарежа..."
И след тия приказки съм им давал над 40-50 шанса да си оправи отношенията с мен ...
Но тя така и не искаше ...
В един момент се уморих, изгубих всичко, и ми стана безразлично ...
Жива умряла, добре зле ...
Все тая ми беше ... Спрях да се ядосвам ...

И накрая с цялата си наглост болна от рак, след няколко операции, химиотерапии ... 3-4 години опити за лечение ... Пак дойде да ми иска прошка ...
И аз им казах че отдавна съм им простил и че просто отношенията ми е безразлично ...
Плака, рева, молеше се, искаше да се чуваме, да им се обаждам ...
След един месец почина ... Извън България както писах горе и направих всичко възможно да я прибера. Беше последното им желание. Да се погребе в България ...
Въпреки всички спънки както писах горе...
Я погребахме в България !!!

И после разбрах от баба ми ... Все още е жива жената.
Че даже когато рева, плака и ми се молеше.
Пак ме е лъгала ...
До края не спря да ме лъже и да ми прави спънки...

То е много за обяснение ако тръгна да пиша .... Това са години наред.

И тоя човек ми се яви че отива в рая !!! )

Та така ... Някой като каже ... Майката е една и трябва да се уважава ...
Само мога да се изсмея ...
Мен баба и дядо са ме отгледали .... ( От страна на майка ми )
Кармата така е решила да видя доброто от баба.
От дядо лошото и пиянството. И добротата когато не е пиян.
И от изрода майка ми всичко друго негативно, скрито зад маска...

Ама обърнахме темата за лични проблеми ...
Спирам че темата стана друга ....