Хипохондрички, сладки шматки, тормозят доктори с неравностойни схватки - 3

И аз съм така. Дори не знам защо и кога го отключих, до преди няколко месеца бях позитивен и оптимистично настроен човек. Мъча се да върна фабрични настройки

Гледам си сега ПКК, единствено ми е завишен леко среден обем на един тромбоцит. Другото е в норма.
Значи с парите, които съм дала по доктори и изследвания спокойно можех да заведа семейството ми на Малдивите. После защо искам да се гръмна.

Здравейте,
Искам да помоля, ако някой е пил Rivoтрил да се свърже с мен. Искам да попитам някои неща.


Благодаря,

Привет! Отвреме ма време ми влизат някакви мухи в главата и умирам от притеснение. Снощи ми се стори, че имам някакви бабунки между подмишницата и гърдата. Гледах да не пипам много, че съвсем ще се ошашкам. Запазих веднага час за мамолог, но не знам как психически ще го дочакам😅. Някой друг филмирал ли се е, като е напипвал нещо (май). Не знам как да се успокоя.

Здравей!
Не се филмирай излишно… моят лекар по образна диагностика е вдигнал ръце от мен …същата бях като теб . Напипвах бучки , топчета, боляха ме гърдите , лимфни възли напипвах около тях , под мишници , по ключица, шия…. До такава степен се бях филмирала от четене за лоши диагнози, че с химикал маркирах местата където напипам нещо ,защото на прегледите лекарите не усещаха нищо,та да им показвам къде да пипат. Абе абсолютен абсурд !
Един ден сутринта рано ,след тоалета ми в банята (пипане на всички лимфни и подобни буци и всякакви издутини ,пъпки и тн) си зашлевих един шамар и си казах на себе си ,да се събудя от този кошмар ,че живота ми минава покрай мен ,а аз се чудя за какво да се хвана ,че съм болна . А съм в цветущо здраве . Казах си ,че заради децата си и заради семейството ми спирам с подобните терзания ,каквото има да става ,да става ,така или иначе няма да мога да го променя ,дори да се пипам и всяка секунда .. направих си едно кафе ,запалих си една цигара и хвърлих майната на всичко. Имах записани два часа за различни лекари ,въобразявах си ,че ми има нещо- канселирах часовете и от там до сега (няколко месеца по-късно) ,смея да твърдя ,че нито пипам ,нито си измислям болести ,нито се филмирам излишно. Ям ,пия си и си се наслаждавам на живота . Някакъв катарзис изживях.
Тъй че ..не си сама . Но границата от тази хипохондрия до това да откачиш съвсем е много тънка .

Ей този пост трябва в заглавната страница да го заковем.

Благодаря! Така е …
Наистина нещо се случи с мен и се промених за ден. Ако се върнете назад в темата ,или в предишните ,ще видите и мненията ми и питанките - за лимфоцити ,левкоцити ,лимфоми и тн . Що пари хвърлих за изследвания ,щях да успея минимум още веднъж да се омъжа и да се разведа пак 😀
Или поне няколко пъти до Малдивите …а аз хвърлях пари за скъпи тестове ,болници ,частни прегледи , ехографи , ядрено магнитни и всякакви подобни неща . Обиколих България ! Не на екскурзия ,а по клиники. Без реално да имам сериозни симптоми! Всички в тази тема знаете ,че като започнеш да мислиш ,че ти има нещо,да четеш ,да ровиш , ние си отсяваме най-сериозните болести(как веднъж не си помислихме ,че може просто да е главоболие,или просто да си настинал,а веднага мислим за рак, множествена склероза и подобни?!) .. и симптомите си ги създаваме сами , почва сърцебиенето ,почва изпотяването, притеснението ,припадъци дори , почват паник атаките … треперенето ,слабеенето. Ставаш неадекватен човек, директно казано. Неадекватен за себе си,за околните ,за семейството си..блуждаещ. Като сянка.
За мен преломен момент май се оказа й едно посещение на една хематологична клиника в София ,където за разлика от мен ,хората наистина имаха видими проблеми. Жълти ,бледи,без сили,чакащи пред кабинетите,изтормозени. И аз си викам ,виж ме ,бягам около тях и си измислям диагнози ,щото видиш ли на онез от лабораторията им скимнало да намалят някоя стойност и да я направят “нормална за тях” или пък да я вдигнат и да я направят “граница и общоприета”  и тн.
Когато се чувствам добре ,нищо не ме боли ,просто отказвам ,наистина отказвам да търся лекарска помощ. Край. Отказвам да се бода излишно,отказвам да се облъчвам и да си хвърлям парите . Недай си боже ,ако някой ден нещо ми се наложи да посетя лекар ,хора сме ,всичко ще има , ако имам симптом някакъв ,било то грип ,настинка ,болежка и тн ,тогава да ,ще посетя. Не отричам лекарите. До тогава обаче ще се моля да съм здрава,ще правя каквото зависи от мен що годе да се храня и живея здравословно ,ще си живея живота ,ще си гледам децата ,ще правя секс с мъжа си,ще се смея ,ще си пия винцето и ракийката и няма да го мисля много . Моля Ви ,направете го и Вие ! Ще си помогнете много ! Умолявам Ви! Не знам дали звучи наивно,невъзможно …сигурно си казвате ,да бе ,това няма как да стане  и тн , но щом аз се пречупих изведнъж ,значи не е невъзможно! Можете ! ♥

Здравейте, шматки
В продължение на казаното от BonnieKate, бих искала да добавя няколко неща - понеже много от нас страдат от хипохондрия, свързана с онази трибуквената болест, замислете се - със сигурност сте виждали болен от това човек - нали знаете как изглежда? Със сигурност не като вас!
Въпреки че моята хипохондрия стигна до психиатър, искам да ви дам няколко съвета, които на мен ми помогнаха да се чувствам по-добре.
1. Спрете да гледате Новини. Ако се интересувате от политика, гледайте политически предавания, но новините ги оставете (прогнозата за времето е разрешена   забранено са филми на ужасите, криминални youtube канали, трилъри и т.н.
2. Ходете пеша. Аз след работа зарязвах мъжа и детето и тръгвах да обикалям из квартала, без значение от времето (ходя опакована с ботуши, дъждобрани, шапки, ръкавици), по светло или тъмно, просто ходя, до изтощение.
3. Ако имате възможност, оставете хоум-офиса. Бъдете ангажирани и ходете на работа.
4. Намерете си хоби, което да изисква концентрация - редете пъзели, бродирайте, плетете, аз лично оцветявам Мандала с много детайли (супер евтино и изискващо цялото ми внимание). Сега се чудя дали да не купя малко Ализе пуфи прежда и да пробвам да направя одеялце на дъщеря ми (тя обожава мекички неща). Да четеш книги е винаги чудесно, но аз докато чета се отнасям и започвам да мисля лоши работи.
5. Планирайте хубави неща - покрай предстоящите празници пробвайте да замесите козунак, направите си план за лятната почивка (със списък за пазаруване), купете си плат и си ушийте нещо (майка ми ми уши една супер готина рокля, имитация на Calvin Klein, която в сайта струваше 180лв а на мен ми излезе 0), и т.н. не се оливайте, все пак искаме да сме добре, ако разбутаме бюджета, няма да сме добре
6. Намерете си време и си направете маска за лице, коса, баня за крака и т.н., ще се почувствате чудесно.

Здравейте, да се запознаем! Аз съм тежък случай на хипохондризъм и вярвам, че ще ме приемете в тази общност. Всичко при мен се корени в ранните ученически години, когато често боледувах, но родителите ми подценяваха факта,че ме боли корем/глава/друго и не ми е добре, съответно ходих често в такова състояние на училище и се мъчих. Още си спомням как ми се стичаха сълзи в един час, идеше ми да се метна на пода и да се сгърча, но не смеех да мръдна, защото ще привлека внимание и евентуално ще ме пратят вкъщи, като после трябва да обяснявам защо съм се прибрала, хващаше ме страх, че може би няма да се притеснят за мен, а ще не ме обвинят, че съм си измислила, за да си спестя контролно. Някъде по това време се наложи да вляза в болница с тежка пневмония, която бях развила на крак и нещата, които ми се случиха там ми се запечатаха завинаги. Болката удряше 10тобалната, при смяна на абокат така шурна кръв,че се уплаших, мед.персонал редовно ме овикваше, дърпаше, обиждаше, че съм ревла, а бях дете на 11г. През университета си починах от такива емоции в известна степен, но една вечер се събудих от силна болка, не знам как не се напиках от страх, чаках диагноза с месеци, приложиха ми  грешно лечение и тогава окончателно загубих вярата в лекарите. За да повярвам на някой, то трябваше той да ме убеждава щателно и пак не ми беше достатъчно. Като започнах работа стресът ми образува хронични болести, получих 4 бъбречни кризи в рамките на 1 година и тн. Всичката тази болка, по точно страх от нея, ме направи вманиячен в здравето си човек. Дори само да ме ухапе комар, се започва ровене в интернет и диагностициране на пъпката каква е- лаймска болест ли е, наблюдавала съм си пъпките от насекоми с дни за да проследя за характерния за болестта обрив. Ходила съм и на лекар за такива, пуснака съм си изследвания за паразити, антитела и тн. Отечат ми краката- мислих си,че пак ме чака бъбречна криза! Записвах си час след час при нефролози и ортопеди и всички ми казваха,че нищо ми няма. Миналата година ми откриха фиброаденам/киста на гърдата и се побърках,че е .... сещате се. Ревах,четох мед.журнали по цели нощи. Срещнах се с 5 лекаря. Казах си край! Започнах да пия успокояващи сиропи, чайове и таблетки, мъчих се да излизам често с приятели и да се разсейвам по всякакви др. начини, излизах в отпуска, просто за да гледам комедийни филми унас по цял ден. Ефектът винаги е временен. Преди 3г ми се появи бучене и цвърчене в ушите след тежко главоболие. Доста силни звуци и за съжаление са от нещата, които нямат лечение в световен мащаб. Какво ли не пробвах, с много упоритост и надежда. Сигурно 20 доктора обиколих. Не приемах,че няма лечение, че ще свикна и че нищо ми няма реално. От ушите не мога да спя от време на време и ставам още по-зле, хипоходрията ми удря тавана. Въобразявам си,че всяка болежка ще усили шума, ще ме накара да оглушея, ще получавам вертиго, припадъци, всеки антибиотик е отоксичен и ще ме влоши. Всеки ден се анализирам, ходя редовно на невролог и УНГ, за да ми пускат изследвания и да ме убеждават, че няма да стана зле, както и на дерматолог, защото имам розацея, която се влияе от стреса. Мислих си да посетя психиатър, но 100% ще ми изпише АД, ако не и да препоръча комбинация от различни АД и болнично лечение хаха. Разбира се,веднага се задълбочих в коментарите в интернет по темата и се оказа,че в повечето случаи АД усилват бученето в ушите, когато вече съществува, дори и на листовките го пише и не искам да рискувам. Честно да ви призная, знам, че моя шум в ушите и др. здравни притеснения са нищо в сравнение на тези на другите хора или в сравнение с реалните болести, от които се умира. Но, просто ... не мога да ги приема, не мога да свикна! Не получавам особена подкрепа от близките ми. Само ме гледат тъжно или ми се ядосват. Радвам се, че ви открих и се надявам измежду вашите редове да открия подкрепа от съмишленици, съвети и успокоение. Имам една малка победа - скоро цял един ден не бях мислила за болести и/или влошаване, дари бях спала общо 10 часа. Надявам се с времето тези дни да станат повече.

Благодаря,че ме изчетохте!

За такъв случай като твоя трябва помощ от психиатър, не е срамно, нямаш представа колко хора имат такива проблеми. Аз, докато съм чакала пред кабинета, открих и се заприказвах с три момичета на моите години с аналогични проблеми.  Аз пробвах и на психолог, но не ми свърши работа - психологът е по-скоро за семейни проблеми, но тежката хипохондрия при мен се овладя само с лекарства, умерена доза. Бях много скептична, но в момента , в който стигнах дотам, че нищо в живота не ми носеше радост - нито прекрасната ми малка дъщеря, нито невероятният ми мъж, нито цветята, нито разходките, нито шопинга, нито живота, разбрах, че нещата са ескалирали и няма смисъл от губене на време.
Животът е кратък, трябва да му се наслаждаваме!

Съгласна съм. Моя приятелка скоро посети такъв специалист и започна терапия. Тя е на моите години, но причината за посещението й е друга. Сподели ми,че имало само млади хора пред кабинета и все добре изглеждащи. Наистина не е срамно. Иначе не е като да не се подлагам на допаминова шопинг терапия, ама е по-добре за бюджета, да не се случва по точно този начин

Здравейте и от мен! И аз съм от вашия отбор. Има ли и други като мен, при които се е засилило чувството на тревожност, вследствие на раждане? Откакто съм родител, все по-често ме връхлитат неприятни мисли, свързани със здравето и онази трибуквена болест. Абе, с 2 думи - откакто родих, ме е страх още повече за живота ми...
П.п. вероятно е така и, защото отново се завърна гъбичката на нокътя ми, а аз кърмя и не мога да я лекувам сега известно време, а си иска по-сериозно лечение с медикаменти... познавам хора, които живеят 30 години с тази гад, но това не ме успокоява особено 🙃😀
Много ми се иска да се върна във времето, когато не страдах от хипохондрия. Не знам как се отключи. Чувствам се като затворник на мислите си.

А такаа, най-накрая си открих темичката приятно ми е - хипохондричка номер пореден. Не знам дори от къде си го завъдих това, май от дете когато майка ми гледаше др.Хаус от тогава ме е страх за раци и осмокраци, но до преди няколко години на лекар ходех само когато ме боли. Обачее откакто родих, все филми, страх да не би нещо да ми има->лекар и така в порочен кръг. Имам раничла на шийката на матката - днес излезе биопсия,чпв и цито - всичко наред, но имам бактерия - а аз само при мисълта за антибиотик се препотявам (имах реакция от аугментин преди години) Започнах го днес, с голям страх от листовката де 😀

И аз съм от тежките хипохондрици. А четенето в нет-а ме довежда до нервни кризи и психясване. Как, кога и защо го развих това състояние, но няма излизане от него. Лошото е, че развих страх и от доктори. И ситуацията е без кометар.

Аз тъкмо се бях поокопитила, майката на съпругът ми получи много лоша диагноза и всичко като бумеранг обратно. Следя всяко нещо в тялото си и при най-малкото неразположение се шашкам. Не спя добре, пак започнах лекарствата, но този път сякаш не ми помагат. Май е вярно, че пълно излекуване няма. Имам си нови хобита, използвам арт - терапията и донякъде успявам да се откъсна, но само донякъде.