Здравейте на всички,
Реших да споделя нещо, което от дълго време ми тежи, и да потърся съвети или мнения от хора, които може би са изпитвали нещо подобно.
От както се помня, съм интроверт. Обичам спокойствието, обичам да прекарвам време сам, и на моменти дори се чувствам благодарен, че мога да намирам щастие в собствената си компания. Но колкото и да ценя тази част от себе си, усещам как тя ми пречи във всички аспекти от живота – професионален, любовен, социален.
В професионален план често ми е трудно да се впиша в екипи, които изискват много комуникация или бърза адаптация. Сменил съм доста работни места и професии, защото никъде не се чувствам на мястото си. Имам усещането, че капсулата, в която съм се затворил, ме спъва в осъществяването на целите ми. Всичко ми изглежда толкова далечно и трудно за постигане.
В любовен план също срещам затруднения. Такива, че изобщо не контактувам с жени, единственото ми спасение са платените услуги. Това ме кара да се чувствам самотен и понякога дори да си мисля, че ще остана завинаги сам и неразбран.
Социалните контакти като цяло са истинско предизвикателство. Имам малко приятели, но чувствам, че вече просто няма какво да си кажа и с тях и все по-рядко контактуваме. Чувствам се сякаш светът изисква от мен да съм по-отворен, по-общителен, по-„в крак“ с всичко, но това не съм аз. На моменти смятам, че да си интроверт е прекрасно – имаш време за размисъл, за самоусъвършенстване. В други моменти обаче ме обзема страх, че животът ще мине покрай мен, без да съм осъществил мечтите и целите си, и без да съм изградил истински връзки с хората около мен.
Наскоро станах на 30 години, но си спомням, че на 18-20 се чувствах по същия начин. Тогава вярвах, че на 30 животът ще бъде много по-хубав и успешен, но до момента нещата не се променят. Как да преодолея тези страхове и бариери? Дали би могло да се постигне баланс между моята интровертна природа и стремежа ми да се развивам като личност?
Ще се радвам да чуя вашите мисли, опит или съвети. Как се справяте с подобни предизвикателства? Успели ли сте да намерите баланс? Ако сте посещавали терапевт, какво беше вашето преживяване и помогна ли ви това?
Реших да споделя нещо, което от дълго време ми тежи, и да потърся съвети или мнения от хора, които може би са изпитвали нещо подобно.
От както се помня, съм интроверт. Обичам спокойствието, обичам да прекарвам време сам, и на моменти дори се чувствам благодарен, че мога да намирам щастие в собствената си компания. Но колкото и да ценя тази част от себе си, усещам как тя ми пречи във всички аспекти от живота – професионален, любовен, социален.
В професионален план често ми е трудно да се впиша в екипи, които изискват много комуникация или бърза адаптация. Сменил съм доста работни места и професии, защото никъде не се чувствам на мястото си. Имам усещането, че капсулата, в която съм се затворил, ме спъва в осъществяването на целите ми. Всичко ми изглежда толкова далечно и трудно за постигане.
В любовен план също срещам затруднения. Такива, че изобщо не контактувам с жени, единственото ми спасение са платените услуги. Това ме кара да се чувствам самотен и понякога дори да си мисля, че ще остана завинаги сам и неразбран.
Социалните контакти като цяло са истинско предизвикателство. Имам малко приятели, но чувствам, че вече просто няма какво да си кажа и с тях и все по-рядко контактуваме. Чувствам се сякаш светът изисква от мен да съм по-отворен, по-общителен, по-„в крак“ с всичко, но това не съм аз. На моменти смятам, че да си интроверт е прекрасно – имаш време за размисъл, за самоусъвършенстване. В други моменти обаче ме обзема страх, че животът ще мине покрай мен, без да съм осъществил мечтите и целите си, и без да съм изградил истински връзки с хората около мен.
Наскоро станах на 30 години, но си спомням, че на 18-20 се чувствах по същия начин. Тогава вярвах, че на 30 животът ще бъде много по-хубав и успешен, но до момента нещата не се променят. Как да преодолея тези страхове и бариери? Дали би могло да се постигне баланс между моята интровертна природа и стремежа ми да се развивам като личност?
Ще се радвам да чуя вашите мисли, опит или съвети. Как се справяте с подобни предизвикателства? Успели ли сте да намерите баланс? Ако сте посещавали терапевт, какво беше вашето преживяване и помогна ли ви това?
